МОТИВИ към присъда № 6 / 01.02.2018 г. по
НОХД № 235 / 2017 г. по описа на
Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимата П.Д.И. е повдигнато
обвинение, затова че на неустановени дани през периода 06.01.2016 г. до
24.03.2016 г. в село Градец, община Котел, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот, след като се сговорила предварително с А.К.К., при
условията на продължавано престъпление, отнела чужди движими вещи на обща
стойност 161.91 лева от владението на З.Г.Д. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, с което е осъществила от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК.
Срещу подсъдимата А.К.К. е повдигнато
обвинение, затова че на неустановени дани през периода 06.01.2016 г. до
24.03.2016 г. в село Градец, община Котел, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот, след като се сговорила предварително с П.Д.И., при
условията на продължавано престъпление, отнела чужди движими вещи на обща
стойност 161.91 лева от владението на З.Г.Д. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, с което е осъществила от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК.
В открито съдебно заседание на
01.02.2018 г. съдът е изслушал подсъдимите по реда на чл.370, ал.2 от НПК, след
което на основание чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК е постановил направеното
от тях самопризнание да се ползва при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, след като съдът е преценил, че самопризнанието се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства.
В хода на съдебните прения
представителят на РП Котел поддържа обвинението. Моли и на двете подсъдими да
се наложат наказания лишаване от свобода около предвидения в закона минимум, да
се редуцират по реда на чл.58а, ал.1 от НК с една трета, като изтърпяването да
се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Служебният защитник на подсъдимата П.И.
– адв. Р.Х. ***, моли съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение.
Поддържа искането на прокурора досежно вида, размера и начина на изтърпяване на
наказанието.
Служебният защитник на подсъдимата А.К.
- адв. А.Г. ***, моли съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото
обвинение. Поддържа искането на
прокурора досежно вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието.
Двете подсъдими изразяват съжаление за
извършеното и молят съда да прояви снизхождение при определяне на наказанието.
Съдът,
след като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за
установено следното:
Подс.
А.К. е родена на *** г., не е осъждана, неграмотна, не работи. Подс. П.И. е
родена на *** г., неграмотна, не работи, не е осъждана.
Двете
подсъдими живеят постоянно в село Градец и са приятелки. През месец януари 2016
г. подсъдимите разбрали, че домът на пострадалия З.Д. ***, е необитаем, тъй
като той и семейството заминали на работа извън селото. Решили да извършат кражба.
В изпълнение на уговореното, на неустановена дата през периода от 06.01.2016 г.
до 24.03.2016 г., в тъмната част от денонощието, двете отишли до къщата и
влезли в двора. Вратата на къщата била закована с дървени летви, а от външната
част на прозорците били наковани плоскости от фазер. Подсъдимите успели да
разковат фазера от един от прозорците, отворили прозореца и оттам проникнали
във вътрешността на къщата. Започнали да
търсят нещо за крадене. Намерили и сложили в найлонова чанта три парфюма от неустановена
марка, един шампоан, два крема за лице „Нивеа“, един дамски чоропогащник и един
чифт нови гумени галоши. В друга стая
намерили и взели оттам 30 пакета макарони, осем килограма зрял фасул, четири
килограма захар и три килограма ориз. Хранителните продукти сложили в тенджери
и ги изнесли през прозореца. След като излезли, си поделили откраднатото и се
прибрали по домовете си.
Известно
време след това, пак през посочения по – горе период, подсъдимите решили още
веднъж да влязат в същата къща, за да крадат. През същия прозорец влезли и
откраднали 20 буркана със сладко, 3 литра домашна ракия и една бутилка олио,
след което си поделили откраднатото.
Горните
факти съдът прие, след като обсъди всички събрани по делото гласни
доказателства, които кредитира изцяло – показанията на свидетелите З.Д., Г. Г.
и Д. К.. Към доказателствената съвкупност съдът приобщи и протокола за
доброволно предаване от 27.05.2016 г., с който З. К. е предала на св. Г.
гумените галоши, приложени като веществени доказателства. Към доказателствения
материал съдът приобщи заключението на вещото лице П., според които пазарната
стойност на всички откраднати вещи е 161.91 лева.
Посочените доказателства, обсъдени в
тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето,
начина на извършване на престъплението, мястото на неговото извършване и
предмета на престъпното посегателство.
При така установеното от фактическа
страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимите А.К.К. и П.Д.И.
следва да бъдат признати за виновни, затова че през периода от 06.01.2016 г. до
24.03.2016 г. в село Градец, община Котел, при условията на
продължавано престъпление и предварителен сговор помежду си, като разрушили
преграда, здраво направена за защита на имот, отнели чужди движими вещи на обща
стойност 161.91 лева от владението на З.Д. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен – престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26 от НК.
По делото се установиха всички
съставомерни признаци както от обективната, така и от субективната страна от
фактическия състав на престъплението, за което срещу подсъдимите е повдигнато
обвинение.
Времето на извършване на двете деяния,
включени в продължаваната престъпна дейност, се установява от показанията на
пострадалото лице. За мястото на извършване на престъплението не се спори.
Характеристиките и особеностите на
вещите, предмет на престъпното посегателство, се установяват от показанията на
пострадалото лице.
За да проникнат във вътрешността на
къщата, собственост на пострадалия Д., подсъдимите са разковали фазера и
отворили прозореца, които по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК представляват
преграда, здраво направена за защита на имот.
Доколкото липсва пълно доброволно
възстановяване на отнетите вещи, респективно на тяхната равностойност, съдът не
може да приложи привилегирования състав на чл.197 от НК.
Като са взели описаните по – горе вещи
от дома на пострадалия Д., подсъдимите са прекъснали владението на посоченото
пострадало лице върху описаните вещи и са установили свое собствено владение,
като са се разпоредили с вещите.
От самопризнанията на двете подсъдими
се установява, че престъплението е извършено при условията на предварителен
сговор и деянието не е плод на внезапно възникнало решение. Подсъдими добре са
обмислили предварително плана си, съгласили са се да действат заедно, обсъдили
са детайлите и в изпълнение на взетото решение са отишли до къщата на
пострадалия Д., необитаема към процесния период, с цел да крадат, каквото
намерят. За да се квалифицира престъпната дейност по т.5, е поставено условие
деянието да не представлява маловажен случай. В казуса деянието не представлява
маловажен случай с оглед критериите, установени в чл.93, т.7 от НК.
И двете подсъдими са
извършили кражбата при условията на пряк умисъл – съзнавали са
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са и са искали настъпването
на общественоопасните му последици.
Деянията са извършени от двете подсъдими при условията на продължавана престъпна дейност (чл.26
от НК). Продължаваното престъпление е извършено от всяка от
подсъдимите с две
отделни деяния, които осъществяват
поотделно състава на чл.195 от НК – извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка, при което последващото се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващото.
Деянията са извършени при една и
съща форма на вина – пряк умисъл. Обективните и субективните белези на
престъпните деяния при последващата престъпна проява се явяват продължение на
предходната и са в причинна връзка помежду си с оглед вътрешната им
определеност и насоченост – облагодетелстване по престъпен начин. Именно
обективната и субективната връзка характиризира отделните престъпни деяния като
едно продължавано престъпление и същите се преценяват в съвкупност с оглед
причинения общ престъпен резултат.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази със задължението по чл. 373, ал.2 от НПК и
приложи разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която съдът определя
наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл.54 от НК и така
определеното наказание се намалява с 1/3. Съдът отчете задължението си по
чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи да са налице такива
обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието при условията на
чл.55 от НК.
При определяне на наказанието съдът
отчете степента на обществената опасност на деянието и на подсъдимите,
подбудите за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. И на двете подсъдими съдът определи минимално
предвиденото за престъплението, за което са признати за виновни, наказание от
една година лишаване от свобода, като взе предвид, че са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства : и двете подсъдими са неосъждани, стойността на
отнетото имущество е относително ниска, и двете подсъдими са с изключително
занижен социален статус, липсва постоянна заетост, която да е източник на
доходи на подсъдимите и за семействата им. Съдът редуцира определеното
наказание с 1/3, според правилото на чл.58а, ал.1 от НК и наложи остатъка от
осем месеца.
И за двете подсъдими съдът разпореди
приложението на чл.66, ал.1 от НК, тъй като би било акт на неоправдана репресия
наложеното наказание да се изтърпи ефективно. Налице са формалните изисквания
за това : наложеното наказание е по - малко от три години и към момента на
извършване на престъплението подсъдимите не са осъждани на лишаване от свобода.
Законът е поставил изискване пред съда да извърши преценка дали за постигане на
целите на наказание и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително
наказанието да бъде изтърпяно ефективно. Съдът счита, че
следва да се даде приоритет на личната превенция и прецени, че поправянето на подсъдимите извън условията на
затворническата среда би било постижимо, тъй като процесът на превъзпитание и
преодоляване на психическите нагласи, довели от извършване на престъплението,
няма да премине по – успешно при пълна изолация от общество.
Съдът определи на подсъдимите изпитателен срок от три години, който дори и в
минимална продължителност, е достатъчно дълъг и е в състояние да реализира в
пълнота предупредителния потенциал на условното осъждане и да препятства подсъдимите да извършват
противообществени прояви под страх, че наложеното с тази присъда наказание ще
бъде приведено в изпълнение, ако до изтичане на изпитателния срок извършат
друго престъпление.
На основание чл.111 от НПК съдът разпореди да се върне на собственика З.Д. един чифт черни гумени
галоши, приложени като веществено доказателство по делото.
По правилата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
всяка от подсъдимите да заплати
по сметка
на ОД на мвр Сливен направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 42.32 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
С
Ъ Д И Я :