Р Е Ш Е Н И Е

№ 143

Гр. Р., 04 октомври 2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Р.нският окръжен съд, гражданско и  търговско отделение, в откритото заседание на 15 септември 2017г. в състав:

                                                Председател: Йордан Дамаскинов

                                                Членове:        Галина Магардичиян   

              Атанас Д.

при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов  въззивно търговско дело № 247 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Р.нският районен съд с решение № 693 от 7.06.2017г. по гражданско дело № 4716 по описа за 2016г. отхвърля предявения иск на О., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“А.представлявано от управителя М., за обявяване на основание чл.135 ЗЗД недействителността спрямо него на сключения между ответниците Б., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Р.и „Д., ЕИК *****със седалище и адрес на управление гр.Р., договор за покупко-продажба на т.а.“М.с рег.№ ***и т.а.“***, с нотариална заверка на подписите от 21.03.2016 г. Със същото решение О., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“А.представлявано от управителя М., е осъдено да заплати на „Д., грР., с ЕИК *****деловодни разноски в размер на 500 лв.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от О.ЕИК *** чрез пълномощник адвокат Д. с искане окръжният съд да отмени решението на районния съд като необосновано и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Жалбоподателят счита, че решението на районния съд е постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон, както и при неправилно изяснена фактическа обстановка.

Ответникът по жалбата Б.ЕИК ***** гр. Р., представлявано от А.Л., не е подал отговор на въззивната жалба.

Ответникът по жалбата Д.ЕИК ***гр. Р., представлявано от М.С.чрез пълномощник адвокат Ч., не е подал писмен отговор, но в съдебно заседание заявява, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

          Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

          Предмет на делото е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, предявен от О.ЕИК *** срещу Б.ЕИК ***** и Д.ЕИК *****съдът да прогласи недействителността спрямо ищеца на договора за покупко-продажба от 21.03.2016 г. на т.а.“М.и т.а.“М.“ , сключен между ответниците.

          Ищецът О.установява качеството си на кредитор спрямо „Б.с представеното съдебно решение № 798 от 15.06.2016г. по гражданско дело № 1727 по описа за 2016г. на Р.нски районен съд, с което „Б.е осъдено да заплати на О.сумата от 13131 лв. дължима цена по фактури за продажба на препарати за растителна защита, последната от които е издадена на 10.112015г., ведно със законната лихва от 30.03.2016г. до окончателното изплащане, както и да заплати съдебни разноски 2590,54 лв. Паричното вземане е възникнало в присъдения общо размер към 10.11.2015г. Исковата молба е подадена на 30.03.2016г., а неприсъственото решение е влязло в сила в деня на постановяване 15.06.2016г.

          Процесната атакувана сделка от дата 21.03.2016г., удостоверена от нотариус, е договор за покупко-продажба на моторни превозни средства с Б., представлявано от В., и купувач Д., представлявано от М.С.,  с който договор са продадени пет моторни превозни средства за обща цена 115000 лв., първите две от които са лекотоварни автомобили М. и „М., всеки със застрахователна стойност по 800 лв. Страните са уговорили продажната цена от 115000 лв. да бъде преведена от купувача директно по сметка на О.АД ЕИК ***** което дружество е кредитор на продавача Б.„Б.ЕИК ***** е дружество с ограничена отговорност, а от 3.06.2016г.  еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик и управител А.С.Л..

          Продажбата на лекотоварните автомобили от 21.03.2016г. във времето е след възникване на паричното задължение в размер 13131 лв. в полза на О.и преди завеждане на делото по осъдителния иск. Следователно първият ответник „Б.ЕООД към момента на атакуваната продажба знае, че има парично задължение към О.и е в забава. Продажбата на два лекотоварни автомобила обективно уврежда кредитора, защото намалява имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение. Длъжникът уговаря с купувача на автомобилите продажната цена да се преведе директно на О.АД за погасяване на задължения на продавача към това дружество. По този начин се доказва знанието у първия ответник за увреждане правата на ищеца като кредитор. „Б.ЕООД съзнателно осребрява имущество с цел да удовлетвори един свой кредитор и така обективно уврежда ищеца и евентуално други свои кредитори, ако има такива.

          В решението на първата инстанция са обсъдени и други продажби при същите условия – продажната цена да се получи от кредитора О.АД. Такава сделка е споразумението от 21.03.2016г. между „Б., Д., М.Н.С.и О.АД и свързаните с него по разпоредбата на т. 12 договор за преарендуване на земеделска земя от 21.03.2016г. между „Б. и Д., нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 21.03.2016г. между същите страни.

          От тези писмени доказателства за разпоредителни сделки може да се направи извод, че купувачът по тях Д.и втори ответник по настоящото дело знае, че продавачът Б.има голям кредитор О.и поради това продавачът не иска плащане на цената към себе си, а направо към кредитора си за погасяване на своите задължения. От писменото споразумение от 21.03.2016г. може да се направи извод, че Д.знае, че Б.има неизпълнени парични задължения в размер 34000 лв. към арендатори/наемодатели – т. 5.2 от споразумението, както и към лизингодател Б.– т. 1.6. от споразумението, които задължения вторият ответник поема да изпълни. От писмените доказателства за разпоредителните сделки не може да се направи извод, че вторият ответник Д.знае за съществуване на задължение на Б.към О.в размер 13131 лв. неплатена цена на препарати за растителна защита. Извод за такова знание не може да се изведе и от свидетелските показания. Районният съд е направил подробен анализ на показанията на двамата разпитани свидетели, който анализ окръжният съд възприема изцяло. Показанията на свидетелката Б.рябва да се преценяват и с оглед възможната й заинтересованост като служител на ищеца да му помогне да събере вземането си, а това обстоятелство намалява убедителната сила на нейните предположения.

          Обосновани са решаващите изводи на районния съд, че има увреждане с процесната продажба, че първият ответник е наясно с това, но че липсват данни за знание за увреждането у втория ответник и той трябва да се възприеме като добросъвестен приобретател на двата автомобила.  

          Фактическите и правни изводи на окръжния съд съвпадат с тези на районния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалваното решение. При разглеждане на делото са допуснати несъществени пропуски и грешки, които не обосновават промяна на резултата като цяло, а именно: в исковата молба и в диспозитива на решението регистрационните номера на автомобилите са разменени спрямо удостоверението от КАТ ПП, но няма съмнение за идентичността на автомобилите по атакуваната сделка; съдът е допуснал замяна на втория ответник без да изиска от ищеца преди доклада по делото обосноваване на фактически състав на чл. 135 от ЗЗД по отношение на новия ответник (останали са обстоятелствата по исковата молба, относими към М.А.Х.).

Р.нският окръжен съд съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК  приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено с присъждане на разноските за въззивната инстанция. Неснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението на адвокат Ч. – пълномощник на Д.. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при цена на иска 1600 лв. е 300 лв., а адвокатското възнаграждение е 500 лв., но увеличението е оправдано с оглед фактическата и правна сложност на делото.

          Мотивиран така Р.нският окръжен съд

Р  Е  Ш  И:

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 693 от 7.06.2017г. по гражданско дело № 4716 по описа за 2016г. на Р.нски районен съд.

          ОСЪЖДА О., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“А.представлявано от управителя М., да ЗАПЛАТИ на Д., грР., с ЕИК ***гр. Р., бул. „***представлявано от М.Н.С., разноски пред въззивната инстанция в размер на 500 лв. (петстотин лева).

          Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                   Председател:

 

                                                                   Членове: