№ 51
гр. Варна, 21.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно
търговско дело № 20213001000695 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от К. К. К., ЕГН **********, с
адрес с. Киченица, ул. „Мусала“ № 10 против определение № 403/08.11.2021г.
на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 228/21г., с което
производството по делото е спряно до приключване с влязла в сила присъда,
одобрено споразумение, решение по чл.378 НПК във вр. с чл.78а от НК или
прекратяване на наказателното производство водено по досъдебно
производство № 296 ЗМ-50/2021 г. по описа на РУ на МВР – Лозница пр.пр.
№ 1193/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Разград. Жалбоподателят
счита, че обжалваното определение е неоснователно, поради което следва да
бъде отменено. Излага подробни аргументи за това. Според него наличието
на висящо наказателно производство в досъдебна фаза е правно ирелевантно
за гражданския процес. Намира, че липсата на привлечено лице като
обвиняем, в случая на застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност“, е пречка да се направи необходимият за приложение на чл. 229,
ал. 1, т.5 от ГПК извод за тъждество между деянието, за което е образувано
производство за разследване и предварителна проверка от РУП – Търговище
и соченото в исковата молба деяние, за което се твърди, че е виновно
извършено от водача на застрахования при насрещната страна лек автомобил.
1
Сочи, че доколкото при деликтната отговорност вината на деликвента се
презумира, то в настоящия случай същата е налице. Намира спирането за
допустимо само ако фактът на престъплението не може да бъде установен по
реда на гражданския процес, а спорното право е обусловено от тези факти, но
претендира, че тази хипотеза не е налице в настоящия случай. Счита, че за
приложението на чл.229 ал.1 т.5 ГПК е необходимо съдът, който разглежда
гражданскоправния спор, да констатира наличие на престъпни обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора и че не е невъзможно
тези обстоятелства да бъдат установени в самото гражданско производство. В
процесния случай страните не спорят дали водачът на МПС има вина за
настъпване на произшествието. Предмет на установяване и доказване са
други факти, като предпоставките за ангажиране на отговорността на
застрахователя в следствие на извършен деликт, поради което счита, че
спирането е безпредметно. Моли за отмяна на обжалваното определение.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *, в който се релевират доводи
за неоснователност на частната жалба и се иска от съда същата да бъде
оставена без уважение, а обжалваното определение за спиране да бъде
потвърдено. Основният му аргумент се свежда до това, че е недопустимо
гражданският съд да се произнася по въпрос, по който е налице
преюдициално престъпно обстоятелство, за което има висящ наказателен
процес. Счита, че отговорността на ответника по делото е пряко свързана с
виновното поведение на водача на застрахования автомобил, което в
конкретния случай може да се установи само по реда на НПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от третото
лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните
съображения :
Производството по делото е образувано по предявен от К. К. К. от с.
Киченица иск срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул."Симеоновско шосе" № 67А
2
за заплащане на сумата от 61 786.80лв, предявена частично от 81 786.80лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
60 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1786.80лв.,
претърпени вследствие на ПТП от 07.05.2021г.
От представената по делото справка от ОДМВР-Разград във връзка с
досъдебно производство № 296 ЗМ-50/2021 г. по описа на РУ на МВР –
Лозница, липсват данни да е установен извършител на деянието.
При горната фактическа установеност настоящият състав не споделя
извода на първоинстанционния съд, че е налице основанието по чл.229 ал.1
т.5 ГПК за спиране на производството по делото поради наличието на
престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор.
Трайно установената съдебна практика, която настоящият състав споделя
- решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, определение
№ 566/2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV ГО, определение № 7165/2013
г. на IV ГО, определение 44/2010 г. по ч. гр. д. № 15/2010 г. на II ГО,
определение № 378/2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на II ТО, определение №
274/2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на ГО, определение № 96/2016 г. по ч. гр.
д. № 445/2016 г. на IV ГО, определение № 140/2019 г. по ч. т. д. № 214/2019 г.
на II ТО и др./ еднозначно приема, че пречка за надлежното упражняване на
правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в
съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от
него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в
исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното
обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския
съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по
гражданското дело следва да бъде спряно - при образувано наказателно
производство в съдебна фаза - на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК, а при
образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК.
В процесния случай не може да се приеме, че е налице тъждество на
деликвента, деянието и неговата противоправност и престъплението, за което
е образувано наказателно производство, намиращо се в досъдебна фаза,
доколкото по делото пред Разградския окръжен съд са въведени единствено
3
твърдения на ищеца, че лицето Емилия Занева е извършител на ПТП, но не и
доказателства, от които да се установи наличието на извършени от същото
лице престъпни действия. От събраните материали по делото пред
първоинстанционния съд, може да се установи единствено, че се извършва
разследване по ДП № 296 ЗМ-50/2021 г. по описа на РУ на МВР – Лозница, по
което няма привлечено лице в качеството му на обвиняем. Съобразно
предходното, отсъства хипотеза, при която производството по делото да бъде
спряно на осн.чл.229 ал.1 т.5 ГПК.
При това положение гражданският спор следва да бъде възобновен. В
този смисъл е установената константна и актуална съдебна практика :
определение No290/01.09.2020 г. на ВКС-ТК, I ТО по ч.т.д. No1303/2020 г.
С оглед на горното, обжалваното определение е неправилно и като
такова, следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 403/08.11.2021г. на Разградския окръжен съд,
постановено по гр.д. № 228/21г., с което производството по делото е спряно
до приключване с влязла в сила присъда, одобрено споразумение, решение по
чл.378 НПК във вр. с чл.78а от НК или прекратяване на наказателното
производство водено по досъдебно производство № 296 ЗМ-50/2021 г. по
описа на РУ на МВР – Лозница пр.пр. № 1193/2021 г. по описа на Районна
прокуратура – Разград.
ВРЪЩА делото на Разградския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5