Разпореждане по дело №184/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК във вр. с чл.420 от с.к. и е образувано по частна жалба на А. В. В. - Х., в качеството й на представител на „. Х. от гр.Г. Д., ул.”И. М.” № 27, В.А.

В жалбата е конкретизирано едва на 09.05.2011 г. срещу кой акт на първостепенния съд е насочена – определение на РС Г. Д. под № 1585/03.05.2011 г., с което е отказано спиране на незабавното изпъленние на издадена заповед по реда на чл.417 ГПК.

Благовеградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по делото, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима – подадена в рамките на преклузивния срок по чл.420, ал.3, във вр. с чл.275, ал.1 ГПК от лице, имащи правен интерес от атакуване на постановения съдебен акт – жалбоподателите са останали недоволни от акта на първостепенния съд, с който е отхвърлена молбата й за спиране незабавното изпълнение на издадената заповед по реда на чл.417 ГПК.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното определение районният съд е приел, че А. В. В. - Х., в качеството й на представител на „. Х. - гр. Г. Д., е подала два броя възражения които е квалифицирала като такива по чл. 414 и чл. 415 от ГПК. Частна жалба срещу разпореждането, с което уважена молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение обаче не е подадена.

С възражението си същата е поискала от районния съд да се спре изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 364 от 28.01.2011г., по подробно изложени съображения.

Последният приел в атакуваното определение, че по отношение на заповедите за изпълнение по чл. 417 от ГПК, редът, регламентиран в чл. 414 и чл. 415 от ГПК не е приложим, като същият се отнася само до заповедите за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Посочил още, че длъжникът не е подал частна жалба по смисъла на чл. 419, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, като в двуседмичният срок - на 26.04.2011 г., е подал единствено възражение, съдържащо искане за спиране на принудителното изпълнение. В случая такова било налице, т.к. частният съдебен изпълнител Ц. е образувал изпълнително дело № 86/2011г. и е насрочил съдебно-изпълнителни действия.

Навел, че заповедта за изпълнение е издадена при представяне на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, поради което за да се спре принудителното изпълнение е нужно да се представят убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи или да се представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД.

В случая по делото не били представени никакви доказателства,вкл. не било представено и обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, поради което и отхвърлил искането за спиране.

Второто искане да се обезсили заповедта за изпълнение, както и издаденият изпълнителен лист, районният съд приел, че е в несъотвествие с процесуалния закон.

Посочил, че в случая не е налице хипотезата, в която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за да се направи възражение по чл. 414 от ГПК. Процесуалният ред за разглеждане на подаденото заявление е по чл. 419 от ГПК.

При гореустановено въззивната инстанция намира, че атакувания съдебен акт не страна от пороците, посочени в жалбата.

В случая с оглед установеното от представените пред него писмени доказателства, идентични с тези, представени и към жалбата, инициирала настоящето производство, изводът на районният съд за липса на каквито и да е доказателства, които препятстват каквато и да е възможност да се прецени тяхната убедителност, че претендираното вземане не се дължи, не са ангажирани.

На самостоятело основание не се представят и доказателства за внесено надлежно опезпечение по по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД.

Липсата на тези доказателства обосновава единствено възможен извод за неоснователност на искането на жалбоподателката, а от там и за правилност на атакувания съдебен акт, което налага потвърждаването му.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение на РС Г. Д. под № 1585/03.05.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 105/2011 г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: