Р Е Ш Е Н И Е № 5
гр.
Габрово, 08.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в
открито заседание тринадесети декември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. КОСЕВА
М. ДЪЛГИЧЕВА- мл.с.
при секретаря В. Килифарева, като разгледа докладваното от съдията
Косева в.гр.д.№298 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение №251 от 26.09.2018г. по
гр.д.№519/2018г. Севлиевският районен
съд е отхвърлил изцяло предявените
от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес
на управление район Владислав Варненчик, Варна Тауърс Г, бул.Владислав
Варненчик № 258, представлявано от П.С., Я.М. и Г.К. искове по
чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 124 ГПК и чл.60,
ал. 1 ЗН, с цена 1013,52 лв. и по чл.86 ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗН, с цена
10,70 лв., против К.И.Т. ЕГН **********,***,
за установяване, че дължи сумата 1013,52 лв. по фактура № ********** от
15.01.2018г. за ел.енергия за периода от 14.01.2017г. до 11.01.2018г. за обект
на потребление в Б. Севл.община ул.К. № *** – аб.номер ***, както и мораторна
лихва в размер на 10,70 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
Със същото решение съдът е осъдил „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес
на управление район Владислав Варненчик, Варна Тауърс Г, бул.Владислав
Варненчик № 258, представлявано от П.С., Я.М. и Г.К. да заплати на К.И.Т., ЕГН **********,***, направените
от нея разноски по делото в размер на 600 лв./шестстотин/, представляващи
адвокатско възнаграждение, на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК.
В законният
срок решението е обжалвано от "ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, като
необосновано, неправилно и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. В жалбата се излага, че по делото било спорно дали наследника на Т. И.-
К.Т., е в договорни отношения с дружеството за обекта в с. Б.. По силата на чл. 17 т.2 от ОУ ответната страна
била задължена да заплати стойността на доставената консумирана ел. енергия. Фактурата
от 15.01.2018г. била издадена на осн. чл. 48 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ. На 11.01.2018г., въз основа на извършена
проверка, бил съставен констативен протокол за неправомерното присъединяване на
обекта в с. Б. към мрежата посредством меден проводник. Установено било, че СТЕ
било манипулирано- захранването било осъществено чрез проводници, включени на
стълба преди електромера и по този начин
енергията не се отчитала и заплащала.
Неправилно районният съд приел,
че задължението за уведомяване в промяната
на собствеността на обекта, принадлежало само на новия собственик. Съгласно чл. 17 т.3 от ОУ клиента бил длъжен да уведоми писмено
дружеството в 30- дневен срок за настъпване на всяка промяна, касаеща
фактическото и правно положение на обекта на потребление. Това задължение било за двете страни по сделката за покупко-
продажба или всяка друга сделка, в резултат на която се прехвърля собствеността
или правото на ползване на обекта.
Твърдението, че от момента на извършване на сделката по покупко-
продажба на имота новият собственик ставал длъжник по задълженията за потребена
ел. енергия, било неоснователно, тъй като процедурата по смяна на титуляра на
партидата включвала друг фактически състав.
Неоснователно било твърдението, че с прехвърляне на собствеността
титуляр на партидата ставал новия собственик, тъй като липсвало уведомяване на
дружеството от страна на двете страни по сделката с представяне на платежните
документи. След като въззиваемата не
била изпълнила задължението си по чл. 17
т.3 от ОУ за извършената продажба, титуляр на партидата е останала
наследодателката Т. И.. Смяната на партида не можело да се извърши само след
справка в имотния регистър- необходими били документи за това и подаване на
заявление, които да се представят от ответника и новия собственик. Такова уведомление
от наследниците на Т. И. нямало. Следователно
титуляр на партидата бил наследодателя на въззиваемата и задълженията по
издадените фактури били в тежест на наследника К.Т.. Въпреки смяната на собствеността на имота
задължено лице по смисъла на ОУ бил титуляра на партидата.
Претендирано
е да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявеният иск. Претендират се и разноски.
Окръжният
съд, като взе предвид възраженията във въззивната жалба, становищата на
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Пред
районният са предявени искове по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗН с цена
1013,52 лв. и по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗН с цена 10,70 лв., срещу
ответник К.И. Т., в качеството й на единствен наследник на Т. Н. И., починала
на 11.11.2014г. Претенцията на енерго-
дружеството, видно от приложената по
делото фактура от 15.01.2018г. /л.38/ е за периода 14.10.2017г.-
11.01.2018г. Тази претенция се основава на следното: На 11.01.2018г. служители
на „Енерго-Про Мрежи“ – свидетелите Н.Т. и К.И. –извършили проверка на
средството за търговско измерване /СТИ/ на процесния обект в Б. Севл.община.
Проверката е била извършена по жалба и на свидетелите е било известно, че преди
това захранването към къщата е било прекъснато за неизплатени задължения.
Проверката обаче е констатирала, че има ток и работят някои ел.уреди.
Свидетелите установили, че захранването е било осъществено посредством
проводници, включени на стълба преди електромера и по този начин ел.енергията
не се отчита от СТИ и не се заплаща. Ползвател на имота е лицето И.К., който е
подписал и съставения констативен протокол и който признал, че друго лице е
осъществило свързването, за да има семейството му ток. След констативния
протокол била съставена справка за корекция – л. 14 и издадена фактура от
15.01.2018г. – л.11, за сумата 1013,52 лв. До абоната Т. Н., починала през
2014г., са изпратени две писма, за извършената проверка през 2018г.
Безспорно по делото е, че
процесният
обект представлява дворно място с къща в Б. Севл.община и ел.енергията се
ползва за собствени битови нужди.
Първата инстанция е
отхвърлила предявените претенции по следните съображения:
Ответницата
не е била потребител на ел.енергия за посочения период, защото години преди
това не е ползвала обекта и по смисъла на ОУ не е била клиент. Обектът на
потребление в Б. Севл.община, ул.К. № 29 е бил собственост на родителите на К.Т.-
Т. Н. и И.И.. Видно от приложения нотариален акт, заверен по реда на чл. 32 от
ЗА, № 21 том І дело № 32 от 19.01.1993г. на РС – Севлиево – л.66, родителите й
са продали имота срещу гледане и издръжка и пари на М.М. и Д.М. /техни внуци /,
като са запазили за себе си и за ответницата /тяхна дъщеря/ правото на
пожизнено ползване и обитаване на имота. С нотариален акт № 128 том ІІІ рег.№
6320 дело № 517 от 19.05.2008г. на Нотариус Иван Петков – л.67, имотът е бил
продаден на Х. Д. и М.Д. Сред описаните документи са и 2 бр. откази от право на
ползване. Към 19.05.2008г. ответницата и нейната майка Т. И. вече не са
били ползватели на имота, като последната е починала на 11.11.2014г. Договорът за продажба на ел.енергия действа
между две страни – ищцовото дружество и реалния потребител на консумирана
ел.енергия. Ответницата не е била потребител на ел.енергия за посочения период,
защото години преди това не е ползвала обекта и по смисъла на ОУ не е била
клиент. Претендираната от ищеца сума дори не касае консумирана ел.енергия, а се
отнася до т.нар. корекционна процедура, при която е необходимо ищецът да
установи, че ответникът неправомерно се е присъединил към електропреносната
мрежа. По делото е безспорно, че това присъединяване няма нищо общо с
ответницата и нейната наследодателка и че е извършено от друго известно лице.
Изводите на първата
инстанция са правилни, законосъобразни и се споделят от въззиввният съд.
От представените по
делото доказателства категорично и безспорно се
установява, че наследодателката на ответницата, починала на 11.11.2014г., още
през 1993г. е отчуждила недвижимият имот в с. Б., Общ. С. Съгласно действащите
към онзи момент Закон за електростопанството /отм. 1999г./ и Правилника за
прилагане на този закон /отм. 2000г./- чл. 52 ал.1 от ППЗЕ, при промяна на потребителя
новият потребител подава молба за електроснабдяване и отчитане първоначалното
показание на електромера. Цитираните от жалбоподателя ОУ и задължения съгласно последните, за промяна
на партидата за ползване на ел. енергия при отчуждаване на недвижим имот, са влезли в сила повече от 20 години след
това и не са действали през 1993г. Нито
наследодателката на К.Т., нито последната, са били собственици на недвижимия
имот след 1993г., не са били ползватели или абонати на ел. енергия в този имот.
Факт е, че
имота в с. Б. е бил прехвърлен още веднъж, вече от новите му собственици, а не
от наследодателката на ответницата, на 19.05.2008г. От данните по делото се
установява, че в процесния период 14.10.2017г.- 11.01.2018г., за който е
издадена фактурата, въз основа на която се претендира плащане, имота и
електроенергията се ползват от лицето И.К.и семейството му /който е признал, че неправомерното присъединяване е
направено от друго лице, за да ползват електроенергия/.
Следователно
нито ответницата, нито наследодателката й
са били ползватели, или
потребители на електроенергията в обекта в с. Б. през процесния период, за да
се претендира заплащане на същата от тях. Задължениението, цитирано във
въззивната жалба, по чл. 17 т.3 от ОУ, действащи през 2008г., отново е на
потребителя- да уведоми енерго- дружеството в 30 дневен срок за промяна свързана
със собствеността на обекта. А към 2008г. и 2017- 2018г., потребител на
електроенергия в процесния обект, както и собственик на същия, не е била нито ответницата, нито нейната
наследодателка.
На
основание гореизложеното въззивният съд счита, че решението на първата
инстанция, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
На
ответницата по делото следва да се присъдят направените разноски за въззивната
инстанция- за заплатено адвокатско възнаграждение. Тъй като по отношение на
същото е направено възражение за прекомерност, то следва да бъде редуцирано
съобразно размерите, посочени в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения- става въпрос за въззивно производство по дело, което не е с
фактическа и правна сложност и не е подаден отговор на въззивната жалба.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №251 от 26.09.2018г. по гр.д.№519/2018г. на Севлиевският районен съд .
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна и адрес на управление район Владислав Варненчик, Варна Тауърс
Г, бул.Владислав Варненчик № 258, представлявано от П.С., Я.М. и Г.К. да заплати
на К.И.Т., ЕГН **********,***, направените от нея разноски по делото в размер
на 300 лева /триста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: