МОТИВИ на присъда от 31.01.2018 г. по н.о.х.д. № 721/2017
г. по описа на Софийски окръжен съд, НО - ІV състав.
С.о.п. е внесла
обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд, с който е
повдигнато обвинение срещу подсъдимия А.Д., с установена по делото
самоличност, за това, че на 21.10.2017 г., около 14,00 ч., на трети
километър по ПП-1-8, в района на с.К., община Д., област Софийска, в местността
„Ш. ч.“, е предложил и дал подкуп – сумата от 25 евро – пет банкноти, всяка по
пет евро със серийни номера както следва: ********, емисия 2013, ********* емисия
2013, ******** емисия 2013, *********
емисия 2013, равностойни на 48,90 лева, съгласно курса на БНБ към 21.10.2017
г., на полицейски органи – Т. Б. Б., заемащ длъжността „младши инспектор“ в
МГПГ при РДГП Д. към ГДГП – МВР, старши полицай – водач на автомобил и Т. Т. Т.
– заемащ длъжността „младши инспектор“ в МГПГ при РДГП Д. към ГДГП – МВР,
старши полицай, за да не извършат действие по служба – да не извършат проверка
на документите му за самоличност – престъпление по чл.304а, пр.1 и пр.3, във
вр. с чл.304 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа изцяло повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия А.Д. така, както е формулирано в обвинителния акт,
като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от
приобщените по реда на чл.373 ал.1 от НПК доказателства и доказателствени
средства. По отношение на наказанията, представителят на държавното обвинение
предлага наказанието „лишаване от свобода” да бъде определено в размер на три
години, което да бъде намалено по реда на чл.58а от НК и да му бъде наложено
лишаване от свобода за срок от две години.
Предлага също определеното по този начин наказание лишаване от свобода,
на основание чл.66 ал.1 от НК, да бъде отложено за изтърпяване от подсъдимия,
за изпитателен срок от три години. Според представителят на СОП, на подсъдимия
следва да бъде наложено и наказание „глоба“, което предлага също да бъде
определено в размер на хиляда лева. Счита, че при индивидуализация на тези
наказания следва да бъде отчетено от съда преобладаващото наличие на
смекчаващите отговорността му обстоятелства – добрите характеристични данни за
личността му и оказаното от него на досъдебното производство, съдействие за
разкриване на обективната истина. Моли
съдът да се разпореди с присъдата си относно съдбата на приобщените по делото
веществени доказателства и сторените съдебни и деловодни разноски.
Защитникът
на подсъдимия А.Д. – адв.Ф. не изразява становище относно виновността на
подзащитния й в извършване на твърдяното престъпление. Заявява искане, на
подсъдимия А.Д. да му бъдат определени наказания в минимален размер, предвид наличието
единствено на смекчаващи отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно
минало, влошеното му здравословно състояние, семейното положение, мотива за
извършване на конкретното престъпно деяние.
Подсъдимият А.Д. в съдебно заседание се възползва от
правото си по чл.371 т.2 от НПК, като призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът, след като прецени направеното от подсъдимия А.Д.
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК и доказателствата, събрани на
досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, приема за безспорно
установени, на основание чл.373 ал.3 от НПК фактите и обстоятелствата, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основаната на изнесената от
прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка, съдът прие за установено по
делото следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Д. е гражданин на Република Турция, с
разрешение за постоянно пребиваване във Федерална Република България и адрес на
местоживеене *****.
През месец октомври 2017 г. подсъдимия и
съпругата му – свидетелката З. Д. били на посещение на свои роднини в Република
Турция. На 21.10.2017 г. двамата тръгнали да се прибират в Германия, като
пътували с лек автомобил марка „Мерцедес”, с немски рег. № АСВ0870, управляван от
подсъдимия. Следобяд на същия ден се движели по ПП-1-8 в посока към ГКПП К..
На същата дата, за времето от 13,00 ч. до 16,00 ч., в
района на трети километър от ПП-1-8, свидетелите Т. Б. Б., Т. Т. Т. и П. Б. П.
– служители в РДГП Д. към ГДГП-МВР, изпълнявали специализирана полицейска
операция в зоната на отговорност на ГПУ К., възложена им съгласно план на
началника на МПГП при ВДГП Д.. Целта на операцията била противодействие на
нелегалната миграция, пресичане на опити за контрабанда, както и превантивна
дейност за спазване на законността и обществения ред в граничната зона.
Разпорежданията към тримата полицейски служители включвали спиране и проверка
на моторни превозни средства, движещи се по посочения път. Свидетелят Т. Б. Б. заемал
длъжността „старши полицай-водач на автомобил” в МГПГ при РДГП Д. към ГДГП –
МВР, а свидетелят Т. Т. Т. – длъжността „старши полицай” в МГПГ при РДГП Д. към
ГДГП – МВР.
В изпълнение на задачите по възложената им
полицейска операция, около 13,00 ч на 21.10.2017 г., свидетелите Б., Т. и П.
пристигнали на трети километър от ПП-1-8, на уширение от пътя в местността „Ш.
ч.”. На посоченото място свидетелят Б. паркирал служебния автомобил, марка
„Нисан”, с рег. № ********, зелен на цвят с надписи отстрани на вратите
„Гранична полиция”, оборудван със светлинна и звукова сигнализация. След това
тримата полицейски служители слязли от служебния автомобил, за да започнат
проверка на преминаващите автомобили. Около 14,00 ч., мястото, където се
намирали полицаите било достигнато от подсъдимия А.Д. с управлявания от него
автомобил. Свидетелят Павлов вдигнал полицейската стоп палка, указвайки на
подсъдимия да спре управляваното от него МПС за проверка, при което подсъдимия
преустановил движението му на няколко метра от полицейския автомобил. Свидетелите
Т. и Б. се приближили до автомобила, а свидетеля П. останал на известно
разстояние, за да следи останалия трафик на пътя. Подсъдимият свалил стъклото
на прозореца на предната дясна врата. Свидетелите Т. и Б. се легитимирали и поискали
от водача – подсъдимия А.Д. да им представи за проверка документи за
самоличност. След като свидетелите установили, че подсъдимия и спътничката му
са чужденци, ясно и отчетливо го поканили да покаже паспорта си за проверка,
като повторили няколко пъти думата „паспорт”. Подсъдимият не изпълнил
разпорежданията на полицейските служители, да им предостави документи за
проверка и с цел последната да бъде преустановена, отворил сенника на колата си
и извадил оттам на три пъти общо пет банкноти от по пет евро, като всеки път
протягал ръката, в която ги държал към двамата свидетели, за да им ги подаде.
Едновременно с това им говорил на турски език. Те недвусмислено с думи и
жестове отказали да приемат предложената им парична сума от общо 25 евро, отдръпнали
се от неговия автомобил, а свидетеля Б., който разбирал и говорел отчасти
турски език, казал на подсъдимия „Пара йок”. Въпреки техният отказ, подсъдимият
А.Д. излязъл от автомобила си с парите в ръка, приближил се до служебния
полицейски автомобил и през отворения прозорец на предната дясна врата, хвърлил
посочената сума пари. Непосредствено след това свидетелите Б. и Т. се
приближили до служебния автомобил и видели през прозореца парите, разпиляни на
предната дясна седалка. Наредили на подсъдимия да се отдръпне от автомобили и
му сложили белезници на ръцете. След това уведомили органите по разследването
при РДГП Д.. На място пристигнал разследващ полицай при РДГП Д.. Бил извършен
оглед на служебния автомобил марка „Нисан” с ДК № ********, при който на предна
дясна седалка в същия, били намерени пет броя банкноти, всяка с номинал от пет
евро, със серийни номера, както следва: ********, емисия 2013, ********* емисия
2013, ******** емисия 2013, ********* емисия 2013, *********, емисия 2013 г. Извършването
на посоченото действие по разследване било обективирано в съставен протокол за оглед
на местопроизшествие от 21.10.2017 г. /л.26-30 от ДП/, с който гореописаните
парични банкноти били иззети като веществено доказателство по делото. Като
поемни лица в огледния протокол били посочени свидетелите Л. М. и А. Н..
Така приобщените като веществено
доказателство по делото 5 броя банкноти с номинал от по 5,00 евро, били подложени
на експертно изследване, в резултат на което се установило, че същите представляват
истински парични знаци.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът в съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, прие за установена, като се позова на направените от подсъдимия А.Д.
самопризнания по всички факти, изложени в обвинителния
акт и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло ги
подкрепят, и които приобщи по реда на чл.283 от НПК към доказателствената
съвкупност по делото, чрез прочитането на съответните
протоколи, в които са обективирани процесуалните действия, чрез които тези
доказателства са събрани, а именно показания на свидетелите: Л. Е. М., А. Т. Н., П. Б. П., Т.
Б. Б., З. Д., Т. Т. Т., Т. А. С.; писмените доказателствени средства – протокол
за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, експертна справка, по протокол
№ 526/23.10.2017 г., специфична длъжностна характеристика /л.77 от ДП/,
удостоверения от РД”Гранична полиция”- Д. /л.79, 83, 87 от ДП/, справка от
Банка ДСК /л.90 от ДП/, медицински документи, касаещи подсъдимия /л.98-113 от
ДП/, справка за съдимост на подсъдимия, както и иззетите по
делото веществени доказателства
– пет броя банкноти, всяка с
номинал от пет евро, със серийни номера, както следва: *********, емисия 2013, ********
емисия 2013, ******** емисия 2013, ********* емисия 2013, *********, емисия 2013 г.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. Б., Т. Т. и П. П., тъй като
същите възпроизвеждат своите непосредствени възприятия за отделните етапи на
случилото се и пресъздават събитието по логически последователен, житейски
достоверен, обективен и безпристрастен начин. При преценка достоверността на
показанията на посочените свидетели, съдът отчете обстоятелството, че относно
конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат
значение за изясняване на релевантните обстоятелства по делото и които са
приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво съществено вътрешно
противоречие в показанията на посочените свидетели, като не констатира и такова
противоречие на същите с останалия доказателствен материал по делото, както и
обстоятелството, че посочените свидетели по никакъв начин не са заинтересовани
от изхода на делото, което да ги мотивира да бъдат недостоверни и
недобросъвестни при излагане на показанията си. Показанията на посочените
свидетели, съпоставени с останалите събрани по делото доказателства,
установяват по категоричен начин обстоятелствата, които са от значение за
изясняване на фактическата обстановка по делото, като време и място на извършване на деянието, неговото авторство, начина на
извършването му, а именно: предприетата спрямо подсъдимия, като водач на МПС,
полицейска проверка; отказът му да изпълни разпореждането на полицейските
служители и да им предостави документите си за самоличност; извършените от подсъдимия конкретни действия
адресирани към свидетелите Б. и Т. и изразяващи се в предлагане на процесната
парична сума на тяхно разположение и реално в предоставянето на същата в тяхната
фактическа власт; целта за предоставяне на процесната парична сума от
подсъдимия на полицейските служители. По отношение на така посочените
главни факти, е налице
съвпадение в показанията на посочените свидетели, и последните се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал, а именно писмени и веществени доказателства,
както и гласни такива, установени от показанията на свидетелите П. П., Т. С., Л.
М., А. Н., З. Д..
Съдът
не намери основания да не се довери на показанията на свидетелите Л. М. и А. Н..
От показанията на тези свидетели по несъмнен начин се установява участието им
като поемни лица при извършеният оглед на местопроизшествието, обективиран в
съставен протокол на 21.10.2017 г.
Установи се от обсъжданите показания и, че при извършването на това
действие по разследване са спазени всички изисквания на НПК и съставения
протокол за оглед на мястото на произшествието се явява годно доказателствено
средство. От друга страна, данните по делото сочат, че посоченият оглед е извършен при
спазване на процесуалните изисквания към провеждането на това действие по
разследване – извършен е през светлата част на денонощието, в присъствието на
поемни лица и специалист – технически помощник, изследвани са и отразени
обективните находки, така както са намерени. Освен това, огледният протокол е
източник на данни за мястото, където са открити инкриминираните банкноти /на
предна дясна седалка в служебния полицейски автомобил/, като напълно се
подкрепя от показанията на свидетелите Б. и Т., които непосредствено са
възприели момента на поставянето на банкнотите от подсъдимия на посоченото място, и в
частност – от показанията на свидетелите Н. и М., които са присъствали на
извършения по разследването оглед на автомобила, при които лично са
констатирали наличието им на посоченото място.
С оглед на изложеното, съдът прие, че
горепосочените доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство и приобщени по предвидения в процесуалния закон ред, изцяло
подкрепят направеното от подсъдимия А.Д.
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, като доказват по безспорен и
несъмнен начин извършването на процесното деяние, авторството на същия
/подсъдимия/ в извършването му и начина на осъществяването му. В частност, този
състав на СОС намира, че приобщените по делото гласни, писмени, веществени
доказателства, които се кредитират и възприемат от съда,
по категоричен начин потвърждават признатите от подсъдимия фактически
констатации. По-конкретно, признатите от подсъдимия А.Д. факти относно начина
на извършване на деянието, времето и мястото на осъществяването му, а именно факта, че движейки се на процесната дата, с личния си лек
автомобил, в района на трети километър по ПП-1-8, с.К., подсъдимият А.Д. бил
спрян за проверка от полицейски служители при РДГП Д.; факта, че подсъдимия
отказал да изпълни разпорежданията на полицаите и да им предостави за проверка
документите си; обстоятелството, че за да преустанови предприетата спрямо него
проверка, подсъдимия предоставил на полицейските служители парична сума от общо
25 евро, се потвърждават по несъмнен начин от показанията на свидетелите –
полицейски служители Т. Б., Т. Т. и П. П.. Направеното от подсъдимия А.Д.
признание относно начина, по който предоставил процесната парична сума на
разположение на полицейските служители, в частност относно обстоятелствата, че
първо се опитал да им подаде банкнотите в ръка, а след като полицаите не ги
приели, ги хвърлил на предната седалка в служебния автомобил, намират пълна
подкрепа в показанията на свидетелите Б., Т., П., Н. и М.; данните, съдържащи
се в огледния протокол, относно мястото, на което са констатирани и иззети
процесните банкноти.
В обобщение на изложеното, СОС в настоящия му състав
прие, че наличните по делото доказателствени източници, които са изключително
еднопосочни и инкорпорират фактически данни, напълно съответни по между си, по
категоричен и безусловен начин обосновават направеното от подсъдимия А.Д.
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимия А.Д. на датата 21.10.2017 г., около 14,00 ч., на
трети километър по ПП-1-8, в района на с.К., община Д., област Софийска, в
местността „Ш. ч.“, е направил опит да даде подкуп – сумата от 25 евро – пет
банкноти, всяка по пет евро със серийни номера както следва: *******, емисия
2013, ******** емисия 2013, ******** емисия 2013, ********
емисия 2013, ********, емисия 2013, равностойни
на 48,90 лева, съгласно курса на БНБ към 21.10.2017 г., на полицейски органи –
Т. Б. Б., заемащ длъжността „младши инспектор“ в МГПГ при РДГП Д. към ГДГП –
МВР, старши полицай – водач на автомобил и Т. Т. Т. – заемащ длъжността „младши
инспектор“ в МГПГ при РДГП Д. към ГДГП – МВР, старши полицай, за да не извършат
действие по служба – да не извършат проверка на документите му за самоличност,
като изпълнителното деяние е довършено, но от същото не са настъпили
предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици по
независещи от дееца причини. По този начин подсъдимия е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.304а пр.3, във вр. с чл.304
ал.1, вр. чл.18 ал.1, пр.2 от НК.
От обективна страна, безспорно и категорично се установява, че подсъдимият
на посочените по-горе време и място е направил опит
да даде подкуп на полицейски органи – свидетелите Т. Б. и Т. Т. - паричната сума в размер на 25,00 евро. Изпълнителното деяние „даване” на подкуп
/имотна облага/ е осъществено от подсъдимия А.Д. чрез извършените от него
конкретни активни действия, адресирани към свидетелите Б. и Т., изразяващи се в
предлагане /поднасяне/ на паричната сума на тяхно разположение и предоставянето
й във фактическата власт на посочените длъжностни лица.
Действията на подсъдимия, изразяващи се в няколкократното
поднасяне с ръце на банкнотите към двамата полицейски служители и след това подхвърлянето
на банкнотите на предната дясна седалка на служебния автомобил, са били насочени към получаване на съгласие от страна на
свидетелите Б. и Т. да вземат /да получат/ предложените им пари, при което фактически да придобият от него процесната парична сума. В частност подсъдимият А.Д. е предприел всички действия по фактическото
разпореждане с процесната парична сума в желанието си да мотивира другата
/пасивната/ страна към определено бездействие, т.е. преустановил е своята
фактическа власт върху процесните банкноти, като ги е поставил във фактическата
власт на полицейските служители Б. и Т.. Следователно от обективна
страна безспорно се установи, че подсъдимия А.Д. не само е започнал
изпълнението на престъплението „даване на подкуп”, но е и довършил
изпълнителното му деяние – сторил е всичко необходимо и зависещо от него, за да
постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващите. Исканите от
подсъдимия и предвидени в закона общественоопасни последици – установяването на
фактическа власт от страна на полицейските органи по отношение на процесната
парична сума и следващата се благоприятна промяна в имуществото им, не са
настъпили поради независещи от подсъдимия причини – липсата на воля от тези
полицейски служители, като ответната /пасивната/ страна за получаването на тази
сума. Т.е от обективна страна безспорно са налице признаците на състава на
твърдяното престъпление в стадия на довършен опит. В случая активният подкуп не
е успял /престъплението е останало недовършено/, като впрочем не е осъществено
и престъплението пасивен подкуп, тъй като действията на подсъдимия А.Д. по
даване на подкупа, както и съответната негова волева насоченост – да подкупи
длъжностните лица с цел да ги мотивира във връзка с поведението им по служба,
не са срещнали ответната такава на полицейските служители Б. и Т. /в този
смисъл решение № 134/07.03.2013 г., решение № 383/30.10.2009 г., 1 н.о.,
решение № 354/30.10.2009 г.,1 н.о. ВКС /. С оглед на това, съдът прие по безспорен и категоричен начин, че е налице опит към „даване на подкуп”, т.е. престъплението не е довършено, доколкото, макар подсъдимия А.Д. да е извършил всички действия по
преустановяване на своята фактическа власт върху предмета на подкупа в стремеж
той да премине във фактическата власт на полицейските органи, не е настъпил
общественоопасния резултат, по независещи от волята му причини, тъй като такава
власт не е осъществена от длъжностните лица. Ето защо съдът призна подсъдимия А.Д.
за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му
обвинение да е извършил довършено престъпление по чл.304а пр.3, във вр. с чл.304
ал.1 от НК.
Съдът призна подсъдимия А.Д. за невиновен и
го оправда и по повдигнатото му обвинение да е извършил инкриминираното
му престъпление, чрез осъществяване на формата на изпълнителното деяние –
„предлагане” на подкуп, с цел полицейските органи да не извършат контролната си
дейност, включваща се в служебните им задължения. При „предлагането” на дар или
каквато и да е облага, деецът изразява готовност да даде подкуп, изразява
желание за извършване на нещо, което подлежи на обсъждане. Дали към съответния
момент извършителя е имал на фактическо разположение в себе си облагата
/подкупа/, е без правно значение за осъществяване на тази форма на
изпълнителното деяние. Иначе казано, същото би било извършено и без към момента
на предлагането на съответната парична сума, дар или друга облага, да е налице,
защото например същата би могло да бъде преведена по банков път или би се
изразила в услуга, платима или изработена на извършителя в полза на този, от
когото се изисква да осъществи или не извърши съответно поведение по служба. В
случая, подсъдимия А.Д. е осъществил вмененото му престъпно деяние при формата
на изпълнителното деяние – опит за „даване на подкуп”, доколкото несъмнено е
установено по делото, че процесната сума фактически е присъствала на място,
същата е била на фактическо разположение на подсъдимия, като той е предприел
всички действия по фактическото разпореждане с тази сума в желанието си да
мотивира другата /пасивната/ страна към определено бездействие. Ето защо,
настоящият състав на СОС не се съгласи с държавното обвинение, че коментираното
престъпление е извършено от подсъдимия Д., като същия е „предложил” подкуп на
контролните органи с оглед желанието му да не бъде проведена спрямо него
проверка, а още по-малко – че е извършено и при двете вменени му форми на
изпълнителното деяние на престъплението.
Също от обективна страна дадените от подсъдимия пет броя банкноти с номинал
от по пет евро, представлява дар, тъй като по съществото си съставляват пари /парична
сума/.
От обективна страна по безспорен и категоричен начин се установи по делото
и, че подсъдимия А.Д. е направил опит да даде дар /процесната парична сума/ на
полицейски органи, тъй като свидетеля Т. Б. е заемал длъжността „старши
полицай-водач на автомобил” в МГПГ при РДГП Д. към ГДГП – МВРР, а свидетеля
Тодор Т. е заемал длъжността „старши полицай” в МГПГ при РДГП Д. към ГДГП –
МВРР. Следователно същите към момента на извършване на деянието са изпълнявали
постоянно срещу заплащане посочената служба в държавно учреждение, като
полицейски служители.
От
обективна страна подсъдимият е извършил опит да даде подкуп – процесната
парична сума, на полицейските служители Б. и Т., за да не извършат последните
конкретни действия по служба, а именно да преустановят предприетата спрямо
подсъдимия проверка на документите му за самоличност, каквито са били
служебните им задължения, очертани в длъжностните им характеристики.
Последователните действия на подсъдимия А.Д., посочени по-горе, сочат именно на
това, че даването на процесната парична сума е с оглед желанието му да не бъде
проведена спрямо него полицейска проверка. Следователно безспорно е установена
функционалната връзка между даването на подкупа с неизвършването на посоченото
действие по служба на полицейските органи.
От
субективна страна подсъдимият А.Д. е извършил посоченото престъпление при форма
на вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние – опит за даване на подкуп на
полицейски органи, за да не извършат действие по служба. Подсъдимият е
предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е имал представи в съзнанието си, че свидетелите Б. и Т.
са полицейски служители; че с предоставянето във фактическата власт на тези
полицейски органи на процесните банкноти, цели да постигне съгласие относно
съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на тези длъжностни
лица; че последното се изразява в преустановяване на предприетата спрямо
подсъдимия проверка на документите му за самоличност. Съдът приема за безспорно
установено по делото, че подсъдимия А.Д. е съзнавал всички гореизброени
обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на
престъплението. В случая, за да приеме, че подсъдимият А.Д. е действувал
умишлено при извършването на деянието, съдът прецени в съвкупност следните
безспорно установени факти: подсъдимият е имал съзнанието, че е спрян за проверка
от полицейските органи, тъй като е допуснал при управлението на автомобила си,
нарушение на режима на скоростта си на движение; подсъдимия предоставил
процесната парична сума на разположение на полицейските служители в момента, в
който същите няколко пъти го поканили да им предостави документите си за
проверка; подсъдимия подал банкнотите към ръцете на полицейските служители и
след като същите не ги приели, той ги подхвърлил на предната седалка на
служебния автомобил.
С оглед
на изложеното, съдът намери, че подсъдимия А.Д. с деянието си е осъществил
състава на престъплението по чл.304а, пр.3, във вр. с чл.304 ал.1, вр. чл.18
ал.1, пр.2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна и го призна
за виновен в извършването на това престъпление, и на основание тази разпоредба
от НК, приложена във връзка с разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК му наложи
наказания лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца и
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.
При определянето на размера на така наложеното на подсъдимия А.Д.
наказание лишаване от свобода, настоящия съдебен състав взе предвид
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, в която е установено задължение за съда в
случаите по чл.372 ал.4 от НПК да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. При
спазване на правилата, предвидени в тази разпоредба, съдът определи това наказание на подсъдимия А.Д.
в размер под средния
/близък до минималния такъв/
на наказанието лишаване
от свобода, предвиден в особената част на НК за престъплението, в извършването на което същия е
признат за виновен, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години. За да индивидуализира така наложеното на
подсъдимия А.Д. наказание лишаване от свобода в посочения
размер, съдът отчете като смекчаващи вината и
отговорността му обстоятелства много ниската стойност на предмета на престъплението, влошеното му
здравословно състояние, напредналата му възраст, изразеното пред съда
съжаление и разкаяние за извършеното, признаването на вината му още на досъдебното
производство. Съдът
не отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия А.Д. обстоятелство
направеното от него самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като същото
беше извършено в хода на съдебното производство по делото, като формално волеизявление
по реда на цитираната разпоредба и благоприятната последица от него се свежда
единствено до прилагане по отношение на подсъдимия на смекчения режим на
наказателната отговорност по чл.58а от НК /в този смисъл ТР на ВКС № 1/2009
г./. Като отегчаващи вината и
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия А.Д., съдът прецени проявената
от подсъдимия престъпна упоритост при осъществяване на деянието /след като на
няколко пъти подал банкнотите на полицейските служители и те отказали да ги
вземат, подсъдимия отишъл и ги подхвърлил на седалката в служебния автомобил/, степента
на обществена опасност на деянието – завишена, с оглед вида и характера на
обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид честотата
на разпространение на престъпните посегателства от този вид.
След като
анализира така изложените смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, степента на обществена
опасност на подсъдимия А.Д. и на извършеното от
него деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната
съвкупност, съдът определи размерът на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода при превес на смекчаващите му вината и наказателната отговорност
обстоятелства. Така определеното наказание на подсъдимия А.Д. – лишаване от
свобода за срок от 2 /две/ години, съдът намали с една трета, предвид
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК
приложена във връзка с нормата на чл.373 ал.2 НПК, като по този начин наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 4
/четири/ месеца. Предвид материалното положение и имотното състояние на
подсъдимия А.Д. /същия е пенсионер по болест/, както и за постигане целите на
наказанието по отношение на този подсъдим, съдът определи наказанието глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева.
Съдът прецени, че
в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1
от НК, тъй като едно от
наложените на подсъдимия А.Д. наказания –
„лишаване от свобода”, по вид и размер съответства на изискванията на
цитираната разпоредба, подсъдимия не е осъждан, а и предвид приетите и изложени
по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, същият не представлява голяма
обществена опасност и целите на наказанието по отношение на него могат да се
постигнат и без ефективното му изтърпяване. Обстоятелствата относно липсата
до момента на процесното деяние на други извършени от страна на подсъдимия
престъпления, семейната му ангажираност и социална интеграция, не сочат на
извод, че е наложително същия да бъде изолиран временно от обществото чрез
ефективното изтърпяване на определеното му наказание лишаване от свобода. Поради това съдът
отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия А.Д. наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане
на присъдата в сила.
След
като анализира особеностите на конкретното деяние, извършено от подсъдимия А.Д.
– степента на осъществяване на намерението на подсъдимия, по какви причини
целения от подсъдимия и предвиден в закона престъпен резултат не е настъпил,
мотивите и подбудите, от които се е ръководил подсъдимия, с оглед
предоставената на съда правна възможност с разпоредбата на чл.58 бук.”а” от НК
при определяне на наказанието на дееца при недовършеност на престъплението да
приложи разпоредбите на чл.55 НК /макар и да не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства/, съдът прецени, че в конкретния случай не
са налице основания за приложение по отношение на подсъдимия А.Д. на посочения
смекчен режим на наказателната отговорност. Разпоредбата на чл.58 бук.”а” от НК
не е императивна норма и не обуславя във всички случаи задължителното
определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1 от НК. Същата създава
само правна възможност за съда при преценката на обстоятелствата по чл.18 ал.2
от НК, извън недовършеността на престъплението, да приложи разпоредбите на
чл.55 ал.1 от НК, въпреки липсата на многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства. В конкретния случай, съставът на СОС намери, че няма основание
за прилагане на тези разпоредби, вземайки предвид обстоятелствата, посочени в
чл.18 ал.2 от НК. В тази насока трябва да се отбележи, че степента на
осъществяване на престъпното намерение на подсъдимия А.Д. е много висока. Това
е така, защото по делото е установено, че всичко, което е трябвало да се
извърши от подсъдимия А.Д. за довършване на „даването на подкупа”, е било
извършено от последния – подсъдимия е направил всичко зависещо от него, за да
постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на полицейските служители и
последните не са установили такава власт само поради нежеланието им да го получат.
Следователно, реализираната от подсъдимия А.Д. изпълнителна дейност е била
напълно достатъчна за даването и респ. за получаването на предмета на подкупа.
Налице е довършен от обективна и субективна страна годен опит към даване на
подкуп, като исканите от подсъдимия общественоопасни последици не са настъпили
по независещи от волята му причини – липсата на насрещна воля от страна на
полицейските органи за получаване предмета на подкупа. По тези съображения
съдът намери, че липсват основания за приложение разпоредбите на чл.55 от НК
при условията на чл.58 бук.”а” от НК, а също така и при условията на чл.58а
ал.4 от НК.
На основание
чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението,
извършено от подсъдимия А.Д., а именно: пет банкноти, всяка по пет евро със
серийни номера както следва - *********, емисия 2013, ********* емисия 2013, ********
емисия 2013, ******** емисия 2013, *********, СЕРИЯ 2013.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия А.Д.,
да заплати в полза на държавата - по сметка на ВСС направените във фазата на
съдебното производство разноски в размер на 240,44 лева.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател:
/Кристина
Т./