Решение по дело №229/2023 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-1932 от 30.10.2023 г., подадена от П. В. О.-С. от [населено място], с [ЕГН], чрез адв. Е. П. от АК – Габрово, против Заповед № 1852 от 15.09.2023 г. на зам.-кмета на Община Габрово с искане за нейната отмяна.

С процесната Заповед се одобрява ПУП – ПРЗ за ЧИ на плана за част от кв. 85 по плана на [населено място], СЗ – трета част, като с ПУП – ПР за сметка на УПИ III– 479, с предназначение за жилищно строителство, се образува нов УПИ XXX – 609, също за жилищно строителство, като регулационните линии се прокарват по имотните граници на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Изменението е нанесено на скица № 539/04.07.2023 г. Също така с ПУП – ПЗ за новия [УПИ] се установява устройствена зона – Жм, с посочени в атакуваната заповед устройствени показатели. Посочени са и ограничителни линии на основното застрояване.

Жалбоподателката твърди, че като подписана от заместник-кмета на общината процесната заповед се явява нищожна, издадена от орган, който не притежава съответните правомощия. Алтернативно се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон: Липса на предпоставки за процесното изменение на плана; Липса на мотиви и доказателства за наличието на основания по §.8, ал. 2,т. 3 от ЗР от ЗУТ; Не е дадено съгласие на всички заинтересовани лица, като подаденото заявление за процесното изменение изхожда само от едно от тях.

Жалбоподателката е един от собствениците на УПИ III– 479, в рамките на който е очертан новообразуваният УПИ XXX – 609 и в този смисъл тя има правен интерес от оспорване на процесната заповед. Жалбата е подадена в 14-дневен срок от издаването на ИАА. Като подадена от лице с правен интерес, в законния срок и против подлежащ на съдебно оспорване пред административен съд ИАА, същата се явява редовна и допустима, с оглед на което съдът я разгледа по отношение на нейната основателност.

Като заинтересовани лица съдът е конституирал всички, участвали в производството по издаване на процесната заповед, които са и посочени в списък на заинтересованите страни, като собственици и носители на ограничени вещни права на засегнатите с изменението имоти.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателкщата се представлява от адвокат Е. П. и адвокат Е. Ф., които поддържат жалбата, като адв. Фичерова сочи, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган, но липсват мотиви за неговото издаване. Не са налице хипотезите на чл. 134, ал. 2 от ЗУТ за изменение на устройствения план. Формално е посочена нормата на т. 2, без да е конкретизирано коя от хипотезите й се има предвид. Възможността за изменение на регулационния план по §.8, ал. 2, т. 1-3 от ПР на ЗУТ съществува само тогава, когато завареният от този закон дворищнорегулационен план, одобрен при действието на стария ЗТСУ, предвижда създаване на собствени по регулация дворищнорегулационни парцели или парцели с придаваеми поземлени имоти или части от такива, за придаването на които се иска изравняване и заплащане. В случая административният орган не е събрал и представил доказателства в тази насока, поради което остава недоказана приложимостта на тази разпоредба. Не всички заинтересовани лица са били уведомени за планираната промяна и по този начин е препятствана възможността за защита на интересите им. По тази причина и П. О. не е депозирала възражение. Не става ясно какво е продиктувало провеждането на процедурата по промяна на ПУП и издаването на заповедта.

Ответната страна – зам.-кмет на Община Габрово, се представлява от главен юрисконсулт Д., която оспорва жалбата. Изразява се становище за наличие на правомощия на автора на процесния ИАА да издава заповеди от вида на процесната и спазване на законово предвидената процедура – разглеждане проекта от ОЕСУТ. Актът е съобщен на заинтересованите лица, видно от приложените към преписката известия за доставка. Налице е нормативната хипотеза, позволяваща процесното изменение на регулационния план и тя не изисква съгласие на други лица, вкл. на останалите заинтересовани. Имотът с [идентификатор] е нанесен в КККР през 2015 г., след приемането на картата през 2007 година, следователно е налице изменение на кадастралната карта, което е основание и за промяната в ПУП от 2011 година, която касае единствено нанасянето на този имот и регулационните му граници без други изменения, вкл. без промяна в предназначението.

Заинтересованите лица Д. П. П. и Р. Н. П. се представляват от адв. Ц., която оспорва жалбата и моли за оставяне на оспорения ИАА в сила. Намира, че по делото е установено наличие на разминаване между имотните граници на двата засегнати с ИАА имота, което е основание по ЗУТ за промяна в ПУП, за да може регулационните линии да съвпаднат с имотните реални граници и това е именно основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 от закона, на което се позовава административният орган. При това основание за промяна в устройствения план не се изисква процедурата да се инициира от името на всички засегнати или да се изисква тяхното изрично съгласие. Достатъчно е, че авторът на АА е предоставил възможност на всички тях да вземат отношение по въпроса преди издаването на заповедта, като самата жалбоподателка също не е била лишена от тази възможност.

Останалите конституирани като заинтересовани страни – Д. Х. О., П. Х. А., Б. Н. О., М. В. О., И. С. С., В. А. П., И. П. К., не се явяват и не се представляват в о.с.з.,не взимат отношение по правния спор.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е издадена на правно основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според която норма влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. В случая процесната промяна на ПУП е с обхват до част от един квартал /кв. 85/ и касае един УПИ, в който се вписва новообразувания. Съгласно чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ, разрешение за изработване на проект за ПУП на част от урбанизирана територия в обхват до един [жк], се дава със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект. Нормата на чл. 129, ал. 2 от Закона предвижда ПУП в обхват до един квартал да се одобрява със заповед на кмета на общината. С §.1, ал. 3 от ДР на ЗУТ се регламентира възможността кметът на общината да може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В случая той се е възползвал от тази възможност, като със Заповед № 602 от 11.04.2017 г. на кмета на Община Габрово, на основание чл. 39, ал. 4 и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и §.1, ал. 3 от ДР на ЗУТ на зам.-кмета на същата община, Н. М., са предоставени изчерпателно изброени правомощия, свързани с прилагането на ЗУТ, сред които в т. 9 е посочено, че му се предоставя и правомощието да издава заповеди за одобрение на изменения на влязъл в сила ПУП в обхвата до един [жк], вкл. когато /т.9.2/ е налице изменение на кадастралния план или при одобряване или изменение на КК в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в КК, която е използвана като основа за изработването на ПУП. С оглед така изложеното настоящият съдебен състав намира, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган.

Приложено е становище от 09.06.2023 г. на гл. архитект на Община Габрово, съгласно което предложеното изменение е допустимо, поради което се предлага издаването на заповед на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ.

Със Заповед № 1148 от 13.06.2023 г. на зам.-кмета на Община Габрово, на основание чл. 124а, ал. 2 и чл. 135, ат. 3, във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ се разрешава изработване чрез възлагане от заинтересовани лица на ПУП–ЧИ–ПРЗ за [УПИ] – за жилищно строителство, от кв. 85 по плана на [населено място], като се образува нов УПИ XXX–609, със същото предназначение, чиито регулационни линии да се прокарат по имотните граници на ПИ с идентификатор № 14218.503.609 по КККР на [населено място]. С тази заповед са дадени указания за това, на какви условия следва да отговаря проектът.

Подадено е заявление на Д. П. П. от 22.06.2023 г., с което същата е заявила желание за одобряване промяна в устройствения план на част от кв. 85 по плана на [населено място] за имот с планоснимачен № III – 479, към което прилага съответните документи, вкл. проект. Исканата от нея промяна се обосновава с нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като в част от изобразения на него УПИ III – 479 се нанесе УПИ XXX – 609 съгласно местоположението и [жк], отразени в изменението на КККР от 2015 година. Приложени са картни носители на състоянието на имота до момента, на исканото изменение, скица-проект на СГКК – Габрово от 27.08.2015 г. /когато е била изменена КК за имота/, действаща скица от КК за имот с [идентификатор], на която той е отразен като самостоятелен такъв, вече не в рамките на [имот номер], а като съседен на него от югозапад. Желанието на заявителката е устройственият план също да отрази имота й по този начин, с тези негови граници и местоположение.

Д. П. е лице с правен интерес, което има правото да стартира и участва в тази процедура като съсобственик на ПИ с идентификатор № 14218.503.609, съгласно НА за продажба на недвижим [имот номер] от 25.02.2021 г. Към този момент имотът вече е бил нанесен в КККР в настоящия си вид и със същия идентификатор, което се потвърждава и от вещото лице по делото. Нещо повече – самата жалбоподателка е призната за собственик на ПИ с [идентификатор] на 30.12.2022 г., видно от [НА] от тази дата, като нейният имот е описан посредством местоположение, [жк], един от които е процесният новообразуван по ПУП имот - № 14218.503.609. Видно от отговора на началник СГКК – Габрово /л. 132 и сл./ и заключението на експертизата, при първоначалното одобряване на КККР [ПИ] не е бил нанесен като самостоятелен такъв. На 23.01.2014 г. П. К. М. е поискал изменение на КК и нанасянето му в рамките на [ПИ], като изменението на картата по заявения начин е одобрено на 27.08.2015 г. Няма данни за засягане на други съседни имоти, новият имот е нанесен изцяло в границите на [ПИ]. По същия начин се отразява и процесната промяна на устройствения план, който не засяга други имот.

В тази връзка и макар и да са участвали в производството по издаването на процесната Заповед, заинтересованите лица И. С. С. /собственик на [ПИ]/, В. А. П. и И. П. К. /собственици на [ПИ]/, не са такива със засегнати права и интереси от процесния ИАА, поради което следва да бъдат заличени. Съгласно чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Тези лица са жалбоподателката и останалите заинтересовани лица, които са конституирани като такива, без собствениците на други съседни имоти. Според ал. 2, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана, като в случая тази хипотеза е неприложима, т.к. липсва такова предвиждане в процесното изменение; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния, каквото основание също не е налице в случая; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота- предмет на плана – видно от съдържанието на процесния ИАА и заключението на вещото лице и тази хипотеза не е налице; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване – такова основание също няма данни да е налице в случая.

Съгласно допусната и приета от съда, неоспорена от страните експертиза, територията, в която попада процесният нов имот, е уредена за първи път през 1974 година, като на него той не е нанесен с граници и кадастрален номер. В района, в който попада имотът, с плана за регулация е предвидено предназначение „за комплексно застрояване и спортен терен“. Следващият план за улична и дворищна регулация е одобрен на 19.02.1988 г., като според него районът, в който попада имотът, е за жилищен групов строеж, като в кадастралния план не са нанасяни имотните му граници, а предвиждането на плана не е реализирано. В КККР от 2007 г. районът, в който попада процесният имот, е включен в границите на съседния такъв 14218.503.479. До влизане в сила на действащия план за улична и дворищна регулация от 21.07.2011 г. границите на [имот номер] са изменяни няколко пъти след нанасянето му по реда на чл. 51, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗКИР за нанасяне на имот, които не са били отразени при съставянето на тази карта. С влизане в сила на действащия план за регулация на Северната зона на [населено място] през 2011 г. до настоящия момент, въпреки многократните промени в КК по този ред, дворищните регулационни линии на [УПИ] от кв. 85 не са променяни по реда на чл. 134 от ЗУТ. Поради правените промени в КК през 2015 година е налице несъответствие между КККР и приетата през 2011 г. дворищна регулация. В о.с.з. от 28.03.2024 г. вещото лице изрично посочва, че с процесното изменение на ПУП новият устройствен план за двата засегнати имота – стар и новообразуван, изцяло съответства на имотните граници на същите по сега действащата КК. Устройствената зона се запазва, не се променят показателите за застрояване, нито предназначението на имотите.

Макар че имотите на някои от участвалите в процедурата лица не се засягат от изменението, както вече бе посочено по-горе, административният орган ги е уведомил за проекта и подаденото заявление. Съгласно нормата на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, когато проектът за подробен устройствен план е за част от населено място или селищно образувание в обхват до един [жк], както е в случая, обявлението по ал. 1 не се обнародва в "Държавен вестник", а се съобщава на заинтересуваните лица в срок един месец от постъпването на проекта в общинската администрация. В случая това е сторено със Съобщение изх. № АУ-02-10-53 от 19.07.2023 г., като в него е посочено къде се намира проектът, като на заинтересованите лица е предоставена възможност да се запознаят с него и да направят писмени възражения, предложения и искания по същия в 14-дневен срок от съобщаването, съгласно ал. 5. Жалбоподателката е сред уведомените лица по реда на §.4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, като същата не е била намерена на адреса, поради което е установен постоянният й адрес, съставен е Протокол от 17.08.2023 г., в който е отразено, че същата не е намерена на този адрес, поради което съобщението е поставено на таблото за съобщения в общината, публикувано е на интернет страницата на същата и е поставено на недвижимия имот, за който се отнася /[ПИ]/. По този начин е съобщено и на още едно от заинтересованите лица – Д. О.. Останалите са получили съобщения по пощата, видно от приложените известия за доставка. Съобщенията са поставени на 17.08.2023 г. След изтичане на 14-дневният срок от последното съобщаване /17.08.2023 г./, на 04.09.2023 г. е съставен Акт за постъпили възражения /обжалвания/ по обявен проект, в който е посочено, че такива не са налице. Поради това на следващия ден – 05.09.2023 г., проектът е разгледан от помощния орган ОЕСУТ, който приема проекта за ПУП – ПРЗ за частично изменение на ПУП в кв. 85 по плана на [населено място] и предлага на кмета на общината да издаде заповед по реда на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, а именно – процесната такава – обект на обжалване в настоящото производство. Тази заповед е съобщена на жалбоподателката на 18.09.2023 г. по пощата.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и съотнасяйки фактите към приложимите правни норми, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Както бе мотивирано по-горе, заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия.

Спазена е процедурата по нейното издаване, като на заинтересованите лица е съобщено по предвидения в ЗУТ ред за началото на производството и им е предоставена възможност за участие чрез подаване на предложения, становища и възражения. Заявлението за изменението на ПУП е разгледано от помощния орган едва след изтичане на законово определения срок за подаване на такива, а заповедта е издадена въз основа на дадено положително становище от ОЕСУТ, съгласно чл. 128, ал. 8 от ЗУТ. Конкретно жалбоподателката не е с ограничени възможности за защита, вкл. такива, каквито не е могла да реализира и чрез подаване на жалбата й до съда. В заключение съдът намира, че при издаването на процесната Заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нейната отмяна.

По отношение приложението на материалния закон съдът взе предвид, че основанията за изменение в ПУП са регламентирани в чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ, като в случая процесната промяна е обусловена от нормата на ал. 2, т. 2, съгласно която влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Тази норма съответства на фактическото основание, посочено в процесния ИАА като причина за процесната промяна. То е и налице, видно от събраните в хода на делото доказателства– изменение на КККР от 2015 година, настъпило след последната промяна на устройствения план от 2011 година, установено от приложения картен материал, писмото на СГКК – Габрово, заключението на вещото лице. Видно от същите доказателства налице е несъответствие между границите на процесните имоти - №№ 609 и 479, с регулационните линии. Друго уточнение на мотивите не е необходимо, от наличното такова в ИАА са ясни по несъмнен начин фактическите и правни основания за одобрената промяна. По този начин от една страна са следва да се приеме, че административният орган е спазил всички изисквания за форма на акта, а от друга – поради наличието на основание за неговото издаване измежду изрично регламентираните в закона е налице и съответствие на ИАА с материалния закон. В случая възражението на жалбоподателката за нарушение нормата на §.8 от ДР на ЗУТ е неотносимо, т.к. не това е основанието за изменение на устройствения план. Нито се твърди, нито е налице придаване по регулация на части от дворища или парцели.

При цялостната проверка за допустимост и законосъобразност на процесния ИАА съдът не установи наличието на основания за постановяване на неговата нищожност или за отмяната му, поради което жалбата срещу него следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на правния спор своевременно направени и основателни се явяват претенциите на ответника и заинтересованите лица – Д. П. П. и Р. Н. П., за присъждане на сторените от тях в производството деловодни разноски. В тази връзка в полза на Община Габрово, като юридическо лице, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В полза на заинтересованите лица следва да се присъдят разноски на стойност 1250.00 /хиляда двеста и петдесет/, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно по своя размер, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, А. съд- Габрово

РЕШИ:

О. О. на Заповед № 1852 от 15.09.2023 г. на заместник-кмета на Община Габрово, с която е одобрено частичното изменение на ПУП – План за застрояване и регулация, за част от кв. 85 по плана на [населено място], СЗ – III част, с който за сметка на УПИ III – 479, за жс, се образува нов урегулиран поземлен имот – [УПИ], за жилищно строителство, като регулационните линии се прокарват по имотните граници на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] и са определени устройствени показатели и ограничителни линии на основно застрояване.

ЗАЛИЧАВА конституираните като заинтересовани лица 1. И. С. С., 2. В. А. П., 3. И. П. К..

ОСЪЖДА П. В. О.-С. от [населено място], с [ЕГН] да плати на Община Габрово деловодни разноски на стойност от 100.00 /сто/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА П. В. О.-С. от [населено място], с [ЕГН] да плати на Д. П. П. с [ЕГН], и Р. Н. П. с [ЕГН], двамата – от [населено място], деловодни разноски на стойност 1250.00 /хиляда двеста и петдесет/ лв., съставляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му, подадена чрез А. съд – Габрово до В. А. съд.

Препис от същото да се връчи на страните в едно със съобщенията за неговото изготвяне.