№ 34
гр. Асеновград , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200331 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0239-000172/02.03.2021г., издадено от
Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – Петър Костадинов Бабугеров, с което
на АНГ. Д. АНГ. ЕГН ********** от *** на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал А.А. и е депозирал жалба срещу
него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се отрича извършването на
нарушението и се навеждат твърдения, че същото е незаконосъобразно поради нарушения в
процедурата по издаването му, а също и поради неправилно приложение на материалния
закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна РУ - гр.Асеновград, редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
С акт за установяване на административно нарушение от 02.02.2021г. е било
констатирано, че на същата дата, около 21.05 часа в с.Червен на ул. „Тракия“ № 60
жалбоподателят А. е управлявал лек автомобил „Рено Клио” с рег.№ РВ 9633 ММ, като при
извършената проверка от контролните органи е отказал да бъде изпробван за наличие на
алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” № ARDM 0252, чрез измерването му
в издишания въздух, а също и с доказателствен анализатор. Бил издаден талон за изследване
от актосъставителя Г.Б.. Въпреки, че отказал да даде проба чрез техническо средство,
водачът А.А. отказал да избере и алтернативните методи за изследване на употребата на
алкохол, като отказал както изпробването с доказателствен анализатор, така и медицинско и
химическо изследване. При проверката се констатирало също, че А.А. силно мирише на
алкохол, както и имал подозрително държане сочещо към употреба на наркотици. Талонът
за изследване му бил връчен от контролния орган. Жалбоподателят А. бил задържан и
откаран в медицинско заведение, където пред медицински лица отново отказал да даде кръв
и урина за химическо изследване за употреба на алкохол, както и отказал тест за изследване
за употреба на наркотици. Отказът му бил вписан в надлежен Протокол за медицинско
изследване – Приложение № 4 и съответно не дал кръв за медицинско и химическо
изследване.За констатираното нарушение на водача А.А. бил съставен АУАН, като актът
бил съставен в негово присъствие, като същият го подписал и саморъчно отразил в него, че
няма да даде кръвна проба. При предявяването на АУАН жалбоподателят А. не направил
възражения и не отразил такива в акта. Писмени възражения не са били подадени и в
тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН. В последствие поради отказът му, била иззета кръвна
проба по принудителен ред с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.
Съдът намира, че извършването на горното административно нарушение е безспорно
установено, което се потвърждава от съставеният АУАН, чиито констатации съгласно
нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се
потвърждават категорично и от показанията на разпитания като свидетел полицейски
служител Н.Б., както и от показанията на актосъставителя Г.Б.. От показанията на
свидетелите се установява,че при забелязване на полицейските служители, водачът А.
направил рязък обратен завой и се опитал да избяга, но бил настигнат и била стартирана
проверката. При проведената беседа като мотиви за отказа да даде кръв и урина същият
заявил, че е употребил бира и марихуана и затова няма да даде кръв.
Описано в НП нарушение е квалифицирано по 174 ал.3 от НПК, която санкционна
разпоредба по отношение на отказа за установяване на употребата на алкохол предвижда, че
съдържащата се в нея санкция се налага на водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Анализът на текста
показва, че посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване на
2
алкохол в кръвта на водачите - медицински и лабораторни изследвания и технически
средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези реализирането на
обективния състав на които води и до реализация на нарушението. Тъй като е използван
предлогът „или“ буквалното тълкуване на текста води до извода, че дори само отказът на
водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта е самостоятелно достатъчен за да приемем, че той е реализирал горното
нарушение. В този смисъл е и задължението въведено за водачите в чл. 2 ал.1 от Наредба №
1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или
наркотични вещества или техни аналози/ - при извършването на проверка за установяване на
алкохол проверяваното лице е длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по
ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се
възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето да му бъде
извършена такава. В конкретния случай въпреки, че водачът А.А. неколкократно е бил
поканен да даде проба за алкохол чрез техническо средство, същият категорично е отказал, с
което е реализирал състава на горното нарушение. Отказът му е бил обективиран както в
АУАН, така и в издадения от контролния орган талон за изследване, а също и в съставения
от медицинско лице – Протокол за изследване. При това положение съдът намира от правна
страна, че жалбоподателят А. е реализирал от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин.
На практика същият не е изпълнил нито едно от негови задължения по чл. 2 ал.1 от
Наредбата и е направил всичко възможно за да възпрепятства извършването на проверката и
съгласно правилото на чл. 2 ал. 2 от Наредбата е налице безспорен отказ на лицето за
извършването й.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените
там реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото доказателства. Въз основа
на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН
и на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за
това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение
правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението предвижда,
че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000,00 лв. При определяне
размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС, наказващият
3
орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от
ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в
закона в абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на
административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този размер
същият правилно е приложил закона.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на
такива.
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес
обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът
за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът
отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая не
се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна и такива съответно не са
надлежно удостоверени като размер, поради което и с оглед изхода на делото такива не
следва да се присъдят.
Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно и обосновано, на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0239-000172/02.03.2021г.,
издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – Петър Костадинов
Бабугеров, с което на АНГ. Д. АНГ. ЕГН ********** от *** на основание чл. 174 ал.3 пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4