№ 13020
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х.
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110144442 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “************************”
ЕАД против К. Ф. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 1 910,47 лева -
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 07.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 214,62 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2019
г. до 23.03.2022 г., сумата от 28,12 лева - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,42 лева -
мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до 23.03.2022 г.,, за които е издадена
заповед за изпълнение от 02.05.2022 г. по гр. д. № 18792/2022 г. по описа на СРС, 66
състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор, в който исковете се оспорват
по основание и размер. Ответникът оспорва да е налице облигационно отношение
между страните; в имота да е потребявана ТЕ. Сочи, че радиаторите в имота са
откачени на 26.01.2015 г. Оспорва да е поставен в забава. Не спори да е сключил
договор за наем относно процесния имот на 19.01.2012 г. Прави неизяснено оспорване
на верността на протокол от 15.08.2022 г. Позовава се на давност.
С молба от 02.05.2023 г. ответникът уточнява, че оспорва представените от
ищеца документи, но не и по см. на чл. 193 ГПК.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че до
топлоснабдения имот с адрес: гр. София, Ж******************************, ИД
1
номер 170508, по силата на съществуващото между страните облигационно отношение
в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество,
количество и цена; че ответникът има качеството на потребител на ТЕ- собственик и
титуляр на вещно право на ползване върху имота или ползвател по силата на
облигационно отношение. По иска за вземането за лихва за забава ищецът следва да
докаже и настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното задължение
/настъпил падеж/, вкл. че фактурите са публикувани в интернет страницата на
ищцовото дружество.
По възражението за давност в тежест на ответника е да докаже, че е изтекъл
срокът, с който законът свърза погасяването на вземанията по давност, а в тежест на
ищеца е да докаже, че са настъпили основания за спирането/прекъсването на давността.
Като безспорно е отделено, че ответникът е сключил договор за наем относно
процесния имот на 19.01.2012 г.; че имотът с адрес: гр. София,
Ж****************************** , е топлоснабден. Ищецът не спори радиаторите
в имота са откачени на 26.01.2015 г.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
Ответникът спори да се намира в облигационно отношение с ищеца в исковия
период; да е потребител на ТЕ. Видно от заповед № 1/18.01.2012 г. от СО, р-н Триадица
обаче през 2012 г. ответникът е настанен като наемател/ползвател на процесния имот,
който е общинска собственост. Сключен е и договор за наем от 19.01.2012 г., който
според чл. 2 е безсрочен. Установява се от служебна бележка от 23.01.2012 г., че в
процесния период имотът е обитаван от ответника и неговото семейство считано от
2012 г. и вкл. и в процесния период. Видно от заявление – декларация от 29.02.2012 г.,
подадено от ответника лично, на тази дата партидата е сменена на името на ответника
по негово искане.
Поради това съдът намира, че ответникът е потребител на доставяната до имота
топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната
до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна,
че желае да закупува доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват
клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е
действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
2
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
Не се спори, а и е видно от приложените документи и констативен протокол №
2662/26.01.2015 г., че в процесния топлоснабден имот радиаторите са откачени преди
началото на исковия период. Претендира се ТЕ за БГВ и ТЕ, отдадена от сградната
инсталация. Установява се от главните отчети, че в имота има поставен топломер за
топлата вода. Видно от протокол от 08.05.2019 г. за сезон м. 05.2018 г. – 30.04.2019 г.
не е осигурен достъп до имота за снемане показанията на уредите и са начислени
служебни количества, както и за периода м. 05.2020 г. – 30.04.2021 г. съгласно
протокол от 12.05.2021 г. За сезон 01.05.2019 г. – м. 04.2020 г. е осигурен достъп и са
снети показанията на водомера – главен отчет от 24.06.2020 г.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за
имота топлинна енергия да е за битово горещо водоснабдяване и ТЕ, отдадена от
сградната инсталация. Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-
334, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са
отразявали количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия
са начислявани при спазване поднормативната уредба. Отдадената от сградната
инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба №
16-334.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
процесния период за целия имот по партидата е 2 413,30 лв.
За исковия период ищецът претендира по-малка сума, а именно 1 910,47 лева.
Ответникът се е позовал на давност. Новите ОУ са одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. Исковата молба е входирана на 07.04.2022 г. и са погасени по давност
всички задължения, станали изискуеми преди 07.04.2019 г. Съгласно чл. 114 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според
задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на „************************” ЕАД за
доставка на топлинна енергия съставляват периодични плащания по см. на чл. 111, б.
„В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три години. Според чл. 32, ал. 1 ОУ
за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се
издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се
отнасят. Следователно изискуемостта на сумите за потребената през даден месец ТЕ
настъпва 45 дни след края на този месец. В случая заявлението е подадено на
07.04.2022 г. и са погасени по давност сумите, станали изискуеми преди 07.04.2019 г.
Дължимите суми за м. 01.2019 г. са станали изискуеми на 17.03.2019 г. Това са
последните погасени по давност суми за главница. Сумата за м. 02.2019 г. е с падеж
14.04.2019 г. и не е погасена по давност.
Погасени по давност са сумите за част от периода, а именно: 01.05.2018 г. –
31.01.2019 г.
Ответникът дължи суми за доставена ТЕ за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021
г. За този период според СТЕ за целия имот са дължими 2 061,67 лв. Ищецът обаче
претендира за целия период по-малка сума, а именно 1 910,47 лева. Искът е
3
основателен до сумата от 1 570,49 лв. , което се равнява на 1 910,47 лева минус сумите
до м. 01.2019 г. включително според СТЕ плюс по изравняването за доплащане: 15,53
лв.:12 месеца х3 месеца+251,52 лв.+513,13 лв.
Ищецът претендира за периода 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. такса за дялово
разпределение за имота в размер на 28,12 лв. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и
ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследвание по настоящото дело.
Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото
дружество. Според СТЕ е дължима сума именно в този размер, която не е погасена по
давност.
Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ. Ответникът оспорва
това вземане. Съгласно ОУ в сила от 27.06.2016 г. потребителите дължат законна лихва
и не е необходимо публикуване на фактурите в интернет страницата на продавача.
Ответникът дължи сумата от 174,35 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до
23.03.2022 г. върху главницата от 1 570,49 лв., който размер съдът определи на осн. чл.
162 ГПК с он лайн калкулатор.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 4,42 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 84,39 лв. дт, 300 лв. депозит за експертиза, дължат се и 150 лв. юрк
възнаграждение според чл. 78 ГПК. В заповедното пр-во са сторени разноски в общ
размер от 93,15 лв. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат 439,12 лв.
разноски в исковото производство и 76,54 лв. разноски в заповедното пр-во.
Ответникът е сторил разноски от 400 лв. – заплатено в брой адв. възнаграждение
и 100 лв. депозит. Предвид отхвърлената част от иска му се дължат 89,14 лв. разноски
в исковото пр-во.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „************************”
ЕАД ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*********************************, против К. Ф. А. ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ****************************, искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 1 570,49 лв. – главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г. относно
топлоснабден имот с адрес: гр. София, Ж******************************, ИД номер
170508, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на исковата молба в съда /07.04.2022 г./ до окончателното й погасяване, сумата от 28,12
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 07.04.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 174,35 лв. - лихва за забава върху
4
главницата от 1 570,49 лв. за период от 15.09.2019 г. до 23.03.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
главница за топлинна енергия като неоснователен за периода 01.05.2018 г. – 31.01.2019
г., както и за горницата над 1 570,49 лв. до пълния предявен размер от 1 910,47 лв.;
както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата от 174,35 лв. до пълния
предявен размер, а иска за сумата от сумата 4,42 лева - мораторна лихва за период от
01.10.2019 г. до 23.03.2022 г. - изцяло.
ОСЪЖДА К. Ф. А. ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****************************, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„************************” ЕАД ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*********************************, сумата от 76,54
лв. – разноски по гр. д. № 18 792/2022 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА К. Ф. А. ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****************************, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„************************” ЕАД ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*********************************, сумата от 439,12
лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „************************” ЕАД ЕИК **************, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*********************************, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „К. Ф. А. ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ****************************, сумата от 89,14 лв. – разноски в настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Нелбо инженеринг“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5