МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №107 ОТ 21.11.2018 Г. ПО АНХД №357 ПО ОПИСА ЗА 2018 Г. НА НПРС.
С постановление от 22.10.2018 г. Новопазарската районна прокуратура е направила предложение
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на обвиняемите Е.М.И. и А.М.И., като относно Е.М.И. затова, че на 25/26.01.2018 г. на
неустановено място, в съучастие като подбудител с А.М.И. /последния като
извършител/, умишлено склонил последния противозаконно да си служи с официален
документ – лична карта №***/01.03.2012 г., издадена от ОД МВР – Ш. за Е.М.И.,
ЕГН ********** ***, с цел да заблуди длъжностни лица – М.И.Г., М.Х.И.и И.К.И.,
тримата служители при РУ – Н. и Л.Д.С.– медицински фелдшер, в ЦСМП-Ш., филиал Н.,
като извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.318
от НК, във вр. с чл.20, ал.3 от НК.
Относно А.М.И. затова, че на 26.01.2018 г. в гр. Н., в съучастие като съизвършител с Е.М.И.
/последния като подбудител/, противозаконно си служил с официален документ –
лична карта №***/ 01.03.2012 г., издадена от ОД МВР – Ш. за друго лице – за Е.М.И.,
ЕГН ********** ***, с цел да заблуди длъжностни лица – М.И.Г., М.Х.И.и И.К.И.,
тримата служители при РУ – Н. и Л.Д.С.– медицински фелдшер, в ЦСМП-Ш., филиал Н.,
като извършеното не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл.318
от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
На проведеното съдебно заседание
РП – Н. не изпраща представител.
Обвиняемите
не се явяват на съдебното заседание.
Защитникът
на двамата обвиняеми – адв. Т. М. *** счита, че обвиненията спрямо двамата
обвиняеми са доказани и двамата следва да бъдат признати за виновни в
извършването им. Счита, че обвиняемите следва да бъдат освободени от
наказателна отговорност, като съдът им наложи административно наказание, чийто
размер защитникът моли да бъде минимален, предвид обстоятелството, че и двамата
обвиняеми са безработни.
След като съобрази всички събрани по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Двамата обвиняеми Е.М.И. и А.М.И. са братя близнаци и живеят в с. С., обл. Ш.,
но на различни адреси. Обвиняемият Е.М.И. притежавал документ за самоличност –
лична карта с №***, издадена от ОДМВР – Ш. на 01.03.2012 г. и валидна до
01.03.2022 г., а брат му А.М.И. притежавал документ за самоличност – лична
карта №*********, издадена от ОДМВР – Ш. на 25.08.2008 г. и валидна до
25.08.2018 г.
На
25.01.2018 г. обвиняемият Е.М.И. бил в магазина на селото, където, заедно със
свидетелите Т.С.Ю., С.С.Ю.и Б.Ю.С.консумирали алкохол. Обвиняемият пиел бира. В
един момент свидетелите С.Ю.и Т.Ю.казали, че са свършили цигарите им и така
всички решили да отидат до съседното село Т., за да купят. Потеглили с
автомобила на свидетеля С.С.Ю.Фолксваген „***“ с рег. №***, като обвиняемият Е.М.И.
бил този, който управлявал автомобила. Около 21, 25 часа в централната част на
с. Т., обвиняемият Е.М.И. бил спрян за проверка от свидетелите Д.Н.Д. и Р.В.Д.–
двамата служители на РУ – Каолиново, които в същата вечер изпълнявали
задълженията си по контрол на движението по пътищата. При извършената проверка
на обвиняемия той бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, което отчело наличие на алкохол от 1, 09 промила. Пред
двамата служители на полицията обвиняемият Е.М.И. признал, че е пил бира. Бил
му съставен акт за установяване на административно нарушение №035611/25.01.2018
г., който обвиняемият подписал без възражения. След това на Е.М.И. бил издаден
талон за медицинско изследване на кръв №0014158/ 25.01.2018 г., за да му бъде
взета кръв за изследване в Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Каолиново.
След като дали талона на обвиняемия, двамата полицейски служители се върнали до
сградата на полицейското управление в Каолиново, където имали работа с
граждани, и след около половин час отишли в ЦСМП – Каолиново, за да чакат
пристигането на обвиняемия Е.М.И., за да даде кръвна проба. Чакали там около
час, но обвиняемият не пристигнал.
През това
време, след като взел талона за медицинско изследване, обвиняемият Е.М.И.,
заедно с пътуващите с него свидетели тръгнали обратно към с. С.. По пътя, обаче
обвиняемият се обадил на брат си - А.М.И., обяснил му случилото се и го помолил
да го закара с неговия автомобил до болницата в гр. Н. и там да даде кръв
вместо него, като се представи за брат си с личната карта именно на Е.М.И..
Смятал, че тъй като са близнаци, никой няма да забележи размяната им, а се
опасявал, че при установеното наличие на алкохол може да му бъде отнето
свидетелството за управление. А.М.И. се съгласил и така двамата обвиняеми потеглили
за гр. Н. с колата на последния, като с тях отишли и свидетелите Т.С.Ю. и Б.Ю.С..
В ЦСМП – Н. пристигнали след полунощ, вече на 26.01.2018 г. По това в центъра
на работа била свидетелката Л.Д.С.– медицински фелдшер, заедно със своя колега.
Обвиняемият А.М.И. й представил издадения талон за медицинско изследване и на
свидетелката направило впечатление, че в него е отбелязано обвиняемият да се
яви в ЦСМП – Каолиново. Попитала защо е пристигнал в Н., на което А.М.И.
отговорил, че искал да мине повече време, за да може пробата да отрази по-нисък
резултат. Свидетелката С.се обадила в полицейското управление – Н., откъдето в
центъра пристигнали свидетелите М.И.Г., М.Х.И.и И.К.И. – всички служители на
полицията. Пред всички тях обвиняемият А.М.И. се представил с личната карта,
издадена за своя брат Е.И. с №***, издадена от ОДМВР – Ш. на 01.03.2012 г. и
валидна до 01.03.2022 г. Действително никой от полицейските служители не се
усъмнил в самоличността на обвиняемия, тъй като той имал прилика със своя
близнак. Така на обвиняемия А.М.И. била взета кръв за извършване на медицинско
изследване, като в съответния протокол било отразено, че се взема проба от Е.М.И.,
за изследвано лице се подписал А.М.И.. Извършеното впоследствие изследване
показало, че във взетата проба кръв няма наличие на алкохол. Полицейските
служители при РУ – Каолиново, обаче забелязали голямата разлика между данните
от техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ и от медицинското изследване и
се усъмнили, че може двамата братя да са се разменили. Така от двамата били
взети образци за сравнително изследване и били извършени графическа експертиза
/за подписа в медицинския протокол/ и експертиза по метода на ДНК
профилирането. Заключението от графическата експертиза установило, че почеркът,
с който е положен подписът в протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол от името на Е.М.И., принадлежи на А.М.И..
Заключението по съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по
метода на ДНК профилирането установила, че ДНК профила на взетата кръвна проба
съвпада напълно с ДНК профила от клетъчния материал, взет от А.М.И..
Гореописаните
факти се доказват с категоричност от всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите С.С.Ю., Т.С.Ю.,
Б.Ю.С., М.И.Г., М.Х.И., И.К.И., Л.Д.С., Д.Н.Д. и Р.В.Т.; от приложените по
делото писмени доказателства – протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 26.01.2018 г., талон за изследване №0014158 от 25.01.2018 г., копие
на страници от амбулаторен дневник на ФСМП – Н., копие на страници от журнал за
алкохолни проби при ФСМП – Н., копие н акт за установяване на административно
нарушение №52/25.01.2018 г., 2 бр. извлечения от АИС „Български документи за
самоличност“; от заключенията по назначените по делото експертизи – протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта №169/26.01.2018 г., протокол №18/ДНК-48 от 21.03.2018 г. за
извършена ДНК експертиза и протокол №23 от 16.07.2014 г. за извършена
графическа експертиза, както и от обясненията на двамата обвиняеми, дадени на
досъдебното производство, където те се признават за виновни.
Анализът на
събраните доказателства води до категоричния извод, че с деянието си от
обективна и субективна страна обвиняемият Е.М.И. е осъществил състава на
престъплението по чл.318, във вр. с
чл.20, ал.3 от НК, а обвиняемият А.М.И. от обективна и субективна страна
е осъществил състава на престъплението по чл.318,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Видно е, че на 26.01.2018 г. в гр. Н., в ФСМП в
града, обвиняемият А.М.И. си е служил с официален документ –лична карта
с №***, издадена от ОДМВР – Ш. на 01.03.2012 г. и валидна до 01.03.2022 г.,
която е била издадена за друго лице, а именно за брат му Е.М.И.. Няма съмнение,
че въпросната лична карта представлява официален документ по смисъла на чл.93,
т.5 от НК, тъй като е издадена по установен ред и форма /в Закона за
българските лични документи/ и то от съответното длъжностно лице при ОДМВР в
кръга на службата му. Изпълнителното деяние в случая „служил си с официален
документ“ се изразява в това, че обвиняемият е представил документа на
присъстващите в ФСМП – Н. служители на РУ – Н.. Тези служители - свидетелите М.И.Г.,
М.Х.И.и И.К.И. имат качеството на длъжности лица по смисъл на чл.93, т.1, б.“а“
от НК и по това време са пристигнали в медицинската служба именно по повод
служебните си задължения, а именно за да присъстват при вземането на кръв за
извършване на медицинско изследване, съобразно изискванията на Наредба №1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. С категоричност е установена и целта на представянето от страна
на обвиняемия А.М.И. на документ, принадлежащ на брат му Е.М.И., и това е
желанието на двамата обвиняеми да бъдат заблудени длъжностните лица относно
самоличността на обвиняемия, която цел в крайна сметка е била и постигната. За
осъществяването на това деяние обвиняемият А.М.И. е бил склонен умишлено от
своя брат Е.М.И., който му се е обадил, обяснил му е случилото се и е изискал
от брат се да се представи за него, представяйки чужд документ за самоличност.
Обвиняемият А.М.И. се е съгласил, като е бил изцяло наясно с целта на деянието.
В случая двамата обвиняеми са действали в съучастие. Обвиняемият А.М.И. е имал
качеството на извършител, тъй като е участвал в изпълнителното деяние,
осъществявайки всичките му признаци от обективна и субективна страна, а обвиняемият
Е.М.И. е имал качеството на подбудител, тъй като е поискал и убеждавал и в
крайна сметка склонил брат си да извърши деянието. Двамата подсъдими от
субективна страна са действали с пряк умисъл, тъй като са съзнавали
общественоопасния характер на деянието си, искали са и са целели настъпването
на общественоопасните му последици.
Предвид
горното и като счете, че обвиненията спрямо двамата обвиняеми са доказани,
съдът призна обвиняемия Е.М.И. за виновен в извършване на престъпление по чл.318 от НК, във вр. с
чл.20, ал.3 от НК, а обвиняемия А.М.И. за виновен в извършване на престъпление по чл.318 от НК, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
Обвиненията спрямо двамата подсъдими
са предявени за това, че обвиняемият А.М.И. е бил склонен от брат си Е.М.И.
и е извършил престъплението по чл.318 от НК, като си е послужил с личната карта
на брат си и пред медицинския фелдшер Л.Д.С., с цел да заблуди и нея в
качеството й на длъжностно лице. В тази част на обвинението съдът счете, че
същото не е доказано, доколкото не се установява медицинският фелдшер да има
качеството на длъжностно лице. В случая тази длъжност не попада сред никоя от
хипотезите на чл.93, т.1 от НК, а и с Тълкувателно решение №2 от 21.12.2011 г.
по т.д. №2/2011 г. е прието, че
лекарите, които не изпълняват ръководни функции или функции по управление на
чуждо имущество, не са длъжностно лица, по смисъла на чл.93, ал.1, б.“б“ от НК.
В случая медицинският фелдшер няма данни да изпълнява някакви ръководни
функции, поради което не може да се приеме, че има качеството на длъжностно
лице. Ето защо в тази част на обвиненията двамата обвиняеми бяха признати за
невиновни и оправдани.
Наказанието, което се предвижда
за извършените от обвиняемите деяния е
лишаване от свобода до две години, или пробация, или глоба от сто до
триста лева. Видно от приложената по делото справка за съдимост на обвиняемите,
те не са осъждани, а и не са освобождавани от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Затова по отношение на двамата обвиняеми са налице условията на чл.78а
от НК, поради което и съдът, след като призна всеки от тях за виновен в
съответното престъпление, посочено по-горе, освободи всеки от двамата от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на
1000 лв.
Съдът наложи на всеки от
обвиняемите административно наказание в размер, съвпадащ с минималния,
отчитайки превеса на смекчаващите вината на обвиняемия обстоятелства, а именно,
че обвиняемите са с ниска степен на обществена опасност, оказали са съдействие
за разкриване на обективната истина, като на досъдебното производство са
направили признания, а и същите са безработни, не реализират трудови доходи.
Обвиняемите бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски в
размер на 574,16 лв. по сметка на ОД МВР гр. Ш., като съдът определи и частта,
която всеки следва да заплати, а именно от по 287,08 лв. /двеста осемдесет и
седем лева и осем ст./
В този
смисъл съдът постанови решението си.
13.12.2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: