Решение по дело №1020/2023 на Софийски градски съд

МОТИВИ по НЧД № 1020/23 г. по описа на СГС, 21 състав.

Производството е по реда на чл.32 вр. чл.16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.

Образувано е по повод изпратено от Република Австрия Удостоверение
по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа
на Решение № SP9-STR-596/2022 година, издадено от несъдебен орган на
Република Австрия, влязло в сила на 26.04.2022 година, за налагане на
финансова санкция на Н. В. Х. - роден на ****.**** година, българин,
български гражданин, с адрес: гр.София, ул.“****, с което за нарушение на
правилата за движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 250.00
евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от 488.75
лева.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа становище за
наличие на законовите предпоставки за постановяване на решение, с което да
бъде призната наложената финансова санкция от 250.00 евро на засегнатото
лице, определена с решението на чуждестранния несъдебен орган.

Засегнатото лице Н. В. Х. не е установено на единствения известен по
делото адрес, поради което не е призован и не се явява в съдебно заседание.
Назначен му е служебен защитник, който го представлява в процеса и взема
становище за отказ от признаване и изпълнение на решението. Счита, че в
удостоверението не са посочени необходимите индивидуализиращи белези,
които да характеризират личността на извършителя на нарушението. Излага
аргументи за нарушена процедура по уведомяване на лицето в Република
Австрия, както и за липса на обичайно пребиваване в Република България.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите поделото и
взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение № SP9-STR-596/2022
година, издадено от несъдебен орган на Република Австрия, влязло в сила на
26.04.2022 година, на българския гражданин Н. В. Х. е наложена финансова
санкция - глоба в размер на 250.00 евро за нарушение на правилата за
движение по пътищата в издаващата държава, а именно: че на 30.11.2021
година в 10:37 часа в Gemeinde Trebesing № А10, километър 131.921,
1

Tauernautobahn, Fahrtrihtung: Spittal an der Drau, Австрия e управлявал МПС с
рег.№ RE-RA6666 (D) с 138 км/ч при ограничение от 100 км/ч или с измерено
превишаване на скоростта от 38 км/ч, след изваждане на допустимата
погрешност на измерването.

На първо място, съобразно чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС,
компетентен орган в Република България да признае и постанови изпълнение
на цитираното по горе решение е Софийски градски съд, поради
обстоятелството, че засегнатото физическо лице има постоянно местоживеене
в същия съдебен район. На следващо място, налице са и формалните
предпоставки, предвидени в чл.5 от ЗПИИРКОРНФС - удостоверението е
преведено надлежно на български език и отговаря на образеца към
приложенията по закона. Коментираното решение е влязло в сила на
26.04.2022 година и като такова представлява влязъл в сила в държава членка
на ЕС акт за задължение за плащане на парична санкция, наложена във връзка
с нарушаване правилата за движение по пътищата на издаващата държава.
Анализирайки нарушението, извършено от засегнатото лице, съдът
констатира, че то покрива юридическия състав, посочен в чл.30 ал.2 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС - поведение, което нарушава правила за движение по
пътищата и за него не се изисква двойна наказуемост. Касае се за наложена
финансова санкция по смисъла на изричните предписания на чл.3 ал.1 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС. Независимо от горното, съдът е длъжен да отбележи, че
това нарушение има свой аналог в Закона за движението по пътищата на
Република България.

При така установените факти настоящият съдебен състав прие
наличието на предвидените в закона предпоставки и липса на нарочни пречки
за признаване на решението за наложена финансова санкция.

Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в
чл.35 от закона. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и
рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, не е изтекла погасителната давност за изпълнение на
наказанието, няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо
изпълнението на решението, деянието е извършено на територията на чуждата
държава, т.е. не е налице някоя от хипотезите на чл.5, а санкцията, която се
претендира да бъде приета надхвърля границата от 70 евро, посочена в чл.35
т.6 от закона.

По отношение на възраженията на защитата следва да бъде посочено, че
същите са изцяло неоснователни. Издаденото и приложено по делото
удостоверение отговаря на изискванията на закона, тъй като сдържа
2

достатъчно индивидуализиращи признаци, годни да разкрият личността на
дееца. Посочените в удостоверението имена и адрес изцяло съвпадат с тези,
обективирани в справката, приложена по делото, поради и което в тази насока
не възникват каквито и да е съмнения. По отношение на производството,
което е било проведено в Република Австрия, следва да се посочи, че в
удостоверението изрично е отбелязано, че санкционираното лице е било
уведомено съгласно правото на издаващата държава за решението за налагане
на финансова санкция, както и за правото и сроковете на обжалване, с което
на практика са гарантирани неговите права и законни интереси. Липсват
констатирани нарушения по това направление. Що се касае до възраженията
за липса на обичайно местопребиваване в Република България, респективно
липсата на имущество и доходи в страната, съдът дължи да отбележи, че
санкционираното лице е български гражданин с установен и наличен
постоянен и настоящ адрес на територията на страната и по-конкретно в
гр.София, които обстоятелства са достатъчни, за да бъде признато и прието за
изпълнение процесното решение за налагане на финансова санкция.
Наличието на имущество и доходи, както и обичайното пребиваване са
хипотези алтернативни на местоживеенето, поради и което тяхното
установяване не е необходимо.

С оглед на гореизложеното съдът реши, че следва да признае решението
на чуждата държава, с което е наложена посочената в него финансова
санкция, като последната на основание чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.8
ЗПИИРКОРНФС се преизчисли в български левове, съобразно курса на БНБ
за деня на постановяване на решението и се равнява на сумата от 488.75 лева.

Така мотивиран, СЪДЪТ постанови решението си с изложеното в него
съдържание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

3

Номер на акта:	161
Дата:	10 март 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия:	Атанас Николаев Атанасов

Дело:	20231100201020
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	21 февруари 2023 г.

Решение по дело №1020/2023 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите