№ 2637
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110124401 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че по договор за
застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 770,31 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Тойота“,
модел „Ярис“, с рег. № СВ 9886 ВР, настъпили в резултат от ПТП на
20.06.2022г. в гр. София на ул. „Г.С. Раковски“ пред № 191. Виновен за ПТП е
водачът на л.а. марка „Хонда“, с рег. №В 0496 ВС, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество.
Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора за застраховка
„Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за
заплатено застрахователно обезщетение, като е останал задължен за сумата от
385,16 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски. Ищецът моли съда да
му присъди последната сума, ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 09.05.2023г. до плащането. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ в срока по чл.131 ГПК
оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования при него
водач. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като
твърди, че застрахованият при ищеца водач е нарушил чл.25, ал.2 ЗДвП и е
1
навлязъл в съседната пътна лента, без да пропусне движещия се в нея л.а.
марка „Хонда“, с рег. № В 0496 ВС. Оспорва размера на вредите. Моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП –
20.06.2022г. между ищеца и собственика на увредения л.а. марка „Тойота“,
модел „Ярис“, с рег. № СВ 9886 ВР е било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско” на МПС,
както и че към този момент застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на л.а. марка „Хонда“, с рег. № В 0496 ВС е бил
ответникът по делото. Не се оспорва и фактът, че ищецът е заплатил на
увреденото лице сума в размер на 770,31 лв.
За установяване обстоятелствата, свързани с настъпване на процесното
ПТП, са събрани по делото и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите С. И. Н. – водач на л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. №
СВ 9886 ВР и К. Д. М. – водач на л.а. марка „Хонда“, с рег. № В 0496 ВС.
Според показанията на свидетеля Н. същата се е движила направо по бул.
„Васил Левски“, излизайки от тунела на НДК, когато от дясната страна
приближава л.а. марка „Хонда“, с рег. № В 0496 ВС и настъпва
съприкосновение между задна дясна част на л.а. марка „Тойота“, модел
„Ярис“, с рег. № СВ 9886 ВР и предна лява част на л.а. марка „Хонда“, с рег.
№ В 0496 ВС.
Според показанията на свидетеля М. същата е била спряла на червен
2
сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул. „Васил Левски“ с ул.
„Г.С.Раковски“, като от лявата страна са се намирали лентите за движение,
идващи от подлеза на НДК. Сочи, че към момента на настъпване на
процесното ПТП управляваният от нея л.а. марка „Хонда“, с рег. № В 0496
ВС е бил спрял.
По делото е приета САТЕ, която е изготвена на база събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез разпит на двамата водачи на
автомобилите, участвали в ПТП. Вещото лице е посочило, че ударът между
двата автомобила вероятно е настъпил непосредствено след кръстовището на
бул. „Васил Левски“ и ул. „Г.С.Раковски“ в зоната на осевата линия,
разделяща двете ленти за движение. Вещото лице е посочило, че
непосредствено преди процесното кръстовище лентите за движение направо
са четири, като след кръстовището преминават в две активни, след което в
три активни и от двете страни по една лента, предназначена за платено
паркиране.
От всички събрани по делото доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от 20.06.2022г., разпит на свидетелите С. И. Н. – водач на
л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № СВ 9886 ВР и К. Д. М. – водач на
л.а. марка „Хонда“, с рег. № В 0496 ВС и приетото и неоспорено от страните
заключение на САТЕ, се установява, че процесното ПТП е настъпило в гр.
София на бул. „Васил Левски“, непосредствено след кръстовището с ул.
„Г.С.Раковски“ в зоната на осевата линия, разделяща двете ленти за движение
направо. Водачът на л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № СВ 9886 ВР
се е движил направо по бул. „Васил Левски“, излизайки от тунела на НДК,
като след кръстовището с ул. „Г.С.Раковски“ частично е преминал осевата
линия, разделяща неговата пътна лента и тази от дясната му страна. В същото
време водачът л.а. марка „Хонда“, с рег. № В 0496 ВС се е движил направо по
бул. „Васил Левски“, с посока от ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ към ул. „Хан
Крум“, като след кръстовището с ул.„Г.С.Раковски“, водачът предприема
маневра за престрояване в ляво, при която реализира ПТП с движещия се от
лявата му страна л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № СВ 9886 ВР.
За да достигне до този фактически извод относно механизма на ПТП,
съдът не кредитира показанията на свидетеля К. Д. М., в частта относно
мястото и начина на стъпване на ПТП – че към момента на настъпване на
3
процесното ПТП управляваният от нея л.а. марка „Хонда“, с рег. № В 0496
ВС е бил спрял на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на
бул. „Васил Левски“ и ул. „Г.С.Раковски“. Тези обстоятелства не се подкрепят
от останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. и приетото и
неоспорено от страните заключение на САТЕ, онагледено със снимков
материал, от който е видно, че непосредствено преди светофара на
процесното кръстовище, лентите за движение, в които са се движили двата
автомобила са разделени помежду си от масивно съоръжение, което
обстоятелство напълно изключва описания от свидетеля М. механизъм и
място на настъпване на процесното ПТП.
Съдът с оглед така събраните доказателства намира, че вина за настъпване
на процесното ПТП имат и двамата водачи, които са нарушили чл. 25, ал. 1
ЗДвП като преди да предприемат маневра за преминаване от лява в дясна
пътна лента на платното за движение /водачът на л.а. марка „Тойота“, модел
„Ярис“, с рег. № СВ 9886 ВР/ и от дясна в лява пътна лента на платното за
движение /водачът на л.а. марка „Хонда“, с рег. № В 0496 ВС/ не са се
убедили, че няма да създадат опасност за останалите участници в
движението. Предвид посоката на получаване на уврежданията по л.а. марка
„Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № СВ 9886 ВР – отпред назад, и получените на
двата автомобила увреждания – за л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег.
№ СВ 9886 ВР в задна дясна част, а за л.а. марка „Хонда“, с рег. № В
0496 ВС – в предна лява част, съдът намира, че водачът на л.а. марка „Хонда“,
с рег. № В 0496 ВС е нарушил и нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като и не е
пропуснал движещия се пред него в лява пътна лента на платното за
движение л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № СВ 9886 ВР.
С оглед изложеното, съдът намира, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат и като взе предвид характера и тежестта на
съпричиняващото деяние, както и обстоятелството, че ударът е бил
предотвратим за водача на л.а. марка „Хонда“, с рег. № В 0496 ВС, което
безспорно се установява от събраните по делото доказателства, определя
процент на съпричиняване от 40 % за водача на л.а. марка „Тойота“, модел
„Ярис“, с рег. № СВ 9886 ВР, който следва да се отчете при определяне
размера на дълга.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато
4
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера
на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Действителният размер на щетите
съобразно заключението по изслушаната САТЕ е за сумата от 1 869,06 лв. и е
по-голям от изплатеното от застрахователя обезщетение, предвид на което
правото на регрес на ищеца е възникнало за по-малката от двете суми – на
извършеното плащане в размер на 770,31 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът
има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във
връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета по смисъла на чл.411 КЗ, поради което същата следва да се включи в
общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга
възлиза на 785,31 лв. Посоченият размер следва да се намали с приетия от
съда процент на съпричиняване – 40%, поради което и размерът на дълга
възлиза на 471,19 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 400,15
лв. преди завеждане на настоящия иск, поради което същият, следва да бъде
уважен за сумата от 71,04 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 385,16 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от иска в размер на 175,22
лв. – заплатена държавна такса, депозит за САТЕ, както и адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на адв. Г., видно
5
от представените по делото платежни документи.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 285,45 лв. – депозит за
САТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.
78, ал. 8 ГПК.
Доколкото внесеният депозит за призоваване на свидетеля М. не е
изплатен на последната, ответникът може да поиска от съда да му бъде
възстановен по посочена от него банкова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, на основание
чл. 411 КЗ сумата от 71,04 лв., представляваща непогасена част от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка
„Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № СВ 9886 ВР, настъпили при ПТП на
20.06.2022г. в гр. София, на бул. „Васил Левски“, непосредствено след
кръстовището с ул. „Г.С.Раковски“, ведно със законната лихва от
09.05.2023г. до погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
175,22 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 385,16 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, сумата от 285,45 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6