Решение по дело №441/2021 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260140
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Николай Александров Николов
Дело: 20211520200441
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р    Е    Ш    Е     Н     И     Е

 

гр.Кюстендил, 19.05.2021г.

 В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав :

                                                          Районен съдия : Николай Николов             

при секретаря  Валентина Спирова,

като разгледа докладваното от съдията АНД №441 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид:

 

 

 

Делото е образувано по жалба от Б. Бисеров И., ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление №21-1139-000409 от 22.03.2021г., издадено от началника на сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП - „глоба“ в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Претендира се отмяна на атакуваното постановление, като се излагат доводи за неговата незаконосъобразност.

АНО не е взел участие в производството.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 11.03.2021г. около 19:40ч. в гр.Кюстендил по ул.“Овощарска“ срещу бензиностанция S Макс в посока към ул.“Бузлуджа“ жалбоподателят управлявал лек автомобил Ситроен 3Х с рег***, собственост на трето лице. Бил спрян за проверка от полицейските служители – Г. и свидетеля В., които установили, че МПС е с прекратена регистрация от 03.03.2020г. по чл.143, ал.15 ЗДвП. Приели, че са нарушени разпоредбите на чл.145, ал.2 и чл.140, ал.1 ЗДвП.

Съставен бил АУАН, предявен и връчен на нарушителя без възражения.

Въз основа на акта на 22.03.2021г. е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Прието е, че с деянието са нарушени посочените разпоредби. Наложени са визираните наказания на посочените по-горе основания.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и показанията на посочените свидетели.

В събрания доказателствен материал не се констатираха други противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

Приемайки, че АУАН е редовно съставен и предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, съдът зачете неговата доказателствена сила, доколкото по делото не се събраха доказателства за противното.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

 

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила – АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е предоставена възможност да подаде възражения по акта. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушенията са описано с всички релевантни признаци, ясно и безпротиворечиво са формулирани, по начин, ненакърняващ правото на защита на нарушителя.

Не се събраха доказателства за фактическа обстановка, различна от установената.

Установено бе, че при посочените в НП условия жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, доколкото същото е било с прекратена регистрация, при което правилно е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП.

По този начин жалбоподателят виновно е осъществил административнонаказателния състав по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП. При така извършеното нарушение АНО правилно е приложил материалния закон, като е наложил санкциите, предвидени за него в минималните размери.

Посоченото нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което липсват предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН.

При това положение НП следва да се потвърди в тази му част.

Досежно нарушението по чл.177, ал.6, пр.2 ЗДвП:

Както в АУАН, така и в НП се твърди, че процесното МПС е собственост на трето лице. Т.е. липсват твърдения, че жалбоподателят е имал качеството „приобретател“, каквото е предвиждането в посочената за нарушена разпоредба, а именно чл.145, ал.2 НК.

При това положение, без да е установен основен елемент от фактическия състав, определящ съставомерността на визираното в НП нарушение, обвинението и приложената санкция са напълно необосновани.

Ето защо, НП следва да се отмени в тази му част.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-1139-000409 от 22.03.2021г., издадено от началника на сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, в частта му, с която на Б. Б. И., ЕГН ********** *** на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП са наложени административни наказания: глоба“ в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

ОТМЕНЯ посоченото НП в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

Районен съдия: