№ 966
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330200798 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 604874-F608551/08.10.2021г.,
издадено от Заместник Директор на ТД на НАП Пловдив, съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020г., с което на ,,Йоана 2013” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „***** представлявано от М.Н.И.., на
основание чл. 182, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
Жалбоподателят, ,,Йоана 2013” ЕООД, представлявано от М.И., по
съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
доводи, че наложеното административно наказание е явно несправедливо.
Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Н.Н., както и
от представляващата дружеството М.И., които поддържат жалбата и молят да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, Зам.Директор на ТД на НАП – Пловдив не взема
становище. В открито съдебно заседание се представлява от юрисконсулт
1
Д.П., която оспорва подадената жалба. Излага съображения за нейната
неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
наказателното постановление. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност, при условие, че от страна на жалбоподателя се претендират
разноски над законоустановения минимум.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството - жалбоподател ,,Йоана 2013” ЕООД, ЕИК: *********,
осъществявало търговия на дребно с алкохол, цигари, захарни изделия и
други пакетирани стоки в сезонни обекти в курортен комплекс Слънчев бряг,
като за целта стоките му били доставяни за продажба от различни търговци.
,,Йоана 2013” ЕООД се възползвало от правото си на данъчен кредит по
фактура № *********/26.06.2020г. през юли 2020г. на основание чл. 72, ал.1
от ЗДДС при една такава доставка. Впоследствие обаче се наложило
затваряне на трите сезонни обекта и съответно връщане на непродадената
стока на доставчика-търговец на едро. В резултат на това „ФОРТУНА КОМ“
ООД, като доставчик на процесната стока, издало кредитно известие №
**********/22.09.2020г., по горепосочената фактура с данъчна основа общо в
размер на „минус“ 1753.74 лв. и ДДС „минус“ 350.75 лв.
При това положение ,,Йоана 2013” ЕООД, в качеството на регистрирано по
ЗДДС лице и получател на фактури, издадени от „ФОРТУНА КОМ“ ООД,
въпреки че е ползвало данъчен кредит по процесната горепосочена фактура,
не е отразило в дневника си за покупки, издаденото от доставчика кредитно
известие по тези фактури в законоустановения срок от 1-во до 14-то число на
месеца, следващ месеца, през който е издадено кредитното известие.
Стигнало се до определяне на декларирания от лицето с резултат „ДДС за
внасяне“ за съответния данъчен период в по-малък размер ДДС по
кредитното известие. По-конкретно ,,Йоана 2013” ЕООД не е отразило в
дневника за покупките, подаден в ТД на НАП-Пловдив с вх. №
16004460358/14.10.2020г. за данъчен период месец 09.2020г. кредитно
2
известие № **********/22.09.2020г., издадено от „ФОРТУНА КОМ“ ООД с
данъчна основа общо в размер на „минус“ 1753.74 лв. и ДДС „минус“ 350.75
лв. Процесното кредитно известие било отразено от дружеството-
жалбоподател със закъснение с вх. № 16004584125/15.02.2021г. за данъчен
период месец 01.2021г.
Нарушението е извършено на 15.10.2020г. в гр. Пловдив и установено във
връзка с проверка по установяване на факти и обстоятелства на дружеството-
жалбоподател, възложена с Резолюция № П-1600162000323-ОРП-
001/05.01.2021г.
С оглед направените констатации, било прието, че ,,Йоана 2013” ЕООД, е
извършило нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, за което срещу дружеството
бил съставен АУАН № F608551 от 09.04.2021г. от М.А. на длъжност
инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив. Актът бил предявен и препис
от същия бил връчен срещу подпис на представляващата дружеството М.И.
на същата дата, която го подписала без възражения. Впоследствие е
постъпило възражение в писмен вид, в което се възразява срещу няколко
издадени АУАН, един между които е и настоящия такъв.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, като на жалбоподателя
му било наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1000 лева.
Описаната по - горе фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на свид. М.А., актосъставител и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелят потвърждава в показанията си
авторството на АУАН и направените в него констатации. От показанията й се
установява, че при извършена проверка на факти и обстоятелства
констатирала, че има издадени кредитни известия, които не били отразени в
съответните периоди. Дружеството не било отразило в дневника за покупки
кредитните известия за месец септември 2020г. Било установено, че някои от
кредитните известия били отразени в по-късен период. Не било изследвано
дали и кога кредитните известия са достигнали и получени от дружеството
жалбоподател. Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя, свидетел.
Това е така, тъй като показания му са логични, последователни, обективно
дадени, незаинтересовани от изхода на делото, подкрепят се изцяло и са в
3
синхрон с другите събрани по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по
административната преписка оправомощителна заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. Същите са в
съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН за данъчни нарушения,
предвид Резолюция № П-1600162000323-ОРП-001/05.01.2021г. на Началник
сектор при ТД на НАП-Пловдив, определяща срок за извършване на проверка
по установяване на факти и обстоятелства на дружеството в срок до
15.02.2021г.
Въпреки установеното, съдът намира, че процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено, поради недоказване на всички
съставомерни факти от състава на административното нарушение по чл. 124,
ал. 5 от ЗДДС. Също така, при издаване на процесното НП е допуснато
нарушение на процесуалния закон, предвид което е незаконосъобразно и
същото представлява самостоятелно основание за отмяна.
Съдът изцяло споделя възраженията на жалбоподателя, че фактическият
състав на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС включва в себе си не само
издаването на кредитното известие, но и негово реално получаване от
адресата и данъчно задълженото лице. Този извод следва от изричния текст
на горепосочената разпоредба „регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени“. При тълкуване на разпоредбата, с оглед
цялостното й съдържание, се формира извод, че това изискване се отнася
единствено до кредитните известия, които са получени от данъчно
задълженото лице в месеца на издаването им, в противен случай би се
стигнало до обективно невъзможно за изпълнение задължение. Следва да се
има предвид, отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна
и за нейното ангажиране не е необходимо да се установява умисъл или
непредпазливост на негов служител. Посоченото, обаче не отменя правилото,
че за да бъде неизпълнението на дадено задължение противоправно и
наказуемо, изпълнението му следва да е обективно възможно към момента,
който се сочи като дата на осъществяване на административния състав.
В смисъла, че реалното получаване на кредитното известие е елемент от
4
фактическия състав на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е и трайно установената
практика, същата е цитирана от страна на жалбоподателя в съдебно
заседание. Противна позиция е застъпена в соченото от въззивната страна
Решение № 2050 от 28.10.2015г. по к.н.а.х.д № 1627/2015г. на
Административен съд – Пловдив, последното обаче е постановено преди
формиране на трайната практика на ВАС и административните съдилища в
страната.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че за да
бъде съставомерно деянието на посочената в акта и постановлението дата –
15.10.2020г., следва да е несъмнено установено по делото, че процесното
кредитно известие е получено в същия месец, за който е издадено, а именно
септември 2020г. Това обстоятелство не само не беше доказано от страна на
наказващия орган, но и не се описва/твърди за конкретния момент нито в
обстоятелствената част на АУАН и НП, нито в протокола, обективирал
действията на органа на приходите. Напротив, от показанията на разпитания в
съдебно заседание актосъставител А. се установява, че като контролен орган
не е изследвала кога е получено процесното кредитно известие, тъй като бил
достатъчен фактът, че същото било издадено.
На следващо място, неизследването от наказващия орган в хода на
административната фаза на процеса на обстоятелството дали и кога е
получено процесното кредитно известие не само е довело до фактическа
необоснованост на изводите за съставомерност на деянието но и е довело до
съществено нарушение на процесуалните правила и накърняване правото на
защита на наказания субект. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите
признаци на нарушението. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят
следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на
защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
5
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице . В случая
констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и НП няма как
да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не само за
доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено административно
обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този
порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни
доказателства.
Съдът констатира също, че е налице разминаване между обстоятелствената
част и диспозитива, както в АУАН така и в НП. При описанието на
нарушението в обстоятелствената част се описва, че дружеството е нарушител
в качеството си на получател по фактури за доставка на цигари, като в същото
време в диспозитива - на дружеството се вменява деяние в неотразяване в
дневника за покупки и справки на кредитните известия с предмет козметични
продукти. От трета страна и реално установеното, от процесното кредитно
известие с № **********/22.09.2020г. е видно, че се касае за различни
пакетирани хранителни стоки. Така установеното противоречие, не дава
възможност на жалбоподателя да разбере за кое точно свое поведение е
санкциониран.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато
при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига да са
установени по несъмнен начин извършването на деянието, извършителят и
неговата вина. В конкретния случай, обаче не може да се приложи чл. 53, ал.
2 от ЗАНН. В този изричен смисъл е и трайната практика на
Административен съд Пловдив, според която разширително тълкуване,
според което по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци
свързани с индивидуализация на съставомерните признаци на деянието е
недопустимо, доколкото на практика би се обезсмислило изготвянето на
АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото издаване. А,
особено когато тези пороци са повторени и в НП. Посочените по-горе в
решението пороци на АУАН и НП по никакъв начин не могат да бъдат
третирани като технически грешки, тъй като касаят описанието на
съставомерните признаци на соченото за извършено от нарушителя,
нарушение. Ето, защо и тази теза на представителя на въззиваемата страна не
може да бъде възприета.
6
В тази връзка основателно е възражението на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. Защото всичко
коментирано съществено е засегнало правото му на защита, да разбере за
какво точно негово поведение е наказан, като не са били съобразени
реквизитите по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, на които се основава. В
процесния случай, както съдът, така и нарушителят са поставени в положение
да гадаят и да предполагат какви са фактическите параметри на вмененото
нарушение още в хода на административнонаказателното производство.
Административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения, доколкото съществено би се засегнало правото на защита на
наказаното лице, както в настоящия казус е станало. Наказващият орган е
този, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е
извършено административно нарушение. Това не се е случило, поради което
изводите му за един от съставомерните елементи на нарушението остават
недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни доказателства.
Ето защо, предвид горното и основателността на направените от страна
жалбоподателя възражения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
По отношение на разноските:
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните производства
имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено
своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за
реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер
на 300 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. В
същия е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването
му, като в тази си част представлява разписка за заплащането на хонорара.
Неоснователно се явява възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар, предвид поискания от жалбоподателя минимум по Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид отмяната на обжалваното наказателно постановление и изложените
по-горе съображения, съдът намира за основателна претенцията на
жалбоподателя до пълния й размер, като следва да се осъди въззиваемата
страна ТД на НАП Пловдив за тази сума.
7
Мотивиран от изложеното на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 3,
т. 1 и т. 2 от ЗАНН и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 604848-F608551/08.10.2021г.,
издадено от Заместник Директор на ТД на НАП Пловдив, съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020г., с което на ,,Йоана 2013” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „***** представлявано от М.Н.И.., на
основание чл. 182, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив, ЕИК 1310631880039 ДА ЗАПЛАТИ на
,,Йоана 2013” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „***** представлявано от М.Н.И.., сумата от 300 /триста/
лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8