Р Е
Ш Е Н
И Е
№262779
гр.Варна, 08.11.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №12492 по описа за 2020год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК.
Ищецът „П.Е."
ЕООД, ЕИК **, адрес,*** 9000, **, с управител Р.Д.,чрез адвокат Д.С.С. - ВАК, със съдебен адрес:***, тел: **,претендира от съда
да постанови решение , с което да признае за установено, че ответникът „Т.Ю."
ООД, *** 9009, * - с управител Д. С. Б.-П. Телефон: ** му дължи следните суми: сумата в размер на 796.40 лв. с ДДС, представляваща незаплатена стойност на услуга „Контрол на
електрически и физически фактори на здравословни и безопасни условия на
труд", по Фактура № **********/19.08.2019г.;сумата в размер на 628.20 лв. с ДДС, представляваща
незаплатена стойност на услуга „Контрол на електрически и физически фактори на
здравословни и безопасни условия на труд", по Фактура №
**********/19.08.2019г.,сума в размер на 62.83
лв. представляваща законна лихва по неплатена Фактура № **********/19.08.2019г.,
считано от 27.12.2019г. до 05.10.2020г., която е датата на входиране
на настоящата искова молба, сума в размер на 49.56 лв. представляваща законна лихва по неплатена Фактура №
**********/19.08.2019г. считано от 27.12.2019г. до 05.10.2020г., която е датата
на входиране на настоящата искова молба.
Моли съда да му
присъди и законоустановената лихва от заявяването на
иска до окончателното му решаване.
Моли да му бъдат присъдени направените
съдено-деловодни разноски в това число и заплатен адвокатски хонорар.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Между „П.Е." ЕООД, като лицензирано дружество за
„Контрол на електрически и физически фактори на здравословни и безопасни
условия на труд" и „Т.Ю." ООД са били установени трайни търговски
взаимоотношения. Дружеството ищец многократно е извършвало „Контрол на
електрически и физически фактори ЗБУТ", в обектите на ответника.
Тези услуги от страна на „П.Е." ЕООД са били
извършвани след заявки, след което са издавани фактури на които съответно после
са били заплащани от „Т.Ю." ООД. Същият е настоящият случай, били са
подписани две заявки:
Заявка №429/23.07.2019г. за гр. Севлиево, след
извършване на услугата е издадена Фактура № **********/19.08.2019г. на стойност
796.40 лв. с ДДС
Заявка № 444/31.07.2019г., за гр. Пазарджик , след
извършване на услугата е издадена Фактура №**********/19.08.2019г. на стойност
628.20 лв. с ДДС
Общата стойност на незаплатените задължения от страна
на ответника са в размер на 1424.60 лв.
На 19.12.2019г. ищеца изпраща на официалната електронна поща на ответника,
която е посочена в търговският регистър покана за доброволно плащане на процесните фактури, но до настоящият момент не са постъпили
плащания по сметката на „П.Е." ЕООД.
За осъществената от ответника забава, ищецът претендира законна лихва, в следните размери:
За Фактура № **********/19.08.2019г. - законна лихва в
размер на 62.83 лв., считано от 27.12.2019г. до 05.10.2020г.
За Фактура №**********/19.08.2019г. - законна лихва в
размер на 49.56 лв., считано от 27.12.2019г. до 05.10.2020г.
Общата стойност на законната лихва следваща да бъде
заплатена от ответника е в размер на 112,39 лв.
3a да бъдат установени твърдините от ищеца трайните
търговски взаимоотношения между страните, представя следните фактури, които са
били заплатени и осчетоводени и от двете страни:
- Фактура
№ **********/13.05.2019г.
- Фактура
№ **********/20.11.2018г.
- Фактура
№ **********/20.11.2018г.
- Фактура
№ **********/20.11.2018г.
- Фактура №
**********/12.06.2018г.
- Фактура
№ **********/21.11.2017г.
- Фактура
№ **********/21.11.2017г.
- Фактура
№ **********/21.11.2017г.
- Фактура
№ **********/28.04.2017г.
- Фактура
№ **********/28.04.2017г.
В срока за
отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба. Счита предявената претенция за изцяло
неоснователна, необоснована и в противоречие с действителната фактическа
обстановка.
Ищецът основава претенцията си на приложени към
исковата молба писмени доказателства, а именно:
1/ Заявка за контрол с №429/23.07.2019г. и издадена Проформа фактура №00000031/19.08.2019г. и
2/ Заявка за контрол с №444/?3.07.2019г. и издадена Проформа фактура №00000032/19.08.2019г..
Оспорва цитираните по - горе документи. Счита, че с
тях по никакъв начин не се доказват твърденията на ищцовото
дружество. Аргументите му за това са следните:
На първо място: В исковата молба се твърди, че между „П.Е."
ЕООД, в качеството му на лицензирано дружество за „ Контрол на електрически и
физически фактори на здравословни и безопасни условия на труд" , и „Т. Ю."
ЕООД били установени трайни търговски взаимоотношения, тъй като дружеството
многократно е извършвало Контрол на електрически и физически фактори на
здравословни и безопасни условия на труд в обектите на ответника. Такъв бил и
настоящият случай. Представя заявки и фактури на обща стойност 1424.60лв. с ДДС.
Не е съгласен с тези твърдения. Двете дружества не се
намират и не са били в трайни търговски отношения. Между тях няма сключен
договор, по силата на който същите да са обвързани взаимно от права и
задължения.
Приложено към исковата молба са представени копия от
Заявка за контрол с №429/23.07.2019г. и Заявка за контрол с №444/23.07.2019г.,
които оспорва изцяло. Видно от представените
копия, същите съдържат зачерквания, дописвания (по отношение на дописванията
липсва отбелязване, от кого са направени, кога и в какво качество) и различни
почерци на различни лица. Отделно от това, видно от представените заявки, както
и в самите тях е отбелязано, че представляващ на „Т. Ю." ЕООД е неговия
управител Д. Б. - П. В противоречие с това, заявките са подписани от две
различни лица, К. А. - за обект в гр. Севлиево и Б. М. - за обект в гр. Пазарджик.
Не е ясно, нито е отбелязано тези лица в какво качество са ги подписали.
С оглед на това твърди, че представените заявки не са
подписани от лице притежаващо представителна власт, а именно управителя на
дружеството Д. Б. – П., както и не съдържат печат на дружеството. Не са
възлагали/заявявали на „П.Е."ЕООД извършването на тази услуга.
В допълнение на горното, към 23.07.2019г. (датите на
представените заявки) не са имали нужда от осъществяване на такъв контрол. За
посочените обекти към същият момент са имали валидни и действащи документи,
удостоверяващи извършените замервания и осъществен контрол.
На второ място: В изложението на исковата молба ищецът
твърди, че претендира своето вземане и въз основа на издадени фактура с №00000031/19.08.2019г.
и фактура с №00000032/19.08.2019г.. В действителност, обаче представя Проформа фактура №00000031/19.08.2019г. и Проформа фактура №00000032/19.08.2019г..
Проформа фактура по своята същност не е първичен счетоводен
документ и сама по себе си, доколкото по смисъла на ЗСч, има характер на
предварителен счетоводен документ с информационен характер, тя не е основание
за дължимост и изискуемост на вземането.
Отделно от това, представените проформа
фактури не носят подпис на представляващият „Т. Ю." ЕООД и дружеството, с
които да са се съгласили с отразеното в тях, и тъй като не представляват
счетоводен документ по ЗСч, не притежават и доказателствена
стойност, от тях не произлиза задължение за плащане. По съществото си този вид
документи представляват своеобразен вид оферта. В този смисъл дружеството не
дължи плащане по представени проформи фактури.
В допълнение не без значение е и факта, че съществуват
и значителни различия между проформа фактурата и
фактурата, като основната цел на проформа фактурата е
да помогне на купувача да вземе решения, дали да направи поръчка или не. За
разлика от това, фактурата се издава от продавача, за да поиска плащане от
купувача. Поради сходството в данните на двата документа, те лесно могат да се
объркат помежду им. Факт е обаче, че те са различни по смисъл, фактурата е
документа, който изисква плащане.
С оглед на гореизложеното, „Т. Ю." ЕООД няма
задължение към „П.Е." ЕООД в претендираният с
исковата молба размер. Ищцовото дружество претендира
заплащане на услуги, които не са му възлагани, и които не е извършило. Двете
дружества не се намират в договорни отношения по между си, които да пораждат
права и задължения между тях. Няма възникнало и изискуемо задължение, не
установяват възложена и извършена услуга.
В този смисъл, моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да му присъди сторените съдебно -деловодни
разноски, както и заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц.представител
адв.С. поддържа исковете. Моли съда да постанови
решение, с което да уважи исковете, както и да присъди на ищеца сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез проц.представител адв.Г. моли за отхвърляне
на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
По
допустимостта на иска: От изисканото
за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №7481/2020год. на ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, съгласно която длъжникът „Т.Ю.“
ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:*** 9009, **, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „П.Е.“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и
адрес на управление:*** **, чрез пълномощник адв.Д.С.,сума
в размер от 1424,60 лв. (хиляда четиристотин двадесет и четири лева, шестдесет
ст.), формирана, както следва: сума в размер на 796,40 лв. по фактура
№********** от 19.08.2019г. и сума в размер на 628,20 лв. по фактура
№********** от 19.08.2019г., които суми представляват незаплатени от длъжника
на кредитора услуги за контрол на електрически и физически фактори на
здравословни и безопасни условия на труд,сума в размер от 76,08 лв. (седемдесет
и шест лева, осем ст.), представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 27.12.2019г. до 06.07.2020г., на основание чл. 410, т. 1 ГПК,
Вземането произтича от следните обстоятелства:
незаплатени от длъжника на кредитора извършени услуги за контрол на
електрически и физически фактори на здравословни и безопасни условия на труд,
за което са издадени фактура №********** от 19.08.2019г. и фактура №**********
от 19.08.2019г.
Длъжникът депозира в срок възражение. С разпореждане
от 31.08.2020год. заповедния съд указва на заявителя за възможността да предяви иск в едномесечен срок от съобщаването. За това
разпореждане заявителят е уведомен на
03.09.2020год.В указания срок на 05.10.2020год./първият работен ден след
03.09.2020год./ ищецът депозира настоящия иск. С оглед депозиране на иска в срок, същият като допустим подлежи на
разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За установяване на претендираните
главни вземания по делото , като писмени доказателства са приети проформа фактура №********** от 19.08.2019г. ; проформа фактура №********** от 19.08.2019г.; заявка за
контрол №429 от 23.07.2019г. и заявка за контрол №31 от 31.07.2019г.
Към доказателствата по делото са приети и следните
писмени документи фактура №********** от 20.11.2018г.; фактура №********** от
13.05.2019г.; фактура №********** от 20.11.2018г.; фактура №********** от
20.11.2018г.; фактура №********** от 12.06.2018г.; фактура №********** от
21.11.2017г.; фактура №********** от 21.11.2017г.; фактура №********** от
21.11.2017г.; фактура №********** от 28.04.2017г.; фактура №********** от 28.04.2017г.
Към доказателствата по делото са приобщени и следните
документи: договор за извършване на
контрол от 01.06.2019г.; справка от НАП за Б. М.; заповед №533/11.09.2020г.;
заявление за напускане от Б. М. от 11.09.2020г.; справка от НАП за Б. М.;
трудов договор от 16.11.2017г.; длъжностна характеристика на длъжността
Началник склад; заявление за назначаване на работа от Б. М.; справка от НАП за
К. А.; заповед №565/26.02.2021г.; заявление за напускане от Красен Алексиев от
15.02.2021г.; справка от НАП за К. А.; допълнително споразумение
№655/01.03.2018г. към трудов договор №305/19.04.2017г.; длъжностна
характеристика на длъжността Снабдител, доставчик; заявление за назначаване от
Красен Алексиев; справка от НАП за К. А.; трудов договор №305/19.04.2017г.;
длъжностна характеристика на длъжността Работник зареждане на рафтове;
инструкция; заповед №2019г.; поръчка №000463 от 01.11.2019г.; сертификат за
контрол №001333 от 19.11.2019г.; протокол №001333 от 19.11.2019г.; сертификат
за контрол №001334 от 19.11.2019г.; протокол №001334 от 19.11.2019г.;
сертификат за контрол №001335 от 19.11.2019г.; протокол №001335 от
19.11.2019г.; сертификат за контрол №001336 от 19.11.2019г.; протокол №001336
от 19.11.2019г.; поръчка №000431 от 24.10.2019г.; сертификат за контрол №001259
от 02.11.2019г.; протокол №001259 от 02.11.2019г.; сертификат за контрол №001258
от 02.11.2019г.; протокол №001258 от 02.11.2019г.; сертификат за контрол
№001257 от 02.11.2019г.; протокол №001257 от 02.11.2019г.; сертификат за
контрол №001256 от 02.11.2019г.; протокол №001256 от 02.11.2019г.
От заключението на ВЛ по ССч.Е
се установява следното : Процесните фактури, описани в обстоятелствената част
са : фактура № **********/ 19.08.2019г.Данъчната основа е 663,50 лв., ДДС
132,70 лв. или обща стойност 796,40 лв.; фактура № **********/ 19.08.2019г.Данъчната основа е 523,50 лв. и ДДС
104,70 лв. или обща стойност 628,20 лв.Така общата стойност на двете фактури е
1424,60 лв.
ССЕ констатира, че сумата за плащане по ф-ра № **********/ 19.08.2019г. е 796,20лв., а не
796,40лв., както е посочено във фактурата. Следователно констатираната обща
стойност на двете фактури е 1424,40 лв.
Допълнително приложените от ищеца фактури са
осчетоводени и са включени в дневниците за покупки и са дали отражение в
справките декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди.
Изчислената от експертизата законна лихва по
процесиите фактури е:за№ **********/ 19.08.2019г. считано от 27.12.2019г. до
05.10.2020г. 62,81 лв. за№ **********/ 19.08.2019г. считано от 27.12.2019г. до
05.10.2020г. 49,56 лв. Общият размер на законната лихва върху стойността на
фактура № **********/19.08.2019г. и фактура №**********/19.08.2019г. считано от
27.12.2019г. до 05.10.2020г. е 112,37 лв.
В
съдебно заседание експерта заяви, че процесните
фактури, които по своето естество са проформа –
фактури не са осчетоводени при ответника и не са включени в дневниците за
покупките. Допълнително представените фактури са осчетоводени и са включени в
дневниците на двете дружества.
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства,
чрез показанията на св. В. Р. В.
В полза на ответника са ангажирани гласни
доказателства, чрез показанията на св. В.
Д. В.
Показанията на свидетелите съдът цени в частта , която
съдържа данни за относими по делото обстоятелство и
се явява без противоречие с ангажираните по делото писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът
извежда следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск в
тежест на ищцовата страна е да установи правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване
по делото, а именно: наличие на валидни облигационни отношения, по силата на
сключен Договор за контрол на ел.и
физически фактори ЗБУТ,точно изпълнение на задълженията по договора от страна
на ищеца, размера и изискуемостта на вземанията си.
За установяване на горните
обстоятелства ищецът се позовава на Заявка №429/23.07.2019г. за гр. Севлиево и Проформа Фактура № **********/19.08.2019г. на стойност
796.40 лв. с ДДС, както и на Заявка №
444/31.07.2019г., за гр. Пазарджик и Фактура
№**********/19.08.2019г. на стойност 628.20 лв. с ДДС. С оглед на издадените
заявки и изпълнение по тях, установено с ангажираните по делото гласни
доказателства , чрез показанията на св.Веселин Руменов Веселинов, ищецът
претендира стойността на услугите, чрез издадените от негова страна два броя проформа фактури и позовавайки се на трайните търговски
отношения между страните, установени, чрез множеството допълнителни фактури за
предходни периоди , които са осчетоводени в двете дружества.
Така ангажираните от страна на ищеца и
оспорени от ответника доказателства не доказват наличието на конкретна
облигационно-правна връзка в сочения от страна на ищеца смисъл . Видно от
представените заявки същите изхождат от лица, които нямат представителна власт,
дадена им от управителя на дружеството за ангажиране на услугите за контрол на
ел. и физически фактори ЗБУТ.Липсват и писмени доказателства за фактическото
изпълнение на твърдените услуги, като в тази насока са само и единствено
показанията на св. В. Р. В. Допълнително представените фактури макар и
осчетоводени в двете дружества не доказват конкретната облигационна-правна
връзка на която ищецът се позовава. Липсват ангажирани от негова страна писмени
доказателства за начина по който фактически е осъществявано изпълнението по
тези допълнителни фактури , за да може съдът да направи някаква връзка за
съществуваща възможност отношенията между страните по тези допълнителни фактури
да са се развивали по идентичен начин с твърдения в настоящия случай.
Пред вид горното съдът не може да
изведе извод за наличие на валидна –облигационна връзка , изпълнението по която
да е платимо с процесните два броя фактури. Процесните проформа фактури в
качеството си на частен документ се ползват с формалната доказателствена
сила на основание чл.180 ГПК, която се простира единствено по отношение на
факта, че издателят е направил отразените в нея изявления. Фактурата обаче не
притежава материална доказателствена сила относно
верността на удостоверените в нея факти.Доколкото фактурите не носят подписа на
ответника и същите не са подписани от него те не могат да служат за доказване
на твърденията на ищеца, че страните са договорили заплащане на стойност на услугите в посочения размер.
Тъй като процесните проформа
фактури не се ползват с обвързваща съда доказателствена
сила, удостоверените в тях изгодни за ищеца факти подлежи на установяване с всички
доказателствени средства. Доказателствената
сила на фактурата, която представлява частен документ, който не носи подписа на
насрещната страна по правоотношението, се преценя в съвкупност с всички събрани
по делото доказателства. Доказателства за установяване на тези факти ищецът не
ангажира, тъй като гореобсъдените от съда такива ги
изключват. Ответникът който оспори своевременно фактурите ангажира множество доказателства
, които ги изключват. Към 01.06.2019г. дружеството е било в договорни отношения
с органа за контрол „Л. *“ ООД, което е извършило съответните замервания,
включително контрол по замерване параметрите на работната среда. Установи и
начина по който се осъществява контрола на работната среда, чрез съответни
замервания на място и съставяне на констативни
протоколи, в които се отбелязват какви са резултатите от тези
замервания. Такива осъществявани от ищеца конкретни дейности , които да са
удостоверени с констативен протокол ищецът по процесните
две фактури не доказа.
С оглед гореизложените мотиви
настоящият съдебен състав намира главния иск за вземанията по двете проформа фактури за недоказан и неоснователен и постановява
решение с което ги отхвърля. Тъй като главния иск е неоснователен, то такъв се
явява и искът за лихви, който също подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода от настоящото дело на ответника следва
да се присъдят разноски в размер от 340лв. за платено адв.възнаграждение.
Водим от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П.Е." ЕООД, ЕИК *, адрес,*** **, с
управител Р. Д.,чрез адвокат Д.С.С. - ВАК, със
съдебен адрес:***, тел: * срещу „Т.Ю." ООД, *** * - с управител Д. С. Б.-П.
Телефон: *, факс: *, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, следните суми: сумата в размер на 796.40 лв. с ДДС, представляваща
незаплатена стойност на услуга „Контрол на електрически и физически фактори на
здравословни и безопасни условия на труд", по Фактура №
**********/19.08.2019г.;сумата в размер на 628.20
лв. с ДДС, представляваща незаплатена стойност на услуга „Контрол на
електрически и физически фактори на здравословни и безопасни условия на
труд", по Фактура № **********/19.08.2019г.,сума в размер на 62.83 лв., представляваща законна лихва
по неплатена Фактура № **********/19.08.2019г., считано от 27.12.2019г. до
05.10.2020г., която е датата на входиране на
настоящата искова молба, сума в размер на 49.56
лв.,представляваща законна лихва по неплатена Фактура №
**********/19.08.2019г. считано от 27.12.2019г. до 05.10.2020г., която е датата
на входиране на настоящата искова молба,ведно със
законната лихва, като последица от уважаване на иска, на
основание 415, ал.4 във вр. чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.Е." ЕООД, ЕИК *, адрес,*** *, с управител Р. Д.,чрез
адвокат Д.С.С. - ВАК, със съдебен адрес:***, тел: * да заплати на „Т.Ю." ООД, *** * - с управител Д. С. Б.-П.
Телефон: *, факс: *, сумата от 340лв.,
представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните,ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/