№ 45335
гр. София, 07.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110116058 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от С. Г. В., ЕГН ********** срещу „00000“ АД, ЕИК ********* и
0000” ЕООД, ЕИК ********* с искане да бъде прието за установено, че Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 762706/02.12.2021 г. е изцяло
недействителен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, иск с правно
основание Чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД,вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, вр. с чл. 11 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП; а в условията на евентуалност да бъде
прогласена нищожността на отделни клаузи от него - чл. 17 предвиждащ задължение за
предоставяне в тридневен срок на обезпечение (трето лице или банкова гаранция), чл. 27
предвиждащ неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, както и
клаузата определяща размера на ГПР по договора, обективно кумулативно съединен иск с
правно основание чл. 49,ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД, с коейто се иска осъждане на ответниците
солидарно да заплатят на С. Г. В. сумата от 1 250 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.12.2021 г. до
окончателното изплащане на задълженията, изразяващи в претърпени вреди от осъществен
тормоз от ответниците чрез непрестанно отправяни телефонни обаждания и заплахи към
ищеца, както и оставяни съобщения за дължимост по кредита в общите части на етажната
собственост, станали достояние на трети лица.
Ищецът твърди, че на 02.12.2021 г. като заемател чрез средства за комуникация от
разстояние сключил с търговско дружество „00000“ АД, ЕИК *********, Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 762706/02.12.2021 г. за сумата от 1200
/хиляда и двеста/ лева при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 36.00 % и
годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 42.58 %. Съгласно чл. 17 от договора в
срок до три дни от получаване на заемната сума следвало да обезпечи всички задължения по
договора или чрез физическо лице-поръчител, отговарящо кумулативно на изрично
изброените в чл. 20 от Общите Условия на договора условия, или чрез банкова гаранция със
срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска, съгласно чл. 22 от
Общите условия. В чл. 27, ал. 1 от Договора било уговорено, че страните се съгласяват, че
1
неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в чл. 17 от договора, щяло да
причини на заемодателя вреди, които следвало да бъдат обезпечени с посочената в него
неустойка. Посочено било още, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си
посочено в чл. 17 от договора, той дължал на заемодателя неустойка в размер на 0, 9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. На С. В. била начислена неустойка в общ размер на 1045.22 лева
за непредставяне в тридневния срок на обезпечения - поръчител или банкова гаранция,
посочени в договора. В погасителния план, част от процесния договор било посочено, че
сумата на кредита е 1200 лв., общо дължимата сума по кредита (главница плюс лихва) била в
размер на 1487.67 лева, общо дължимата сума, когато не била осигурена гаранция/поръчител
била в размер на 2532.89 лева, срокът на кредита бил 12 месеца, фиксираният годишен
лихвен процент 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 42.58 %. В
погасителния план било посочено, че размерът на месечната фиксирана вноска е 211.07 лв,,
или за 12 месеца - 2532.84 лв. (повече от двукратния размер на чистата стойност на кредита).
С писмо, датирано с дата 06.03.2024 г., ищецът получил „Покана за доброволно плащане
по Договор 762706” от дружество „0000” ЕООД, ЕИК *********. В поканата дружеството
уведомявало С. В., че по Договор № 762706/02.12.2021 г. дължи сумата от 3 693.00 лева,
която може да заплати по тяхна банкова сметка или по КИН на „Изипей” АД, за да избегне
налагане на запор, както и опис и разпродажба на имущество. ,
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9 ЗПК. В тази връзка излага следните аргументи: твърди да е налице недействителност
поради неверен ГПР - различен от действително приложения в Договор № 762706/02Л2,2021 г.
годишен процент на разходите - несъотвестващ на действително приложения в кредитното
отношение. Действително приложения в кредитното отношение ГПР надхвърлял размера по чл. 19.
ал. 4 ЗПК. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г . Неустойката
е уговорена в размер надхвърлящ 100 % от размера на заетата сума. Счита още, че клаузата
за неустойка се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, като
задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка и неуговорена индивидуално. По начина на уговарянето на
клаузата за неустойка, тя излизала извън присъщите на този договорен ангажимент функции
- да обезпечава, обезщетява и санкционира в случай на неизпълнение, което е още едно
основание за нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави, като представлява в
действителност добавък към възнаградителната лихва и на практика съставлява част от
печалбата на кредитодателя, като по този начин се заобикалял законът - чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забава. Твърди още, че клаузата в чл. 27 от
Договор за потребителски се явява и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие във вреда
на потребителя, а от друга страна се явява нищожни и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Ответникът 00000 в отговор на искова молба оспорва иска, като излага общи твърдения
за валидност на всички клаузи по договора.
Ответникът 00000 АД оспорва иска в срок, като излага твърдения, неотносими към
предмета на иска и спора между страните, а именно: начина на сключване на договора от
2
разстояние, да отговаря на изискванията на закона.
Счита, още че неустойка не е начислявана изобщо, а ако беше начислявана , то тя е
валидна и отговаря на всички изисквания на закона . Счита , така както е уговорена
притежава присъщите функции, както и че ако се предостави обезпечението, същата
спирала да се начислява. Счита, че уговореният процент не е бил 100 %, а 0.9 % неустойка.
не била налице изначална невъзможност за изпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечението. Искът за заплащане на неимуществени вреди счита за изцяло неоснователен,
поради причината, че ищецът сам решил да сключи договора, като същият се е бил запознал
с всички клаузи от последния.
Съдът намира предявените искове за допустими, като по делото следва да бъде насрочено
открито съдебно заседание. Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 27.02.2025г. от 10;2 часа , за която дата и час страните да бъдат
своевременно и надлежно призовани.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад
на делото:
Предявени са кумулативно съединени установителен и осъдителен иск с правно основание
иск с правно основание Чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД,вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, вр.
с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП; а в условията на евентуалност да бъде
прогласена нищожността на отделни клаузи от него - чл. 17 предвиждащ задължение за
предоставяне в тридневен срок на обезпечение (трето лице или банкова гаранция), чл. 27
предвиждащ неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, както и
клаузата определяща размера на ГПР по договора, на горните основания, обективно
кумулативно съединен иск с правно основание чл. 49,ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД,
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване: Приема на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед
заявеното от страните становище в исковата молба и отговора на исковата молба следните
обстоятелства по делото, че на 02.12.2021 г. между страните е сключен , Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 762706/02.12.2021 г. за сумата от 1200
/хиляда и двеста/ лева при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 36.00 % и
годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 42.58 %. Съгласно чл. 17 от договора в
срок до три дни от получаване на заемната сума следвало да обезпечи всички задължения по
договора или чрез физическо лице-поръчител, отговарящо кумулативно на изрично
изброените в чл. 20 от Общите Условия на договора условия, или чрез банкова гаранция със
3
срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска, съгласно чл. 22 от
Общите условия. В чл. 27, ал. 1 от Договора било уговорено, че страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в чл. 17 от договора, щяло да
причини на заемодателя вреди, които следвало да бъдат обезпечени с посочената в него
неустойка. Посочено било още, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си
посочено в чл. 17 от договора, той дължал на заемодателя неустойка в размер на 0, 9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Срокът на кредита бил 12 месеца, фиксираният годишен лихвен
процент 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 42.58 %. В
погасителния план било посочено, че размерът на месечната фиксирана вноска е 211.07 лв,,
или за 12 месеца - 2532.84 лв. (повече от двукратния размер на чистата стойност на кредита).
В предмета на настоящото дело няма служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК,
нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти: По иска с
правно основание чл. 143 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен процесният
договор между него и ответника, включващ оспорената клауза. В тежест на ответника е да
докаже, че клаузата е индивидуално договорена, че са налице изключенията по чл. 144, ал. 2,
т. 1 и чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
По искове по чл. 26 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че се намира в облигационно
отношение с ответника, с посоченото в искова молба съдържание, което не се оспорва от
ответника, както и че клаузите на договора, които оспорва страдат от сочените в искова
молба пороци. В тежест на ответника е да докаже всички възражения, от които черпи права.
По иск с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи възлагане от страна процесуално легитимирания ответник на работа,
настъпване на описаните в исковата молба неимуществени вреди, причинно – следствена
връзка между неизпълнението на възложената работа и причинените вреди, които да
възлизат на претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже възражението си, че е изпълнил възложените му от
нормативната уредба задължения
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от съобщението могат да депозират писмена
молба с препис за насрещната страна, в която да вземат становище във връзка с доклада по
делото, дадените указания и доказателствата и да предприемат съответните процесуални
действия.
При неизпълнение на указанията в срок (вкл. ако не ангажират доказателства), те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
4
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени. СЪДЪТ НАПЪТВА страните към
постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при постигането на такава ще бъде
възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с постигането й спора им ще бъде
разрешен окончателно още в производството пред първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да използват и
процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и непосредствено участват
при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от типичните за съдебното
производство формални критерии и предписани рамки на намеса в отношенията им, като за
целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при Софийския районен съд, която
предлага безплатно провеждане на процедура по медиация. Повече информация за Програма
“Спогодби” може да бъде получена всеки работен ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон
02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр.
София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204 /Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от
отговора на искова молба .
ПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5