Решение по дело №3516/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 564
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20212120203516
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 564
гр. Б., 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120203516 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на „В.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в град Б. и
адрес на управление ... представлявано от П. Р. П. с ЕГН ********** против
Наказателно постановление №575047-F546135 от 28.04.2021г, издадено от С.
И. Димитрова – Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Б.,
с което за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179 от ЗДДС,
на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)
лева.
Видно от жалбата, управителят на дружеството твърди, че не е бил
уведомяван за съставяне на акта и не е бил търсен на адреса посочен като
седалище на дружеството (понеже бил и негов личен адрес). Твърди, че
незаконосъобразно производството е било спряно на основание чл.43 ЗАНН
като това станало причина НП да бъде издадено извън давностния срок по
чл.34 ал.3 от ЗАНН. Алтернативно моли съдът да счете нарушението за
маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Претендират се разноски.
Наказващият орган, чрез упълномощен процесуален представител-
юрисконсулт, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
изцяло потвърдено, като издадено при спазване на материалния и
процесуалния закон, с доводи за съставомерност и доказаност на деянието и
спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Моли за присъждане на разноски за
ЮК възнаграждение.
1
Съдът намери жалбата за процесуално допустима-изхождаща от
легитимиран да обжалва субект, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и
пред надлежен материално и териториално съд.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
„В.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в град Б. и адрес на управление ...
представлявано от П. Р. П. с ЕГН ********** било данъчнозадължено лице и
било регистрирано по ЗДДС от 22.10.2018г в ТД на НАП-Б.. Считано от
датата на регистрацията му по ЗДДС до 14.02.2020г включително и към месец
януари на 2020г. дружеството било длъжно за всеки данъчен период да
подава справка-декларация, отчетните регистри и информация от тях на
магнитен или оптичен носител до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. В случая това е следвало да
стане до 14.02.2020г.
След изтичане на установения от закона срок за подаване на информация
от отчетните регистри към СД, включително и на магнитен или оптичен
носител за м.януари 2020г.-14.02.2020г., свидетелят С.П.-С.а, инспектор по
приходите в ТД на НАП-гр.Б., извършила служебна справка и установила, че
„В.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в град Б. и адрес на управление ...
представлявано от П. Р. П. с ЕГН ********** не е подало справка–
декларация по ЗДДС за данъчен период м.януари на 2020г. в
законоустановения срок – до 14.02.2020г. включително. До дружеството била
изпратена покана с №314-2 от 18.02.2020г за явяване в дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Б. за съставяне на акт (лист №14 от делото),
която не била получена (лист 15 от делото) тъй като получателят се били
преместил на друг адрес. Управителят или упълномощено от него лице не се
явили и на 12.05.2020г, в отсъствието на управителя на ЕООД или
упълномощено от него лице, свидетелят П.-С.а, инспектор по приходите в ТД
на НАП-гр.Б. съставила акт за установяване на административно нарушение
№ F546135 от същата дата (лист 8 от делото), където описала от фактическа
страна стореното като неподаване в законоустановения срок до 14.02.2020 г.
на справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.януари на 2020г., и го
квалифицирала като нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС.
2
Извършени били две посещения на адреса по седалището на дружеството
съответно на 08.08.2020г и на 12.08.2020г (лист 10 и 11 от делото) Лицето или
негов предстативитил не били открит и това стнала причана акто9стамвителят
П.-С. с отбелязване на 12.08.2020г да спре административнонаказателната
производдство по чл.43 ал.6 от ЗАНН. (лист 9 от делото). Възобновено било
на 04.09.2021г.когато актът били връчена на управитала П.. При връчването
били подписан без възражения. Таково не постъпил и в срока по чл.44 ал.1
ЗАНН.
Въз основа на акта било издадено атакуваното сега наказателно
постановление №575047-F546135 от 28.04.2021г (лист 4 от делото), в което
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация са
идентични с посочените в акта, и за това деяние „В.“ ЕООД с ЕИК ... е било
санкционирано на основание чл.179 от ЗДДС с имуществена санкция в размер
на 500 лева.
Тази фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се установява
от показанията на актосъставителя, писмените доказателства по
аминистративнонаказателната преписка и представените от жалбоподателя
писмени доказателства в съдебното производство. По фактите между
страните няма спор.
От правна страна се доказа по несъмнен начин извършеното от търговеца
нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС. ДЗЛ не изпълнило задълженото да
подаде СД по ЗДДС в срока указан в закона. Не го е изпълнило и след този
срок. Отговорността на търговеца, тъй като ако няма подадена декларация,
при която да се установи задължението, постъпилото в бюджета плащане
стои висящо по сметката, тъй като няма насрещно задължение, с което да се
обвърже. А ако търговецът е имал и предходни задължения, постъпилата сума
ще послужи за погасяването им, а не за конкретното задължение.
Нарушението е формално, на просто извършване и се изразява в бездействие
–неподаване на СД по ЗДДС за съответния месец в срока определен в закона.
Същото обаче не може да бъде счетено като маловажно по смисъла на чл.28
ЗАНН. Правилно е избрана нарушената административна норма. Правилно е
избрана и административнонаказващата норма на чл.179 ал.1 от ЗДДС,
съгласно която, ако ДЗЛ не подаде СД или не я подаде в указания от закона
3
срок, то следва да понесе санкция в размери от 500 до 10 000 лева. Избраният
размер от 500 лева е минималният предвиден в закона и е съобразен с
обществена опасност на деянието.
Въпреки доказаното по несъмнен начин нарушение, съдът намира за
основателно възражението, че е изтекъл и 6-месечния срок от съставянето на
АУАН по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на наказателното постановление. Този
срок също е давностен, поради което и към него са приложими правилата за
спиране и прекъсване. В случая се твърди, че производството е било спряно на
основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН- деецът след щателно издирване за връчване на
АУАН, не е бил намерен. За да се приеме, че срокът по чл. 34, ал. 3 е спрян
надлежно, трябва да се установи, че са настъпили предпоставките за спиране по
чл. 43, ал. 6, т.е. че нарушителят не е намерен след щателно издирване. Според
настоящия състав такова издирване не е било проведено. Двукратното търсене на
нарушителя на адреса му не следва да бъде приемано за щателно издирване.
Доколкото се касае за производство, с което се ангажира
административнонаказателната отговорност на едно лице, то би следвало да
намери приложение практиката по прилагане на чл. 269 НПК относно това кога
издирването е щателно. Естествено, административнонаказващите органи не
могат да ползват абсолютно всички механизми, които могат да бъдат използвани
от органите на досъдебното производство и от съда, но следва да положат
максимални усилия за намиране на нарушителя. Поради изложеното, съдът счита,
че към датата на съставяне на НП, срокът за това по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е бил
изтекъл, тъй като АУАН е съставен на 12.08.2020 г., а НП е издадено на 28.04.2021
г.
Предвид направения извод обжалваното НП е незаконосъобразно и като
такова следва безусловно да бъде отменено.
С оглед изхода на делото ТД на НАП-Б. следва да заплати направените от
жалбоподателя разноски за адвокат, които съгласно приложения договор за
правна помощ и съдействие са в размер на 300 (триста) лева.
Така мотивиран, на основание чл.63 ал.1 предложение трето и ал.3 от
ЗАНН, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление№575047-F546135 от 28.04.2021г,
издадено от С. И. Димитрова – Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД
на НАП – гр.Б., с което на „В.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в град Б. и адрес
на управление ... представлявано от П. Р. П. с ЕГН ********** за нарушение
на чл.125 ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА ТД на НАП-Б. да заплати на „В.“ ЕООД с ЕИК ... със
седалище в град Б. и адрес на управление ... представлявано от П. Р. П. с ЕГН
********** направените от последния разноски по делото в размер на 300
(триста) лева по адвокатско пълномощно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Б..


Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5