Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 29.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
Костадинова гр. д. № 6529/2019 г.,
установи от фактическа и правна страна следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Н.Г.Ц. –
длъжник по изп. д. № 20179240400321 на ЧСИ рег. № 924-СРС, срещу отказ за
прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване на дълга.
Жалбоподателят твърди, че взискателят е поискал прекратяване на изпълнението с
оглед пълното си удовлетворение, но съдебният изпълнител незаконосъобразно е
приел, че до заплащане на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ
производството не следва да се прекратява.
Жалбата е основателна по следните
съображения:.
С молба от 01.03.2019 г. взискателят В.П.ЕООД
е уведомил съдебния изпълнител, че длъжникът е погасил всичките задължения, за
които е било образувано изпълнителното производство, и е поискал прекратяването
му. Налице е следователно признание от взискателя за изпълнение на задължението
по смисъла на чл. 433, ал. 2 ГПК, както и надлежно отправено искане по чл. 433,
ал. 1, т. 2 ГПК. Дали на съдебния изпълнител се дължи пропорционална такса по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ при погасяване, извършено от длъжника чрез пряко плащане
на взискателя, е ирелевантен въпрос – тъй като дължимостта на такава такса няма
отношение към правомощието на съдебния изпълнител да прекрати производството.
Аргумент за това е разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ, съгласно която за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен
изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК.
Действително, чл. 433, ал. 2 ГПК сочи, че изпълнителното производство приключва
с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, но това
касае разноските, направени от взискателя и подлежащи на възстановяване нему.
Недопустимо е изпълнителното производство, образувано по почин на кредитор, да
продължи след удовлетворяване на този кредитор единствено с цел извършване на
изпълнителни действия за удовлетворяване на съдебния изпълнител (напр.
съдебният изпълнител да пристъпи към продажба с цел удовлетворяване единствено
на собственото си вземане). Щом съдебният изпълнител не може да извършва
изпълнителни действия, насочени единствено към собственото си удовлетворяване,
то няма процесуална причина да се поддържа висящността на изпълнителното
производство.
Ето защо обжалваният отказ следва да
бъде отменен.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от
10.04.2019 г., постановено по изп. д. № 20179240400321 на ЧСИ рег. № 924-СРС, с
което се отказва прекратяване на изпълнителното производство до заплащане на
пропорционална такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.