Р Е Ш Е Н И Е
№
……………
гр.Варна,
04.07.2008г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание от
пети юни две хиляди и осма година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Р.С.
при
участието на секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1248 по
описа за 2007г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на ГПК /1952г./ вр. §2 ГПК /2007г./.
Предявени
са в условията на обективно комулативно съединяване искове с правно основание
чл.45 ЗЗД от Х.И.Д. против Й.А.И. за заплащане на сумата от 90 000 лв.,
претендирана като обезщетение за причинени му от ответника неимуществени вреди
в резултат на извършено от последния престъпление по чл.351 ал.1 вр.350 ал.3
вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
увреждането – 02.07.2005г.; за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
в резултат на същото деяние имуществени вреди, представляващи разходи за
здравни услуги в размер на 2 459.70 лв., разходи за лекарства и
лекарствени препарати – 746.50 лв., разходи за пътни разноски до лечебни
центрове в размер на 1 391.60 лв. разходи за възнаграждение за придружител
в размер на 341.44 лв., ведно със законната лихва върху претенциите за
имуществени вреди от 31.11.2005г. до окончателното им изплащане и за заплащане
на периодично обезщетение в размер на 530 лв. като обезвреда за бъдещите
разходи, които ищецът следва да прави в резултат на нанесените му телесни
увреждания от посоченото по-горе престъпление и включващи разходи за лекарства
в размер на 250 лв., разходи за здравни услуги в размер на 80 лв. и разходи за
придружител в размер на 200 лв.
Предявен
е и иск от И.Н.Д. против ответника Й.А.И. също с правно основание чл.45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 20 000 лв., претендирани като обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат на увреждането на сина му –
ищеца Х.Д., последното виновно причинено от ответника чрез посоченото по-горе
съставомерно деяние.
В
исковата молба и направените по реда на чл.100 ГПК уточнения ищците са изложили
твърдения, че с решение № 971/16.04.2007г. на ВРС ответникът е бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.351 ал.1 вр. чл.350 ал.3 вр. ал.1
вр. чл.26 ал.1 НК при което е настъпило трайно увреждане на здравето на ищеца Х.Д.
– слепота на двете очи, ведно с множество увреждания на телесни органи и
системи. Твърдят, че в резултат на тази увреда първият от ищците, който за
известно време е бил и в кома е претърпял значителни болки и страдания, които
продължават и към настоящия момент, загубил е завинаги работоспособността си,
възможността да живее нормален и самостоятелен живот, какъвто е водил досега.
Освен чисто физическите болки се сочи, че са претърпени и душевни терзания,
свързани с липсата на перспектива за възстановяване и неудобствата, породени от
слепотата и другите телесни увреждания, коренната промяна в начина на живот
относно възможността за свободно придвижване и осъществяване на социални
контакти. Наведени са и доводи, че ответникът И.Д. също е преживял
неимуществени вреди, виждайки как страда сина му, както и от съществувалата
реална заплаха за живота му, непосредствено след натравянето. Наред с
твърденията за претърпените болки и страдания и от двамата ищци в исковата
молба са въведени и доводи за претърпени от ищеца Х.Д. имуществени вреди,
изразяващи се в направени от него разходи във връзка с лечението и ангажирането
на придружител, размерите на които са уточнени по пера в молба от 25.02.2008г.,
както и твърдения за необходимост от бъдещи разходи, пряко свързани с
настъпилото по вина на ответника увреждане на здравето му – средства за
лекарства, здравни услуги и разходи за придружител.
С
оглед на така въведените фактически твърдения са предявени и описаните по-горе
искови претенции.
В
с.з., чрез процесуален представител исковете се поддържат така, както са
предявени.
Ответникът
Й.А.И., чрез процесуален представител не оспорва наличието на извършено от него
престъпление и причинените травматични увреждания на ищеца Х.Д.. Изразява
становище за основателност на иска за обезщетение за имуществени вреди,
претърпени до завеждане на исковата молба и за недопустимост на иска за
обезщетение за бъдещи вреди. Относно иска на Х.Д. за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди счита същия за завишен като иска от съда при определяне
на неговия размер да отчете материалното му състояние и формата на вината, при
която е извършено деянието. Оспорва изцяло като неоснователен иска на ищеца И.Д..
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съгласно нормата на чл.188 ГПК намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно
от представеното решение № 971/06.04.2007г., постановено по НАХД № 1430/2007г.
на ВРС, за което страните не спорят, че е влязло в сила е, че ответникът е бил
признат за виновен за това, че в периода – есента на 2003г. до 01.07.2005г. при
условията на продължавано престъпление, изготвил и пуснал в обръщение
На
основание чл.222 ГПК така постановеното решение на наказателния съд е
задължително за настоящата инстанция относно въпросите за наличието на виновно
противоправно поведение от страна на ответника. С оглед на това и съдът намира,
че е налице първата от предпоставките от на нормата на чл.45 ЗЗД, предпоставяща
ангажирането на неговата отговорността за обезвреда на причинените в резултат
на това поведение вреди. А че такива са настъпили за ищеца Х.Д. и че същите са
в пряка причинна връзка с деянието между страните не е налице спор. Те се
установяват и от събраните по делото доказателства - проведената СМЕ, приетата
като доказателство медицинска документация, разпит на свидетели, фактури и
други писмени доказателства, установяващи извършени плащания.
От
медицинската епикриза се установява, че Х.Д. е постъпил в Клиниката по
токсикология при ВМА-ББАЛ-Варна на 04.07.2005г. в крайно тежко общо състояние и
е престоял там до 12.08.2005г. Изписан е с диагноза крайно тежка интоксикация с
метанол, екзотоксичен шок, кома – ІІ ст., метаболитна ацидоза,
интоксикационно-дисметаболитна полиневропатия от сензо-моторен тип,
амиотрофичен синдром на долни крайници, дисфункция на тазови резервоари,
атрофия на двата зрителни нерва, токсичен хепатит. Съгласно депозираното и
неоспорено заключение на в.л. Аспарухова и обясненията й дадени в с.з.,
настъпилата трайна слепота е неминуема последица от изключително тежката
интоксикация с метилов спирт, като освен нея в резултат на натравянето при
ищеца Х.Д. са настъпили и увреждания на централната и периферната нервни
системи, констатирани още при постъпването му в болницата. Вещото лице сочи, че
ищецът е единственият пациент в отделението до сега, преживял толкова силна
интоксикация, поради което и получените от него увреждания са тежки и почти
необратими. Същите се наблюдават и към момента на изготвяне на заключението –
според вещото лице ищецът е видимо състарен, външен вид, неотговарящ на
възрастта му, несигурна походка, психично подтиснат при разговор, с атрофия на
мускулатурата на долните крайници. Съгласно заключението атрофията на
крайниците не е последица от обездвижването в резултат на слепотата, а израз на
увреждането на централната и периферната нервна система вследствие силната
интоксикация. Израз на това увреждане е и посочената в епикризата
дисметаболитна полиневропатия, чиито клинични прояви са нарушение в походката,
мравучкане и усещания в мускулатурата, изтръпване /обяснения на в.л./. Предвид
настъпилите трайни увреждания ищецът се нуждае от постоянно лечение с
медикаменти, подробно посочени в обясненията на в.л.
С
решение на ТЕЛК № 510/23.02.2006г. ищецът е признат за нетрудоспособен при 100%
инвалидност с чужда помощ за срок до 01.02.2009г.
Освен
чисто физическите болки и страдания, които ищецът Х.Д. е претърпял,
непосредствено след отравянето и продължаващи към настоящия момент, доказани се
явяват и твърденията за преживени от него душевни терзания и дискомфорт. От
показанията на разпитаните по делото свидетели – И. Христов Янков и Милко
Симеонов Г., които съдът кредитира като непротиворечиви, взаимно допълващи се и
възпроизвеждащи непосредствени впечатления се установява, че преди инцидента Х.
е бил жизнерадостен, имал е постоянна работа, общувал е активно с колеги и приятели,
занимавал се е със спорт. След натравянето се е затворил в себе си, споделял,
че не иска да живее в това състояние, отказвал да излиза от вкъщи, не
контактува с приятели, както преди, освен с най-близките си и то предимно по
телефон. Св. Янков сочи, че тези контакти му липсват, извод за което прави от
продължителните телефонни разговори.
Съдът
намира, че трудно биха могли да се оценят така претърпените от ищеца Х.Д.
неимуществени вреди, предвид трайния и необратим характер на получените в
резултат на виновното поведение на ответника травматични увреждания. Съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД това обезщетение следва да бъде определено от съда по
справедливост, поради което и приема, че справедлив еквивалент на претърпените
болки и страдания се явява сумата от 60 000 лева. При определянето на този
размер съдът изхожда от естеството на претърпените неимуществени вреди, техния
широк спектър /чисто физически болки, душевни терзания – чувство за
безвъзвратен обрат в начина на живот, чувство на безизходица, чувство на
неспособност за справяне с ежедневни дейности, невъзможност за пълноценен живот
и общуване с околните/, вида на телесното увреждане, обстоятелствата, при които
е извършено деянието и в частност формата на вината на ответника. Последната
следва да намери отражение именно поради изискването на законодателя за
определяне на еквивалента на обезщетението по справедливост, без това да
нарушава нормата на чл.51 ал.1 ЗЗД, че на обезвреда подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането /арг. и от т.8 ППВС
4-68/.
До
този размер предявеният от Х.Д. иск за обезвреда на претърпените от него
неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен. За разликата
до претендираните 90 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. На основание чл.84 ал.3 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва
върху сумата от 60 000 лв., считано от датата на увреждането –
02.07.2005г. до окончателното й изплащане.
По претенцията за
обезщетение на претърпените имуществени вреди
- направени разходи до завеждане на исковата молба:
Този
иск не е оспорен нито по основание, нито по размер от страна на ответника.
Независимо от това размерът на действително направените от ищеца Х.Д. разходи
по повод полученото увреждане подлежи на доказване. Направеното признание на
иска следва да бъде ценено съобразно доказателствата по делото.
В
тази връзка по делото са представени писмени доказателства, от които съдът
приема за установено, че размерът на направените разходи за закупуване на
лекарства е 746.50 лева /фактура № 18/08.06.2007г., фактура № 95/30.09.2006г. и
фактура № 8/08.06.2007г./, поради което и искът за обезщетение за тези вреди е
доказан по основание и размер.
Относно
обезщетението за направени разходи за лечение по делото са представени фактура
№ 129/07.11.2005г. на стойност 680 лв., както и писмени доказателства за
проведено лечение в Русия, Руска академия на науките, гр.Санкт Петербург в
периода 09.03.2006г. – 24.03.2006г. на стойност 30 965 рубли и разходи при
престоя в размер на 6 850 рубли. Левовата равностойност на тази сума,
изчислена според средните стойностти на курса на лева към рублата по данни на
БНБ за м.март 2006г. /средно 17 рубли за 1 лв./ е 2 224.41 лв. До този
размер претенцията за обезвреда на направени от ищеца разходи за лечение е
доказан и следва да се уважи. За разликата до претендираните 2 459.70 лв.
този иск следва да бъде отхвърлен.
Ангажирани
са и писмени доказателства за извършени пътни разходи във връзка с провежданото
лечение на стойност общо в размер 2 388.4 лв. Относимостта на тези
доказателства не е оспорена от ответника. Размерът на претендирата от ищеца
сума по това перо, обаче, е 1 391.60 лв., поради което с оглед
диспозитивното начало следва да бъде уважена в този размер.
Що
се отнася до претенцията за заплащане на обезщетение за извършени разходи –
заплащане на придружител съдът намира същата за недоказана. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че освен баща му грижи за ищеца Х.Д.
са полагани от негови съседи, които са го придружавали при пътуванията в София
и Русия. Доказателства за заплащани суми на същите /освен пътните разходи,
които са включени в предходното перо/ не са ангажирани от ищеца, поради което и
тази претенция се явява неоснователна.
На
основание чл.84 ал.3 ЗЗД ответникът дължи законната лихва върху признатите суми
по претенциите за имуществени вреди от датата на увреждането до окончателното
им изплащане.
По иска за
периодични плащания за в бъдеще:
Съдът
не споделя доводите на ответника за недопустимост на тази искова претенция. В
случая не се касае за обезвреда на бъдещи вреди, а за обезщетение за константни
по естеството си разходи, които произтичат от настъпилото увреждане. Такива са
невъзможността да се получава трудово възнаграждение поради настъпилата трайна
нетрудоспособност на увредения, разходите за лекарства или друго лечение с
постоянен характер и т.н.
Възможността
за такова периодично заплащане на обезщетението е изрично предвидена в нормата
на чл.51 ЗЗД.
В
настоящия казус безспорно се установява, че получените увреждания от ищеца Х.Д.
са трайни и необратими. В.л. Аспарухова е посочило в заключението си три групи
лекарства, които ищецът следва да приема постоянно. А съгласно неоспореното
заключение на в.л. Д.П. по проведената ССЕ необходимата месечна сума за
заплащане на тези лекарства, след приспадане на поетата по здравната каса част
от цената им е 56.02 лв. Предвид на това и съдът намира, че ответникът следва
да бъде осъден да заплаща тази сума ежемесечно, до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, а за разликата до общо претендираните 250
лв. искането следва да се отхвърли като неоснователно.
Следва
да се отхвърли и претенцията за включване в обезщетението за обезвреда и
бъдещите разходи за здравни услуги и възнаграждение за придружител. По делото
не са ангажирани доказателства за наличието на такива, както и техния размер.
Не е ясно в какво ще се изразява бъдещото лечение, т.е. какви здравни услуги ще
ползва ищеца, респ. и кои от тях подлежат на заплащане. Не е доказано и
наличието на перманентни разходи за придружител. Безспорно е, че ищецът има
нужда и право на такъв, но за да се определели размера на ежемесечно
необходимата му сума този разход следва да е факт и към настоящия момент, както
и да са налице доказателства за неговия размер. Последното е от значение
предвид необходимостта от съобразяване с размера на законно полагащата се на
ищеца добавка към пенсията му за придружител.
По иска на И.Д. за
заплащане на сумата от 20 000 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди:
От
показанията на свидетелите безспорно се установява, че като родител и единствен
близък, с който ищецът Х.Д. живее И.Д. е преживял страдания, свързани с
претърпените от сина му увреждания. На обезвреда, обаче, подлежат само онези
вреди, които са в пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
В тази връзка съдебната практика е константна, че правото на обезщетение за вреди
по чл.45 ЗЗД принадлежи на пострадалото лице, което в случая е ищеца Х.Д..
Изключение от правило се допуска само при смърт на пострадалия и то в полза на
определен кръг лица.
С
оглед на това съдът намира, че предявеният от И.Д. иск се явява неоснователен и
следва да се отхвърли като такъв.
Ищецът
Х.Д. е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. На
основание чл.64 б.”д” ГПК същият не е заплащал такси и разноски за настоящото
производство, а доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са
ангажирани. Предвид на това и съдът не му присъжда разноски.
Ответникът
не е направил искане за разноски. На основание чл.63 ал.3 ГПК същият следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата следващите се за настоящото
производство държавни такси и разноски за вещи лица, които са в размер общо на
2855.17 лв. /2 655.17 лв. дължима държавна такса върху цената на уважените
искове и 200 лв. разноски за вещи лица/.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА
Й.А.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.Д., ЕГН ********** *** сумата от
60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени му
от ответника неимуществени вреди в резултат на извършено от последния
престъпление по чл.351 ал.1 вр.350 ал.3 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на увреждането – 02.07.2005г. КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 60 000 лв. до претендираните 90 000 лв., на
основание чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Й.А.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.Д., ЕГН ********** *** сумата от
4 362.51 лв. /четири хиляди триста шестдесет и два лв. 51 ст./,
представляваща обезщетение за причинени му от ответника имуществени вреди в
резултат на извършено от последния престъпление по чл.351 ал.1 вр.350 ал.3 вр.
ал.1 НК, изразяващи се в направени разходи за лекарства в размер на 746.50 лв.,
направени разходи за здравни услуги в размер на 2 224.41 лв., разходи за
пътни във връзка с провежданото лечение в размер на 1 391.60 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 02.07.2005г.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Х.И.Д., ЕГН ********** против Й.А.И., ЕГН ********** за заплащане на
сумата от 341.44 лв. /триста четиридесет и един лв. 44 ст./, претендирана като
обезщетение за направени от него разходи за придружител във връзка с
увреждането му, причинено от ответника в резултат на извършено от последния
престъпление по чл.351 ал.1 вр.350 ал.3 вр. ал.1 НК, както и за разликата над
2 224.41 лв. до претендираните 2 459.70 лв., претендирани като
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за здравни услуги във
връзка с горното увреждане, на основание чл.45 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Й.А.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Х.И.Д., ЕГН ********** *** ежемесечно
сумата от 56.02 лв. /петдесет и шест лв. 2 ст./, представляваща периодично
обезщетение за причинени му от ответника имуществени вреди в резултат на
извършено от последния престъпление по чл.351 ал.1 вр.350 ал.3 вр. ал.1 НК,
изразяващи се в ежемесечни разходи за лекарства с падеж 10-то число на месеца,
начиная от влизане на решението в сила до настъпването на законно основание за
неговото прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, на основание чл.45 ЗЗД вр. чл.51 ЗЗД КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за горницата над 56.02 лв. до общо претендираните 530 лв.
ОТХВЪРЛЯ
иска на И.Н.Д., ЕГН ********** против Й.А.И., ЕГН ********** за заплащане на
сумата от 20 000 лв., претендирана като претърпени от него неимуществени
вреди, причинени му от извършено от
ответника престъпление по чл.351 ал.1 вр.350 ал.3 вр. ал.1 НК, на основание
чл.45 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Й.А.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на ВОС
сумата от 2 855.17 лв. /две хиляди осемстотин петдесет и пет лв. 17 ст./,
представляваща дължими се за настоящото производство такси и разноски, на
основание чл.63 ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския апелативен съд в 14-дневен срок
от съобщението до страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: