№ 325
гр. Плевен, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20234430200809 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-0938-004635 от 01.03.2023г. *** на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен е наложил на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на С. И. С. от гр.Плевен, ж.к. *** административни
наказания глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят С. И. С., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. Д. П., който изразява становище, че извършеното от жалбоподателя С. С.
деяние не представлява административно нарушение, тъй като управляваният
от него автомобил бил с дефектирал двигател и представлявал ППС. Моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
За въззиваемата страна ОД на МВР - Плевен, не се явява представител и
1
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
Серия GA №746540 от 06.10.2022г. за установяване на административно
нарушение, от който е видно, че на същата дата в 20:00 часа в гр.Плевен, ул.
*** в посока на движение към ул. „Иван Вазов“ жалбоподателят С. е
извършил следното: Управлява лек автомобил „Кия Соренто“ с рама номер
***, сив на цвят, като посоченото МПС не е регистрирано по надлежния ред,
без поставен регистрационен номер.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните
актосъставител Б. Д. К. и свидетел Н. В. Г., чиито показания съдът кредитира
изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. От показанията на актосъставителя К. и от показанията на
свидетеля Г. се установява, че на 06.10.2022г. в 20:00 часа в гр.Плевен, ул.
*** с посока на движение към ул. „Иван Вазов“ жалбоподателят С. е
управлявал лек автомобил „Кия Соренто“ с номер на рама ***, сив на цвят,
като автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред и е бил без
поставени регистрационни табели на определените за това места. Според
показанията на актосъставителя К. и от показанията на свидетеля Г.
жалбоподателят С. е управлявал лекия автомобил, който е бил на пътното
платно със светещи габарити и без поставени регистрационни табели. Съдът
кредитира напълно показанията на актосъставителя К. и показанията на
свидетеля Г., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от тях управление на автомобила от жалбоподателя без
поставени регистрационни табели. Освен това няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя С. в
нарушение, което не е извършил. Още повече, че нито в АУАН, нито по реда
на чл.44 ал.3 от ЗАНН им възражение от страна на нарушителя –
2
жалбоподател в настоящото производство срещу констатацията за управление
на лекия автомобил без регистрационни табели. Освен това съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния
случай жалбоподателят С. не е доказал, че управляваният от него автомобил е
бил регистриран и с поставени регистрационни табели. Според показанията
на свидетелите И. П. С., *** на жалбоподателя С., и Е. К. Е. двамата закупил
лекия автомобил с неработещ двигател и без акумулатор, с цел да го
ремонтират и продадат. Свидетелите С. и Е. са категорични, че свидетелят К.
К. И. е качил автомобила на платформа и го е транспортирал по този начин от
*** гр.Плевен до паркинга зад стоматологията, който е в близост до дома на
жалбоподатгеля С., находящ се на ул. ***. От показанията на свидетеля К. К.
И. се установява, че същият извършва услуги като пътна помощ и свидетелят
Е. го помолил да качи и закара автомобила до дома му. Тъй като двамата
поддържат приятелски отношения, свидетелят И. се съгласил да извърши тази
услуга, когато има свободно време. Според показанията на свидетелите И. и
Е. двамата закарали автомобила и го оставили на паркинга зад
стоматологията по обяд, тъй като щели да пречат на движението, ако го
оставят пред дома на жалбоподателя. Според показанията на двамата
свидетели по това време на деня нямало с кого да я бутнат и вкарат в двора на
къщата, тъй като всички били на работа. От показанията на свидетеля И. се
установява, че процесният автомобил е бил без поставени регистрационни
табели и с разглобен двигател, частите от който били в багажника. Според
показанията на свидетелите П. Т. Х. и В. В. Я., същите заедно със свидетелите
И. С. и Е. Е. помогнали на жалбоподателя да избута автомобила от паркинга
на стоматологията до двора на дома му, за да го приберат, като
жалбоподателят С. бил на мястото на водача и управлявал автомобила по път,
отворен за обществено ползване. Свидетелите С., Е., Х. и Я. са категорични,
че лекият автомобил не бил регистриран и нямал поставени регистрационни
табели, бил с разглобен двигател, както и че разС.ието, през което бутали
автомобила било около 100-200 метра. Съдът кредитира показанията на С., Е.,
И., Х. и Я., тъй като показанията им са последователно и логически изложени
и взаимно си кореспондират.
При така приетото за установено от фактическа страна
законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел,
3
че с действията си жалбоподателят С. И. С. е извършил нарушение по чл.140
ал.1 предл.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил
административни наказания на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Както бе посочено по-горе, по безспорен и
несъмнен начин от събраните по делото доказателства е установено, че
жалбоподателят С. е управлявал автомобил, който не е бил регистриран и е
бил без поставени регистрационни табели. Неоснователни са наведените от
процесуалния представител на жалбоподателя С. адв.Д. П. правни доводи, че
жалбоподателят не е управлявал по смисъла на закона МПС, тъй като
автомобилът не е имал работещ двигател и акумулатор, и автомобилът не се е
движил на собствен ход, а е бил бутан от свидетелите С., Е., Х. и Я.. В
задължителното за съдилищата Постановление №1/17.01.1983г. по н.д.
№8/1982г. на Пленума на ВС, т.2, е разяснено понятието „управление“,
употребено в чл.342 ал.1 от НК, което е относимо към същото понятие,
употребено в чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП – включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и
задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или
бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни
последици, независимо дали превозното средство се намира в покой или в
движение. Посоченото схващане е застъпено и в по-новата практика –
Решение №533 от 10.12.2012г. по н.д. №1750/2012г., II н.о., в което се
поддържа, че бутането на лекия автомобил по пътното платно и
направляване чрез кормилната уредба през отворен прозорец на шофьорската
врата покрива понятието „управление“ на моторно превозно средство, в
съответствие с поясненията, дадени с цитираното по-горе постановление.
След като МПС се движи по път отворен за обществено ползване,
регистрационните номера са задължителни, тъй като МПС са поставени под
регистрационен режим. В конкретния случай, въпреки данните за техническа
неизправност на лекия автомобил „Кия Соренто“, респ. придвижването му по
пътната мрежа чрез бутане от хора, съдът счита, че жалбоподателят С. е
осъществил управление на бутаното МПС. Неработещата електрическа
инсталация и неработещият двигател не са попречили на жалбоподателя С. да
4
се служи с някои от системите и механизмите на бутаното МПС., за да го
направлява по пътното платно. Т.е. е налице „управление“ по смисъла на
цитираното Постановление №1/17.01.1983г. по н.д.№8/1982г. на Пленума на
ВС. Ако автомобилът е бил негоден за управление е следвало
жалбоподателят и свидетелите С., Е., Х. и Я. да предприемат други действия
за транспортиране на автомобила от едно място до друго място в рамките на
гр.Плевен. Жалбоподателят С. е бил наясно, че бутаното МПС е било
неизправно, без регистрация и без табели с регистрационни номера, но с
работеща кормилна уредба. Жалбоподателят С. е управлявал този автомобил,
докато последният се е движел по път отворен за обществено ползване, макар
и бутан от хора. С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран за административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, "Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер". От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство
към момента на проверката не е било регистрирано по надлежния ред и е
било без табели с регистрационни номера. Административнонаказващият
орган е определил размера на наказанията в предвидения от закона минимум,
което според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на
извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно
превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху
останалите членове на обществото, в изпълнение целите на
административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът счита, че в конкретния случай извършеното деяние не
представлява "маловажен" случай на административно нарушение и
административнонаказващият орган не е следвало да приложи чл.28 от
ЗАНН, като освободи от административнонаказателна отговорност
нарушителя - жалбоподател в настоящото производство. Съгласно легалната
дефиниция, дадена в § 1, т. 4 от ЗАНН „ Маловажен случай" е този, при
който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
5
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид. С новата разпоредба на
чл.189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 год., се предвижда, че прилагането на
чл.28 от ЗАНН по отношение на нарушения по ЗДвП е недопустимо. Без
съмнение, към датата на извършване на санкционираното нарушение -
6.10.2022г., е съществувало нормативно предвидено ограничение за
прилагането на чл.28 от ЗАНН за нарушения по Закона за движението по
пътищата. За пълнота следва да се посочи, че конкретното нарушение, за
което е наложена санкцията, не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от
ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената
материално правна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. В подкрепа на този правен извод се явява
обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани с
осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с безопасността на
движение на пътните превозни средства.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0938-004635 от
01.03.2023г., с което *** на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен
е наложил на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на С. И. С. от гр.Плевен,
ж.к. *** административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ОБОСНОВАНО.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7