Р Е Ш Е Н И Е №260054
Град Несебър, 28.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 500 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “П.Е.П.М.” ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.Н.А., против Наказателно постановление (НП) № 02-0002914 от 01.06.2020г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.128, т.2, във връзка с чл.270, ал.2 и 3 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят счита обжалваното
постановление за незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на процесуалните правила. Признава, че е изплатил
трудовото възнаграждение към работника със забава, но счита това закъснение за
незначително, а след като и работникът не е заявил наличието на спор с
работодателя си за изплащане на месечното трудово възнаграждение до неговото
доброволно плащане, счита, че нарушението не е извършено и не следва да се
налага санкция. Като процесуално нарушение посочва липсата в акта за установяване
на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено НП, на
реквизитите по чл.40 от ЗАНН, както и че в него не е уточнена датата на
извършване на нарушението. При условията на евентуалност заявява, че е
приложима разпоредбата на чл.415в от Кодекса на труда предвид, че нарушението е
отстранено преди то да бъде установено от Инспекцията по труда и че от него не
са произлезли вредни последици за работника. Моли постановлението да бъде
отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделна писмена молба, подадена чрез пълномощник, се заявява, че законния представител на дружеството не е бил поканен за съставяне на акта, такива покани не са изпращани за връчване на адреса на управление и до служители на дружеството. Това е имало за последици съставянето на акта в отсъствие на нарушителя и лишаването му от право да участва в административно наказателното производство. Относно довода за неизвършване на нарушението се позовава на липса на съдействие от страна на работника за получаване на полагащото му се трудово възнаграждение, което наложило да му бъде изпратена покана за явяване за изплащане на дължимата към него сума.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Счета, че от събраните по делото доказателства нарушението е категорично установено, както и че не са налице процесуални нарушения, включително и тези, твърдени от жалбоподателя. Моли постановлението на бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юристконсултско възнаграждение.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:
С призовка по чл.45 от АПК от 03.10.2019г. А.Н.А., в качеството му на управител на “П.Е.П.М.” ЕАД да се яви лично или чрез упълномощено лице на 11.10.2019г. в 10:30 часа в сградата на ТД на НАП – Бургас, където да представи: Печат на дружеството, трудови досиета на работещите в обекта – хотел “Гранд хотел Свети Влас” в град Свети Влас, включително справки до НАП, както и трудови досиета на лицата с прекратени трудови правоотношения след 01.09.2019г., ведомости за работна заплата от 01.07.2019г. занапред, графици, присъствени форми след 01.07.2019г., Правилник за вътрешния трудов ред и вътрешни правила за работа. Такава призовка със същите указания е била връчена на представител на дружеството и на 11.11.2019г. за явяване в ТД на НАП – Бургас и на 13.11.2019г. в 15:30 часа. Между представените от страна на дружеството-жалбоподател документи са били и тези, касаещи работникът Д.В.Х., която е работила по силата на Трудов договор от 12.06.2019г. на длъжността “барман” в обекта, стопанисван от “П.Е.П.М.” ЕАД, с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 570 лева. Договорът с този работник е бил прекратен, считано от 11.09.2019г. Работодателят е изплатил месечното възнаграждение на работника, дължимо за месец август 2019г., с платежно нареждане на 28.11.2019г.
На 10.12.2019г. на упълномощено от управителя на дружеството-жалбоподател лице е била връчена покана за явяване в Д”ИТ” Бургас в 3-дневен срок да съставяне на актове за установяване на административно нарушение за неизплащане на посоченото трудово възнаграждение в срок до 30.09.2019г.
На 20.12.2019г. е съставен Протокол ПР1924949 за извършена проверка от А.К.Г. и Николай Пенков Кръстев, двамата на длъжност “инспектор” в Д”ИТ” – Бургас, в който е посочено, че едно от констатираните от тях нарушения (т.8), установени след проверка по документи на 06.12.2019г. и на 10.12.2019г., се изразява в това, че работодателят “П.Е.П.М.” ЕАД не е изплатил в уговорения срок – до края на следващия месец, за който се отнася трудовото възнаграждение – трудовото възнаграждение на Д.В.Х. с ЕГН ********** на длъжност “барман” за месец август 2019г., дължимо до края на месец септември 2019г. (същото е изплатено на 11.11.2019г.), в нарушение на чл.128, т.2, във връзка с чл.270, ал.2 от Кодекса на труда.
На 20.12.2019г. Ани К.Г. е съставила и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 02-0002914, за това, че по представени документи на 06.12.2019г. и 10.12.2019г. от работодателя “П.Е.П.М.” ЕАД, в т.ч. трудов договор № 1431/12.06.2019г., разчетно-платежна ведомост за работна заплата с начислени трудови възнаграждения за месец август 2019г., преводно нареждане от 28.11.2019г. с получател Д.В.Х., заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 1236/13.09.2019г., се установило, че трудовите възнаграждения на работниците и служителите в дружеството се заплащат до 30-о число на месеца за предходния, за който се отнася трудовото възнаграждение; видно от преводното нареждане от 28.11.2019г., работодателят “П.Е.П.М.” ЕАД не е изплатил в уговорения срок – до края на следващия месец за който се отнася трудовото възнаграждение – трудовото възнаграждение на Д.В.Х.с ЕГН ********** на длъжност “барман” за месец август 2019г., дължимо до края на месец септември 2019г. (същото е изплатено на 28.11.2019г.) в нарушение на чл.128, т.2, във връзка с чл.270, ал.2 от Кодекса на труда. Актът е подписан от актосъставителя и от свидетеля по акта, който е свидетел на нарушението.
Актът е съставен в отсъствието на представител на дружеството-жалбоподател, тъй като такъв не се е явил в сградата на ТД на НАП – Бургас в указания му с поканата срок. Актът е изпратен за връчване на адреса на управление на дружеството, като връчването е извършено надлежно на 15.04.2020г. Възражения срещу акта не са постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което след като са възприети изцяло фактическите констатации в АУАН, на жалбоподателя, за нарушение по чл.128, т.2, във връзка с чл.270, ал.2 и 3 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 12.06.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 18.08.2020г.
Още при образуване на
административно наказателното производство – със съставянето на акта по силата
на чл.36, ал.1 от ЗАНН, актосъставителят е пропуснал да посочи съществени
елементи от фактическия състав на нарушението. Не е посочена датата на
извършване на нарушението, което е задължителен реквизит от обстоятелствената
част на тези документи. Записана е единствено датата на констатиране на нарушението.
Няма спор, че деянието е формално на просто извършване, реализирано чрез
бездействие, но не е посочено кога е настъпила неговата съставомерност. Такава
дата не е посочена в АУАН. Така, в акта липсва ясно и точно посочване на датата
на извършване на нарушението – задължителен реквизит от съдържанието на акта по
силата на чл.42, т.3 от ЗАНН. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че в
съставения акт за установяване на административно нарушение липсват
задължителни реквизити, предвидени в закона, и това съществено ограничава
правото на нарушителя съгласно чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.55, ал.1 от НПК,
още при образуване на административно
наказателното производство да узнае в какво нарушение е уличен, т.е. да
узнае фактическите обстоятелства, касаещи всички обективни и субективни
елементи от състава на нарушението. Макар и в наказателното постановление да са
посочени датите на извършване на проверките по документи, при които е
установено нарушението, след като фактическото описание на нарушението в
наказателното постановление е механично възпроизведено от описанието на фактите
в акта, логично постановлението страда от идентични пороци, обосноваващи извод
за липса на реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което означава неспазване на
императивна законова разпоредба, и в никакъв случай не може да се приеме, че по
този начин са санирани нередовностите на акта по правилата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Обстоятелството, че датата на извършване на нарушението е определяема, не
означава, че съдът трябва да я определя, защото този съществен порок в
постановлението не може да бъде саниран в съдебната фаза на производството от
съда, който прави преценка именно за наличието на този реквизит по чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Това е задължение на актосъставителя и на наказващия орган в хода
на административно наказателното производство, и съвсем не е достатъчно да
посочат в какъв срок е следвало да бъде изплатено съответното трудово
възнаграждение на работника, и кога изтича той. Допуснатите в случая
процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на
незаконосъобразност, налагащи отмяната му, тъй като: описанието на нарушението,
времето и мястото, където е извършено нарушението, обстоятелствата на
нарушението са съществен обективен и субективен признак на всяко едно
нарушение, обуславящ в определени случаи неангажирането на отговорността на
нарушителя за извършеното от него нарушение – чл.34 от ЗАНН; основен елемент от
императивния реквизит на НП по чл.57, ал.1, т.5 т ЗАНН, именно чрез който се лимитират
пределите на административното обвинение от фактическа страна (ведно с
юридическото формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН) и се реализира както правото на защита на нарушителя,
така и съдебния контрол.
Според изложеното в наказателното постановление, дружеството-жалбоподател е наказан за това, че не е изплатил трудовото възнаграждение на работника, но едновременно с това е посочено, че трудовото възнаграждение все пак е изплатено, но това е станало на 28.11.2019г., а не до 30.09.2019г. Това означава, че волята на наказващия орган е била дружеството да бъде наказано за това, че не е спазил срока за изплащане на трудовото възнаграждение, а е сторил това със забава.
Единствената разпоредба, измежду изброените от наказващия орган, която е относима към срока на плащане на трудовото възнаграждение, е тази на чл.270, ал.2 от КТ. Нормата е дизпозитивна, поради което в случая би било приложимо уговореното в трудовия договор, а именно, че плащането на трудовото възнаграждение се изплаща до 30-о число на месеца, за предходния. Въведената за първи път от наказващия орган като нарушена разпоредба на ал.3 на чл.270 от КТ относно начина, по който се изплаща трудовото възнаграждение и на кого може да бъде изплатено, представлява ново обстоятелство, което не е било предмет на административно наказателното производство, и която е в несъответствие с описателната част на постановлението. Чл.128, т.2 от КТ пък урежда общото задължение на работодателя да плаща на работодателя уговореното трудово възнаграждение, което както бе посочено по-горе, е било изплатено преди образуване на административно наказателното производство, макар и по повод поредните предприети спрямо дружеството проверки въз основа на подадени сигнали.
Неправилно обаче както актосъставителят, така и наказващият орган, макар и да не са посочили датата на административното нарушение, т.е. моментът, в който за работодателя е възникнало задължение да заплати на работника трудовото възнаграждение, и откогато той е изпаднал в забава, при опита си посочат срока, в който трудовото възнаграждение е следвало да бъде изплатено, са се позовали на трудовия договор. Това е така, защото към датата на съставяне на АУАН трудовият договор с работника е бил вече прекратен, т.е. не е съществувало задължение на работодателя да заплати трудовото възнаграждение pа месец август 2019г. в срок до 30.09.2019г. според както е било уговорено, а изискуемостта на дължимите от работодателя трудовите възнаграждения в този случай възниква в момент, различен от посочения в акта и постановлението. Този съществен факт не е бил взет предвид в хода на административно наказателното производство, поради това и неправилно актосъставителят и наказващият орган са се позовали на клауза, с която страните не са били обвързани след 11.09.2019г. Всичко това означава допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Тези нарушения са самостоятелни основания за отмяна на наказателното постановление.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002914 от 01.06.2020г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.“***, с която на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, на “П.Е.П.М.” ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.Н.А., е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.128, т.2, във връзка с чл.270, ал.2 и 3 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: