Р Е Ш Е Н И Е
№ /26.02.2020г., гр. Провадия
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На дванадесети февруари две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Елена
Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 1405
по описа за 2019 г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от Г.С.И.
с ЕГН **********, с адрес *** срещу
С.Д.Х. с ЕГН **********,
с адрес ***.
В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Страните са
сключили граждански брак на 18.04.2018г. От брака нямат родени деца. Още от
началото брачните отношения между страните не били добри. В първите 2-3 месеца
страните се установили да живеят в гр.Д..
В началото на 2019г. ищецът заминал да работи в
Германия, тъй като парите не достигали в семейството. Ответницата много рядко
се обаждала на ищеца, когато той се върнал в България ответницата била много
раздразнителна и конфликтна, поради това ищецът отново заминал за Германия.
Твърди се, че бракът между страните е изпразнен от съдържание и
съществува формално, поради което се иска съдът да прекрати
брака между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без
да се произнася по въпроса за вината; не се претендира издръжка, страните нямат
общо имущество придобито по време на брака им.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
В съдебно заседание
двамата съпрузи се явяват лично и изразяват волята си за прекратяване на брака
им по взаимно съгласие, за което са постигнали споразумение и одобряване на
постигнатото по между им споразумение.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и изявленията на
молителите, съдът приема за установено следното:
Видно от представените
по делото писмени доказателства - Копие на удостоверение за сключен граждански
брак, изд. въз основа на акт за сключен граждански брак № 0014/18.04.2018 г.;
справки НБД Население извършени служебно от съда за страните Г.С.И. и С.Д.Х. се установява, че страните са
съпрузи, предвид сключения помежду им на 18.04.2018г. в гр.Д. граждански брак,
за който е съставен акт за граждански брак № 0014/18.04.2018г., изд. от Община Д..
Страните имат общи непълнолетни деца С. Г. С. и П. Г. С..
От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание,
че поддържат искането си за развод, съдът намира за установено наличието на
предпоставките по чл. 330 ал. 3 ГПК – налице е сериозно и непоколебимо съгласие
за развода, постигнато е и споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи
на закона и добрите нрави, и същевременно урежда в достатъчна пълнота всички
посочени от законодателя последици в личните и имуществени отношения между
съпрузите след прекратяване на брака, както и отношенията с общите деца на
страните. По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне
искания развод и да утвърди споразумението.
Съгласно чл. 6 т. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи
държавна такса в размер до 40 лв. Съдът определя окончателния размер на
държавната такса в размер на 25 лева. Видно от приложената по делото вносна
бележка по сметката на съда е преведената сума на стойност 25 лв. По иска за
издръжка също се дължи държавна такса от молителя Г.И. в размер на 230,40 лева
на основание чл.7, т.2 от ТДТССГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК във
връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА
поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите, сключения в гр. Д.,
обл.Варна на 18.04.2018г., граждански брак между Г.С.И. с ЕГН **********, с адрес
*** и С.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес ***,
за който е съставен акт за сключен граждански брак №
0014/18.04.2018г., изд. от Община Д..
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно
което:
1.
Страните не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.
2.
Страните нямат семейно жилище.
3.
Упражняването на родителските
права по отношение на родените на страните деца - С. Г. С. с ЕГН ********** и П. Г. С. с ЕГН ********** се предоставят на
майката С.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес ***.
4.
Местоживеенето на децата С. Г. С. с ЕГН ********** и П. Г. С.
с ЕГН ********** е при майката С.Д.Х. с ЕГН **********,***.
5.
На бащата Г.С.И. с ЕГН **********,
с адрес *** се определя режим на лични контакти с децата си С. Г. С. с ЕГН ********** и П. Г. С. с ЕГН **********, както
следва: бащата има право да взема децата
си лично или чрез своите
родители С. И. Д. с ЕГН ********** и С. Д. Д.а с ЕГН ********** всеки
петък от седмицата от 16,00 часа до събота
до 18,00 часа.
6.
Бащата Г.С.И. с ЕГН **********, с адрес *** ще заплаща в полза на децата си С. Г. С. с ЕГН **********
и П. Г. С. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител С.Д.Х. с ЕГН **********, издръжка
в размер на по 160 лева месечно на всяко едно от децата считано от 12.02.2020г.
с падеж от първо до петнадесето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване.
ОСЪЖДА Г.С.И.
с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати в полза на РС Провадия сума в размер на 230,40 лева – държавна такса, на
основание чл.7, т.2 от ТДТССГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………………….