МОТИВИ
към Присъда № 233/22.05.2014г.
по
НОХД №21/2014г. на РС – Разград
Обвинението е повдигнато срещу А.Д.З.,
ЕГН ********** за това, че за времето от ***г. до ***г. включително, в гр.
Разград, в условията на повторност, като случаят не е маловажен и в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на техническо средство – карта “ Euro Shel Card” с № ******, издадена на “ИМАК”ООД гр. Пловдив за
зареждане на товарен автомобил
“Мерцедес”130, с рег. № *** е отнел чужди движими вещи: 1445,09 литра
дизелово гориво “ЕВРОДИЗЕЛ”, на обща стойност 3467,97 лева от владението на
“ШЕЛ БЪЛГАРИЯ”, собственост на “ИМАК”ООД гр. Пловдив, с управител Д.Л.С. ***,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството
по делото се развива в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал.3,т.4,б.а
от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на
подсъдимия Ант. З. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода ”, в размер
на три години, при първоначален строг режим на изтърпяване.
Защитата на подсъдимия, намира обвинението за
недоказано от фактическа страна и моли същият да бъде оправдан, алтернативно,
ако съдът счете обвинението зяа доказано да определи наказание лишаване от
свобода в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият А.Д.З. е роден на ***г***,
български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установена по делото следната фактическа
обстановка: подс. З. *** . В средата на м.август 2011г.
той започнал работа във
фирма „ИМАК"ООД гр. Пловдив с управител Д.С., като общ работник, но без трудов договор. Фирмата извършвала ремонтни дейности на
басейните на пречиствателната станция в „Биовет" и имал спешна нужда от работници.
На 08.06.2011г. дружеството сключило
договор с „Шел България"ЕАД за ползване на услуга „ ЕUROSSHELL - СARD". По
силата на този договор на „ИМАК" ООД били издадени карти за зареждане на бензиностанциите
„ШЕЛ", за служебни нужди. Всяка карта била обвързана с номера на
автомобила, за който се издавала. Така издадените карти били
раздадени на шофьорите към фирмата, като на всеки шофьор била дадена
картата, издадена за управлявания от него камион. Принципът на
използване на картите включвал зареждане, от страна на шофьорите на
автомобили на гориво в тях за служебни нужди и удостоверяване посредством картата,
че се зарежда от името и за сметка на „ИМАК"ООД Картите позволявали
зареждане на гориво, без то да бъде заплащано в момента на зареждането, като
именно зареждането посредством картата е момента, в който зареденото гориво
ставало собственост на „ИМАК"ООД.
Разплащането по тези доставки ставало
с последяващо издаване на фактури на дружеството за зареденото за
сметка на фирмата в предходния период гориво, респ. неговото заплащане от
дружеството .
Един ден в средата на м.Август
няколко дни след започването на работа подс. З. получил една „Еврошел „ карта
с №***** за зареждане на т.а.
„Мерцедес” с рег. №****.
Той знаел,
че с тази карта може да зарежда гориво за сметка на фирмата от бензиностанция „ШЕЛ". Върху картата бил изписан номера на камиона
с цел да може да се зарежда само това МПС.
На ***г., подс. З. отишъл до
бензиностанция „ШЕЛ" на изхода на
гр.Разград. По същото време там бил и
свидетеля А.И. със собствения си автомобил
„Митцубиши” с рег. № ****. Двамата се познавали и подсъдимият му предложил да му зареди дизелово гориво
на 1,30лв. за литър. Свидетелят се
съгласил тъй като цената била изгодна
и заредил 25л. гориво. На работа
като продавач консултант бил св. М. М.. Подсъдимият влязъл в бензиностанцията . Казал,че е шофьор в „Имак” ООД, След
това използвал картата на камиона за да отчете зареденото гориво от 25л. на стойност 60лв. Същия
ден обвиняемия заредил автомобилите и
на две неустановели лица с
съответно със 71,61 л. и 174,39л. дизелово гориво на стойност съответно 171,80лв. и 418,54лв .След това използвал картата в бензиностанцията за да отчете зареденото гориво
за сметка на „Имак"ООД .
На 17.08.2011г. подсъдимият отново отишъл на бензиностанция
"ШЕЛ"
на изхода на гр. Разград и бензиноколонките заредил в един неостановен
автомобил и в туби съответно 166л. и 68 л. дизелово гориво на обща
стойност 561,60лв. След това влязъл в бензиностанцията. На работа бил
св.С.С. продавач-консултант. Подсъдимият използвал картата за да отчете
зареденото гориво за сметка на „Имак"ООД .
На 18.08.2011г, подсъдимият се срещнал със св.В.Д.. Предложил му
дизелово гориво на цена 1,50лв. /л, свидетелят се съгласил предвид предложената ниска цена.
Подсъдимият обяснил на свидетеля,че
шефовете му дължали заплати и се разбрали да му ги платят в гориво. Казал на
свидетеля, че ще го чака на бензиностанция ШЕЛ. След това
подс. З. отишъл до бензиностанция „ШЕЛ"
на изхода на гр.Разград, носейки в
себе си туби.Там дошъл и свидетеля Д. със собствения си автомобил. На
работа като продавач консултант бил
св.М.Т.. Подсъдимият влязъл и се представил
като шеф на „ИМАК"ООД и казал че ще зареди дизелово гориво в туби. След това отишъл на първа колонка и
заредил 249,87л. дизелово гориво в
тубите, както и в автомобила на Д.. След това влязъл в бензиностанцията и използвал картата за да отчете зареденото гориво по сметка на „ИМАК"ООД което било на
стойност 599,60 л в. Казал насвидетеля,
че имуто му е М.М.М., като този действително работел по същото време в „ИМАК"ООД. Св. Т. съставил „Протокол за зареждане в туби или несъответствие на номер на автомобил"
от същата дата. Практиката при зареждане с карти била такива протоколи да се съставят в описаните два случая. Подсъдимият
написал като ползващ картата „М.М.М."
е се подписал. След това натоварили
тубите в автомобила на св.Д.. Последният заплатил на обвиняемия уговорената между тях цена и си
тръгнал.
На 19.08.2011г., подс. З. се свързал
със св.О.Х.. Последният бил таксиметров шофьор и подсъдимия му дължал пари. Той му
предложил да му плати в дизелово гориво и свидетеля се съгласил. На посочената
дата подсъдимият отново отишъл на бензиностанция Шел. На работа като
продавач-консултант в обекта се намирала св.Д.К.. Той носел в себе си празни
туби. На мястото дошъл и св. Х. с личния си автомобил. След това подсъдимия напълнил в
туби 55,41л. гориво, след което напълнил още 177л. гориво в автомобила
на свидетеля, както и в неустановен в хода на разследването автомобил. След това влязъл в
бензиностанцията и използвал картата, за да
отчете зареденото количество гориво по сметка на „ИМАК"ООД. Свидетелката съставила два бр.протоколи единия за
зареждане в туби за 55,41л. на
стойност 132,90лв., а втория за несъответствие в номера за 177л. на стойност 426,10лв и му издала касови
бележки. Подсъдимият отново написал
името М.М. и се подписал, след което си тръгнал.
На 20.08.2011г., подсъдимият отново
отишъл на бензиностанцията. На работа била свидетелката К.. Той заредил в туби в автомобил с № **** общо 97,86л. дизелово гориво на
стойност 234,86лв. След това влязъл
в бензиностанцията и използвал картата за да отчете зареденото количество
гориво.
Свидетелката съставила протокол за
зареждане в туби и несъответствие в номера за 97,86л. на стойност 234,86лв и
му издала касова бележка. Подсъдимият отново написал името М.М. и се подписал, след
което си тръгнал.
Същия ден на обяд подс. З. отново
отишъл на бензиностанцията. На работа все още била свидетелката К.. Подсъдимия заредил в автомобил с № ***** и в туби общо
128,73л. дизелово гориво на стойност 308,95лв. След това влязъл в
бензиностанцията и използвал картата, за да отчете зареденото
количество гориво. Свидетелката съставила „протокол за
зареждане в туби и несъответствие в номера" за 128,73л. дизелово гориво на стойност 308,95лв. и му издала касова бележка. Подсъдимият отново
написал името М.М. и се подписал, след
което си тръгнал.
На ***г., подсъдимият З. отново отишъл
на бензиностанцията. На работа като продавач консултант била свидетелката М.С..
Подсъдимият заредил в туби общо 230л. дизелово гориво на стойност 552лв. След
това влязъл в бензиностанцията и използвал картата по същия начин. Свидетелката съставила протокол за зареждане в туби и несъответствие в номера и му издала
касова бележка. Подсъдимият отново написал името М.М. и се подписал, след което си тръгнал.
Междувременно на 20.08.2011г. св.Р.С.
-технически ръководител на „ИМАК"ООД разбрал за картата, и че
същата била ползвана за зареждане на гориво, същият предприел действия по блокиране
на картата
На 22.08.2011г. подс.З. отишъл на бензиностанцията заедно с едно
неустановено лице и заредил дизелово гориво. След това влязъл вътре където
на смяна бил св.С.С.. Последствие той се опитал да използва картата, но се
оказало, че тя е блокирана. Подсъдимият дори настоял за проверка няколко пъти.
В крайна сметка платил зареденото гориво със свои пари.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-почеркова експертиза, било установено следното:
1.Подписите, положени в графите „Пълни
имена и подпис на използващия Еврошел картата" в оригинали на 7бр.
протоколи за зареждане в туба или несъответствие на номер на автомобил,
са изпълнени от едно и също лице.
2.Подписите не са положени от М.М.М. ЕГН **********. Допускам, че същите са положени от А.Д.З.
ЕГН *********.
Видно от заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза по досъдебното производство:
Отнетото дизелово гориво за периода
от ***г. до ***г. е в общ размер на 1445,09л. на стойност 3 467, 97лв.
Подс. А.Д.З. е осъждан с 5 влезли в
сила присъди. С определение по НОХД № 436/07г. на РС-Разград подсъдимият
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195,ал.1,т.3 ,4 и 5 във
вр, с чл.63,ал.1,т.3 от НК като му е наложено наказание „обществено порицание".
Присъдата е влязла в сила на 14.12.2007г.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на Жалба, Докладна записка, 7бр. Протоколи за
зареждане в туба или несъответствие номер на автомобил с приложени към тях 10бр.
служебни бонове от фискално устройство, Справка за съдимост на подсъдимия,
Характеристична справка, Декларация, Заключението на вещото лице по назначената
ССч.Е, прието и неоспорено в съдебно заседание, Заключението на вещото лице по
назначената видео-техническа
експертиза, прието и неоспорено
в съдебно заседание, Заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза, прието и
неоспорено в съдебно заседание, официална справка от „ SHELL България „ ЕАД, от показанията на свидетелите : М.Т., М.М., Д.К.,
С.С., М.С., О.Х., А.И., Р. С., изслушен непосредствено от съда и по реда на чл.
281, ал.4 вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК, Д. С.,
изслушан лично от съда и по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,т.2,пр.2от НПК, В.Д.,
изслушан лично от съда и по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1,т.2 от НПК, М.М.,
приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1,т.4 от НПК, които ценени в
съвкупност и поотделно, категорично и безспорно установяват обективната истина
по делото. Свидетелите – служители в бензиностанцията на „ Шел „ – Разград ,
категорично разпознават по фотоснимките в албума на заключението на вещото лице
по видео-техническата
експертиза – подсъдимия. Техните показания ценени в съвкупност с приложените по
делото 7бр. Протоколи за
зареждане в туба или несъответствие номер на автомобил с приложени към тях
10бр. служебни бонове от фискално устройство и показанията на свидетелите О.Х.,
А.И., Р. С., Д. С., В.Д. и М.М., дават увереност да съда да възприеме именно
тази описана фактическа обстановка. Съдът не споделя твърдението на държавното
обвинение, че подс. З. е откраднал процесната „ Еврошел „ карта, защото същата
може да бъде ползвана единствено и само след въвеждане на ПИН – код и ако е
била открадната, то подс. З. няма откъде да научи въпросния ПИНкод. Ето защо
съдът възприема като житейски логична и обоснована тезата, че процесната „
Еврошел „ карта е била предоставена за ползване на подсъдимия във връзка с
работата му в „ Имак „ ООД, но доколкото същият няма качество на длъжностно
лице, нито кяквото и да било длъжностно качество във фирмата, то и деянието му
следва да се квалифицира като такова по чл.195 от НК.
От
правна страна:
При така изложената фактическа обстановка,
съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 7 във
връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна – за времето от ***г.
до ***г. включително, в гр. Разград, в условията на повторност, като
случаят не е маловажен и в условията на
продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство – карта “ Euro Shel Card” с № ******, издадена на
“ИМАК”ООД гр. Пловдив за зареждане на товарен автомобил “Мерцедес”130, с рег. № *** е отнел чужди
движими вещи: 1445,09 литра дизелово гориво “ЕВРОДИЗЕЛ”, на обща стойност
3467,97 лева от владението на “ШЕЛ БЪЛГАРИЯ”, собственост на “ИМАК”ООД гр.
Пловдив, с управител Д.Л.С. ***, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
Извършените от подс. Ант. З. деяния са
от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при
еднородност на вината, поради което представляват продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Предвид предходните осъждания на
подсъдимия, тъй като случаят е немаловажен, то и деянието е в условията на
повторност по см. на чл.28 от НК.
От субективна страна - подсъдимият е действал
при условията на пряк умисъл, знаел е,
че отнема вещи, които са чужда собственост, съзнавал е, че отнемането става с
помощта на техническо средство карта “ Euro Shel Card” с № ******, издадена на “ИМАК”ООД гр. Пловдив, а самото отнемане не е въз основа на закона
и е имал намерение да присвои вещите и се е разпоредил с тях като със свои,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези
последици – да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.
Причини за извършване на престъплението са
ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът му да се облагодетелства без
полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 2, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК,
законът предвижда наказание “лишаване
от свобода” от една до десет години.
Съдът намира за смекчаващи отговорността обстоятелствата
в конкретния случай, младата възраст на подсъдимия, от друга страна обаче
значителната стойност на противозаконно отнетото имущество, многоактността на
деянията, настойчивостта, с която са извършвани, че следва да определи
наказание по общия ред между минимума и средния размер, предвиден в НК. Като
подходящ такъв при все пак превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
намира за справедливо да наложи наказание „ лишаване от свобада „ в размер на
три години. изтърпяването, на което следва да бъде при първоначален „строг
режим”, предвид предишните осъждания, в затвор.
Съдът счита, че така наложеното наказание в
най-пълна степен отговаря на целите на генералната и специалната превенция и се
явява максимално справедливо и годно да поправи и превъзпита подс. Ант. З..
По
разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка
на Републиканския бюджет, сумата
от 145,00лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка
на Районен съд град Разград, сумата
20.00лева разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: