Определение по дело №275/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 834
Дата: 25 септември 2019 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20197270700275
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№............., град Шумен,25.09.2019г.

 

   Шуменският административен съд в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                     Председател: Кремена Борисова

 

като разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова

адм.д. №275 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производство по чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.171 т.2а  б.Б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, образувано по искане, обективирано в жалба с рег.№ДА-01-2583 от 09.09.2019год.  на Б.А.Б. ЕГН ********** с адрес ***,действащ чрез пълномощника си и процесуален представител-адв.И.К.от ШАК  за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0869-000605/15.05.2019 г. на мл.автоконтрольор  в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР град Шумен, с която е наложена ПАМ- временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца.

   В искането се твърди, че   след предходното произнасяне на съда по искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед са налице нови обстоятелства по смисъла на чл.166 ал.2 от АПК,обосноваващи основателността му,а  именно –обяснение от д-р П.З.-ВРИД Началник на спешно отделение на МБАЛ-Шумен и Информация от същия, както и че от  така наложената санкция-лишаване от правоуправление на МПС, за оспорващия ще настъпят значителни и трудно поправими вреди поради факта,че е инвалид с 60% трайно намалена работоспособност.

   Съгласно разпоредбата на чл.166 ал.2 от АПК,при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение,допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,издал акта по чл.60 ал.1 от АПК  ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда , само въз основа на нови обстоятелства .

   Искането по чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от АПК е депозирано  от надлежна страна, която е адресат на оспорената заповед и за която е налице правен интерес от оспорването й, поради което е допустимо. По същество е неоснователно по следните съображения:

   С жалбата до съда Б.А.Б. ЕГН ********** с адрес *** е оспорил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №№19-0869-000605/15.05.2019 г. на мл.автоконтрольор  в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР град Шумен, с която е наложена ПАМ- временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца.

   Съгласно чл.172 ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Според разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК, която е приложима в настоящата хипотеза, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2 на чл.166 от АПК, а именно когато предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е необходимо адресатът н акта,искащ спирането да докаже,че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда-аргумент от разпоредбата на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК,която може да е както имуществена-загуба или пропусната полза,така и неимуществена.Тя трябва да е значителна и да има такова отражение за молителя,че за последния да е трудно да я поправи.Настъпването на вредата трябва да е достатъчно вероятно.За целта,за вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер оспорващият,отправил искането за спиране трябва да представи надлежни доказателства,а не само да релевира твърдения в тази насока.

   В случая жалбоподателят  е обосновал искането си с мотива,  че от  така наложената санкция за него ще настъпят значителни и трудно поправими вреди поради факта,че е инвалид с 60% трайно намалена работоспособност.

  Към депозираната  първоначална жалба и в частност към направеното първоначално искане за спиране, оспорващият е приложил единствено  експертно решение на ТЕЛК№2821 от 07.12.2017год.,удостоверяващо,че същият е освидетелстван от ТЕЛК към МБАЛБ-Шумен,като му е определена 60% трайно намалена работоспособност със срок на освидетелстването за 3 години,считано от датата на инвалидизация-08.12.2017год. Следователно,видно от представеното с първоначалната жалба решение на ТЕЛК Б. е работоспособен,макар и с намален процент работоспособност.Лекарствата ,необходими за лечение на заболяването му са предварително установени,което не предполага елемент на спешност при закупуването и снабдяването му с тях.Освен това съществуват и алтернативни способи и начини за придвижване във връзка с необходимостта от посещение на лечебни заведения,вкл. посредством Центъра за спешна медицинска помощ при евентуална спешност на състоянието му. Към жалбата си оспорващият е приложил единствено събрани в хода на съдебното дирене и приобщени към доказателствения материал по делото нови доказателства-писмено обяснение и информация от д-р П.З.-ВРИД Началник на спешно отделение на МБАЛ-Шумен,които обаче са относими към преценката по същество законосъобразността  на оспорената заповед за прилагане на ПАМ.В този смисъл липсват и не са представени никакви доказателства за  нови обстоятелства,релевантни и относими към искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта и по-специално обосноваващи твърденията на жалбоподателя,че от изпълнението на заповедта за него ще последват или е вероятно да настъпят значителни или трудно поправими вреди.

   Предвид гореизложеното съдът намира,че искането е неоснователно, тъй като в него не се съдържат конкретни съображения, които да обосновават настъпването на значителни или трудно поправими вреди, както и не се сочи и твърди, че има новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл.166 ал.2 от АПК.

   В хипотеза на  чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК при липса на нормативно регламентирани критерии за „значителна или трудно поправима вреда“, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. В случая, законодателят е оценил налагането на процесната ПАМ - " временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца " поради управление на ППС след употребата на алкохол като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателя претендира като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. От представените по делото доказателства не се установяват факти, които да обосновават извод за вреди, които са противопоставими като степен на значимост на защитимите от законодателя.

   От така установеното фактическо и правно положение, съдът намира, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№19-0869-000605/15.05.2019 г. на мл.автоконтрольор  в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР град Шумен, поради което искането се явява неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено.

   Водим от горното и на основание чл.166 ал.4 от АПК, съдът

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

   ОТХВЪРЛЯ искането, обективирано в жалба с рег.№ДА-01-2583 от 09.09.2019год. по описа на Шуменския административен съд  на Б.А.Б. ЕГН ********** с адрес ***, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0869-000605/15.05.2019 г. на мл.автоконтрольор  в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР град Шумен.

   Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Р България.

   Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: