Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Габрово, 01.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в открито
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА ПЕТРОВА
При секретаря В. Николова, като
разгледа докладваното от съдията, АНД № 1090 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.Х.С. *** против Наказателно
постановление № 35-0000781 от 22.10.2020г. издадено от Директора на РД „АА” гр.
Плевен.
В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че жалбоподателят не е
осъществявал превоз, за който се изисква лиценз за превоз на пътници. С. бил
регистриран, като търговец и не се
считал за превозвач, поради което нямало как да се търси от него лиценз за
превоз.
Претендира се отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Ответната РД „АА” гр. Плевен, не
изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доводите
наведени в жалбата и атакуваното наказателно постановление, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59
ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По делото се събраха гласни и
писмени доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за
установено следното:
На 23.09.2020г. около 03,45 часа на
главен път І-5, км. 160+000 в посока вр. Шипка при съвместна проврека между
служители на РД „АА” и ОДМВР Габрово, бил спрян за поверка жалбоподателя П.С.,
водач на лек автомобил „Форд Транзит 7+1 брой места от кат. М1, с рег. № ВТ 7916 КР с прикачено
ремарке кат.Д1, с рег. № ЕВ 1105ЕВ и
двете собственост на С.. В автомобила
пътували Г.С. Г.Г. и Ш.М.. В хода на проверката е установено, че С. извършва
обществен превоз на посочените пътници, настанени в автомобила и договорили и
заплатили по 40 лева от Габрово до
Одрин, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на
територията на Република България или лиценз на Общността за превоз на пътници.
За установеното нарушение на чл. 6
ал.1 от ЗАП на П.С. е съставен АУАН от
23.09.2020г. , надлежно връчен и подписан с вписване на възражение.
Въз основа съставения АУАН е
издадено Наказателно постановление № 35-000781 от 22.10.2020г. от Директора на
РД „АА” гр. Плевен, с което на П.Х.С. за
нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗАП му е наложена глоба в размер на 2000 лева на
основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАП.
По делото са изслушани показанията
на свидетелите М.Г. и Б.И..
От показанията на свидетеля И. се
установи, че работи в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Габрово и на 23.09.2020г.
били изпратени от дежурния за оказване на съдействие на служители на
Икономическа полиция и ДАИ на пътя за връх Шипка. По предварително подадена
информация относно вида и регистрационния номер, спрели автомобила управляван
от жалбоподателя С.. От пътниците били снети обяснения от служителите на
Икономическа полиция.
От
показанията на свидетеля Г. се установи, че на 23.09.2020г. на главен
път Габрово – Шипка, спрели за
проверка автомобил „Форд Транзит” с
прикачено ремарке, който пътувал по маршрут Габрово – Одрин. От снетите обяснения на пътниците установили,
че имало уговорка между водача и пътниците за извършване на превоза срещу 40
лева на човек. Установили, че няма лиценз за обществе превоз.
От показанията на свидетелката Г.Г.
се установи, че по обява в интернет за споделено пътуване до Турция, пътувала
на 23.09.2020г. уговорката била за заплащане на 40 лева за гориво. Като спре на
бензиностанция му давали парите и водача зареждал автомобила. при пътуването на
23.09.2020г. не била заплащала нищо. Трябвало да пътува до Одрин отиване и
връщане. Спрели ги за проверка по пътя
за вр. Шипка. Давали писмени обяснения.
При така установеното от фактическа
страна от правна страна настоящият състава на съда намира следното:
Наказателното постановление е издадено
от компетнетно за това лица, съобразно приложената Заповед № РД-08-30 от
24.01.2020г. от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщения.
По делото не се оспорва факта, а и
това се потвърждава от показанията на свидетелите, че 23.09.2020 г.,
жалбоподателят С. е управлявал лек
автомобил "Фолксваген Транзит" с рег. № ВТ 7916 КР, негова
собственост, както и че в автомобила е имало пътници. Не се оспорва, че
жалбоподателят няма издаден лиценз за
извършване на превоз на пътници.
Въпреки това, по делото не е установено
по категоричен и несъмнен начин, че се касае за нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗАП,
а именно извършване на обществен превоз без да притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници на територията на Р. България или лиценз на Общността за
превоз на пътници.
От показанията на свидетелката Г.Г. се
установява, че се касае за споделено пътуване при което пътуващите си споделят
разходите за горивито, а на процесната дата, дори още не била заплатила нищо за
превоза.
Липсват данни жалбоподателят С. да е е
извършвал по занятие такава дейност, нито че е правил това срещу
възнаграждение, което включва не само подялба на разходите, а и печалба, а
именно това е търговската цел на занятието, което отличава търговската дейност
от обикновеното гражданско споразумение.
Липсват всякакви доказателства, че
договорените средства включват освен разход за гориво и печалба за жалбоподателя.
Легална дефиниция на понятието
"обществен превоз" се съдържа в §. 1, т. 1 ДР на ЗАП и представлява
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство.
Липсват доказателства, че жалбоподателят е превозвал
пътниците за чужда сметка, нито че е договорил с тях заплащане на услугата
превоз или икономическа облага за себе си или друго лице.
Превоз на пътници /обществен превоз/ е
услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от
"превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на §. 1, т. 4 ДР
на ЗАП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или
нестопанска цел.
Заплащането на услугата превоз е
правна фигура, различна от плащането само на част от разхода за гориво и пътни
такси, което става при така нареченото споделено пътуване, който разход е само един
от компонентите, формиращ цената на услугата превоз, но двете по никакъв начин
не могат да бъдат еквивалентни.
В тежест на наказващият орган е да
докаже извършването на нарушението, както и доказателствата които го
потвърждават. Реализирането на административната отговорност трябва да почива
на безспорни и категорични доказателства за виновното противоправно поведение
на конкретен извършител, каквито в случая не са
събрани от страна на наказващия орган, което налага извод, че
нарушението вменено във вина на жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин,
поради което и обжалваното наказателното постановление е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
предвижда, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК и гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Видно от представеният договор за
правна защина и съдействие на адвокат Ив. Х. са заплатени 400 лева адвокатско
възнаграждение
Поради изложеното РД „АА” гр. Плевен
следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя 400 лева представляващи
направени разноски за адвокатското възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
35-0000781 от 22.10.2020г. издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” гр. Плевен, с което на П.Х.С. ***, ЕГН ********** е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАП, като
неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Плевен, да заплати на
П.Х.С. ***, ЕГН **********, сума в размер на 400 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Габрово в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: