М О
Т И В
И :
С Определение № .., постановено
в закрито съдебно заседание на .... по н.д.№ .... на ВКС, III н.о., на основание чл.43, т.3 НПК,
ВНЧХД № .... на Я.ски окръжен съд е изпратено за решаване от друг равен по
степен на него съд - от Сливенски окръжен съд.
С Решение № .... по ВНЧХД № ....
на Сливенски окръжен съд е отменена Присъда № .... по НЧХД № .... по описа на
РС-Е. и делото е върнато за разглеждане от друг съдебен състав.
След направен отвод на съдиите
при РС-Е. и прекратяване на производството по новообразуваното НЧХД № .... по
описа на РС-Е., с Определение № ... постановено в закрито заседание от .... по
ЧНД № .... на ВКС, I
н.о., делото е изпратено за разглеждане от друг равен по степен на него съд
- от РС-Р., като е образувано като НЧХД
№ ....
Първоначално образуваното НЧХД №
.... по описа на РС-Е. е било образувано по тъжба на В.М.Т., С.Д.Х., В.Ж.Т., С.Г.Г.
и Х.Х.К. против подсъдимия П.С.Г. за извършено през м........ престъпление по
чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, предл.2
вр. чл.147 НК.
С протоколно определение от .....
наказателното производство е прекратено по отношение на В.М.Т. и В.Ж.Т., поради
оттегляне на жалбата от тяхна страна, на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.4, т.4 НПК.
Със същото протоколно
определение наказателното производство по НЧХД № .... на РС-Р. е прекратено
поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност – чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК.
Предмет на присъдата е
граждански иск, приет за разглеждане по НЧХД № .... на РС-Е. за причинени
неимуществени вреди – за болки и страдания, вследствие извършено престъпление
от подс.П.С.Г. – клевета, през м........
Гражданските ищци С.Д.Х., С.Г.Г.
и Х.Х.К. твърдят, че в жалба от 51 земеделски производители на територията на
гр.Б., обл.Я., подписана и от подсъдимия П.С.Г., и
изпратена по различно време в периода м.септември - м........ до Министъра на
земеделието и храните, Председателя на Асоциацията на земеделските
производители в България /АЗПБ/, Директора на ДФ „Земеделие”, Комисията по
земеделие и гори в Народното събрание и до Областна дирекция „Земеделие и гори”
– гр.Я., са разгласени позорни обстоятелства за тях – тъжителите били обвинени,
че чрез измама са злоупотребили с обстоятелството, че са били арендатори на
земеделска земя, и по този начин са получили неправомерно субсидии,
предоставени от ДФ „Земеделие” за подпомагане на земеделски стопани –
тъжителите не обработвали реално арендуваната земя. По този начин на тъжителите
били нанесени непоправими вреди, изразяващи се в изолирането им от останалите
съграждани, подозрение и отчуждаване на близки и познати, притеснения и
безпокойство в семействата на тъжителите, непрекъснати раздори от страна на
роднините за обяснения по повод общественото мнение. Молят съда да осъди подс.П.С.Г. да заплати на всеки от тях сумата от 1 500
лв. за причинените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
разгласяването на позорното обстоятелство чрез процесната
жалба от земеделски производители на територията на гр.Б., обл.Я..
Претендират за направените по делото разноски.
Подс.Г.
оспорва предявения иск като твърди, че същият е неоснователен и недоказан – твърдяното в Жалбата е вярно изнесено, в Жалбата липсват
позорни думи и изрази, които да причинят болки и страдания на тъжителите.
Претендира за направените по делото разноски.
Съдът приема за установено:
Подсъдимият П.С.Г. полага подпис
№ 1 в жалба от 51 земеделски производители на територията на гр.Б., обл.Я., до Министъра на земеделието и храните с копия до
Председателя на АЗПБ, Директора на ДФ „Земеделие”, Комисията по земеделие и
гори в Народното събрание и до ОСЗД – гр.Я.. В статията е посочено, че св.Асен Я.М.
чрез свои поставени лица, част от които са тъжителите/граждански ищци С.Д.Х., С.Г.Г.
и Х.Х.К., както и чрез фирми, с които сключил договори за аренда на земите – „Е...”
АД, гр.С... и „Витис Агро”
ЕООД - идентифицирал невярно земеделски земи в землището на гр.Б. като
обработвани от него и по този начин въвел в заблуждение ДФ „Земеделие” – фондът
отпускал субсидии по пилотна програма за подпомагане на земеделски
производители – ползватели на земя от т.н.природно необлагодетелствани райони на територията на
Странджа-Сакар. Всъщност получените субсидии следвало да бъдат раздадени на
истинските им ползватели – подписалите Жалбата
земеделски производители, един от които бил подс.Г..
Подс.Г.
не оспорва твърдението, че е подписал Жалбата, както и че Жалбата е достигнала
до нейните адресати - до Министъра на земеделието и храните, Председателя на
АЗПБ, Директора на ДФ „Земеделие”, Комисията по земеделие и гори в Народното
събрание и до ОДЗГ – гр.Я..
Какви са реалните последствия за
гражданските ищци вследствие достигане на информацията, съдържаща се в Жалбата
до нейните адресати - Министъра на земеделието и храните, Председателя на
Асоциацията на земеделските производители в България, Директора на ДФ
„Земеделие”, Комисията по земеделие и гори в Народното събрание и Областна
дирекция „Земеделие и гори” – гр.Я.?
Страните на спорят, че
най-важното последствие за тъжителите С.Г.Г. и Х.Х.К. е прекратяване на
взаимоотношенията между тях и „Е...” АД, гр.С... – с първия – като управител по
договор за посредничество от .... с „Б....” ЕООД, с втория – в качеството му на
пълномощник. Фирмата обслужва дружество „Е... за Земеделска Земя” АДСИЦ с
основен предмет: Изкупуване на земеделска земя. С оглед държавната политика за
развитието на земеделието, в частност – създаване на предпоставки за развитието
на природно необлагодетелствани райони на територията
на Странджа-Сакар, фирмата е своеобразно „депо” за преразпределение на държавни
субсидии за ползвателите на земеделски земи. Чрез
получаването по схема на държавни субсидии и тримата тъжители са теглили, или
са били гаранти, по банкови кредити от ЦКБ, които кредити са разрешени заради
предвидените погасителни вноски от държавната субсидия.
Видно от Писмо Изх.№ ..... на „Е...”
АД, гр.С..., договорът за посредничество с Б....” ЕООД с управител Х.Х.К. и
пълномощното на С.Г.Г. са прекратени, считано от стопанската .... Това
обстоятелство лавинообразно води до настъпване и на други неблагоприятни за
гражданските ищци обстоятелства – изземването на земи, обработвани от С.Д.Х. и Х.Х.К.,
със Заповеди №№ ..... на Кмета на община Б., обл.Я. и
задължението им да заплатят „трикратния размер на средното годишно рентно заплащане…за стопанската .....”, задължението за
изплащане на рентните вноски на частни лица и фирми,
с които и тримата са сключили арендни договори
/всички – за срок до 2010г./, изплащането на погасителните вноски за банковия
кредит от 73547лв. на ЦКБ и пр.
За деянието на тъжителите –
идентифицирането на земеделски земи за стопанската ..... – не е търсена
наказателна отговорност.
В съдебно заседание защитникът
на подс.Г. представя удостоверение Изх.№ .....,
издадено от ЧСИ рег.№ .. на Камарата на частните съдебни изпълнители, от което
е видно, че срещу С.Д.Х. са образувани 20 бр. изпълнителни дела, срещу С.Г.Г. –
26 бр. изпълнителни дела и срещу Х.Х.К. – 22 бр. изпълнителни дела. Едно от
тези дела е изп.д.№ ... с взискател
ЦКБ срещу длъжниците С.Д.Х. и С.Г.Г. с главница от 73 547,42 лв.
В хода на съдебното следствие са
разпитани свидетелите Н.Х.К. и Асен Я.М., които твърдят, че тъжителят С.Г.Г. –
син на свидетелката е бил принуден вследствие предизвиканите от Жалбата събития
да напусне страната и да се установи да живее в чужбина с приятелката си –
тогава в напреднала бременност. Въпреки, че е работил по специалността си с
желание /”…завършил е агроном, от 16 годишен е
практик и се занимава със земеделие….” – св.М./, с прекратяване на
пълномощията от „Е...” АД, гр.С..., финансовото му състояние рязко се е
влошило. Въпреки, че са били продадени всички недвижимости,
негова собственост, не е бил в състояние да обслужва банковия кредит /”…Има от
банката теглен кредит….В един момент имаше бизнес, беше обезпечен единият заем
с имот, другият – със субсидиите, които трябваше да получи като земеделски
производител….Срещу С. има образувано изпълнително дело за хонорари на адв.Д., той не е внесъл нищо, едва оцелява в чужбина. Не
смее да се върне, защото е просто „Ад” тук за него, ако върне ще го разсипят,
просто това е истината…” – св.М./. Неговите познати рязко са се отграничили от
него, започнали са да странят и да го избягват, почувствал се е в изолация. Бил
е принуден да прибегне до заем от роднини за да замине в страна, в която не
знае езика, да изпита трудностите на емигранта, който отговаря и за семейството
си, и да се грижи за прехраната на роденото зад границата дете без помощта на
роднините си /”…Беше много притеснен относно това, че трябва да вземе решение
дали да се махне от България…Не е имал осигурена работа като тръгна за Англия,
но той до такава степен се беше стреснал, тъй като не е измамник и не участва в
такава група – измамна група….”- св.М./. Свидетелката К. твърди, че срещу сина
й са били образувани прокурорски проверки, предполагащи освен материалните
трудности, и огромен психологически натиск от възможна наказателна репресия,
която – с оглед представените по делото доказателства – е била прекратена без
да бъде повдигнато обвинение /”…след като се нагнети положението и се проведе
една атака в прокуратурата, почна един тормоз към мъжа ми, сина ми, брат ми – Х.Х.К.
– и така С. беше принуден да се махне за да се спре тази акция срещу него от Я.ската
прокуратура…”/. Съдът приема, че деянието на тъжителя, описано в тъжбата, не е
било престъпление – вероятно, поради липса на субективния фактор, тъй като са
налице категорични доказателства от обективна страна – заявления, декларации и др.,
съставени от тъжителя Г. /”…Заведеното срещу него производство не се оправда…От
тая жалба имат постоянно проблеми от полицаи и прокуратури, защото хората пишат
всяка година доноси срещу тях…” – св.М./. Съдът приема за достоверно
твърдението, че раздялата със семейството му в България – Г. има и двама братя,
по-малки от него – се е отразила изключително негативно върху Г. – семейството
„е било много сплотено”.
Поради тези причини съдът
приема, че гражданският ищец С.Г.Г. е понесъл изключителни болки и страдания,
породени от твърденията в Жалбата, подписана от подс.П.С.Г.,
довела до прекратяване на пълномощията от „Е...” АД, гр.С... и спиране на
основни финансови източници, до изолирането му като млад човек от обществото,
от приятелите, от неопредолимата раздяла с близките и
роднините, от напускането на страната и установяването му в чужда държава, без
всякаква подкрепа – морална и материална, с отговорност както за себе си, така
и за съпругата му и детето му. Понесените неимуществени вреди съдът намира, че
следва да бъдат репарирани в размера на претендирания – 1500 лв. Искът за
изплащане на сумата от 1 500лв., вследствие извършеното деяние е
основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
Съдът приема, че свидетелските
показания на Н.Х.К. и Асен Я.М. доказват в пълен обем основателността и размера
на иска, предявен за неимуществени вреди вследствие извършеното деяние, от
тъжителя Х.Х.К..
Несъмнено прекратеният с Писмо
Изх.№ ..... на „Е...” АД, гр.С..., договор за посредничество с Б....” ЕООД с
управител Х.Х.К. е довело до тежкото финансово състояние на тъжителя. Св.К.
твърди, че последвалите събития с брат й са се отразили изключително зле върху
болната му съпруга, което е ускорило заболяването и довело до нейната смърт
през 2009г. /”….Жена му беше болна и доста я разкарваха…..и снемаха обяснения.
След като разбра, че са описали мъжа й като рекетьор тя почина, имаше си
болест, но това притеснение ускори болестта. Беше болна от рак….”/. В случая
паралелно със смъртта на съпругата си съдът приема като особено обстоятелство,
допринасящо изключително за увеличените страданията фактът, че семейството е
имало дете – дъщеря на 7 години, за чието отглеждане нейният баща не е могъл да
се грижи пълноценно сам – в тази възраст грижите на майката са от предимствено значение, с оглед възрастта и потребностите на
детето. Това е наложило грижите по отглеждането му да бъдат поети от неговата
леля – св.К., живуща ***. Отделянето на детето от единствения му родител поради
естеството на необходимите за отглеждането му грижи, поради смъртта на
съпругата му, за която в немалка степен са допринесли твърденията в Жалбата,
т.е. вменените действия на тъжителя, в много по-силна
степен са засегнали и повлияли върху живота на тъжителя. Несъмнено, понесените
от него болки и страдания са били огромни, отделянето на детето – неочаквано,
ускоряването на смъртта на съпругата му, повлияно косвено от неговите действия
– тегнещо върху психиката на тъжителя /”…Това върху емоционалното му състояние
се отрази много, преживяваше го тежко, той си беше притеснителен човек…” – св.К./.
Поради тези причини съдът
приема, че гражданският ищец Х.Х.К. е понесъл изключителни болки и страдания,
породени от твърденията в Жалбата, подписана от подс.П.С.Г.,
довела до прекратяване на договора за посреднически услуги между „Е...” АД, гр.С...
и „Б....” ЕООД, чийто управител е тъжителят, от спирането на основни финансови
източници, необходими за погасяването на банковите кредити, от смъртта на
съпругата му и отделянето от детето му, неопредолимата
раздяла с близките и роднините. Понесените неимуществени вреди съдът намира, че
следва да бъдат репарирани в размера на претендирания – 1500 лв. Искът за
изплащане на сумата от 1 500 лв., вследствие извършеното деяние е основателен
и доказан, и следва да бъде уважен.
По отношение на твърденията на
тъжителя С.Д.Х. съдът съобрази свидетелските показания на Н.Х.К., Заповед № ...,
издадена от Кмета на община Б., обл.Я., и компютърна
разпечатка по изп.д.№ ... на ЧСИ рег.№ .. от Камарата
на частните съдебни изпълнители, които подкрепят обясненията на тъжителя,
дадени в хода на съдебното следствие. Свидетелката К. твърди, че тъжителят е
„един притеснителен човек”, почувствал се „унизен и притеснен” от последвалите
проверки от органите на полицията. Тъжителят не е намерил спокойствие и
подкрепа и от близките си, което допълнително е засилило негативното отражение
на последиците от процесната Жалба. Свидетелката К.
твърди, че съпругата му „го е молила да спре да се занимава със земеделие, а
след написването на жалбата отношенията с жена му са се изострили – тя още
по-драстично го е карала да спре да се занимава със земеделие”. Отношенията на
тъжителя с неговата дъщеря също са се променили – тя се отдръпнала и започнала
да се отнася с недоверие към него, в нейните среди баща й бил заклеймен като
„рекетьор”, а тъжителят „нямало как да й обясни, че не е така” /св.К./.
Последвалите действия от страна на администрацията на Община Б. – изземване на
обработваните от тъжителя площи, спирането на субсидиите като земеделски
производител, неминуемо довели до влошаване на финансовото му състояние,
респ.на семейния бюджет, последвалото изпълнително дело с взискател
ЦКБ поради необслужването на кредита /обезпечен с
държавната субсидия/, недоверието и отдръпването на приятелите му от него е
закономерна реакция след Жалбата, сочеща тъжителя като подставено лице на
„измамника М.”. Поради тази причина съдът дава вяра на неговите обяснения за
това, че „е имал семейни проблеми, че е злепоставен, че е с хапчета за
кръвно…”.
Поради тези причини съдът
приема, че гражданският ищец С.Д.Х. е понесъл изключителни болки и страдания,
породени от твърденията в Жалбата, подписана от подс.П.С.Г.,
довела до спирането на държавната субсидия като основен финансов източник,
необходим за погасяването на банковия кредит, от възникналите семейни проблеми,
отчуждението на дъщеря му, изолирането му от познати и приятели. Понесените
неимуществени вреди съдът намира, че следва да бъдат репарирани в размера на
претендирания – 1500 лв. Искът за изплащане на сумата от 1 500 лв.,
вследствие извършеното деяние е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на
гражданските искове съдът осъди подс.П.С.Г. да
заплати направените по делото разноски в размер на 600 лв., както и държавна
такса в размер на 180 лв.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: