Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК. Жалбоподателят – С. "НББАЗ", гр. С., длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 740 по описа на частен съдебен изпълнител Д.К., рег. № 728 за 2015 година – претендира отмяна постановлението за разноските по посоченото дело на основание неправилното им определяне в частта за направените от взискателя разходи за адвокатско възнаграждение и начислената такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Изложени са оплаквания, по същество свеждащи се до това, че взискателят не е предоставил на длъжника възможност да плати доброволно без образуване на изпълнително дело. Към него били отправяни покани в хода на воденото между страните исково производство, както и след постановяване на осъдителното решение, установяващи готовност на длъжника да плати, но същият инициирал образуването на изпълнително производство, въпреки настояването от страна на жалбоподателя да плати доброволно. Заради това жалбоподателят счита, че не е станал повод за завеждане на изпълнителното производство и не дължи разноски. Неоснователно в поканата за доброволно изпълнение частният съдебен изпълнител начислил разноски, представляващи пропорционална такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Към момента на изготвяне на призовката за доброволно изпълнение не е имало събрана сума, за да има основание за начисляване на таксата. По отношение дължимостта на тази такса се навежда довод и за наличието на разпоредба от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, съгласно която върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, не се събира такса по чл. 26 от Тарифата. Разноските за адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита в хода на изпълнителното производство не са дължими, понеже не са сторени от страна с правен интерес по делото . В отношение на евентуалност се търси намаляване на разноските на основание да са прекомерни в съпоставка с фактическата и правна сложност на изпълнителното производство. Изложени са доводи, по същество свеждащи се до това, че не се дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, частният съдебен изпълнител не е извършил изпълнителни действия, поради което не му се дължи такса върху материалния интерес, изпълнителното дело не представлява фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение е прекомерно, размерът на таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители не е изчислен правилно. Депозирани са особени искания за спиране на изпълнителното производство поради наличие на висящо административно производство по оспорване на ал. 6 на чл. 26 от ТТРЗЧСИ и за отвод на съдиите от Великотърновски окръжен съд. Ответниците по жалбата - взискателите по делото - са изложили доводи за безпорочност на атакуваното постановление. Съдебният изпълнител излага доводи за правомерност на атакуваното постановление. Съдът, като прецени събраните доказателства, данните по делото и доводите на страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема: По искането за отстраняване на състава от разглеждане на делото: Изложените в жалбата факти по особеното искане за отстраняване на състава не се вместват в хипотезите на чл. 22 от ГПК. Искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По искането за спиране на изпълнителното производство: Искането за спиране е неоснователно. Основанията за спиране на делото са лимитативно изброени в закона. Процедурата по атакуване на подзаконови нормативни актове пред Върховния административен съд влияе върху приложението на правна норма, и затова не касае възможността поставения с жалбата въпрос да бъде разгледан откъм основателност. По същество: Изпълнително дело № 740 по описа на частен съдебен изпълнител Д.К., рег. № 728 за 2015 година, е образувано по молба на взискателите чрез техния представител по пълномощие въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу С. „НББАЗ”, гр. С. за сумата от 500 лв.,за всеки взискател, представляваща част от вземане с общ размер 5 000 лв., представляващо обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по системата „Зелена карта” за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.07.2011 г. ведно със законната лихва считано от 11.07.2011 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и за присъдените в исковото производство разноски. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, като в срока за доброволно изпълнение сумата е постъпила по сметката на по сметка на ЧСИ Диана Колева. Длъжникът по изпълнението е оспорил таксите и разноските по поканата за доброволно изпълнÕние. С обжалваното постановление съдебният изпълнител е уважил единствено искането за преизчисляване размера на дължимата законна лихва до датата на плащането. Така установената фактическа обстановка, налага следните изводи по възраженията, наведени в жалбата на длъжника. По възражението, че на взискателя не е дадена възможност да изпълни доброволно задължението си: С възражението се въвежда довод за забава на кредитора, поради липса на съдействие за изпълнение каквато съдът не счита, че е налице. Касае се за парична, а значи за носима престация, спрямо която за длъжника е налична възможността по чл. 97, ал. 1, изречение второ от ЗЗД. По възражението за недължимост на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и евентуално за нейното намаляване: Възражението е неоснователно. В хипотезата на плащане след образуване на изпълнително дело и в срока за доброволно изпълнение, се дължи такса върху събраната сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 79 ал. 1 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Нито една от сочените хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски, не е налице. Плащането в настоящия случай е направено след образуване на изпълнителното дело и в ТТРЗЧСИ, дори и към момента, не съществува изключение, по силата на което таксите по т. 26 да не се събират, ако сумата е заплатена в срока за доброволно изпълнение. Такова изключение, а именно промяната в т. 6 от т. 26 ТТРЗЧСИ, не действа към настоящия момент по силата на влязло в сила Определение № 10729 на ВАС по адм. дело № 10545/2014 г., с което е спряно действието на изменението в Тарифата. Това изменение не е имало действие и към момента на начисляване и удържане на пропорционалната такса. Поради гореизложеното възражението на длъжника се явява неоснователно. Размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която е пропорционална, се определя на базата на съответния размер на паричното вземане, за изпълнение на което е образувано изпълнителното дело. В случая таксата следва да се събере по т. 26, б. „Г” , съгласно която за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 10000 до 50 000 лв. – 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10000 лв. Общият размер на претендираните от взискателя представлява сборът на сумите по изпълнителния лист, законната лихва от 11.07.2011 г. до датата на заплащане, адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и заплатените авансови такси. Размерът на таксата според настоящия състав е изчислен неправилно от частния съдебен изпълнител, с оглед съображенията , които съдът излага по- долу относно дължимостта и размера на адвокатското възнаграждение. По възражението за недължимост разноските за адвокатско възнаграждение и евентуално за тяхното намаляване. За уговорения адвокатски хонорар в договора за правна защита и съдействие, приложен към изпълнителното дело, има издадена фактура, както и доказателства за реалното му заплащане по банкова сметка на адвокатското дружество. Фактът, че плащането е направено от процесуалния представител на взискателя по сметка на адвокатското дружество в случая е ирелевантен и не може да повлияе на отговорността за разноски. Погасяването на парично задължение чрез плащане може да се направи на кредитора, в казуса на процесуалния представител по пълномощие на ищците, от всяко трето лице. Реално заплатеният от взискателя адвокатски хонорар не се явява прекомерен с оглед размера на паричното вземане. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изп. дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по делото действията по образуване на изпълнителното дело са извършени от пълномощника на взискателите, по чиято молба е образувано процесното изп. дело, поради което на него му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В конкретната хипотеза в договора за правна защита и съдействие е договорено извършването на действия по образуване на изпълнителното дело от взискателите, както и действия по водене на същото. Ето защо на взискателите се дължат и предвидените в чл. 10, т. 2 от Наредбата разноски в общ размер на 150 лв. По отношение на възнаграждението за образуване на изпълнително дело настоящата инстанция счита, че размерът на възнаграждението следва да е, както се посочи и по- горе, 200лв. Съдебният изпълнител е приел, че на всички взискатели се дължи заплатеното от всеки един от тях възнаграждение за образуване на изпълнително дело. По отношение на тях е издаден един изпълнителен лист и изпълнителното дело е образувано по обща молба на всички тях като взискатели, тоест, адвокатът е изпълнил задължението си по договорите за правна помощ да образува изпълнително производство с изготвянето и депозирането на една единствена молба. Предвид факта, че за всички взискатели е издаден един общ изпълнителен лист, други действия по образуването на изпълнително производство не са били необходими. С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира, че на взискателите по изпълнителното дело се дължи адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп. дело в общ размер на 1100 лв. лева без ДДС или 1320 лева с ДДС. Тоест, за процесуално представителство по делото на всеки един взискател се дължи заплатеното от него отделно възнаграждение на процесуалния представител плюс съответната част от възнаграждението за образуване на изпълнително дело, която в случая е 40лв. с ДДС. Възнаграждението за адвокат следва да бъде намалено до горепосочения размер. Въпросът дали реално са извършени действия по процесуално представителство и в какъв обем, би могъл да се постави на обсъждане само ако се касае до хипотезата на намаляване на адвокатското възнаграждение. Тъй като то е определено и заплатено в минималните, предвидени в Наредба № 1/ 2004г. размери, този въпрос не следва да се обсъжда. Възнаграждението за адвокат е поискано своевременно, не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и са налице доказателства за неговото реално заплащане, поради което и правилно присъдено с обжалваното постановление за разноски. Предвид горното, съдът намира, че с оглед намаляването на адвокатското възнаграждение, следва да се намали и размерът на дължимата и начислена от ЧСИ такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, като реално дължимият такъв съдът определя на 1 225,20 лв. с ДДС. С оглед нÓ изложеното жалбата се явява само частично основателна . Водим от горното Окръжен съд Велико Търново Р Е Ш И : Отхвърля искането на С. „НББАЗ”, гр. С. за отвод на състава на съда като неоснователно. Отхвърля искането на С. „НББАЗ”, гр. С. за спиране на производството по изпълнително дело № 740 по описа на частен съдебен изпълнител Д.К., рег. № 728 за 2015 година. Отменя постановлението за разноски по изпълнително дело № 740 по описа на частен съдебен изпълнител Д.К. за 2015 год. в частта му, с която е отказано намаляване на адвокатския хонорар, който се дължи на взискателите, вместо което постановява : Присъжда в полза на взискателите адвокатско възнаграждение в размер на 1320лв. с данък добавена стойност общо или по 220 лв., с данък добавена стойност, за всеки един от тях. Отменя постановлението за разноски по изпълнително дело № 740 по описа на частен съдебен изпълнител Д. К. за 2015 год. в частта, с която е отказано намаляване на дължимата по реда на чл. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса върху събраната сума, като НАМАЛЯВА размера на таксата на 1 225,20/хиляда двеста двадесет и пет лева и двадесет стотинки /лв. с данък добавена стойност. Отхвърля жалбата в останалата й част, като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |