Решение по дело №497/2014 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 461
Дата: 22 април 2014 г. (в сила от 8 май 2014 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20145530100497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   …………          …………………….            Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 08 април                          2014 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                            Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: Е.Д.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело 497, по описа за 2014 година.

 

 

    Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.

         Ищцата П.А.К., като майка и законен представител на детето Кристина Николаева К., твърди в исковата си молба, че с влязло в законна сила решение по гр.д. № 345/2009г. по описа на СтРС, ответникът е осъден да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 80 лв. Твърди също, че от момента на постановяване на съдебното решение до завеждане на настоящата искова молба нуждите на детето значително са се увеличили, като ищцата сама, с получаваните от нея минимални доходи, не е в състояние да издържа детето Кристина.

         Моли съда да постанови решение, с което да измени присъдения с решение по гр. д. № 345/2009г. по описа на СтРС размер на издръжка от 80 лв. на 200 лв., считано от завеждане на исковата молба до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

        В с.з. ищцата – лично и с упълномощения си представител, поддържа претенцията.

        Ответникът Н.К.К. е депозирал писмен отговор извън едномесечния срок. В съдебно заседание се явява упълномощения му представител, който взема становище за неоснователност на претенцията.  

    

   Д “СП” – гр.Стара Загора, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по иска.Представят социален доклад относно детето Кристина К..

 Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:

   Видно от представеното заверено ксерокопие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 396 от 18.03.2004г. на Община Стара Загора, родители на детето Кристина Николаева К., родено на ***г. са страните по делото. Бракът между родителите на детето е прекратен по взаимно съгласие, като в решението си постановено по гр. д. № 345/2009г. Старозагорският районен съд е предоставил упражняването на родителските права върху детето Кристина на майката П.К., като баща е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 80 лв., считано от 01.07.2009г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.

  Видно от представената по делото декларация за семейно и материално положение, получаваният от майката на детето ежемесечен доход е единствено от трудово възнаграждение, който възлиза на 400 лв., като не притежава недвижими имоти и МПС. От Удостоверение изх. № 5/12.02.2014г. издадено от „Радулов” ЕООД гр. Стара Загора се установява, че ищцата получава ежемесечно брутно възнаграждение в размер на 352.33 лв.  

        Ответникът Н.К. представя трудов договор № 1/11.09.2013г., от който се установява, че считано от 12.09.2013г. е започнал работа по трудов договор с 6 – месечен изпитателен срок, с основно месечно възнаграждение от 230 лв. В декларация за семейно и материално положение към 07.04.2014г. ответникът е посочил, че не получава други доходи – от свободни професии, наеми и хонорари, както и че притежава 1/ 6 ид.ч. от МПС и къща, находяща се в с. Маджерито, общ. Стара Загора.

       Д”СП” гр. Стара Загора представят социален доклад, относно детето Кристина К.. В същия доклад е констатирано, че доходите на майката не достигат за реалното задоволяване на нуждите на 10- годишната Кристина, свързани с храна, облекло, здравни грижи, качествено образование. Посочено е също, че бащата на детето, за последната една година комуникира с Кристина единствено по телефона и то при определени поводи. Тази констатация се потвърждава и от изслушаните по делото свидетели Ангел Стаматов и  Мария Николова, които твърдят, че доходите на майката не стигат за покриване на всички нужди за детето. Според свидетелите, ищцата не получава финансова помощ от никого, като бащата изцяло е дезинтерисиран по отглеждането на детето.

  Разпоредбата на чл. 143,ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на предпоставката „ненавършило пълнолетие дете”.

 В конкретния случай, съществен факт е, че от момента на определяне на последния размер на издръжка за детето Кристина до предявяване на настоящата искова молба са  изминали повече от пет години, което само по себе си е основание за изменение на определената по-рано издръжка. За този период от време детето е пораснало, като същевременно са нарастнали и неговите нужди. Майката, която сама полага грижи по отглеждането на детето си, получава ежемесечно трудово възнаграждение в размер, близък до минималното за страна трудово възнаграждение. По делото се установява, че бащата на детето няма никакво участие в непосредственото отглеждане и възпитание на 10 -годишната си дъщеря, като тези родителски задължения са поети изцяло от майката. Действително, ответникът получава трудов доход в размер под минималното за страната трудово възнаграждение. Това обстоятелство, обаче не го освобождава от задължението да заплаща издръжка на дъщеря си в необходимия за задоволяване на ежедневните й нужди размер. Ответникът е в трудоспособна възраст, като липсват данни същият да има особени нужди, свързани с личната му издръжка, които да налагат неизбежност на конкретни разходи с регулярен характер, примерно като разходи за медикаменти, квартира, парични задължения с периодична изискуемост. Ответникът няма други малолетни или непълнолетни деца, към които да има законово задължение за заплащане на издръжка.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че при балансираната съпоставка между безспорно установените нараснали нужди на детето  Кристина, спрямо възможностите на ответника да дава издръжка в увеличен размер законът отдава приоритет на задоволяване на интереса на детето в максимална степен. В случая, минималната издръжка за едно дете, която се равнява на ¼ от минималната работна заплата за страната, е в размер на 85 лв. Закрепеният в чл. 142, ал. 2 СК законодателен подход е насочен към определяне на една минимална сума за издръжката на всяко дете, чието осигуряване е безусловно задължение на родителя, независимо дали това ще е за сметка на неговата собствена издръжка. Липсва законово правило обаче, че при получаването на минимален доход задълженият да издържа детето си родител следва да заплаща тъкмо минималния размер на издръжката или сума около този минимум.

  Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че за  правилното отглеждане, възпитание и хармонично развитие на детето Кристина, бащата следва да заплаща сумата от 120 лв., а останалата   част от издръжката да е в тежест на майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.

  По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 150 от СК за изменяне размера на присъдената издръжка е основателен и следва да бъде уважен до размера на 120 лв., считано от датата на предявяване на иска – 10.02.2014г. до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В останалата част до претендирания размер 200 лв.  искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 180 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

Упълномощеният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за ищцата. Съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР  № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая, съобразно материалния интерес на иска / съобр. разп. на чл.69, ал.1, т.7 и чл.68 от ГПК/ , размерът на полагащото се минималното адвокатско възнаграждение е 399.20 лв. Договореното и заплатено от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение от 300 лв. е в размер под минималния. Ето защо, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ищцата за неоснователно.

 

    На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника сумата от 60 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

     На основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на 57.60 лв.

     На осн. чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението. 

 

     Водим от горните мотиви, съдът                 

                      

 Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена по гр.д.№ 345/2009 г. по описа на Старозагорския районен съд, като:

 

ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН ********** ***, да заплаща на детето КРИСТИНА НИКОЛАЕВА К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П.А.К. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „К.Ганчев” 64, чрез адв. Б. В., ежемесечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, считано от 10.02.2014 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер от 200 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.К.К. с п.а. да заплати на П.А.К., като майка и законен представител на детето  КРИСТИНА НИКОЛАЕВА К., сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лева/ лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА П.А.К. с п.а. да заплати на Н.К.К. с п.а., сумата от 60лв. /шестдесет лева/ лева, представляваща направени по делото разноски.

 

 ОСЪЖДА Н.К.К. с п.а. да заплати по сметка на Старозагорския районен съд сумата 57.60 лева /петдесет и седем лева и 60 стотинки/, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

 

ПОСТАНОВЯВА, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора, в двуседмичен срок от 22.04.2014г., датата посочена от съда за обявяване на решението.

 

      

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: