№ 590
гр. Бургас, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120202123 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на С. М. Г., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: **** чрез адвокат М. С. Г., срещу Наказателно постановление №761061-
F727920/11.03.2024г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас,
с което за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗКПО във връзка с чл.261, ал.1 от ЗКПО във връзка с
чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО, на жалбоподателя е наложена
„глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, като се излагат доводи в тази насока. В съдебно заседание дружеството
се представлява от адв.Г., която поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от
юрисконсулт А., който оспорва жалбата. Моли също така за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН тъй като видно от разписката на НП, то е било връчено на жалбоподателя на
30.04.2024г., а жалбата е подадена на 14.05.2024г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
1
„БИЗНЕС КОНСУЛТ М“ ЕООД е задължено лице по чл.2 от ЗКПО, и следва да
подаде в законоустановения срок - до 30.06.2023г. годишна данъчна декларация по образец
съгласно чл.92, ал.1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък за календарната 2022 година.
Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО е подадена по интернет на
30.06.2023г. и е приета с вх.№ 0200И1009643. В същата има декларирани общо приходи -
11121.81лв, общо разходи - 9154.25лв., данъчна печалба - 1967.56лв. и годишен
корпоративен данък - 196.76 лв.
Нарушението е констатирано в Дирекция „Обслужване“, при ТД на НАП - Бургас
след извършена съпоставка на регистрираните юридически лица, упражняващи дейност и
подадените годишни данъчни декларации по чл.92, ал.1 от ЗКПО в срока по чл.92, ал.2 от
ЗКПО, през 2023 година.
До лицето е изпратена покана с изх.№ 0200И1009643/25.08.2023г. за подаване на ГДД
по чл.92 от ЗКПО за 2022г. и явяване в ТД на НАП Бургас в 7-дневен срок за съставяне и
връчване на Акт за установяване на административно нарушение за неподаване в срок на
същата. В определения срок за явяване, лицето или негов представител не се е явил, поради
което АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗААН.
Въз основа на материалите по преписката на 11.03.2024г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка. В издаденото НП АНО възприел фактическите и правните
констатации на актосъставителя.
Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от
показанията на актосъставителя, като доказателствената съвкупност е еднопосочна и
безпротиворечива. На практика и страните не спорят по фактите, които са се осъществили, а
се съсредоточават върху правната им оценка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява
изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 и 2 ЗКПО, данъчно задължените лица, които се
облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна
декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото
лице.
Съгласно чл.261, ал.1 ДОПК, данъчно задължено лице, което не подаде декларация
по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства,
водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно
намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция
2
в размер от 500 до 3000 лв.
На свой ред в чл.264, ал.1 ЗКПО, представляващият данъчно задълженото лице,
включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място
на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с
действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва
с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.
По делото се установи, че „БИЗНЕС КОНСУЛТ М“ ЕООД е лице, което е данъчно
задължено по ЗКПО, и съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗКПО е задължено да
подава годишна данъчна декларация в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в ТД
на НАП по регистрация. Установи се също, че жалбоподателят е представляващ посоченото
търговско дружество. В случая се касае за годишна данъчна декларация за 2022 г., която е
трябвало да бъде депозирана най-късно до 30.06.2023г. Годишната данъчна декларация за
финансовата 2022г. не е била подадена надлежно в този срок, а на 19.07.2023 г. по
електронен път с КЕП. С оглед на което жалбоподателят формално е осъществил от
обективна страна състава на нарушение по чл.264, ал.1 вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО вр. чл.92,
ал.2 от ЗКПО.
Административнонаказващият орган правилно е отнесъл фактите към нарушената
правна норма и към тази, регламентираща административното наказание по чл. 264, ал. 1
ЗКПО, съгласно която, представляващият данъчно задълженото лице се наказва с глоба в
размер от 200 до 1000 лв.
Съдът обаче счита, че настоящият случай следва да се квалифицира като маловажен
такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Макар формално да е осъществен съставът на
нарушение на чл.264, ал.1 от ЗКПО във връзка с чл.261, ал.1 от ЗКПО във връзка с чл.92,
ал.1 и ал.2 от ЗКПО, това не е довело до ощетяване на фиска. Налице са и редица
смекчаващи административната отговорност обстоятелства, очертаващи обществената
опасност на самото нарушение и нарушител като незначителни. На първо място, това
нарушение се явява първо за жалбоподателя, от което следва извода, че той поначало
стриктно изпълнява законовите си задължения. Касае се за незначително забавяне /от едва
19 дни/, а жалбоподателят е съдействало изцяло на приходната администрация. Нещо
повече, следва да се има предвид, че наказаният в случая субект се е забавил при
подаване на годишната данъчна декларация по обективни причини – подаване на
коригиращ ГФО и технически необходимото време от държавната администрация за
обработката и одобряването му. Последното е станали /видно от писмо на л.10 от делото/
на 11.07.2023г., няколко дни след което е подадена и годишната данъчна декларация. В този
смисъл и предвид минимално закъснение и наличието на обективна невъзможност за
подаване в срок на декларацията, съдът намира, че наложеното в случая наказание няма да
постигне целите си и не би подействало предупредително и превъзпитаващо по отношение
на останалите членове на обществото.
Поради изложеното съдът счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, като и минимално предвидения в санкционната разпоредба на чл.264, ал.1 от ЗКПО
3
размер на административното наказание, се явява несъответен на незначителната
обществена опасност на деянието и на извършителя. Преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
След като не е приложил чл.28 от ЗАНН в рамките на правомощията си по чл.53, ал.1
от ЗАНН, наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, поради което и
атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и нарушителят
бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът
намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокат може да окаже безплатна
адвокатска помощ на материално затруднени лица. В ал.2 на същата разпоредба е
предвидено, че когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), определен от съда.
Предвид това и на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 36 от ЗА и във връзка с чл. 8, ал. 3
от Наредбата, Национална Агенция за приходите следва да заплати на адвокат адв.Г.
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. В горната насока е константната практика
на касационния съд - Решение № 1313 от 21.12.2023 г. на АдмС - Бургас по адм. д. №
1556/2023 г., Решение № 1205 от 29.11.2023 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 361/2023 г.,
Решение № 902 от 22.06.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 890/2021г. и много
други.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №761061-F727920/11.03.2024г., издадено от
директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.264,
ал.1 от ЗКПО във връзка с чл.261, ал.1 от ЗКПО във връзка с чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, на
основание чл.264, ал.1 от ЗКПО, на жалбоподателя - С. М. Г., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: **********, е наложена „глоба” в размер на 200 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН С. М. Г., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: **********, че при извършване на друго административно нарушение от
4
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на адв.М. С. Г., разноски в
размер на 400 /четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5