Р
Е Ш Е
Н И Е № 17
гр. София, 31.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в открито заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 20 по описа за 2010 г. на
СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
„Б.ц.и и. „И.” ООД е предявило срещу
Ц.Б.Д. и „С.п.” ООД субективно съединени искове за признаване за установено
несъществуването на приети в производството по несъстоятелност по т. д. н. №
1069/2009 г. на Софийски окръжен съд вземания на Ц.Б.Д. към „С.п.” ООД в размер
на 80000 лева, произтичащи от договор за консултантски услуги от 08.05.2007 г.
и договор за правна защита и консултантски услуги от същата дата, сключени
между „Б .АД - праводател на ответника „С.п.” ООД по силата на договор от
18.07.2008 г., с който „С.п.” ООД е придобило търговското предприятие на „Б.”
АД, и Ц.Б.Д.. Твърди се в исковата молба, че ищецът е кредитор на „С.п.” ООД,
за което с решение по т. д. н. № 1069/2009 г. на СОС е открито производство по
несъстоятелност. Твърди се също, че в обявените в ТР списъци на приетите
вземания по т. д. н. № 1069/2009 г. на Софийски окръжен съд е включено вземане
на ответника Ц.Д. в размер на 80000 лева, срещу което настоящият ищец възразил
в срок, но възражението му било оставено без уважение от съда по
несъстоятелността. Твърди се, че сумата, предмет на вземането, не се дължи на Ц.Д..
Вземането се основавало на договор за консултантски услуги от 08.05.2007 г. и
договор за правна защита и консултантски услуги от същата дата, сключени между Ц.Д.
и „Б.” АД, но липсвали доказателства за изпълнение на тези договори – Ц.Д. не
бил оказвал никаква правна защита и съдействие и консултантски услуги. Освен това
договорите били нищожни като противоречащи на добрите нрави, тъй като правен
анализ бил безполезен за дружеството, а уговореното възнаграждение било
прекомерно, поради което договорите противоречали и на принципа за
еквивалентност на престациите; договорите били нищожни и поради липса на
предмет. Твърди се също, че вземанията на Ц.Д. са погасени, тъй като същите са
предявени в производството по несъстоятелност на „Б.” АД, включени са в списъка
на неприетите вземания по т. д. н. № 617/2007 г. на Врачанския окръжен съд и в
сроковете по чл. 694 ТЗ ответникът Д. не е предявил установителни искове за
съществуването им, поради което правата му да реализира вземанията си по реда
на универсалното принудително изпълнение са преклудирани по отношение на „С.п.”
ООД и неговия праводател.
Исковете са с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ.
Ответникът Ц.Д. е представил отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете, както и твърденията, на които се основават.
Твърди, че е налице престиране от негова страна на адвокатска услуга и че
изпълнението по договорите е започнало много преди образуване на делото за
откриване на производството по несъстоятелност на „Б.” АД. Твърди също, че
изложеното от ищеца за липса на еквивалентност на престациите не обосновава
извод за несъществуване на приетото вземане - предметът на договорите бил
юридически услуги, правна помощ и правни анализи, чиято цена се определяла по
договаряне между възложителя и изпълнителя. Твърди още, че между него и
ответника „С.п.” ООД е подписано изрично споразумение, по силата на което
вземането му е прието за плащане по несъмнен начин.
Ответникът „С.п.” ООД е представил отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете. Твърди, че услугите по двата договора от
08.05.2007 г. са осъществени и като правоприемник на „Б.” АД е приел вземането
на ответника Д. за плащане, съответно същото се дължи. Твърди също, че
вземането на ответника Д. е налично към датата на прехвърляне на търговското
предприятие от праводателя му „Б.” АД.
В допълнителната искова молба и допълнителните
отговори страните допълват и поясняват твърденията си, като ищецът навежда
възражение за нищожност на представения от ответника Д. протокол от 12.11.2008
г. за признаване на дължимите хонорари от „С.п.” ООД поради това, че е съставен
с дата много по-късна от датата на започване на производството по
несъстоятелност на „Б.” АД, а ответникът „С.п.” ООД твърди, че е налице
новиране на задължението.
С определение от 12.10.2012 г. производството по
делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по гр. д. №
778/2008 г. по описа на ОС – Враца, съответно във връзка с постъпила молба от ответника
Д. и представяне на доказателства за приключване на този спор производството е
възобновено.
Синдикът на ищеца, призован след възобновяване
на производството по делото за участие в него на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ,
не е изложил становище по исковете.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете
са процесуално допустими, а разгледан по същество – основателни, съответно следва
да бъдат уважени по следните съображения:
Доводите
на ищеца за твърдяното несъществуване на вземането са три групи: на първо място
се твърди, че липсва изпълнение на поетите от ответника Д. задължения по
договорите му, сключени с ответника „С.“ ООД; на второ място се излагат доводи
за нищожност на сключените договори - поради противоречие с добрите нрави и
поради липса на предмет; на трето място се твърди погасяване на вземанията на Ц.Д.
с оглед специалните правила в производството по несъстоятелност /за погасяване
на непредявени в производството вземания/.
Последният
довод на ищеца е неоснователен – действително вземането на ответника Д. е
погасено по отношение на праводателя на ответника „С.п.“ ООД /а именно „Б.” АД/
на основание чл. 739 ТЗ поради непредявяване на това вземане по надлежния ред
/в случая – предявяване на установителен иск за съществуване на вземането,
включено в списъка на неприетите вземания/ в производството по несъстоятелност
на „Б.” АД. Това погасяване обаче няма действие по отношение на ответника „С.п.“
ООД, тъй като съгласно чл. 15, ал. 3 ТЗ правоприемникът отговаря солидарно с
прехвърлителя на търговското предприятие. Възниква пасивна солидарност по
силата на закона, при която е налице самостоятелно правоотношение между
кредитора и всеки солидарен длъжник, поради която самостоятелност юридически
факт, засягащ едното солидарно задължение, не оказва въздействие върху
останалите задължения /това е т. нар.
относително действие на солидарността; т. нар. абсолютно действие на
солидарността, при което юридически факт, засягащ едното солидарно задължение,
поражда едно и също действие за всички солидарни длъжници, е налице само в
изчерпателно изброени в закона случаи/.
Неоснователни
са и доводите на ищеца за нищожност на сключените договори – не е налице
противоречие с добрите нрави /с оглед безспорния факт, че икономическото
състояние на „Б.” АД е било влошено, което е довело и до откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството, очевидно е била налице нужда от
оптимизиране на дейността, което безспорно е свързано с необходимостта от
изготвяне на правен анализ и юридически консултантски услуги, съответно не може
да се приеме, че този анализ е бил безполезен за дружеството; уговореното
възнаграждение също не е прекомерно, тъй като дължимото възнаграждение от една
страна е предмет на свободно договаряне между страните, от друга, предвид
срокът на договорите – три години и за двата договора, в рамките на който срок
ответникът Д. е поел задължението освен да изготви правния анализ на посочения
в първия договор казус и да организира съдебна защитна във връзка с него, както
и да изготви програмата за оптимизиране на дейността, посочена във втория
договор, в рамките на срока на действие на договорите да извършва и текущи
правни консултации на дружеството, при което уговорената сума не е прекомерна,
т. е. не е нарушен принципът за еквивалентност на престациите; договорите не са
и без предмет – видно от съдържанието им, очертани са насрещните престации на
страните по договорите, като ответникът Д. дължи резултат от умствен труд/.
Основателен
е обаче доводът на ищеца за липса на изпълнение на задълженията, поети с
договорите, от страна на ответника Д.. По делото не са ангажирани надлежни
доказателства в тази насока – доколкото с първия договор е поето задължение /освен
за текущи правни консултации/ за изготвяне на правен анализ на конкретен казус
и организиране на съдебна защита във връзка с него, а по втория договор /пак
освен задължението за текущи правни консултации/ – изготвяне на програма за оптимизиране на
дейността, изпълнението на поетите задължения следва да се удостовери с писмени
доказателства – съответния правен анализ, пълномощно за процесуално
представителство, изготвена искова молба, изготвена програма за оптимизиране на
дейността и пр., обективиращи резултатите от умствения труд на ответника Д..
Такива обаче не са представени. За доказване на изпълнението на задълженията на
ответника Д. по делото са ангажирани само гласни доказателства – показанията на
свид. П.. С оглед гореизложеното обаче, тези показания не могат да установят
надлежно изпълнението на поетите задължения за изготвяне на правен анализ на
конкретен казус, организиране на съдебна защита във връзка с него, изготвяне на
програма за оптимизиране на дейността, а доколкото установяват наличие на отношения,
свързани с оказване на консултантски и правни услуги от ответника Д., вкл.
предхождащи сключването на процесните договори, то те не са конкретни,
съответно не могат да установят и изпълнението на задължението за текущи правни
консултации.
С оглед изложеното не следва да се
обсъжда твърдението на ответника „С.П.“ ООД за новиране на задължението /каквото
в случая не е налице/.
По делото е направено искане за присъждане на разноски
само от ответника Ц.Д., но с оглед изхода на делото искането е неоснователно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ответниците следва да бъдат осъдени
да платят по равно по сметка на съда държавна такса в размер на 800 лв. върху
размера на исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „С.П.“ ООД
– в несъстоятелност, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** несъществуването на приети в производството
по несъстоятелност по т. д. н. № 1069/2009 г. на Софийски окръжен съд вземания
на Ц.Б.Д. с ЕГН ********** към „С.п.”
ООД в общ размер от 80000 /осемдесет хиляди/ лева, произтичащи от договор
за консултантски услуги от 08.05.2007 г. и договор за правна защита и
консултантски услуги от 08.05.2007 г., сключени между „Б.” АД - праводател на „С.п.”
ООД и Ц.Б.Д..
ОСЪЖДА „С.П.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК., със седалище и
адрес на управление:*** и Ц.Б.Д. с ЕГН **********, адрес: *** да платят по
равно по сметка на СОС сумата от 800 /осемстотин/
лева, представляваща държавна такса върху размера на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: