Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2018 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Марияна
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 78 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по
жалба на К.Т.К. против решение № 4066 от 16.10.2017 г., постановено по
гражданско дело № 4389 по описа за 2017 г. на двадесет и четвърти състав на
Районен съд – Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от К.Т.К. ***
обективно кумулативно съединени искове по член 242, алинея 1 във връзка с член
128, алинея 1, точка 2 от Кодекса на труда /КТ/, член 224 от КТ и член 86 от ЗЗД
да заплати солидарно с „ВМ интернешънъл“ ЕООД - Варна следните суми:
7 396,62 щатски долари, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение по сключен между К.К. и „ВМ интернешънъл“ ЕООД - Варна трудов
договор от 15.04.2015 г. и споразумение от 09.10.2015 г. за периода от месец
април 2015 г. до месец юли 2015 г., от която 492,67 щатски долари за месец
април 2015 г., 2 465,79 щатски долари за месец май 2015 г., 2 463,63
щатски долари за месец юни 2015 г. и 1 974,53 щатски долари за месец юли
2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /06.06.2016 г./
до окончателното изплащане на задължението, и обезщетение за забава в размер на
233,92 щатски долара, както следва: 21,25 щатски долара за периода от
01.01.2016 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение за месец
април 2015 г., възлизащо на 492,67 щатски долари; 106,38 щатски долара за
периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение за
месец май 2015 г. в размер на 2 465,79 щатски долари; 106,29 щатски долара
за периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение
за месец юни 2015 г. в размер на 2 463,63 щатски долари; 110,83 щатски
долари, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /06.06.2016
г./ до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер
на 12,66 щатски долара за периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г.; 2 823,95
щатски долари, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение по
сключен между К.К. и „ВМ интернешънъл“ ЕООД - Варна трудов договор от
13.10.2015 г. за периода от месец октомври 2015 г. до месец ноември 2015 г., от
която 1 575,30 щатски долари за месец октомври 2015 г. и 1 248,65
щатски долари за месец ноември 2015 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /06.06.2016 г./ до окончателното изплащане на задължението, и
обезщетение за забава в размер на 158,77 щатски долара, както следва: 88,57
щатски долара за периода от 15.11.2015 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното
възнаграждение за месец октомври 2015 г., възлизащо на 1 575,30 щатски
долари; 70,20 щатски долара за периода от 15.11.2015 г. до 03.06.2016 г. върху
неизплатеното възнаграждение за месец ноември 2015 г. в размер на 1 248,65
щатски долари; 110,83 щатски долари, представляваща неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /06.06.2016 г./ до окончателното изплащане на задължението и
обезщетение за забава в размер на 6,23 щатски долара за периода от 15.11.2016 г.
до 03.06.2016 г.; осъден е въззивника да заплати на „Булминерал“ АД - Варна
сумата от 1 150 лева, представляваща сторени по делото разноски, на основание
член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че
решението в обжалваните части е неправилно, постановено е в нарушение на
материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в необсъждане, както и в превратно обсъждане на събрани по делото
доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Неправилно е
тълкувана и приложена нормата на член 199з от КТК, водещо до неправилния извод,
че тази норма е неприложима относно претенциите за неплатени трудови
възнаграждения на екипажа на кораба.
Твърди се също, че в резултат на допуснати нарушения на процесуалните
правила съдът е лишил ищеца от възможността за докаже твърдени от него релевантни
за спора факти, а именно: че реалният корабопритежател на моторен кораб „Батя“
за процесния период е ответното дружество „Булминерал“ АД – Варна, като е
отхвърлил искането за допускане до разпит на свидетели за установяване на
горното обстоятелство, както и искането за провеждане на допълнителна
съдебносчетоводна експертиза за установяване на твърденията на ищеца за
симулативност на договора за пренаемане
на кораба сключен между ответника „Булминерал“ АД – Варна и „Шипинг лоджистик“
С.А., както и на договора за корабно менажиране, сключен между „Шипинг лоджистик“
С.А. в качеството му на пренаемател на м/к „Батя“ и „ВМ интернешънъл“ - Варна,
както и на твърденията му, че тези договори изобщо не са били изпълнявани
именно, защото са симулативни.
Отговор на жалбата не е подаден.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва
първоинстанционното решение като неизгодно за него. Правото си на жалба, то е
упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от
ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на
обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът К.К. излага, че въз основа на възникнало
трудово правоотношение по индивидуален трудов договор на моряк от 15.04.2015 г.
с ответника „ВМ интернешанъл“ ЕООД е заемал длъжността „електротехник”,
изпълнявайки трудовите си задължения на моторен кораб „Батя” при уговорено
основно трудово възнаграждение от 2 600 щатски долара. Трудовото
правоотношение с него е прекратено, считано от 25.07.2015 г. със заповед на
работодателя от 24.07.2015 г., като за периода от месец април до месец юли 2015
г. ответното дружество не е заплатило полагащите се на ищеца трудови
възнаграждения в нетен размер и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Със споразумение от 09.10.2015 г. работодателят е признал, че дължи на К.
нетни трудови възнаграждения за посочения период в общ размер на 7 396,62
щатски долари и обезщетение по член 224 от КТ, възлизащо на 293,37 щатски
долари и поел задължението да ги заплати в срок до 31.12.2015 г.
Твърди също, че „ВМ интернешанъл“ ЕООД не е погасило
чрез плащане в уговорения срок дължимите суми и считано от 01.01.2016 г. същият
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатеното
нетно трудово възнаграждение за всеки един от месеците и върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск.
Сочи се, че 13.10.2015 г. ищецът сключил с ответника
нов индивидуален трудов договор, по силата на който е заемал длъжността
„електротехник” на моторен кораб „Батя” при уговорено основно трудово възнаграждение
от 2 600 щатски долара. За времето от 13.10.2015 г. до 15.11.2015 г.
същият изпълнявал трудовите си задължения на кораба, но поради неплащане на
трудово възнаграждение напуснал, като считано от 15.11.2015 г. трудовият
договор следва да се счита прекратен, а работодателят - в забава за изплащане
на нетно трудово възнаграждение за отработеното време и обезщетение по член 224
от КТ.
Излага също, че „Булминерал” АД е бил беърбоат чартьор
на кораба, като в това му качество и на основание член 199з от Кодекса на
търговското корабоплаване /КТК/ същият отговаря за задълженията срещу трети по
отношение на договора за беърбоат чартър лица, свързани с експлоатацията на
кораба. Разпоредбата на член 199ж от КТК изрично сочи, че възнагражденията на
екипажа на кораба са разходи, свързани с експлоатацията на кораба. Твърди, че
„Булминерал” АД в друг отделен случай направил писмено признание, че носи
отговорност за задълженията на кораба, произтичащи от задължения за заплати,
въпреки че няма качеството на работодател на членовете на екипажа. Това
признание било обективирано в споразумение за разсрочване на плащанията от
11.08.2015 г.
Предявява искове срещу „ВМ интернешанъл“ ЕООД и
„Булминерал“ АД за заплащане в условията на солидарност на следните суми:
1/ 7 396,62 щатски долари, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение по сключен между К.К. и „ВМ
интернешанъл“ ЕООД трудов договор от
15.04.2015 г. и споразумение от 09.10.2015 г. за периода от месец април 2015 г.
до месец юли 2015 г., от която 492,67 щатски долари за месец април 2015 г.,
2 465,79 щатски долари за месец май 2015 г., 2 463,63 щатски долари
за месец юни 2015 г. и 1 974,53 щатски долари за месец юли 2015 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба /06.06.2016 г./ до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на
233,92 щатски долара, както следва: 21,25 щатски долара за периода от
01.01.2016 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение за месец
април 2015 г., възлизащо на 492,67 щатски долари; 106,38 щатски долара за
периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение за
месец май 2015 г. в размер на 2 465,79 щатски долари; 106,29 щатски долара
за периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение
за месец юни 2016 г. в размер на 2 463,63 щатски долари;
2/ 110,83 щатски долари, претендирана като неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /06.06.2016 г./ до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 12,66 щатски
долара за периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г.;
3/ 2 823,95 щатски долари, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение по сключен между К.К. и „ВМ
интернешанъл“ ЕООД трудов договор от 13.10.2015 г. за периода от месец октомври
2015 г. до месец ноември 2015 г., от която 1 575,30 щатски долари за месец
октомври 2015 г. и 1 248,65 щатски долари за месец ноември 2015 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба /06.06.2016 г./ до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на
158,77 щатски долара, както следва: 88,57 щатски долара за периода от
15.11.2015 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение за месец
октомври 2015 г., възлизащо на 1 575,30 щатски долари; 70,20 щатски долара
за периода от 15.11.2015 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение
за месец ноември 2015 г. в размер на 1 248,65 щатски долари;
4/ 110,83 щатски долари, претендирана като неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба /06.06.2016 г./ до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава в размер на 6,23 щатски долара за периода
от 15.11.2016 г. до 03.06.2016 г.
Ответникът „Булминерал” АД с писмен отговор в
срока по член 131 от ГПК е оспорил исковете като неоснователни. Твърди, че не е
страна по трудовия договор с ищеца, поради което не са налице основания за
ангажиране на отговорността му за заплащане на претендираните суми. Не оспорва
обстоятелството, че е имал качеството на беърбоут чартьор на м/к „Батя” в
периода 08.01.–13.11.2015 г. съгласно договор от 06.01.2012 г., сключен с
корабособственика „Индивидюъл технолъджи“ СА - Маршалови острови. Твърди, че
отношенията по договора се уреждат съгласно правото на Англия, поради което
нормата на член 199з от КТК е неотносима, а дори и да е, то солидарна
отговорност между беърбоут чартьора и работодателя не възниква за задължения за
заплати, тъй като трети лица са само тези, които нямат договорни отношения с
наемателя или лица, за които той отговаря. Посочва, че с договор за беърбоут
чартър от 07.05.2013 г. преотдал кораба под наем на „Шипинг лоджистик“ СА -
Маршалови острови за срок от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. Между този
пренаемател и ответникът „ВМ интернешанъл” ЕООД бил сключен договор за
мениджмънт на кораба за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. и именно в
изпълнение на задълженията си по този договор първият ответник е сключвал и
договорите с екипажа, поемайки задълженията и отговорностите на
корабособственика по смисъла на член ІІ от Морската трудова конвенция.
По отношение на ответника „ВМ интернешанъл”
ЕООД решението е влязло в сила, поради което и пред въззивната инстанция
подлежи на изясняване спора относно солидарната отговорност на другия ответник
- „Булминерал” АД.
Страните не спорят по фактите, които са
установени правилно от първоинстанционния съд, а именно:
На 06.01.2012 г. е сключен договор за
стандартен беърбоут чартър, по силата на който корабособственика „Индивидуал
технолоджи“ СА - Маршалови острови е предоставил под наем на беърбоут чартьора
„Булминерал“ АД моторен кораб „Батя“ /бивш Дюрингтон/ за период от 5 години.
С договор за стандартен беърбоут чартър от
07.05.2013 г. м/к „Батя“ е предоставен под наем от „Булминерал“ АД на „Шипинг лоджистик“
С.А. - Маршалови острови като подбеърбоут чартьор за периода от 07.05.2013 г.
до 07.05.2016 г. Договорът от 07.05.2013 г. е сключен от А.И., действаща като
пълномощник на „Шипинг лоджистик“ С.А.“, упълномощена да извършва всички
действия, които са необходими и целесъобразни във връзка с всякакви дейности
или интереси на представлявания. Ищецът е оспорил истинността на този договор с
твърдения, че подписът положен за „Шипинг лоджистик“ С.А. не е изпълнен от
лицето, сочено за негов автор. От заключението на вещото лице по приетата съдебно–графологична
експертиза се установява, че подписът е изпълнен от А.И., поради което оспорването
се явява недоказано.
На 07.05.2013 г. „Шипинг лоджистик“ С.А. е
сключил с „ВМ интернешанъл“ ЕООД договор за мениджмънт на м/к „Батя“.
Съгласно справка в регистъра на корабите,
плаващи по договор за беърбоут чартър, воден от Изпълнителна агенция „Морска
администрация“, за м/к „Батя“ е вписан беърбоут чартьор „Булминерал“ АД със
срок на договора от 11.01.2012 г. до 06.01.2017 г. и подбеърбоут чартьор
„Шипинг лоджистик“ С.А. със срок на договора от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г.
Установено е още, че вписването е било заличено на 17.11.2015 г. поради
продажбата на кораба на трето лице.
Съгласно член 199а от КТК договорът за
беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на
който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба,
включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на
наемане. Предвид посоченото и с оглед представените по делото договори от
07.05.2013 г. между „Шипинг лоджистик“ С.А. и „Булминерал“ АД за предоставяне за ползване на м/к „Батя“ и
за мениджмънт на кораба, сключен между „Шипинг лоджистик“ С.А. и „ВМ
интернешанъл“ ЕООД, следва да се приеме за безспорно установено, че „ВМ
интернешанъл“ ЕООД е назначил екипаж на кораба за сметка на „Шипинг лоджистик“
С.А., тъй като към момента на сключване на трудовия договор и през процесния
период последният е имал качество на беърбоут чартьор /корабопритежател/ на
кораба. В КТК са дадени легални дефиниции на понятията
"корабособственик" и "корабопритежател". Корабособственикът
е собственик на плавателното средство, посочен като такъв в регистъра на
корабите - точка. 24 от § 1а от ДР на КТК, а
корабопритежателят е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от
това дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание - член 9, алинея 3 от КТК. Трудовите
правоотношения с екипажа могат да възникнат както с корабособственика, така и с
корабопритежателя, като типичен пример за това, че трудовото правоотношение
може да не възникне с корабособственика е договорът на беърбоут чартър.
Съобразно разпоредбата на член 199ж от КТК търговската
експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията
по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията,
включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка. Към датата,
когато вземането на ищеца е станало изискуемо, наемател е бил не дружеството –
ответник в лицето на „Булминерал“ АД, а „Шипинг лоджистик“ С.А., поради което и
„Булминерал“ АД няма качеството на
работодател, респективно за него не са възникнали задължения за заплащане на
трудови възнаграждения.
Също така не може да бъде ангажирана
отговорността на „Булминерал“ АД и по реда на член 199з от КТК, тъй като наемателят
отговаря пред трети лица за основателни претенции, възникнали във връзка с
експлоатацията на кораба, включително за претенции за обезщетения за вреди,
причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди причинени при превоза на
опасни и вредни вещества. Анализът на разпоредбата сочи, че отговорността на корабособственика, отдал кораб на наемател
по договор за беърбоут чартър, се ангажира за вреди, причинени на трети лица в
хипотезата, когато вредите са произлезли от плавателния съд като вещ, тоест по
реда на член 50 от ЗЗД. За вредите, причинени от технически
неизправности на кораба, отстраняването на които е задължение на беърбоут
чартьора, както и за тези вследствие на действия или бездействия на капитана
или екипажа на кораба, отговаря единствено корабопритежателя по реда на
специалния закон - КТК.
Съдът намира за недоказано твърдението на
ищеца за наличието на симулация при реализирането на втория договор за беърбот
чартър между „Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик“ С.А. – напротив от наличните
по делото доказателства е безспорно, че такъв договор съществува, така както
съществува и втория контрагент по него.
По така изложените мотиви настоящият състав
на въззивния съд намира, че предявеният при условията на солидарност иск против
„Булминерал“ АД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради идентичните крайни изводи на
първоинстанционния и въззивния съд, решението в атакуваната му част следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран
от така изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, въззивният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4066 от
16.10.2017 г., постановено по гражданско дело № 4389 по описа за 2017 г. на
двадесет и четвърти състав на Районен съд – Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от К.Т.К. ***
обективно кумулативно съединени искове по член 242, алинея 1 във връзка с член
128, алинея 1, точка 2 от Кодекса на труда /КТ/, член 224 от КТ и член 86 от
ЗЗД да заплати солидарно с „ВМ интернешънъл“ ЕООД - Варна следните суми:
7 396,62 щатски долари, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение по сключен между К.К. и „ВМ интернешънъл“ ЕООД - Варна трудов
договор от 15.04.2015 г. и споразумение от 09.10.2015 г. за периода от месец
април 2015 г. до месец юли 2015 г., от която 492,67 щатски долари за месец
април 2015 г., 2 465,79 щатски долари за месец май 2015 г., 2 463,63
щатски долари за месец юни 2015 г. и 1 974,53 щатски долари за месец юли
2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /06.06.2016 г./
до окончателното изплащане на задължението, и обезщетение за забава в размер на
233,92 щатски долара, както следва: 21,25 щатски долара за периода от
01.01.2016 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение за месец
април 2015 г., възлизащо на 492,67 щатски долари; 106,38 щатски долара за
периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение за
месец май 2015 г. в размер на 2 465,79 щатски долари; 106,29 щатски долара
за периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение
за месец юни 2015 г. в размер на 2 463,63 щатски долари; 110,83 щатски
долари, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
/06.06.2016 г./ до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за
забава в размер на 12,66 щатски долара за периода от 01.01.2016 г. до
03.06.2016 г.; 2 823,95 щатски долари, представляваща неизплатено нетно
трудово възнаграждение по сключен между К.К. и „ВМ интернешънъл“ ЕООД - Варна
трудов договор от 13.10.2015 г. за периода от месец октомври 2015 г. до месец
ноември 2015 г., от която 1 575,30 щатски долари за месец октомври 2015 г.
и 1 248,65 щатски долари за месец ноември 2015 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба /06.06.2016 г./ до окончателното изплащане на
задължението, и обезщетение за забава в размер на 158,77 щатски долара, както
следва: 88,57 щатски долара за периода от 15.11.2015 г. до 03.06.2016 г. върху
неизплатеното възнаграждение за месец октомври 2015 г., възлизащо на
1 575,30 щатски долари; 70,20 щатски долара за периода от 15.11.2015 г. до
03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение за месец ноември 2015 г. в
размер на 1 248,65 щатски долари; 110,83 щатски долари, представляваща
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /06.06.2016 г./ до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 6,23 щатски
долара за периода от 15.11.2016 г. до 03.06.2016 г.; осъден е въззивника да
заплати на „Булминерал“ АД - Варна сумата от 1 150 лева, представляваща
сторени по делото разноски, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред
Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.