№ 6689
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И.
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И. Гражданско дело № 20211110157494
по описа за 2021 година
Л. ЦВ. ЯН. е предявила срещу ...... иск с правно основание чл. 439 ГПК за
установяване недължимост на сумата от 200 лева, представляваща наложено
административна наказание „глоба“ по НП № 31185/14.07.2017 г. и 102 лева – разноски по
изп. д. № 20218380408382 на ЧСИ ..... поради погасяването им по давност.
Ищцата твърди, че на 03.07.2017 г. бил съставен АУАН № 0311859 за пътуване без
редовен превозен документ, въз основа на който било издадено НП № 31185/14.07.2017 г. за
налагане на административна наказание „глоба“ в размер на 200 лева, невлязло в сила
поради нередовното му връчване. На 02.07.2021 г. ...... е поискала образуването на изп. дело,
като на 14.07.2021 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Сочи, че глобата е административно наказания, за което е приложима 3-годишна абсолютна
погасителна давност, считано от датата на влизане в сила на акта. Сочи, че дори НП да е
било връчено при отказ, то е влязло в сила на 01.12.2017 г. и изпълнителската давност е
изтекла на 01.12.2019 г., а абсолютната такава – на 01.12.2020 г. Излага, че НП не е влязло в
сила, поради което не е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 5
ДОПК.
С подаден в законоустановения срок отговор ответникът оспорва вземането за глоба
да е погасено по давност, тъй като публичните задължения се погасяват по давност по чл.
168, ал. 1, т. 3 ДОПК. Намира, че ищцата не оспорва извършеното нарушение, поради което
отпадането на възможността за принудително събиране не означава, че задължението не
продължава да съществува.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
1
правни изводи:
Предмет на принудителното изпълнение са били вземанията, обективирани в
наказателно постановление № 349391/14.12.2018 г., с което на ищеца е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Въз основа на него е образувано
изп. д. № 20218490401105 по описа на ЧСИ ....... В ПДИ е посочено, че е наложен запор на
банкови сметки на длъжника в „....“ АД.
Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД в ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за
вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН административното наказание не се изпълнява,
ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Наказателното
постановление е издадено на 14.07.2017 г. и е влязло в сила на 11.01.2018 г., както е
посочено в него, като от този момент е започнала да тече предвидената двегодишна
погасителна давност, която е изтекла на 11.01.2020 г. По изп. д. № 20218380408382 по описа
на ЧСИ ..... е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата на 14.07.2021 г.,
което действие е от естество да прекъсне давността. Действително кредиторът има право да
иска изпълнение на вземането си и след изтичане на давността, тъй като задължението
съществува, макар и да не може да бъде осъществено принудително, но длъжникът може да
му противопостави възражение за изтекла погасителна давност, в който случай кредиторът
вече не може да иска изпълнение на вземането си по принудителен ред. Възражението за
изтекла погасителна давност по отношение на вземането, предмет на изпълнително дело, е
обективирано в предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК.
С доклада по делото съдът е указал, че в доказателствена тежест на ответника е да
установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната
давност за вземанията, предмет на делото, което не е сторено.
Поради изложеното съдът приема, че запорът е наложен след изтичане на две години
от влизане в сила на наказателното постановление, поради което е незаконосъобразен, тъй
като изпълнителното действие е било извършено след изтичане на предвидената в закона
давност относно вземането, чието принудително осъществяване се иска.
Претендира се установяване недължимост и на сумата 102 лева – разноски по изп. д.
№ 20218380408382 на ЧСИ ...... Разноските във връзка с изпълнителното дело са били
2
сторени поради образуване от взискателя на изпълнителното дело въз основа на погасена по
давност сума. При тези данни и на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по
изпълнението следва да останат в тежест на взискателя. Размерът на същите се установява
от постановление от 09.07.2021 г. на ЧСИ ....., с което са приети разноски по изп. д. №
20218380408382 в размер на 102 лева.
При тези факти съдът намира предявеният иск за доказан и като такъв за основателен,
като следва да се признае недължимостта на сумата от 200 лева, представляваща наложено
административно наказание „глоба“ по наказателно постановление № 31185/14.07.2017 г.
поради погасяването ѝ по давност.
При този изход на спора имат право на разноски има ищцата, която е сторила такива
в размер на 50 лева за държавна такса, 5 лева – такса за издаване на обезпечителна заповед и
350 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. ЦВ. ЯН., ЕГН **********,
срещу .... ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Л. ЦВ. ЯН. не дължи на
...... сумата от 200 лева, представляваща наложено административна наказание „глоба“ по
наказателно постановление № 31185/14.07.2017 г. и 102 лева – разноски по изп. д. №
20218380408382 на ЧСИ ..... поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА .... ЕИК *********, да заплати на ....., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3