№ 906
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501193 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въззивна жалба вх. № 335/21.01.2022г. от ЕЛ. ПЛ. ВЛ.
ЕГН **********,чрез процесуален представител срещу Решение № 1/05.01.2022г. по гр.д. №
1100/2021г. по описа на Девненски районен съд, в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН
предявения от въззивника против ПЛ. ВЛ. П., ЕГН********** иск с правно основание
чл.144 от СК, за осъждане на ответника да заплаща в полза на ищцата месечна
издръжка за разликата от уважения размер 163.00 лева до претендирания размер от 400.00
лева,считано от 13.09.2021г., до настъпване на законови основания за нейното изменение
или прекратяване, с падеж всяко 10 число на съответния месец, за който се дължи
издръжката, в едно със законна лихва за всяка просрочена вноска.
Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен в пълния предявен
размер. Навени са твърдения идентични с изложените в исковата молба , че ищеца е доказал
необходимостта от увеличаване на вече присъдената му издръжка , както и кумулативното
наличие на възможност от ответника за да плаща претендирания размер без особени
затруднения.
В съдебно заседание се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата , претендира уважаването й и постановяване на решение , с което иска да бъде
1
уважен за размер над присъдения.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от П.П.,чрез процесуален
представител, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Излага съображения ,
идентични с отговора на исковата молба - в тежест на ищеца е било да докаже
кумулативното наличие на необходимост от издръжка и възможност на бащата да я дава в
претендирания размер,за което по делото не са събрани доказателства. Моли решението да
бъде потвърдено в обжалваната част.
В съдебно заседание по същество, редовно призован не се явява,чрез процесуалния си
представител с писмена молба поддържа депозирания отговор на жалбата и претендира
потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ЕЛ. ПЛ. ВЛ. срещу ПЛ. ВЛ.
П. иск с правно основание чл.144 от СК, за осъждане на ответника да й заплаща
издръжка в размер на 400.00лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда -13.09.2021г., до настъпване на законови основания за нейното изменение или
прекратяване, с падеж всяко 10 число на съответния месец, за който се дължи издръжката, в
едно със законна лихва за всяка просрочена вноска.
С влязло в сила Решение № 1/05.01.2022г. по гр.д. № 1100/2021г. по описа на
Девненски районен съд, съда е уважил претенцията на ищеца за сумата от 163.00 лева
месечно.
В исковата молба ищцата твърди, че след присъждането по гр.дело № 741/2015г. на
ДРС месечна издръжка в размер на 135 лева , в живота й са настъпили промени. Вече е
студент първи курс в университет „Епископ Константин Преславски" гр.Шумен, не работи,
защото е записана редовна форма на обучение, което налага ежедневно присъствие на
учебни занятия. Няма имущество, с което може да се издържа, предстои й да наеме
квартира и да живее в гр.Шумен. Заплаща семестриална такса от 250.00 лева.Към момента
ищцата живее при майка си, която е трудово ангажирана и тя и осигурява необходимите
средства за живот и за учене. Бащата на ищцата - ответника П.П. от друга страна работи на
постоянен трудов договор и доходът му е над 1500.00 лева месечно, поради което би могъл
да й заплаща издръжка в поискания размер.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва изложените от ищеца фактически твърдения относно възможността му да
заплаща искания от ищеца размер на месечна издръжка. Твърди, че с решение по гр.дело №
741/2015г. по описа на РС –Девня е осъден да заплаща в полза на ищцата месечна издръжка
в размер на по 135.00 лева , която е продължил доброволно да й изплаща и след като тя на
04.05.2020г. е навършила пълнолетие. Сочат се факти относно наличието на затруднения за
плащане на искания размер издръжка, поради липса на достатъчно средства, както и поради
задължения към негово непълнолетно дете - В., което е в шести клас и за което е поел
издръжката. Излага, че средният чист месечен доход,който получава е в размер на около
2
1000-1100 лв.Твърди, че от две години заплаща месечните сметки за телефон 0892/038529,
който се ползва от ищцата. Не притежава недвижими имущество, от което да получава
доходи. Има теглен заем за около 7 352.80 лева,вноските по който изплаща. Излага, че
ищцата, като пълнолетна би могла да работи, за да се подпомага финансово, както това
правят останалите студенти. Претендира отхвърляне на искова.
В открито съдебно заседание страните поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадени в срок, от
надлежно легитимирана страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното
от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и е видно от представените писмени доказателства /
удостоверение за раждане, Решение № 22/09.02.2016 г. по гр.д. № 741/2015 г. по описа на РС
Девня, уверение от ШУ,лична карта,заявление/, че ищецът Е.П. В. е навършило
пълнолетие дете на ответника ПЛ. ВЛ. П., както и, че същата е записана като студент,
редовна форма на обучение, първи курс в ШУ „Епископ Константин Преславски" за
учебната 2021/2022 г.
Между страните по делото, няма спор и че ответника има алиментни задължения по
отношение на негови низходящи – непълнолетния В.П.В..
За доказване на наведените в отговора на исковата молба твърденията за
необходимостта от осигуряване на средства за друго негово дете - непълнолетно, ответника
е представил и по делото са приети: Удостоверение за раждане на В.В.,служебна бележка от
СУ“Васил Левски“ –гр.Девня.
Видно от Трудов договор № 732/08.02.2021г., служебни бележки от 05 и от
15.10.2021г., ответника полага труд по посочения трудов договор, с основно месечно
възнаграждение в размер на 650.00лева и чист доход за м.09.2021. в размер на 1157.12 лева.
От копие на погасителен план –л.32 от дело се установява, че на 28.01.2021г.
ответника е изтеглил потребителски кредит, месечната вноска по който е в размер на 197.12
лева, която той заплаща.
3
За доказване потребностите на ищеца,обосноваващи претендирания размер
издръжка, същия е представил писмени доказателства и по делото са приети : вносна
бележка от 16.07.2021г., гаранционна карта, фактура и касов бон за закупен принтер,
трудова книжка/копие / на Л.Б., разписки и фактура, както и е ангажирал гласни такива, чрез
разпит на водените от него свидетели – А.С.Й. и Д.П.А. /и двамата без дела и родство със
страните чиито показания съда кредитира, като обективни, доколкото се базират на лични
впечатления/. Съвкупно от показанията им се установява, че ищцата е студент в
университета в гр.Шумен,редовна форма на обучение.Все още не е наела квартира там и
пътува за лекции. Има намерение да си наеме квартира . Освен това плаща и по 20.00 лева за
курсове, които също посещава в гр.Шумен. Плаща семестриална такса от 250.00 лева ,
купува учебници и др. за учебния процес. Живее с майка си, мъжът, с който последната
съжителства на съпружески начала и общото им дете , което е непълнолетно – около първи
клас. Доходите и на двамата са минимални.
За оборване на твърденията на ищеца, за възможността на ответника да
заплаща искания размер месечна издръжка, в първоинстанционното производство са
събрани гласни доказателства,чрез показанията на водения от ответника свидетел – Ю.Р.И.
/живуща на съпружески начала с ответника, чиито показания съда кредитира в условията на
чл. 172 от ГПК , като базиращи се на лични впечатления и в унисон с останалия събран по
делото доказателствен материал/. От същите се установява, че ответника също има второ
дете от съжителството със свидетелката И. , което е в шести клас и което издържа.
Свидетелката работи и получава чист доход от около 700.00 лева, а този на ответника е
1000 – 1100 лева. Често вземат заеми т.к. средствата не им достигат.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Основното възражение на въззивника е възможността на въззиваемия да заплаща
претендираната от него издръжка , съответно размера на същата.
Съдът намира, че по делото са събрани доказателства, които сочат за наличието на
част от кумулативното изискуемите в разпоредбата на чл.144 от СК предпоставки, а именно:
навършилия пълнолетие ищец учи редовно във висше учебно заведение и същия няма
навършена 25-годишна възраст; по делото не се спори, че същия няма недвижимо
имущество, от което да се издържа. Ищеца е ученик редовна форма на обучение и в този
смисъл възможностите му да работи и да се издържа са ограничени от една страна и от
друга не освобождават ответника от моралните и законови задължения да изплаща издръжка
на дъщеря си.
Характерно за издръжката, претендирана на основание посочения член е, че същата
освен на общите правила, се подчинява и на определени ограничителни изисквания. За
основателността на предявената претенция следва да бъде налице и предвидената в чл.144
4
от СК предпоставка, а именно: издръжката да не съставлява особени затруднения за
родителя. Ограничението е свързано с обстоятелството, че се касае, за пълнолетно дете,
което по начало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да
бъде заставен да му дава такава само ако се изясни, че това не би го затруднило
особено,което означава ограничаване, на възможностите за задоволяване на елементарните
конкретни нужди на самия родител, както и на лицата , за които той има безусловно
задължение за издръжка.
За да прецени дали претендираната от пълнолетното дете издръжка няма да създаде
особени затруднения на бащата, съдът следва да установи какво е материалното му
положение към настоящия момент, както и има ли други приоритетни задължения, както и с
оглед наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални
възможности. В доклада по чл.140 от ГПК, първоинстанционния съд правилно е
разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че той следва при условията
на пълно и главно доказване да обоснове размера на претендираната издръжка , не само
доказвайки нуждите си , но и възможността на ответника да ги задоволи без това да му
създаде затруднения, т.е. да докаже и размера на доходите му.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, че ответника полага труд по трудов договор,
който към настоящия момент не е прекратен, с посочено основно месечно възнаграждение
в размер на 650.00лава , като получавания от него чист месечен доход е в размер на 1157.12
лева/към дата м.09.2021г./. От същия следва да се приспаднат разходи за издръжка на
непълнолетното му дете, при което при определяне на издръжка в полза на ищеца в
претендирания от нея размер, ответника би изпаднал под прага на бедност, който по
официални данни на КНСБ е 369.00 лева месечно, към дата на подаване на исковата молба
в съда и 413.00 лева месечно след 01.01.2022г. По делото въззивника,чиято е
доказателствената тежест не е представил никакви доказателства, че ответника притежава
недвижимо или друго имущество, от което да се издържа и да реализира доходи извън тези
от трудово възнаграждение.
Въз основа на изложеното, настоящия съдебен състав приема, че ответника получава
месечни доходи в размер над минималната работна заплата за страната / до 31.03.2021г. –
560.00 лева , от 01.04.2022г. – 710.00 лева/, има разходи за задоволяване на ежедневните си
потребности и осигуряване на издръжка на непълнолетното си дете, поради което даването
на издръжка на пълнолетната си дъщеря в претендирания от нея размер от 400.00 лева
месечно , респективно в размер над присъдения, би съставлявало „особенно затруднение“
по смисъла на СК.
С оглед приетото за установено от фактическа и правна страна, депозираната
въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението в
обжалваната част, като правилно да бъде потвърдено.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение не следва да
бъде коригирано и в частта за присъдените разноски и държавни такси.
5
В настоящото производство страните не са претендирали присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1/05.01.2022г. по гр.д. № 1100/2021г. по описа на
Девненски районен съд, в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от ЕЛ. ПЛ. ВЛ. ЕГН
********** против ПЛ. ВЛ. П., ЕГН********** иск с правно основание чл.144 от СК, за
осъждане на ответника да заплаща в полза на ищцата месечна издръжка за разликата от
уважения размер 163.00 лева до претендирания размер от 400.00 лева,считано от
13.09.2021г., до настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване,
с падеж всяко 10 число на съответния месец, за който се дължи издръжката, в едно със
законна лихва за всяка просрочена вноска.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6