Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
27.01.2021г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на двадесет и седми
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
П.АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №496/21г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по жалба на „ДЗИ – О.З.АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, чрез
юк Л.Х., против Разпореждане за разноски
на ЧСИ В.М.от 30.11.2020г., с което е оставено без уважение възражението по
изп.д.№20208600400927 от 13.10.2020г.
Жалбоподателят поддържа, че не дължи разноски
по изпълнението с мотив, че не е дал повод за образуване на изпълнително дело.
Твърди, че изрично е канил взискателя адвокат П.К. да му посочи банкова сметка,
***лза суми. Това е станало с писмо от 05.07.2019г. и от 27.05.2020г.,
изпратени по електронната поща на адв.К., посочена в регистър на адвокатите на
професионалната и интернет страница. Според жалбоподателя взискателя го е
поставила в невъзможност да извърши плащане, от където следва, че причина за
образуване на изп.дело е недобросъвестното поведение на кредитора, който е
сторил ненужни разноски, които ще трябва да понесе. Моли да бъде отменено
разпореждането на съдебния изпълнител и съдът да постанови недължимост на
посочените суми в него. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатените разноски от взискателя за адвокат в размер на
683,48лв. и моли да бъде намален до минимума от 200лв., както и възразява срещу
начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Ответната страна (взискател в изп.
производство) – адв.П.К. не е изразила
становище по жалбата.
Постъпили са писмени мотиви от съдебния изпълнител съгласно чл.436, ал.3,
според които ЧСИ М.счита жалбата за неоснователна с подробно изложени доводи. Излага съображения, че не е в компетентността
на съдебния изпълнител да се произнася по материалноправни възражения и че са
ирелевантни за изпълнителното производство процесуалните действия на страните в
исковия процес. Сочи, че разноските по изпълнението не са за сметка на длъжника
само в предвидените в чл.79 ал.1 ГПК хипотези, които са изрично изброени.
По отношение на адвокатското възтаграждение,
което взискателя е заплатил, ЧСИ М.изразява становище, че в договорите за
правна помощ и съдействие е отразено, че уговорените възнаграждения са платени
в деня на сключването имащо характер на разписка, удостоверяваща факта на
плащането, както и размерът съответства на минималния според Наредба №
1/09.07.2004г. размер. По отношение възражението за такси по т.26 от ТТРЗЧСИ
сочи, че такива се дължат и върху платените доброволно суми.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирана страна и против подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител /чл.435, ал.2, т.7 ГПК/, поради което е процесуално
допустима.
Въз основа на молба вх.№32799/02.10.2020г. на
П.К. чрез адв.А.Б.и издаден изпълнителен лист на 01.10.2020г. по
гр.д.№964/2017г. по описа на СГС, І-20 състав, против жалбоподателя „Д.з.“ ЕАД ***,
по силата на който следва да заплати на адвокат П.С.К. на осн.чл.38 ал.2 от
ЗАдв. сумата от 12 380,16лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС през СГС,
както и сумата от 2 185,0лв. – адвокатско възнаграждение пред Апелативен
съд София, е било образувано изп.дело №20208600400927 по описа на ЧСИ В.М.с
рег.№860 с район на действие СГС.
Установява се, че молбата е била подадена от
упълномощен адвокат с приложен договор за правна защита и съдействие от 30.09.2020г.
с договорено възнаграждение в размер на 683,48лв., платени в брой.
На същата дата 02.10.2020г. до длъжника е
била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която дружеството е поканено
в двуседмичен срок да заплати сумата от 16 721,27лв., от която
14 565,56лв. по изпълнителния лист, 110,30лв. разноски по изпълнителното
дело, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с ДДС от 1361,93лв., както и други суми дължими
до този момент и 683,43лв. адвокатско
възнаграждение.
На 06.10.2020г. взискателят П.К., чрез
пълномощника си адв.Б.е поискала съдебният изпълнител да извърши справка в КАТ
и НАП за регистрирани МПС на длъжника и да наложи запор върху същите.
От приложените към жалбата доказателства се
установява, че „Д.з.“ ЕАД е изразил готовност да заплати адвокатското
възнаграждение за две инстанции, което е било присъдено на взискателя адв.К. в
размер на 14 564,56лв., като е поискало тя да посочи банкова сметка, ***.
Установява се, че дружеството длъжник е изпратило два имейла с идентично
съдържание на дати 05.07.2019г. и на 27.05.2020г. до адв.П.К.. Тя не е посочила
банкова сметка ***, с който е образувала изпълнителното производство.
При така установеното от фактическа страна
съдът намира от правна следното:
Разпоредбата на чл.79 ГПК регламентира
отговорността за разноски в изпълнителното производство като установява, че
длъжникът отговаря за тях, освен когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК
/длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил
дълга преди това/, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни
способи, които не са приложени. Тя е част от общите правила за разпределение
отговорността за разноски по ГПК, в основана на които е правото на едната
страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за
образуване и водене делото, да плати направените разноски.
Съгласно чл.3 ГПК участващите в съдебните
производства лица и техните представители са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Предприетите в нарушение на тази разпоредба действия са противоправни и
съставляват злоупотреба с право, чиито правни последици не следва да се зачитат
от правозащитния орган.
В случая „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД е
длъжник на адв.П.К. за присъденото със съдебно решение адвокатско
възнаграждение, и за удовлетворяване на
това си вземане тя е инициирала изпълнителното производство. Същевременно от
приложените към жалбата доказателства се установява, че след приключване на
исковия процес и преди образуване на изпълнителното дело дружеството двукратно
е изразило готовност да плати като за целта е поискал адв.К. да посочи банкова сметка, ***. Тя
обаче не е посочила такав. Посочването на банкова сметка ***з на задължението
на кредитора да окаже необходимото съдействие на длъжника за изпълнението
/арг.чл.95 ЗЗД/. При неизпълнение длъжникът се освобождава от последиците на
забавата, а в тежест на кредитора остават необходимите разноски, които е
направил поради собствената си забава /чл.96, ал.2 ЗЗД/. В случая разноските по
изпълнението са необходими, за да може да се развива производството. Образуването
на изпълнително дело при изразена готовност от страна на длъжника да заплати
своето задължение, искайки съдействие от кредитора, който да му даде тази
възможност да плати, сочи на злоупотреба с права чл.3 ГПК. Макар да е платил
задълженията след предявяване на изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение
и независимо от предприетите изпълнителни действия, съдът приема, че длъжникът
не е станал повод да се води против него изпълнително дело по аргумент от
чл.78, ал.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, т.1 ГПК. Образуването му е последица от
недобросъвестното поведение на кредитора, който е направил ненужно разноски и
няма зачетен от закона интерес да очаква тяхното възстановяване. Обратен извод
би означавал да се признаят последиците
от упражнени процесуални права в нарушение на чл.3 ГПК. Действително на основание
чл.97, ал.1 ЗЗД длъжникът може да вложи дължимото в банка по местоизпълнението
или чрез пощенски запис и по този начин да се освободи от задължението, но тази
норма в случая е неприложима, защото длъжникът е погасил задължението чрез
плащане в срока за доброволно изпълнение. Отделно от това е имал очакването, че
кредитора ще посочи банкова сметка ***, за да съобрази именно посочения от него
начин на изпълнение. Бездействието му, освен да е в нарушение на чл.3 ГПК, го е
поставило в положение на забава и с оглед разпоредбата на чл.96, ал.2 ЗЗД
направените от него разноски в изпълнителното производство не подлежат на
възстановяване от длъжника.
По изложените съображения жалбата се явява
основателна и като последица разпореждането на ЧСИ относно разноските за
адвокатско възнаграждение и по чл.26 ТТРЗЧИ следва да се отмени.
Мотивиран от изложеното Софийският градски
съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Д.з.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, разпореждане от 30.11.2020г. на ЧСИ В.
М., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20208600400927.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.