Р Е Ш Е Н И Е

 

№ IV – 5                    23.02.2020 г.             град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав

На двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                           РАДОСТИНА ПЕТКОВА

Секретар ...ВАНЯ ДИМИТРОВА 

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 2787  по описа за 2020 година

 

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Д.Г.Т. – ответник по иска, чрез процесуален представител адв.Гонкова - Трайкова срещу Решение №260039/12.10.20г., постановено от Районен съд Айтос по гр.д.№127/18г. в частта, с което е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот – овощна градина, представляваща имот № ***, находяща се в землището на с.Пирне, община Айтос, с ЕКАТТЕ ***, местността „Дермен Кайряк”, с площ от 5454 кв.м., категория трета, начин на трайно ползване – овощна градина, при граници: имот№ *** – полски път на Община Айтос, имот № *** – овощна градина на насл. на И.В.К. и др., имот № *** – овощна градина на Г.Ж.Я. и имот № *** – овощна градина на Д.Г.Т., при равни квоти между въззивницата и Т.Г.Т.. 

Въззивницата изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът за делба по отношение на посочения имот да бъде отхвърлен. Излагат се подробни съображения, обосноваващи твърдението, че имотът е придобит с лични средства – личен паричен влог на съпругата, средствата в който са постъпили от ДФ „Земеделие“ – безвъзмездни по своя характер, поради което приносът на ищеца в придобиването е изключен.

 

Въззиваемият ищец Т.Г.Т. представя писмен отговор на жалбата по реда на чл.26 ГПК. В него излага съображения, споделящи изводите на първоинстанционния съд. Цитира се Решение №126/31.01.2020г. по гр.д.№352/19г. на ВКС, като въз основа на изводите в него пунктуално се обосновава тезата, че качеството на земеделски производител е свързано с упражняваната дейност, в която е участвало цялото семейство, но не и с правосубектността – земеделският производител е физическо лице. Изследва се характера на субсидията, получена от ДФ „Земеделие“, като се прави паралел с дарението като правна сделка, както и характера на средствата, постъпващи в паричните влогове на съпрузите, за да се обоснове извод, че първоинстанционния съд не е направил изводите, които счита въззивницата, а е постановил решение в унисон с цитираната съдебна практика.

Решението в частта, с което е допусната делба на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Айтос, както и два автомобила, при квоти по 1/2ид.ч. за всеки от съделителите не се обжалва и е влязло в сила.   

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

 

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, касаещи придобиване на недвижим имот - овощна градина, представляваща имот № ***, находяща се в землището на с.Пирне, община Айтос, с ЕКАТТЕ ***, местността „Дермен Кайряк”, с площ от 5454 кв.м., на 01.04.2016г. - през време на брака между страните по делото, сключен на 28.05.1972г. и прекратен на 09.11.2017г. с влязло в сила решение за развод. Установено е, че цената на имота е заплатена от лична на жената сметка, сумите по която са с брачен произход, от съвместен принос на двамата съпрузи. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

 

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 ГПК, не установи съществуването на пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид установените факти и обстоятелства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Мотивите и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение поизложените във въззивната жалба следва да се каже:

Съобразно нормата на чл.21 СК, вещните права, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Разпоредбата на чл.23 СК въвежда изключение от горното правило, като постановява, че лични са вещните права, придобити през време на брака с изцяло лично имущество. Следователно налице е оборима презумпция – всеки от съпрузите може да опровергае съвместия принос в придобиване правото на собственост и да установи влагане на лични средства.

В настоящия случай ответницата заявява като насрещно възражение по иска за делба на посочения земеделски имот, твърдението си за еднолична собственост върху имота, поради придобиването му с изцяло лични средства. Твърди се, че средствата са лични - от личен спестовен влог, по който постъпват суми с небрачен произход – субсидии, предоставени й безвъзмездно от Държавен фонд „Земеделие“, в качеството й на регистриран земеделски производител, за което качество по делото не се спори.

По см. на § 1. ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), „Земеделски производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. В чл.1 и 2 от ЗПЗП са уредени целите на държавното подпомагане на земеделските производители. Според нормата на чл.12, ал.2, за изпълнението на задачите по ал. 1 фондът предоставя субсидии, включително за покриване изцяло или отчасти на разходите им за лихви по банкови кредити; целеви кредити; гаранции или поема поръчителство пред финансови институции; според ал.7, отношенията между фонда и получателите на кредити, държавни помощи, безвъзмездна финансова помощ, гаранции и субсидии се уреждат с административни договори или административни актове. Според правилото на чл. 38а, се прилагат различни схеми за директни плащания: схема за единно плащане на площ (СЕПП); схема за преразпределително плащане; схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания); схема за млади земеделски стопани; схеми за обвързано с производството подпомагане; схема за дребни земеделски стопани; специално плащане за култура – памук.

Подпомагането на земеделските производители се регламентира и от НАРЕДБА № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

Бургаският окръжен съд намира, че по отношение на недвижимото имущество, което земеделският производител е придобил по време на брака и което служи за упражняване на професията му, не следва да се прилага разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК. Според последната, лични са вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК е изключителна и не може да се прилага по аналогия. Тя изключва от съпружеската имуществена общност само вещните права, които съпругът – едноличен търговец е придобил по време на брака за упражняване на професия и които са включени в търговското му предприятие. Ако съпругът няма качеството на едноличен търговец, придобитите от него вещи за упражняване на професия или занаят се подчиняват на общите правила - чл. 22, ал. 2 СК за движимите вещи и чл. 21, ал. 1 СК и чл. 22, ал. 1 – за недвижимите имоти. При тълкуване на цитираната по-горе легална дефиниция на „земеделски производител“, последният би могъл да е и търговец – да е регистриран като ЮЛ или ЕТ, в който случай имуществото на търговеца би могло да се изключи от СИО. Земеделският производител, който не е регистриран като едноличен търговец, не може да се ползва от разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК, независимо от някои сходства в правния му статут с този на едноличния търговец, след като липсва едно от условията на закона – имуществото да е включено в търговско предприятие.

На следващо място, макар сметката, от която е заплатена цената да е на ответницата, не може да се направи извод, че средствата по нея съставляват лични средства, придобити без участието на ищеца, т.к. съставляват суми, преведени от ДФЗ, изключващи неговия принос. От цитираните по-горе разпоредби и посочените нормативни актове следва извод, че парите, които ДФЗ превежда на земеделските производители нямат стриктно безвъзмезден характер, макар че някои от тях се дефинират като „безвъзмездна финансова помощ“. Заплащането им се урежда с договор и производителят дължи (най-общо казано) изпълнение на задълженията по него, респ. – дължи връщане, ако не ги изпълни. Това е категоричен извод, че плащането на сумите има възмезден характер. А доколкото в изпълнението на задълженията по договора участва и семейството, респ. – съпруга на земеделския производител, е налице съвместен принос за придобиване на средствата.

В допълнение може да се каже, че доколкото превеждането на сумите е винаги целево и производителят дължи да ги вложи за определен резултат, ответницата не ангажира доказателства, от които да се установява на какво основание Фондът й превежда сумите, респ. – че са преведени за закупуване на земеделски имот по см. на чл.12, ал.1, т.8 ЗПЗП. Освен това от представената служебна бележка от 12.07.2018г. – (л.370 от първоинстанционното дело) може да се направи извод, че превежданите в полза на ответницата суми в периода 2015г. - 2018г. са по Национална програма за контрол на вредителите в трайните насаждения, следователно те са не за придобиване, а за поддържане на недвижими имоти – земеделски земи.

На последно място изводи за съвместен характер на сумите по сметка на ответницата следва да се направи и от влязлото в сила Решение №130/12.04.2019г. по гр.д.№336/18г. на БОС, изменено с Решение №74/20.09.2019г. по ВГД №219/2019г. на БАС, в които със СПН между страните е установено, че сумите по сметката, титуляр на която е ответницата и от която е изплатена цената на процесния недвижим имот, са в резултат на съвместен принос и имат характер на СИО.

По изложените съображения, за посочения имот на осн. чл.21 СК е възникнала съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи. Същият следва да бъде допуснат до делба при равно квоти. Първоинстанционното решение, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Разноски не се претендират от въззиваемия; доказателства за направени такива във въззивното производство не са представят. Ето защо не следва да му се присъждат.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260039/12.10.20г., постановено от Районен съд Айтос по гр.д.№127/18г.

 

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

 

 

                                                                               2.