РЕШЕНИЕ
№ ...........
гр. Плевен, 11.03.20 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното
заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
при секретаря
ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА и в присъствието на прокурора СНЕЖАНА Г., като разгледа
докладваното от съдията БАНКОВ ВНОХД № 45 по описа за 2020 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 148/18.11.19г., постановена по НОХД № 1816/18г.
РС-Плевен признал подсъдимия Т.И.П. за виновен в това, че на 26.01.2018г. в с.******,
обл.Плевен в л.а., марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № М **** ВН държал
акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон /чл.2 от Закон за
акцизите и данъчните складове, чл.25, ал.1 от Закон за тютюневите изделия/, а
именно: 18,680кг. тютюн за пушене на стойност 4 670лв. като стойността на
невнесения в полза на Републиканския бюджет акциз е в размер на 2 839,36лв. и
случаят не е маловажен – престъпление по чл.234 ал.1 НК, поради което и на
основание чл.234 ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъдил на 1 (една) година лишаване
от свобода, 500 (петстотин) лева глоба и лишаване от право да извършва дейности с акцизни стоки
за срок от 1 (една) година.
На основание чл.66 ал.1 НК отложил изпълнението на
така наложеното наказание една година лишаване от свобода,
за срок от 3 (три) години.
На основание чл.234, ал.3 НК отнел в полза на
държавата предмета на престъплението-18,224кг. тютюн за пушене, останал наличен
след експертно изследване .
На основание чл.189 ал.3 НПК осъдил Т.И.П. да заплати направените по
делото разноски, както следва: 277,82 лв. (двеста седемдесет и седем лева и
осемдесет и две стотинки) - по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН и 97,28 лв. (деветдесет
и седем лева и двадесет и осем стотинки) - по сметка на РС – ПЛЕВЕН.
Недоволен от присъдата е останал подс. Т.П., който я
обжалва чрез защитника си, като навежда доводи, че същата е
неправилна-постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон, необоснована
и наложеното с нея наказание е несправедливо. Моли въззивната инстанция да
постанови решение,с което да отмени присъдата и да върне делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд, или да отмени присъдата и да постанови
друга,с която да го оправдае, или да измени присъдата, като намали наказанието.
Представителят на ОП-Плевен изразява становище,че въззивната
жалба е неоснователна. Моли ОС да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Оплакването на въззивния жалбоподател,че при
постановяване на присъдата първоинстанционния съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила е неоснователно.
Досежно това си оплакване във въззивната жалба и
впоследствие в хода на пренията пред въззивната инстанция защитниците на
подсъдимия развиват доводи, че първоинстанционния съд не е обсъдил изцяло
събраните в хода на наказателния процес доказателства, а е съобразил само тези
в полза на обвинението. Тези доводи не се споделят от настоящата инстанция. След
като е събрал всички относими към процесния случай доказателства използвайки
предвидените в НПК доказателствени следства РС ги е коментирал поотделно и в
съвкупност в мотивите на постановения съдебен акт. Предвид тяхната
противоречивост и в съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК е
изложил доводи защо приема едни от тях, а други-отхвърля. При преценката си
касаеща релевантните в процеса факти първоинстанционният съд е взел предвид
както доказателствата подкрепящи обвинението, така и тези в полза на защитата.
Оплакването на въззивния жалбоподател,че присъдата е необоснована
също е неоснователно. Както бе посочено по-горе при постановяване на съдебния
акт РС е съобразил всички събрани в хода на наказателното производство
доказателства. Предвид тяхната противоречивост в съответствие с разпоредбата на
чл.305,ал.3 от НПК съдът е изложил подробни доводи кои от тях кредитира и
кои-не, като тези му доводи настоящата инстанция оценява като правилни. Прочее
настоящата инстанция напълно споделя изводите на предходната относно
фактическата обстановка. По категоричен начин е установено,че към
26.01.2018г. лек автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА“ с рег. № М **** ВН бил регистриран на
името на свидетеля С.И.А.. В действителност обаче, в неустановен минал момент, А.
бил „продал“ /без надлежна нотариална заверка на подписите/ автомобила на трето
лице; по подобен начин, свидетелят Г.С.О. „закупил“ автомобила през 2017г. от
трето лице, но известно време след това - отново през 2017г., я „продал“ по
вече описания несъобразен със Закона начин – на бащата на подсъдимия Т.И.П.. По
този начин, към 26.01.2018г. автомобилът се ползвал от самия Т.П..
На 26.01.2018г. около
01:00 часа, подсъдимият привел в движение споменатия автомобил, въпреки че му
било известно, че в багажното отделение на превозното средство се намират две
черни полиетиленови торби, съдържащи общо 18,680кг. тютюн за пушене, на
стойност 4 670лв., без съответен акцизен бандерол. Заедно с посоченото
количество тютюн в багажника, подсъдимият П. управлявал автомобила в с.******,
улица „НИКОПОЛ“, когато бил спрян за проверка от дежурни полицейски служители –
К.М. и Р.Г.. На същите направило впечатление, че от превозното средство се носи
миризма на тютюн. Пристъпили към проверка на основание чл.81 ЗМВР, при което в
багажника на автомобила установили споменатите две черни полиетиленови торби,
за съдържанието на които, подсъдимият заявил, че е тютюн. Полицейските
служители провели беседа с цел изясняване на повече обстоятелства във връзка с
така намереното количество тютюн, при което подсъдимият заявил различни версии
и обстоятелства; в крайна сметка бил задържан на основание чл.72 ЗМВР и отведен
в сградата на 01 РУМВР – ПЛЕВЕН, където бил съставен Протокол за доброволно
предаване от 26.01.2018г., съгласно който Т.П. предал на св.Й.А.Т. двете черни
полиетиленови торби, съдържащи тютюн без поставен акцизен бандерол. Още на
същия ден, св.Т. предал същите две торби с тяхното съдържимо, на съответния
разследващ полицай.
С първо действие по разследването
– разпит на свидетеля К.Г.М., извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК, на
26.01.2018г. започнало досъдебно производство №Д – 199/2018г. по описа на РП –
ПЛЕВЕН, в хода на което, към наказателна отговорност за престъпление по чл.234
ал.1 НК бил привлечен Т.И.П. ЕГН: **********.
Възприетата по – горе
фактическа обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на
свидетелите: К.Г.М. –както
тези дадени в хода на съдебното следствие, така и тези депозирани на
досъдебното производство и прочетени в съдебната фаза на процеса на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК; Р.К.Г.
- както тези дадени в хода на съдебното следствие,
така и тези депозирани на досъдебното производство и прочетени в съдебната фаза
на процеса на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК; Й.А.Т. - дадени на
етапа на съдебното следствие. Показанията на тези свидетели допринасят за
изясняване на фактите и обстоятелствата по извършената от страна на
полицейските органи полицейска проверка, при която в управляваното от
подсъдимия МПС били открити два броя полиетиленови чували, съдържащи тютюн,
както и последващото доброволно предаване от страна на подсъдимия, на същите чували,
за нуждите на наказателното производство. Възражението на защитата, че
показанията на полицейските служители извършили проверката на автомобила не
сле0два да се кредитират, защото са противоречиви е неоснователно – напротив,
същите са кореспондират помежду си, дори и в детайлите. И
двамата посочват, че след като спрели за проверка автомобила управляван от
подсъдимия им направило впечатление, че от него се носи миризма на тютюн и след
като го проверили установили в багажното отделение две черни полиетиленови
торби пълни с нарязана кафява маса с миризма на тютюн. На въпроса за намереното
подсъдимият дал разнопосочни отговори, като първоначално заявил че тютюнът е на
сестра му, а той само го превозва, впоследствие-че е на майка му.
- показания на Г.С.О.
- дадени в съдебното следствие. Същите допринасят за изясняване на
обстоятелствата по ползването на процесния л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“, след като през
2017г. св.О. „продал“ същия автомобил на бащата на подсъдимия П.;
- показания на Б.К.Г.
– дадени в хода на съдебното следствие; способстват за изясняване на въпросите,
възникнали в съдебното следствие относно начина на съхранение на веществените
доказателства по делото, в помещение на 01 РУМВР – ПЛЕВЕН;
- заключение по
изготвена физико-химична експертиза /л.19 – 32 от ДП/, от което се установява,
че представените за изследване две представителни проби /от всеки от двата
полиетиленови чували, определени като Обект1 и Обект2/ представляват тютюнево
изделие – годен за консумация фино нарязан тютюн, основно съставн от тютюневи
влакна с широчина на нарязване по-малко от 1,5мм, което съответства на вида
изделие за пушене – фино нарязан тютюн, предназначен за ръчно свиване на
цигари; може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и попада в
обхвата на определението „тютюн за пушене (за лула и цигари) по смисъла на
ЗАДС; изследваните проби са годни за пушене. Съдът преценява експертното
заключение като обективно, пълно и непораждащо съмнение в неговата правилност,
поради което му отдава вяра;
- заключение по
съдебно-оценителна експертиза /л.34 – 38 от ДП/, от което се установява, че
пазарната стойност на 18,680кг. тютюн за пушене, възлиза на 4 670лв., като
стойността на невнесения в полза на Републиканския бюджет акциз е в размер на 2
839,36лв. Съдът преценява експертното заключение като обективно, пълно и
непораждащо съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра;
- Протокол за
проверка на лични вещи на лица и превозни средства /л.4 от ДП/;
- Протокол за
доброволно предаване от 26.01.2018г. /л.5 от ДП/;
- разписка от
26.01.2018г. /л.8 от ДП/;
- Протокол за
оглед на веществени доказателства и взимане на представителни проби, ведно с
фотоалбум /л.13 – 17 от ДП/;
- справка от
ОДМВР – ПЛЕВЕН относно МПС с рег.№М **** ВН /л.104 – 106 от делото/;
- справка за
родствените връзки на подсъдимия Т.П. /л.112 от делото/;
- Справки за
нарушител на името на Т.И.П., И.Т. П. и Т.И.П. /л.114 – 119 от делото/;
- писмени
доказателства за имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия,
изискани от ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ОД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ОДМВР – ПЛЕВЕН, ТД на НАП – ПЛЕВЕН,
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА /л.16 – 29 от делото/
- справки от
„СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ“ при УМБАЛ „Д-Р Г. СТРАНСКИ“ ЕАД – ПЛЕВЕН и от ЦСМП – ПЛЕВЕН
във връзка с К.К.П. и посещения на това лице за дати 25, 26 и 27.01.2018г.
/л.81 – 84 от делото/
- характеристична
справка /л.14 от делото/;
- справка за
съдимост /л. 30 - 31 от делото/.
За изясняване на фактическата
обстановка по делото първоинстанционният съд правилно е працанил, че на първо
място е важно да се установи собствеността на МПС, управлявано от подсъдимия в
момента на спирането му. Това е и причината да бъде разпитан свид. С. А. на
чието име е регистриран автомобила. Същият заявява, че на неустановен ден в
миналото продал коментирания лек
автомобил - но без спазване на законовия ред за това - на лице с името „****“,
а връзката с това лице, била осъществена посредством лице с името „****“. Св.А.
твърди, че не знае нито имената на „****“, нито тези – на „****“, както и
местоживеенето на който и да е от тях; отбелязва, че е имал желание
регистрацията върху коментирания лек автомобил да премине върху ****, но това
така и не се случило; посочва, че понякога има проблеми с паметта, тъй като
преди години е прекарал инсулт.
От своя страна свидетелят
Г.С.О. твърди, че „закупил“ /отново не по предвидения от
закона ред/ автомобила през 2017г. от трето лице, но известно време след това -
отново през 2017г., го „продал“ /без да спази нормативните
изисквания/ на бащата на подсъдимия Т.И.П.. Този свидетел заявява, че не
е виждал бащата и майката на подсъдимия да управляват автомобила, защото и
двамата са неправоспособни.
На второ място
съдът е взел предвид и приложените по делото заверени преписи от влезли в сила
НП, издадени на името на подсъдимия Т.И.П. /л.120 – 121, л.126, л.131 – 133,
л.144 – 145 от делото/ – от които се установява, че същият в миналото е управлявал различни МПС и нарушенията, за които
са му издадени същите НП са установени при управление на различни МПС, като
никое от тях не е процесният л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“. Обстоятелството, че
подсъдимият е управлявал през годините множество превозни средства, различни от
процесния л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“, няма как да бъде тълкувано по един-единствен
начин-напротив навежда на множество изводи: от една
страна, би могло да означава, че подсъдимият има навика да ползва множество
превозни средства, но от друга, би могло да означава и това, че л.а. „ОПЕЛ
ВЕКТРА“ не е бил едно от тези превозни средства; би могло да означава обаче и
това, че П. просто не е бил спиран от полицейските органи за нарушения на ЗДвП,
извършени при управлението на л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“, макар и да е управлявал
обичайно този автомобил. Следователно, посочените заверени преписи от НП нито
са в потвърждение на обвинението, нито – в потвърждение на версията на защитата
и поради това не са в състояние да допринесат съществено за разкриване
на обективната истина по делото.
Досежно събраните в хода на
наказателното производство гласни доказателствени средства
правилно първоинстанционният съд е преценил, че те условно могат да бъдат
разпределени в две групи – такива с предимно обвинителен характер /показания на К.Г.М.,
Р.К.Г., Й.А.Т., Г.С.О./ и такива с преимуществено оправдателен характер
/обяснения на подсъдимия Т.П., показания на свидетелката Е.И.П./.
Според „оправдателните“
по характера си доказателствени източници, на 26.01.2018г. в ранните часове на нощта
около 0:30ч., подсъдимият е бил потърсен от своята сестра – свид. Е.П., която го помолила да й окаже помощ във връзка със здравословен
проблем на неговия малолетен племенник – К.К.П.; в бързината, Т.П. взел л.а.
„ОПЕЛ ВЕКТРА“. Подсъдимият посочва, че този автомобил бил предназначен за обща
употреба на семейството му и че не е знаел, че в багажното отделение на
превозното средство се намира инкриминираният тютюн. Както подсъдимият, така и
св.П. са категорични, че Т.П. разполага и с друг автомобил – джип „БМВ“ и че
самият той не използва, л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“. В обясненията си, Т.П. уточнява, че
от гаражното помещение е можел да вземе и собствения си лек автомобил, но решил
да използва л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“, „ …. защото беше първата кола. Защото трябваше да я
местя тази кола и тогава да взема да се кача в моята кола.“; от друга
страна, св.П. изрично заявява, че не знае кому принадлежи л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“. Както
вече бе отбелязано по-горе обаче свидетелят Г.С.О.
твърди, че не е виждал бащата и майката на подсъдимия да управляват автомобила,
защото и двамата са неправоспособни.
По-нататък в обясненията си подсъдимият твърди,
че по пътя към дома на сестра си, бил спрян от полицейски служители, които го
питали дали знае какво има в багажното отделение. П. им обяснил, че не знае, но
те му казали, че е по-добре да си признае, че находящият се там тютюн е лично
негов. Подсъдимият уточнява, че е следвало да откара малолетния си племенник в
„спешното“, както и че л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“ „…е на баща ми и на майка ми, защото те я използват всичките.“;
посочва, че поради това, автомобилът стои отключен и ключовете се намират в
самото превозно средство. Подсъдимият е категоричен, че не е знаел, че в
багажното отделение има тютюн, а при беседата казал, че същият е на сестра му –
„…на сестра ми щото се уплаших , защото ми е за първи
път - и сега се плаша, защото ми
задавате неудобни въпроси.“. Във връзка със саморъчно попълнен от страна на
П. текст в Протокола за проверка на лични вещи и превозни средства /а именно -
че тютюнът е собственост на неговата сестра/ и в Протокола за доброволно
предаване /а именно - че тютюнът е собственост на неговата майка – Т.П./,
подсъдимият дава следното пояснение:
„Първоначално казах, че са на сестра ми пред
тях защото се уплаших, а после майка ми се обади на адвокат и ми каза, да кажа,
че са техни, защото колата е тяхна. „
Във връзка с причините,
поради които именно П. е следвало да превози малолетното дете за оказване на
медицинска помощ, подсъдимият отбелязва следното:
„СЪДЪТ
– Казахте, че е трябвало да превозите детето на сестра си Е.. Уточнете на какво
разстояние е Вашия дом от нейния дом?
ПОДСЪДИМИЯТ
– Точно не мога да кажа, около 300-400 метра.
СЪДЪТ
– Вашата сестра няма ли си мъж?
ПОДСЪДИМИЯТ
– Има си, но той тогава не си беше в
тях, беше на работа.
Съдът
- Някой друг от домашните не е ли било възможно да закара детето на лекар?
ПОДСЪДИМИЯТ
- Не зная, те другите нямат свидетелство за управление. Баща ми няма
свидетелство за управление.“
Също така, подсъдимият
посочва, че не му станало ясно какъв точно е проблема с детето, а впоследствие
научил, че „…са му били инжекция в Бърза
помощ Плевен.“
Тук следва да се отбележи, че
когато е бил спрян за проверка от служителите на МВР подсъдимият не им е
обяснил, че детето на сестра му има нужда от спешна помощ, което съответства на
житейската логика, а е ангажирал поведението си с измисляне на оправдание за
намерения в колата тютюн. Логично е ако същият е управлявал чужд автомобил и не
е знаел какво се намира в багажника му той да отговори точно това.
Досежно нуждата от
предприетото пътуване малко след полунощ, в подкрепа на обясненията на подсъдимия, от страна на
защитата в производството пред първоинстанционния съд е
представен заверен препис от епикриза на К.К.П. от 07.11.2016г. /л.72 от делото/ Правилно
РС е преценил,че този документ няма отношение към предмета на доказване,
доколкото не удостоверява никакво спешно състояние към 26.01.2018г., а
здравословен проблем, лечим към 07.11.2016г. От друга страна, видно от
представен заверен препис на амбулаторен лист №001086 от 26.01.2018г., издаден
от Д-Р Д.П. за К.К.П. /л. 97 от делото/, налице е извършен на същата дата
/сутринта в 07:55ч./, вторичен преглед, при който дори не е предписана
терапия или изследвания, т.е. прегледът не само не е първичен, но и липсват
каквито и да било аргументи, че се е отличавал с някаква спешност. В
потвърждение на последния извод са и изисканите и приети по делото справки от
СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ при УМБАЛ „Д-Р Г. СТРАНСКИ“ ЕАД – ПЛЕВЕН и от ЦСМП – ПЛЕВЕН
във връзка с К.К.П., от които справки е видно, че ПЪШЕВ не е преглеждан на дати
25, 26 и 27.01.2018г., какво остава – да му е била поставяна „инжекция“. Наред с това, явно
неубедителна е конструкцията, че едва ли не, подсъдимият е бил единственият
възможен способ за превозване на детето за преглед в гр.ПЛЕВЕН – сочи се, че съпругът
на П. си имал друга работа /?/, като неясно остава защо П. не е потърсила
съдействие от други близки, познати или таксиметров превоз до гр.ПЛЕВЕН,
дори и след като е разбрала, че брат й е задържан /в такъв случай би следвало
тя да потърси друг начин да транспортира спешно детето да лечебно заведение, а
не часове след това/. А преди всичко – при спешни състояния, е можело да бъде
потърсено незабавното съдействие на екип на ЦСМП – ПЛЕВЕН, който да
транспортира нуждаещото се от оказване на спешна медицинска помощ лице. Отделен
е въпроса, че – отново следва да бъде подчертано – липсват каквито и да било
аргументи за някакво сериозно, а още по-малко, спешно медицинско състояние,
налагащо в един часа през нощта, подсъдимият да извозва малолетно дете за
оказване на медицинска помощ в гр.ПЛЕВЕН. Явно неубедителна е и тезата, че
процесният л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“ е ползван едва ли не от цялото семейство на
подсъдимия, тъй като нито майка му, нито – баща му са правоспобни да управляват
каквото и да било МПС /видно от изисканите справки от ОДМВР – ПЛЕВЕН/, а
сестрата на подсъдимия, при необходимост явно е разчитала на превоз от страна
на трети лица, вместо сама да управлява МПС. Напротив, от показанията на св.Г. О.
/който впрочем, е ангажиран от страна на защитата/ се установява, че никой от
домашните на Т.П. не е управлявал л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“, освен самия Т.П., като
свидетелят най-общо, без конкретика заявява, че автомобилът е бил управляван и
от „…други момчета там, негови близки, роднини.“.
Последното общо твърдение обаче, е явно неотносимо към процесния случай, тъй
като на 26.01.2018г. автомобилът е бил използван именно от страна на Т.П. и
липсват каквито и да било доказателства за някаква форма на съпричастност на
трети лица както към управлението на този автомобил в нощта на
26.01.2018г., така и към находящите се в превозното средство вещи и предмети, в
т.ч. – инкриминираното количество тютюн. Напротив, единственият логичен извод
е, че обичайно ползващият превозното средство П. е бил напълно наясно наред с
другото и за това, че в багажното отделение на автомобила се съхранява тютюн
без бандерол, т.е. независимо кое лице го е поставило там и независимо за кое
лице е бил предназначен инкриминираният тютюн, извън всяко съмнение е, че Т.П.
е знаел, че в багажното отделение има тютюн без бандерол и привеждайки в
движение л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“ – че държането върху този тютюн, се осъществява
именно от страна на подсъдимия.
От друга страна, в
противовес на нелогичната, неубедителна и недостоверна версия, изградима от
„оправдателните“ по характера си доказателствени източници, от показанията на
свидетелите К.Г.М., Р.К.Г., Й.А.Т., Г.С.О. се установява възприетата от двете
съдебни инстанции и изложена по-горе фактическа обстановка. Същата
обстановка е представена от РС убедително, достоверно и
намира потвърждение в писмените доказателства и доказателствени средства –
Протокол за оглед на веществени доказателства и взимане на представителни
проби, ведно с фотоалбум, Протокол за доброволно предаване от 26.01.2018г.,
експертните заключения по физико-химична и съдебно-оценителна експертизи. Това
е и причината първоинстанционният съд да цени с доверие показанията
на свидетелите К.Г.М., Р.К.Г., Й.А.Т., Г.С.О.,
като този му извод се споделя напълно и от настоящата инстанция. В
този ред на мисли обясненията на подсъдимия П. са недостоверни
и представляват единствено проявление на правото на защита на подсъдимия, но не
и рентабилно доказателствено средство. Такива са и показанията на св.Е.П. чиято
цел е единствено да осигурят удобна защитна версия на Т.И.П..
Що се отнася
до възражението на защитата, че не е ясно какви вещи са се намирали в
автомобила управляван от подсъдимия следва да се отбележи, че на първо място
свид. К.М. и Р.Г. посочват, че при извършената проверка са установили в
багажното отделение две черни полиетиленови торби съдържащи нарязана жълто
кафява тревиста маса с цвят и мирис на тютюн. Това е отбелязано и в протокола
за проверка на лични вещи на лица и ПС съставен на 26.01.18г., като в същия
подсъдимият собственоръчно е записал: „Чувалите със тютна не са мой е на сестра ми“.
На същата дата е съставен и протокол за доброволно предаване, с който
подсъдимият е предал на Й. Т.-Полицай при Първо РУ на МВР-Плевен двата брая
чували с нарязана кафеникава тревиста маса с мирис и цвят на тютюн. В този
протокол подсъдимият собственоръчно е записал: „Пликовете с тютюн са на Т. Г. П.
не са мои само сам ги возил“. От своя страна свид. Б.Г.-докакин при Първо РУ на
МВР-Плевен заявява, че е отделил двата броя чували, надписал ги е като е
залепил етикет с името на разследващия полицай извършващ процесуално-следствени
действия по образуваното досъдебно производство, който не е имал други дела
касаещи акцизни стоки и по този начин се е ориентирал. В този ред на мисли не
може да се приеме, че впоследствие е извършен оглед на веществени доказателства
и са взети проби, предадени от експертиза от неизвестни чували.
Що се отнася до оплакването за противоречие на
присъдата с материалния закон то също е неоснователно. При правилно изяснената
фактическа обстановка единственият юридически обоснован извод е, че подсъдимият
е извършил престъплението в което е обвинен.
В тази връзка на първо място съдът е съобразил
настъпилата промяна в законодателството и е преценил приложимия закон. Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 234 ал. 1 НК се изразява в действие –
относително трайно упражняване на фактическа власт върху акцизни стоки, без
съответен акцизен бандерол. Поведението на подсъдимия е било именно такова,
като на 26.01.2018г. в с.******, в л.а., марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. №М****ВН,
упражнявал фактическа власт върху 18,680кг. тютюн за пушене на стойност 4
670лв. като стойността на невнесения в полза на Републиканския бюджет акциз е в
размер на 2 839,36лв.
Предметът на
престъплението попада в обхвата на разпоредбата на чл.2 т.2 ЗАДС, предвиждаща,
че на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия, тъй като съобразно
заключението по представената физико-химична експертиза, налице е фино нарязан
тютюн, предназначен за ръчно свиване на цигари, който може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка и попада в обхвата на определението „тютюн
за пушене (за лула и цигари)“ по смисъла на ЗАДС. Тук следва да бъде
отбелязано, че посочването в обвинителния диспозитив на „чл.25, ал.1 от
Закон за тютюневите изделия“, се явява излишно, тъй като обективният
признак по чл.234 ал.1 НКС – „акцизни
стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон“ следва изцяло от
разпоредбата на чл.2 ЗАДС, т.е. не се налага посочването на други нормативни
актове или техни разпоредби в тази насока; отделен е въпроса, че към
инкриминираната дата, коректното наименование е „Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия“, но отново
следва да бъде подчертано – посочването на чл.25 от същия Закон, се явява
напълно излишно.
Авторството и
изпълнителното деяние на престъплението по чл.234 ал.1 НК се установяват пряко
от показанията на свидетелите К.М., Р.Г., а косвено – от показанията на св.Й. Т.
и Г. О.. Отново следва да бъде подчертано, че е ирелевантно кой е своеобразен
притежател или за кого е било в действителност предназначено инкриминираното
количество акцизен тютюн, без поставен бандерол. От една страна, „собственост“
върху подобен забранен от закона предмет, не може да бъде обсъждана, а от друга
– „държането“ предполага относително трайно упражняване на фактическа власт и в
тази връзка е ирелевантно както предходното, така и възнамеряваното последващо
държане или предназначение на инкриминирания предмет; достатъчно е фактическата
власт да е достатъчно трайна, щото да може да бъде свързано определено
физическо лице с нейното упражняване, но не и да е продължила значителен период
от време. Такъв е и процесния случай, тъй като подсъдимият е заловен в момент,
в който е управлявал МПС, в багажното отделение на което се съхраняват
18,680кг. тютюн за пушене, без поставен акцизен бандерол – т.е. инкриминираният
предмет е преместван от едно място на друго в пространството, следователно -
фактическата власт върху предмета на престъплението не е мимолетна, а се
отличава с необходимата относителна трайност. Точният вид, количеството и
стойността на инкриминирания предмет се установяват посредством Протокол за
доброволно предаване от 26.01.2018г., Протокол за оглед на веществени
доказателства и взимане на представителни проби, както и заключенията по
физико-химична и съдебно-оценителна експертизи.
От субективна страна
подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
пр.1 НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е
неговите обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му последици –
упражняване на фактическа власт върху забранен от Закона веществен предмет,
какъвто са акцизните стоки без съответен бандерол - и е целял тяхното
настъпване. В тази връзка отново следва да бъде подчертано, че „държането“ по
смисъла на чл.234 ал.1 НК предполага относителна трайност на фактическата
власт, каквато в случая е налице; същевременно, от показанията на свидетелите М.
и Р.Г. и Й. Т. е видно, че Т.П.
е имал ясното съзнание, че се касае за тютюн, а не за друг, неясен по вида си
предмет или вещество, т.е. същият без съмнение е съзнавал, че се касае за
акцизна стока по ЗАДС, която е без съответен акцизен бандерол. Субективната
страна на деянието се установява по убедителен начин посредством
доказателствата и доказателствените средства, коментирани по – горе, от които
се доказва и неговата обективна страна.
Случаят не може да бъде
приет като маловажен по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като както стойността на
предмета на престъплението, така и размера на невнесения акциз се явяват
достатъчно високи, щото извод за „маловажност“ да е изначално неприемлив;
напротив, обществената опасност на деянието не е по-ниска от обичайния случай
на престъпление по чл.234 ал.1 НК.
Неоснователно е и оплакването на явна несправедливост на
наложеното наказание. Не става ясно което наказание конкретно има предвид
защитата, доколкото за съответното престъпление законът предвижда и РС е
наложил кумулативно няколко наказания. При определянето им първоинстанционният
съд е правилно е преценил високата степен на обществена опасност на деянието и
ниската такава на извършителя и е наложил минимални наказания. Настоящата
инстанция напълно се солидиризира с извода на предходната, че в процесния
случай не са налице нито многобройни
нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят
приложението на разпоредбата на чл.55 от НК..В този ред на мисли изменение на
присъдата чрез намаляване на наказанията е правно и социално неоправдано.
При извършената но основание чл.314 от НПК цялостна
проверка на правилността на съдебния акт ОС не констатира допуснати нарушения
налагащи изменяне или отменяне на присъдата извън посочените във въззивната
жалба.
С оглед гореизложеното съдът намира,че въззивната жалба е
неоснователна,а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва да бъде
потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.338
от НПК,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 148/18.11.19г.,
постановена по НОХД № 1816/18г. по
описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: