№ 20834
гр. София, 16.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.........
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20231110166836 по
описа за 2023 година
Ищецът Н. И. П., твърди, че договорът за потребителски кредит № ...... от 07.09.2023 г.,
сключен между него и ......, е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, поради противоречие с повелителни разпоредби на Закона за
потребителския кредит. Според изложеното в искането, този договор нарушава
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като в него липсва ясно определяне на
прилагания лихвен процент. Не е уточнено дали лихвата е фиксирана или променлива, а
също така не са посочени условията, при които тя се прилага. Освен това договорът не
съдържа информация относно начина на изчисление на годишния процент на разходите
(ГПР), което прави невъзможно за потребителя да установи какви разходи ще понесе реално.
Ищецът също така поддържа, че в договора липсва яснота относно компонентите, включени
в ГПР. По тази причина потребителят не може да прецени дали разходи като договорената
неустойка са включени в изчислението. В подкрепа на твърдението си ищецът посочва, че
съгласно ЗПК ГПР трябва да отразява всички преки и косвени разходи, свързани с кредита,
включително комисионни, такси и други плащания, свързани с изпълнението му. В
конкретния случай, договорът съдържа само числова стойност на ГПР, но не съдържа
методологията за неговото формиране, което представлява съществено нарушение на закона.
Също така ищецът твърди, че договорът нарушава и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява
определянето на ГПР, надвишаващ петкратния размер на законната лихва. В случая
договореният ГПР е в размер на 58.34%, което надвишава допустимия по закон таван и
представлява основание за нищожност на договора. Наред с това, при включването на
предвидената неустойка в общата сума на задължението, реалният ГПР би нараснал още
повече, което допълнително утежнява положението на потребителя. В подкрепа на главното
1
си искане ищецът се позовава и на чл. 22 от ЗПК, който предвижда, че договорът за
потребителски кредит е нищожен, ако не съдържа задължителните елементи, посочени в чл.
11 от същия закон. В случая, според твърденията в искането, договорът не отговаря на
изискванията за съдържание и прозрачност, и поради това следва да бъде обявен за
нищожен.
При условията на евентуалност ищецът поддържа, че разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от
договора, която предвижда задължение за заплащане на неустойка в размер на 4959.88 лева,
също е нищожна. Това се твърди на основание чл. 26, ал. 1, изречение трето от ЗЗД, тъй като
клаузата противоречи на добрите нрави. Освен това се сочи, че тази разпоредба е
неравноправна по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите, тъй
като е включена в предварително изготвени договорни условия, които не са индивидуално
уговорени с потребителя. Размерът на неустойката представлява над 170% от главницата по
кредита, което е несъразмерно и несправедливо, и води до необосновано облагодетелстване
на кредитора за сметка на потребителя. По този начин се нарушават принципите на
добросъвестност, справедливост и равнопоставеност, които са в основата на договорното
право. Ищецът изтъква още, че така формулираната неустойка прехвърля върху потребителя
последствията от задължения, които всъщност са на кредитора – а именно оценката на
кредитоспособността преди сключване на договора. Това е в противоречие както със ЗПК,
така и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент. Освен това, според практиката на
Върховния касационен съд, неустойката, която е уговорена извън присъщите функции –
обезпечителна, обезщетителна или санкционна, и служи единствено за увеличаване на
печалбата на кредитора, се счита за нищожна като противоречаща на добрите нрави. На
последно място, ищецът заявява, че не са налице основания за прилагане на чл. 26, ал. 4 ЗЗД,
тъй като договорът не може да бъде запазен чрез замяна на нищожните клаузи с
императивни норми на закона. Също така, при липса на тези клаузи, договорът не би бил
сключен изобщо, тъй като те засягат основни елементи от съдържанието му, включително
цената и условията на кредита. В обобщение, ищецът поддържа, че поради съществени
нарушения на императивни законови разпоредби и въвеждането на клаузи, които нарушават
добрите нрави и правата на потребителя, договорът за потребителски кредит следва да бъде
обявен за нищожен, а при условията на евентуалност – клаузата за неустойка да бъде
обявена за недействителна.
Ответникът, ......, твърди, че исковете на Н. И. П. за обявяване на нищожност на договора за
потребителски кредит и клаузата за неустойка са неоснователни. Според него, договорът за
потребителски кредит № ...... от 07.09.2023 г. е действителен и не нарушава разпоредбите на
Закона за потребителския кредит (ЗПК), както твърди ищецът. Ответникът настоява, че
договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК и на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), като представя доказателства, сред които логфайл, искане за
сключване на договор и Стандартен европейски формуляр (СЕФ), изпратен на ищеца на
07.09.2023 г. По отношение на годишния процент на разходите (ГПР), ответникът твърди, че
всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК са изпълнени. В договора за
2
потребителски кредит и в СЕФ ясно е посочен размерът на ГПР и начинът на неговото
формиране, включително всички компоненти, които са необходими за информираността на
потребителя. Относно лихвения процент (ГЛП), ответникът категорично оспорва
твърденията на ищеца, че в договора липсва информация дали лихвеният процент е
фиксиран или променлив. В договора лихвеният процент е фиксиран за целия срок на
договора и е в размер на 47%. Това е ясно посочено в договора и СЕФ. Ответникът
отбелязва също, че договорът включва погасителен план, в който се описват размерът, броят
и периодичността на вноските. Относно неустойката в чл. 18, ал. 1 от договора, ответникът
твърди, че тя е напълно валидна. Тази клауза е уговорена като санкция за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение в рамките на определен
срок. Ответникът отбелязва, че кредитополучателят е имал възможност да се откаже от
договора в 14-дневен срок, но не е направил това, поради което неустойката е възникнала на
основание неизпълнение на договора. Според ответника, предоставянето на обезпечение е
било ясно посочено в условията на договора и неустойката е напълно законна. По
отношение на неравноправността на клаузата за неустойка, ответникът заявява, че тя не е
неравноправна, тъй като е индивидуално договорена и кредитополучателят е бил напълно
информиран за всички условия по договора. Той поддържа, че неустойката е била уговорена
за обезпечение на заема и нейният размер и условия за нейното плащане са били ясни и
разбрани от страните при подписването на договора. Ответникът също така предявява
насрещен иск срещу Н. И. П. за заплащане на част от неизплатеното задължение по
договора за потребителски кредит. Според ответника, в момента има задължение за
заплащане на сума от 2600 лв. за част от главницата, поради неизпълнение на задълженията
на ищеца. Ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да предостави
обезпечение съобразно условията на чл. 6 от договора, поради което се е активирала
договорената неустойка. В заключение, ответникът поддържа, че всички условия за
сключване на договора са спазени, включително изискванията за информираност на
потребителя относно ГПР и лихвените проценти. Неустойката по договора е законна и
валидна, а исканията за обявяване на договора за нищожен и за неравноправност на клаузата
за неустойка са неоснователни. Предявен еи насрещен иск, който следва да се приеме за
съвместно разглеждане.
В подадената насрещна искова молба ответникът ...... излага следните твърдения: Между
страните е сключен договор за потребителски кредит на дата 07.09.2023 г. Съгласно този
договор, ...... е предоставило на Н. И. П. заемна сума в размер на 2900 лв., като сумата е
изплатена в пълен размер чрез Изипей. Кредитополучателят се е задължил да върне заемната
сума на 16 месечни вноски при фиксиран лихвен процент от 47%. Първата вноска е
следвало да бъде извършена на 09.10.2023 г., а последната – на 07.01.2025 г. Ответникът
изрично признава, че договорът е сключен при условията, посочени от ищеца, и не оспорва
съдържанието и параметрите му. Твърди се, че след усвояване на сумата,
кредитополучателят не е изпълнил поетото в договора задължение да предостави
обезпечение, каквото е било изискуемо съгласно клаузите на договора, по-конкретно чл. 6.
Поради това се е активирала договорената неустойка, уредена в чл. 18 от договора. Освен
3
това, насрещният ищец твърди, че кредитополучателят е извършил само едно плащане в
размер на 300 лв. на 25.10.2023 г., след което е спрял да обслужва задължението си. Поради
това се намира в просрочие по всички вноски. На това основание ...... е обявило кредита за
предсрочно изискуем, като към дата 02.01.2024 г. общото задължение възлиза на 4893.72 лв.,
от които 2900.00 лв. главница, 432.78 лв. възнаградителна лихва, 1429.90 лв. договорна
неустойка и 131.04 лв. такси. Предвид изложеното, насрещният ищец предявява насрещен
иск за частично изплащане на главницата в размер на 2600.00 лв., представляваща част от
неизплатеното задължение за главница. Твърди се, че този иск е обоснован както при
действителност на договора – на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, така и при евентуална недействителност на договора – на основание чл. 23 от
Закона за потребителския кредит. Твърди се, че за ...... съществува правен интерес от
предявяването на този иск, тъй като заемната сума е предоставена, а поетите задължения не
са изпълнени. Към насрещната искова молба са приложени доказателства, включително
логфайл по договора, извлечения за направени и дължими плащания, уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост, както и Стандартният европейски формуляр и
искането за сключване на договора. Ответникът поддържа, че всички условия по договора са
били предварително известни на кредитополучателя, който е имал възможност да се
запознае с тях и да се откаже от договора в законоустановения срок. Поради тези
обстоятелства, ...... моли съда да отхвърли исковете на ищеца като неоснователни или да
уважи насрещния иск - предявен при условията, че се уважи галвният иск.
В отговора на насрещната искова молба, пълномощникът на Н. И. П. – адв. М. М. – излага
следните твърдения и възражения по същество: Първо, се заявява, че макар насрещната
искова молба да е допустима и редовна, предявеният иск е изцяло неоснователен и
недоказан. Основното възражение на ответника по насрещния иск е, че договорът за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от
Закона за потребителския кредит, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, касаещи точността и пълнотата на изчисления годишен процент на разходите (ГПР).
Твърди се, че в договора не са включени всички разходи в изчислението на ГПР, въпреки че
това е задължително съгласно закона и съответстващата европейска директива. Тази липса
лишава потребителя от възможността да направи информиран избор относно кредита и
нарушава правото му на яснота и прозрачност при потребителски договори. Изрично се
цитира решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C‑714/22, според
което, когато ГПР не отразява всички задължителни компоненти, договорът следва да се
счита за нищожен и потребителят дължи само главницата. Поддържа се, че в процесния
договор не е отчетена неустойката като част от разходите, поради което ГПР е занижен и
подвеждащ. Това е в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и съответстващите му норми от правото
на ЕС. Като последица от нищожността, според чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, потребителят следва
да върне само получената главница по кредита. Позовавайки се и на българската съдебна
практика, адв. М. посочва множество решения на окръжни съдилища в страната, с които
съдилищата са прогласили договори за нищожни именно поради неправилно изчислен ГПР,
4
невключване на неустойки и други задължителни разходи, както и подвеждаща информация
за реалната стойност на кредита. В заключение, се прави искания: Да се отхвърли изцяло
насрещният иск на ...... като неоснователен и недоказан; Да се прихване сумата от 300 лв.,
платена от Н. И. П. по договора, от евентуално присъдена главница; При уважаване на иска
на потребителя за нищожност, да се неутрализират претенциите за разноски на кредитора,
като се посочва, че в такъв случай е недопустимо потребителят да носи отговорност за
разноските по частично уважен иск на кредитора. За това се позовава на определение №
3050/2023 г. на ОС ....... Следователно, ответникът по насрещния иск оспорва
основателността на претенциите на ......, като поддържа, че договорът за кредит е изцяло
нищожен поради съществено нарушение на законовите изисквания, което прави недължими
всички суми, освен главницата.
Предявен е иск за обявяване на нищожност на договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, с твърдението за
нарушение на закона и липса на необходимите условия в договора. Евентуално, ищецът
предявява иск за обявяване на нищожност на клаузата за неустойка на основание чл. 26, ал.
1, изр. 3 от ЗЗД, в случай че се приеме, че клаузата е противоречива на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
По така предявения главен иск: ищецът, Н. И. П., носи доказателствената тежест за
твърдението, че е сключен договор за потребителски кредит, с посоченото съдържание в
искова молба ( което не се спори между страните), че договорът страда от сочените в исков
амолба поороци - че е нищожен поради нарушения на императивни разпоредби на Закона за
потребителския кредит и Закона за задълженията и договорите.
От своя страна, ответникът, ......, носи доказателствената тежест за твърдението, че
договорът за потребителски кредит е действителен и изцяло съобразен със законовите
изисквания. Той трябва да докаже, че договорът е сключен съгласно изискванията на Закона
за потребителския кредит и че всички необходими реквизити по закона са спазени. В
обобщение, ищецът трябва да докаже неоснователността на договора и клаузата за
неустойка, както и индивидуална договореност. Ответникът трябва да докаже, че договорът
е действителен и всички условия са били изпълнени.
С доклда по делото, приет без възражение от страните са отделени фактите, по които
страните не спорят, а именно:
1. Сключване на договора за потребителски кредит – Между страните е налице сключен
договор за потребителски кредит № ...... от 07.09.2023 г. Ответникът признава, че
договорът е подписан и изпълнен съгласно условията, които са посочени в него.
2. Размер на заемната сума – Ответникът признава, че заемната сума по договора е 2900
лв., която е предоставена на ищеца.
3. Размер на лихвения процент – Лихвеният процент по договора е 47%, като той е
фиксиран за целия срок на договора, като това е изрично посочено в договора и
стандартния европейски формуляр (СЕФ).
5
4. Погасителен план – В договора за кредит е включен погасителен план, който съдържа
информация за броя на вноските, тяхната размерност, както и датите на тяхното
плащане. Първата вноска по кредита е трябвало да бъде извършена на 09.10.2023 г., а
последната на 07.01.2025 г.
5. Обезпечение по кредита – Според договора за кредит, ищецът трябва да предостави
обезпечение (банкова гаранция или поръчител) в съответствие с условията на
договора, но такова обезпечение не е предоставено.
6. Активиране на неустойката – След като ищецът не е изпълнил задължението си за
предоставяне на обезпечение, неустойката по договора е била активирана. Тази
неустойка е уговорена като санкция за неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение. Тези факти са признати и от двете страни и не са оспорвани в
производството.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е нищожен, ако не съдържа
задължителните реквизити по чл. 11. Видно от съдържанието на договора, в него липсва
яснота относно методологията за изчисляване на ГПР, а размерът му – 58.34% – надвишава
значително петкратния размер на законната лихва по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно Решение на Съда на ЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, когато ГПР не отразява
всички компоненти, договорът се счита за нищожен, а потребителят следва да върне само
главницата. Аналогично становище съдържа и Решение по дело C-686/19 (SIA “Soho
Group”), както и постоянната съдебна практика на ВКС – напр. Решение № 264616/2021 г. на
СГС по в.гр.д. № 9991/2020 г.
Настоящият договор не отговаря на изискванията за яснота, прозрачност и предвидимост,
което накърнява правото на потребителя да направи информиран избор. Липсата на
достатъчна информация относно съставките на ГПР, включително възможността за
активиране на значителна неустойка, прави договора несъответстващ на изискванията на
ЗПК.
Съдът счита, че двата договора са неразрично свързани, уговорената неустойка ( означена
като възнаграждение) за непредоставяне на поръчител, не е сързана с неизпълнение на
задължение за връщане на заемната сума по кредита. Същата представлява прикрита лихва и
възнаграждние, която следва да бъде приета като част от разходите по кредита, но противно
на горното - не е . Съдът приема, че сумата в размер на 4 959.88 лева, възнагражднеие за
поръчителство ( непредоставено) при положение че отпуснатата заемна сума е 2 900 лева.
значително надвишава размера на кредитираната сума над 171 % от самата кредитирана
сума, като е явно, че доколкото е част от разходите по кредита, размерът на посочения в
договор ГПР по никакъв начин не би останала записания в последния, след като се вземе
предвид като част от кредита.
Поради това съдът приема, че договорът за потребителски кредит № ...... от 07.09.2023 г. е
изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК.
6
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че настоящият съдебен състав отчита, че
макар главният иск да е основан на нищожност на целия договор поради нарушение на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съдът не може да не отбележи и
съществени съображения, произтичащи от уговорената в чл. 18, ал. 1 от договора неустойка.
От доказателствата по делото се установява, че неустойката, която се дължи при
непредставяне на обезпечение (поръчител или банкова гаранция), възлиза на 4 959.88 лева,
при положение че отпуснатата заемна сума е 2 900 лева. Съотношението между
неустойката и главницата надвишава 170%, което по своята правна същност представлява
прекомерно, явно несъразмерно обременяване на потребителя.
Подобен размер на неустойката грубо нарушава принципите на добросъвестност и
справедливост, прогласени в чл. 8, ал. 2 и чл. 9 ЗЗД, и съответства на хипотезата на
неравноправна клауза, целяща необосновано обогатяване на кредитора, а не
обезпечаване на вреди от евентуално неизпълнение, както и не е свързана с неизпълнение на
самото задължение за връщане на заетата сума.
В Решение № 123/17.11.2010 г. по гр. д. № 698/2009 г., II г.о., ВКС се приема, че „клауза,
която предвижда неустойка в явно прекомерен размер спрямо насрещното задължение,
противоречи на добрите нрави и подлежи на прогласяване за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД“.
В Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. на СГС, съдът приема, че
неустойка в размер над 100% от главницата на кредита при неизпълнение на акцесорно
задължение (предоставяне на обезпечение) представлява „санкционна клауза, която цели не
обезпечаване на вреди, а наказание за длъжника“. Такава клауза противоречи на добрите
нрави и нарушава балансa на интересите между страните.
Прието е ощем че „клауза за неустойка в размер, надвишаващ заемната сума, е показателна
за икономическа принуда и накърнява равнопоставеността между търговеца и потребителя“.
Съдът намира, че в настоящия случай подобен размер на неустойката, дори и при
действителност на договора, би следвало да подлежи на преценка за противоречие с
добрите нрави и неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП. Самият
факт, че възможната санкция надвишава сумата, с която е обвързан потребителят, поставя
под съмнение добросъвестността на търговеца и предполага икономическо подчиняване на
по-слабата страна – потребителя.
Въпреки че съдът не се произнася по евентуалния иск, поради уважаването на главния,
настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че самото наличие на подобна
неустойка допринася за извода за изначална несъответност на договора с повелителните
изисквания на закона и принципите на потребителското право, включително и с
Директива 2008/48/ЕО.
Следователно, дори и извън формалния предмет на главния иск, размерът на уговорената
неустойка е сам по себе си индикация за липсата на баланс и добросъвестност в
договорните отношения, и потвърждава основателността на иска за прогласяване на
7
договора за изцяло нищожен поради противоречие с императивни разпоредби.
След като съдът уважава главния иск и обявява целия договор за нищожен, липсва правен
интерес от разглеждане на евентуалния иск за нищожност на клаузата за неустойка,
поради което съдът не се произнася по него.
Предявен е иск на На основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) –
Това е главният иск, с който се претендира осъждане на ответника (Н. И. П.) да заплати на
ищеца по нсрещния иск сумата от 2600 лв. като предявен като частичен от сумата в размер
на 2900 лв. - част от главницата по договор за потребителски кредит. Искът е основан на
твърдение за неизпълнение на парично задължение по валидно сключен договор – а именно,
че кредитополучателят не е върнал договорената заемна сума - главница, съгласно
уговорения погасителен план.
Доколкото съгласно гореизложеното , съдът приема, че договорът е недействителен, на
изложените по - горе мотиви, то главният насрещен иск следва да се остави без увжение.
При условията на евентуалност – на основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) – Това е евентуален иск, предявен в случай че съдът уважи главния иск на Н. И. П. и
обяви договора за потребителски кредит за нищожен, но отхвърли главния иск на насрещния
ищец.При основния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, дружеството носи тежестта
да докаже, че е сключен валиден договор за потребителски кредит, че сумата от 2900 лв. е
реално предоставена на Н. И. П., както и че той е в неизпълнение по задължението за
връщане на заетата сума
В този случай ...... иска връщане на предоставената главница (в частичен размер от 2600 лв.
от общо 2900лв.) като получена кредитирана чиста стойност на кредита без основание,
съгласно уредбата на последиците при нищожност на договор по чл. 23 ЗПК. По насрещния
иск, предявен от ......, доказателствената тежест се разпределя в зависимост от това дали
съдът приеме, че договорът е действителен или нищожен. . Когато се претендира само част
от главницата – в случая 2600 лв. – „Кредирект“ следва да установи предаване на сумата, а
ответника по насрещнияиск, основание за задържане на сумата.
В случай че съдът уважи първоначалния иск и прогласи договора за нищожен, се активира
евентуалният иск с правно основание чл. 23 от ЗПК, за който ...... следва да докаже, че при
действителна нищожност на договора има право на възстановяване на предоставената
заемна сума. Тук отново дружеството трябва да установи факта на реално предоставените
средства и обстоятелството, че същите не са възстановени от потребителя. От своя страна,
Н. И. П. като ответник по насрещния иск следва да докаже, че е извършил частични
плащания, които подлежат на прихващане – например сумата от 300 лв., посочена в
отговора на насрещната искова молба.
Между страните по делото не съществува спор относно следните факти: На 07.09.2023 г.
между ...... и Н. И. П. е сключен договор за потребителски кредит с № ....... По този договор
...... е предоставило на П. заемна сума в размер на 2900 лева. В договора е уговорен
фиксиран годишен лихвен процент от 47% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер
8
на 58.34%. Не се спори и че по този договор Н. И. П. е извършил едно плащане в размер на
300 лева.
Съгласно чл. 23 ЗПК, при обявена нищожност на договора за потребителски кредит,
потребителят дължи връщане само на предоставената главница. Безспорно е, че на ищеца е
предоставена сумата от 2900 лв., както и че е извършено едно плащане в размер на 300 лв.
на 25.10.2023 г. Ответникът по насрещния иск следователно дължи връщане на 2600 лв.
Насрещният иск е доказан по основание и размер и е основателен при условията на чл. 23
ЗПК.
При определяне на размера на възнаграждението за адвокатската помощ, оказана на ищеца,
съдът отчита разпоредбите на Закон за правната помощ, както и практиката на Съда на
Европейския съюз и постоянната съдебна практика на българските съдилища.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗПП, при предявяване на искове за защита на права, адвокатът има
право на възнаграждение, което се определя от съда, като се вземат предвид обстоятелствата
по делото и сложността на случая. Възнаграждението следва да е справедливо и съразмерно
с извършената работа от адвоката.
Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), в случая по дело C-210/98, Newey v.
Commissioner of Inland Revenue, поставя акцент върху принципа за ефективност на правото
на достъп до съд, както и върху изискването за справедливото и разумно възнаграждение на
процесуалните адвокати, за да бъде гарантирана равнопоставеността на страните в
производството. В този контекст, СЕС подчертава, че разходите за правна помощ трябва да
бъдат разумни и да отразяват значението на защитата на правата на гражданите, като не
трябва да надвишават разумните очаквания за подобно правно обслужване.
Въз основа на това съдът следва да вземе предвид редица фактори при определяне на
възнаграждението, включително:
сложността на делото: Делото на ищеца включва правни въпроси свързани с
обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит, което изисква познания
и практика в областта на потребителското право, а също така обжалване на част от
клаузите по договора. Следователно, делото е със средна сложност.
времето и усилията, положени от адвоката: В конкретния случай адвокатът е
подготвил искова молба, съобразена с правната материя по потребителски кредити,
както и е участвал в съдебно производство, което включва подготовка на отговор на
насрещна искова молба, позовавайки се на законови разпоредби и съдебна практика.
административната натовареност: Съдът отчита, че делото не е прекалено
обременено с множество свидетелски показания или други извънредни доказателства,
като процесът е основно правен, със солидна писмена документация.
разумността на исканото възнаграждение: Предвид разпоредбите на чл. 38 от ЗПП
и практиката на българските съдилища, които в аналогични случаи определят
възнаграждения в диапазона от 200 до 300 лв. за средно сложни дела с участие на
9
адвокат в рамките на нормално време и усилия.
Въз основа на гореизложеното и съобразявайки се с принципите за ефективност и
справедливост, съдът намира, че исканото възнаграждение за адвокатската помощ в размер
на 300 лв. с ДДС е разумно и съразмерно на извършената работа и сложността на делото.
Размерът на възнаграждението отразява както трудността на случая, така и минималните
очаквания за разумност в съответствие с правото на достъп до правна защита.
Съдът възприема възражението на ищеца, че същият не следва да бъде осъжден да заплаща
разноски по насрещния иск, с който се иска връщане на сумата, доколкото спорът е
потребителски, а искът - насрещният , е предявен във връзка с вече предявения иск за
нищожност, с отговора на исквоата молба. Съгласно установената практика на СЕС, по-
специално по Съединени дела C-224/19 и C-259/19, националните правила за разпределяне
на разноските не трябва да се прилагат по начин, който нарушава принципа на
ефективност на Директива 93/13/ЕИО.
Потребителят доказал правотатат си в основния правен спор – договорът е прогласен за
нищожен. Уважаването на иска по чл. 23 ЗПК е единствено пряка последица от тази
нищожност, причинена изцяло от незаконосъобразните действия на кредитора.
Присъждането на разноски на кредитора в тази хипотеза би имало обезсърчаващ ефект и
би представлявало санкция за потребителя затова, че е упражнил правата си, което е в пряко
противоречие с целите на европейското право.
Воден от горното,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, пр 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК,
сключения между страните Н. И. П., ЕГН: ********** и ......, ЕИК: ....... договор за
потребителски кредит № ...... от 07.09.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...... срещу Н. И. П. насрещен иск с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2600.00 лв. (две хиляди и шестстотин лева),
представляваща частична претенция от главница по Договор за потребителски кредит № ......
от 07.09.2023 г., представляваща главница по договора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. И. П., ЕГН: **********, да заплати на ...... ЕИК: ....... сумата от 2600.00 лв.,
представляваща остатък от незаплатената главница по нищожния договор за потребителски
кредит № ...... от 07.09.2023 г., , на основание чл. 23 ЗПК.
ОСЪЖДА ...... ЕИК: ....... заплати директно на адв. М. В. М., Адвокатска колегия ......, с
адрес на кантора: ......... (пълномощник на ищеца) възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ в размер на 300 лв. с ДДС, съобразно извършената правна помощ,
10
както и на Н. И. П., ЕГН: ********** сумата в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването с въззивна жалба.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11