Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 320 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Г.В. срещу
наказателно постановление № 1446 от 10.12.2016 г., издадено от И.Н.П., с което
на въззивника на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
Жалбоподателят
И.Г.В. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, поради
допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и
нарушение на материалния закон. На първо място жалбоподателят посочва, че на
въпросната дата действително е паркирал автомобила си на бул. „Съборни“ в гр.
Варна в посока към Централна поща, до сграда с № 6, но след маркировката,
указваща края на спирката. На следващо място се твърди, че автомобилът не е
пречел на спирането или потеглянето на превозните средства от обществения
транспорт, като освен това преди автомобила са били паркирани и други
автомобили, които не били репатрирани. Отправено е искане за отмяна на наказателното
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят И.Г.В. излага съображения,
че не се е установило по безспорен и категоричен, че е извършил вмененото му
нарушение. Излага съображения, че към процесната дата
не е имало утвърдена транспортна схема, която да обосновава по установения ред,
че там има знак Д24, в нарушение на който да е паркиран автомобил. Твърди се,
че са допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН, тъй като по
делото е приложена заповед на кмета на общината, с която са оправомощени общо
„Общинска полиция“, като няма текст, който да посочва, че служителите на това
звено имат право да съставят АУАН. Поддържа искането за отмяна на наказателното
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от
юрисконсулт Петя Карагеоргиева, която моли за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление като законосъобразно, аргументирайки се с наличието
на безспорни доказателства за наличието на транспортна схема на редовната
автобусна линия № 12 и тролейбусна линия № 86, както и за наличието на знак за
спирка.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Около 10,05 часа на
25.11.2016 г. въззивникът И.Г.В. паркирал лек
автомобил марка и модел „Тойота“ с рег. № В 4032 КТ в гр. Варна, на бул.
„Съборни“ до № 6.
Автомобилът бил паркиран на
спирка на превозните средства от редовните линии на обществен превоз -
автобусна линия № 12 и тролейбусна линия № 86.
На място бил поставен знак Д24
"Автобусна спирка", като въззивникът И.Г.В.
паркирал непосредствено след знака.
Св. А.М.М.
установил паркирания лек автомобил „Тойота“ с рег. № В 4032 КТ, като приел, че
въззивникът като водач на лекия автомобил е осъществил състав на нарушение по
чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП, за което съставил АУАН. При подписването на АУАН в
графата за възражения въззивникът посочил, че възразява срещу описаната фактология в АУАН и оспорва извършването на нарушение по
ЗДвП.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е
постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 10.12.2017
г. И.Н. П. – кмет на Община Варна издал наказателно постановление, с което
наложил на И.Г.В. на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите А.М.М. и М.И.Ж.; писмени
доказателства и доказателствени средства: писмо от Община – Варна, адресирано
до Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ с копие до
съда от 22.04.2019 г., писмо от Община – Варна, Дирекция „Общинска собственост,
икономика и стопанска дейност“ от 09.05.2019 г., към което са приложени извадки
от Гугъл – карти, разположени на четири страници,
писмо от Община – Варна, Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“
от 22.04.2019 г., към което е приложена извадка от Генерален план за
организация на движението на територията на Община – Варна относно
организацията на движение на бул. „Съборни“ в участък от кръстовището на бул.
„Сливница“ до кръстовището с ул. „Антим І“, писмо от Община – Варна, Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“, с приложени 15 броя снимки
(веществени доказателства), заверени копия на писмо от Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“,
с приложените към него пет броя протоколи на Общински съвет – Варна и
транспортни схеми и заверено копие на Заповед № 0398 от 09.02.2015 г. на кмета
на Община – Варна и АУАН.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. А.М.М. и М.И.Ж.
като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе
си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства.
Съдът
кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с
презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи
факти се считат за установени до доказване на противното.
Доколкото
по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив събраните по делото писмени (протоколи на
общинския съвет и транспортни схеми) и веществени доказателства (снимки)
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то
последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП паркирането е забранено на спирките на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.
От събраните
по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че въззивникът е
извършил действия, с които е нарушил посочената разпоредба, тъй като на
25.11.2016 г. около 10,05 часа в гр.
Варна на бул. „Съборни“ до № 6, на спирка на превозните средства от редовните
линии за обществен превоз е паркирал лек автомобил „Тойота“ с рег. № В4032 КТ
на спирка на превозните средства от редовните линии на обществен превоз -
автобусна линия № 12 и тролейбусна линия № 86.
По този
начин е реализирана хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т.
8 ЗДвП и законосъобразно е била ангажирана отговорността му за извършено
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
По възраженията на въззивника:
Съдът намира
за неоснователно възражението, че автомобилът е бил паркиран след маркировката,
указваща края на спирката, тъй като от представените по делото снимки се
установява, че паркирането е осъществено непосредствено след знак Д24
"Автобусна спирка".
Обстоятелството
дали автомобилът е пречел на спирането или потеглянето на превозните средства
от обществения транспорт е ирелевантно, тъй като същото не е съставомерно, т.е.
нарушението е формално, като за довършването му не е необходимо възникването на
пречки за превозните средства от обществения транспорт.
Неоснователно
е възражението, че към процесната дата не е имало
утвърдена транспортна схема, която да обосновава по установения ред. Това е
така, тъй като от представените протоколи на Общински съвет – Варна се
установява, че на 11.05.2016 г. е утвърдено променено двупосочно маршрутно
разписание на автобусна линия № 12 със спирка „Музея“, а на 12.11.2014 г. е
утвърдено променено двупосочно маршрутно разписание на тролейбусна линия № 86
със спирка „Музея“.
На следващо
място репатрирането или не на други автомобил, паркирани в нарушение на знак
Д24 не е освобождаващо отговорността обстоятелство, нито е относимо
към извършеното нарушение, поради което и не следва да бъде обсъждано.
Неоснователно
е и възражението за липса на компетентност на служителите на „Общинска полиция“
да издават АУАН, тъй като в случая е приложима заповед № 0398/09.02.2015 г., с
която изрично кметът на Община Варна е определил служба за контрол по чл. 167,
ал. 2 ЗДвП, като в т. 3 от заповедта е посочено, че за констатираните по ЗДвП
нарушения се издават АУАН.
По наказанието:
Санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП предвижда административното наказание
глоба в размер от 50 за водач, който неправилно паркира в зоната на спирка за
обществен превоз на пътници.
Поради това,
че размерът на предвиденото административно наказание е фиксиран, пред съда не
е поставен въпросът за неговата евентуална завишеност,
респ. несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 1446 от 10.12.2016 г., издадено от Иван Николаев Портних, с което на И.Г.В. на основание чл. 183, ал. 4, т.
8 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: