№ 765
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110156226 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от С. Б. Д., ЕГН ********** срещу
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1
ЗОДОВ за осъждане да заплати сумата от 20000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с продължило
извън разумен срок досъдебно производство № 913/2011 г. по описа на СРП.
Ищецът основава иска си с твърденията, че неимуществените вреди са му
причинени в следствие на продължило в неразумен прекалено дълъг срок
досъдебно производство № 913/2011 г. за извършено спрямо ищеца
престъпление на 18.02.2011 г. Обосновава, че се чувства отчаян и в
безизходица и е загубил доверие, че извършителят ще бъде открит.
Ответникът Прокуратура на Република България в законоустановения
срок е представила писмен отговор на исковата молба, с който оспорва искът
като недопустим и неоснователен. Оспорва и размера като прекомерен.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищцата е да
установи, че е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, техния
размер и причинно-следствената връзка между претърпените вреди и срока, в
1
който е продължило досъдебното производство.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че e образувано
досъдебно производство № 913/2011 г. по описа на СРП за извършено срещу
ищеца престъпление на 18.02.2011 г.
От приетата по делото справка се установява, че досъдебно
производство № 913/2011 г. по описа на 07 РУ –СДВР, пр.пр. № 13587/2011 г.
по описа на СРП се счита за образувано при условията на чл. 212, ал. 2 НПК –
със съставянето на протокол за разпит на свидетел от 18.02.2011 г. и водено
срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 14:30 ч. до 16:00 ч. на
18.02.2011 г. в гр. София, бул. „Ц.” чрез разрушаване на преграда здраво
направена за защита на имот – нарушаване целостта на стъкло на предната
дясно врата на лек автомобил „(авт. марка)” с ДК № ** **** **, паркиран пред
магазин „Т.” и отнел чужди движими вещи: един брой чанта, съдържаща две
връзки ключове, парична сума в размер на 450 лв., флаш-памет 4 GB и
документи /собственост на С. Б. Д./ и един брой чанта, съдържаща слънчеви
очила „К. к.”, печат и един брой парфюм „А.” от владението на С. Д. без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр.чл. 194, ал. 1 НК.
С постановление на СРП от 17.05.2011 г. наказателното производство е
спряно на основание чл. 244, ал. 1, т.2 НПК – поради неразкриване на
извършителя на деянието от органите на МВР. Същото не е обжалвано.
Относно възражението на ответника за недопустимост на настоящото
производство, доколкото не е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди съдът намира, че допустимостта на иска по чл. 2б
ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от
Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл.
8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение
за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.
В този смисъл е и решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на
ВКС, III г. о. Предхождащо административно производство е задължителна
предпоставка за допустимост на исковото производство за обезщетение за
вреди по чл. 2б ЗОДОВ, настъпили от приключили вече производства.
Страните не спорят и се установява от изисканата от съда справка, че
2
досъдебно производство № 913/2011 г. по описа на СРП е спряно, т.е. същото е
висящо.
Относно възражението на Прокуратурата относно факта, че процесното
досъдебно производство е образувано през 2011 г., преди влизане в сила на чл.
2б ЗОДОВ, съдът намира следното:
Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи или длъжностни лица. Разпоредбата е в глава I "Основни начала" на
Конституцията на Република България. Това означава, че е сред нормите,
които върховният законодател е преценил като основополагащи за постигане
на целите, поставени в преамбюла на Конституцията на Република България.
Поставила в преамбюла на своя върховен закон създаването на демократична
и правова държава и издигането във върховен принцип на правата на
личността, нейното достойнство и сигурност, Република България
ратифицира със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ бр.
66/1992 г., Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
От влизането на закона в сила Конвенцията е част от вътрешното право на
страната (чл. 5, ал. 4 К.).
Всеки национален съд на всички държави - страни по Конвенцията, е
национален съд по смисъла на чл. 13 и като такъв е длъжен да разгледа всяко
дело в защита на право, което Конвенцията признава, включително и на
българските граждани. Разглеждането и решаването на делото в разумен срок
от независим и безпристрастен съд е такова право (чл. 6, § 1). Неговото
нарушаване от правораздавателните органи покрива изискванията на чл. 7 и
предоставя на българския гражданин право на защита, която осъществяват
системата на българските съдилища (чл. 117 и чл. 119). Следователно от
влизане в сила на закона за ратифициране на Конвенцията, българският съд
има задължението да допусне и разгледа всеки иск на основание чл. 6, § 1. А
българската държава е задължена да обезщети вредите, настъпили вследствие
на нарушено право на неин граждани за разглеждане и решаване на дело в
разумен срок.
До датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ с ДВ бр. 98/11.12.2012 г.
този иск се основава на прякото действие на Конституцията и на Конвенцията
(чл. 5, ал. 2 и 4) и се разглежда по общия исков ред. С включването на чл. 2б в
3
обхвата на ЗОДОВ този иск се основава на специалния закон и се разглежда по
особения ред, предвиден в него. ЗИД на ЗОДОВ с ДВ (бр. 98/2012 г) е проява
на стремежа на законодателя да предостави ефикасно вътрешноправно
средство на защита на правата, признати с Конвенцията (чл. 13 от
Конвенцията).
Изложеното, както и разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и § 8 и § 9 от ПЗР на
ЗОДОВ (ДВ бр. 98/2012 г.), налага и други изводи. Искът за обезщетение за
вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на висящо дело в
разумен срок по чл. 6, § 1 от Конвенцията е с правна квалификация чл. 2б
ЗОДОВ и отговорността на държавата следва да се реализира по особения ред
на ЗОДОВ, когато: 1) делото, по което е допуснато нарушението, е висящо към
датата на влизане в сила на Закона и 2) делото, по което е допуснато
нарушението е образувано след датата на влизане в сила на ЗОДОВ (ДВ бр.
98/2012 г). В този смисъл е Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3053/2014 г., III г. о., ГК.
Налице е оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на
производството води до причиняване на неимуществени вреди. Обичайните
такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време лицето е
поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е
чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и
сигурността, че те ще си свършат по най-добрия начин работата, така че
резултатът от престъпното деяние да бъде овъзмезден.
Процесното досъдебно наказателно производство е образувано през
2011 г. и продължава да се развива извън рамките на всякакъв разумен срок, за
което отговорност носят разследващите органи и ответната ПРБ,
осъществяваща контрол за законност върху техните действия
Съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната
продължителност на съответното производство (гражданско,
административно, наказателно, съдебно такова и/или в досъдебната му фаза)
причинява неимуществени вреди, поради което по начало не е необходимо да
се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги
се търпят от лице, пострадало от престъплението, какъвто е ищецът, когато
производството е продължило извън рамките на разумния срок, като
притеснения и безпокойство за неговото развитие, накърняване на чувството
4
за справедливост и на доверието в държавността поради забавянето на делото,
и други подобни.
В случая в исковата молба по делото се твърди настъпването именно на
такива вреди за ищеца – отчаяние, безиходица, накърнено чувство за
справедливост, неоправдаване на очакванията му, разочарование загуба на
доверие в институциите и чувство на безсилие и безпомощност от тяхното
бездействие и конкретно - на прокуратурата. Събраните по делото
доказателства не оборват посочената по-горе презумпция. Обратно –
свидетелските показания, които съдът кредитира като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, удостоверяват наличието на претърпени
неимуществени вреди от ищеца. От свидетелските показание се установява, че
ищецът е очаквал развитие на процеса, имал е желание да се информира за
динамиката на процесуалните действия, проявявал е голяма активност,
негодувал е и е чувствал разочарование, възмущавал се е, че не се извършват
процесуално-следствени действия, имал е нарушения в съня и продължилото
извън разумен срок досъдебно производство е повлияло на ищеца и в
професионално отношение с оглед специалното му качество на адвокат. Не е
спорно между страните по делото, че ищецът се е интересувал от развитието
на производството и е изпращал множество молби до Прокуратурата за
предприемане на по-нататъшни действия по приключване на разследването.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
При определянето на обезщетението следва да бъдат взети предвид и
всички обективни фактори, които имат значение за да бъде присъдено
справедливо обезщетение (чл. 52 ЗЗД). Установено бе по делото, че ищецът е
изпитвал чувство на разочарование, безсилие, загуба на доверие в
5
институциите, накърнено чувство за справедливост, нарушен сън и негативно
отражение в професионален план с оглед специалното му качество на адвокат.
Тези неимуществени вреди са търпени от ищеца в един изключително продължителен
период от време от приблизително четиринадесет години. С оглед установеното по
делото, настоящият съдебен състав намира за справедливи обезщетения, които
биха репарирали процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца
(доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично
обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до
неоснователно обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост), то на ищеца следва да бъде определено справедливо
обезщетение в размер на 4 000 лв., тъй като предназначението му е да поправи
конкретно установените по делото неимуществени вреди. При определянето
на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната
страна да заплати това обезщетение има основно репариращо действие -
предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
Поради изложеното съдът намира предявения иск за основателен за
сумата от 4 000 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за горницата
да се отхвърли като неоснователен. Така определеното обезщетение следва да
бъде присъдено, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 12.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер
на 10 лева за заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България /ПРБ/ да заплати на С. Б. Д., ЕГН ********** сумата от 4
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във
връзка с продължило извън разумен срок досъдебно производство № 913/2011
г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до
окончателното изплащане, като
6
ОТХВЪЛРЯ предявения от С. Б. Д., ЕГН ********** срещу
Прокуратурата на Република България /ПРБ/ осъдителен иск за сумата над 4
000 лв. до пълния предявен размер, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди във връзка с продължило извън разумен
срок досъдебно производство № 913/2011 г. по описа на СРП, ведно със
законната лихва от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България /ПРБ/ да заплати на С. Б. Д., ЕГН ********** сумата в
размер на 10 лв., представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7