Производството е образувано по протест на Районна прокуратура гр. Кърджали против определение № 8/01.02.2006 година, постановено по НЧПр № 8/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставено без уважение искането на Районна прокуратура Кърджали за вземане на мярка за обезпечаване отнемането на вещ в полза на държавата по реда на чл. 156а от НПК. Определението се протестира като необосновано и незаконосъобразно по следните съображения: по БПП № 50/2006 година на РПУ Кърджали се установило, че уличеният Сезгин Сеид Адем от с.Черна нива, общ. Черноочене осъществил деянието по чл. 343 б. ал.1 от НК, като управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.88 на хиляда, установено по надлежния ред. Разпоредбата на чл. 53 ал.1 б. „а” от НК предвиждала независимо от наказателната отговорност да се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. Установените в хода на наказателното производство предпоставки за приложение на чл. 53 ал.1 б. „а” от НК били залегнали в мотивите за внасяне на искането на РП Кърджали по чл.156а от НПК. Събрани били достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението по чл.343б ал.1 от НК срещу уличения. Престъплението било извършено умишлено. Установено било по несъмнен начин, че л.а. „Ауди 80” с ДК № К 65 07 АК принадлежи на уличения и че този автомобил обективно бил послужил за извършване на деянието по чл. 343б ал.1 от НК, тъй като бил управляван от дееца към момента на извършване на деянието. Съгласно чл. 156а ал.1 от НПК по искане на прокурора съответният първоинстанционен съд вземал мерки за обезпечаване отнемането на вещи по чл. 53 от НК в полза на държавата, когато наказателното производство е в досъдебната фаза. Налице била обезпечителна нужда от налагане на такава мярка. От мотивите към определението не станало ясно защо съдът приемал, че автомобилът макар и формално бил използван по време на извършване на престъплението, той не е послужил за извършването му. Този извод на съда бил необоснован, защото това престъплението не можело да бъде извършено, ако деецът не управлява МПС. Съдът освен това недопустимо се бил произнесъл извън поисканото от него- по евентуалното приложение на чл. 78а от НК. В производството по чл. 156а от НПК наличието или липсата на обезпечителна нужда се изследвала единствено с оглед предпоставките за приложението на чл. 53 от НК, но не и с оглед на отговорността на дееца. Ето защо се предлага на въззивния съд да отмени протестираното определение и да се уважи искането на Районна прокуратура Кърджали за обезпечаване отнемането на вещ в полза на държавата по реда на чл. 53 ал.1 б. а” от НК, чрез налагане на запор върху лек автомобил „Ауди 80” с ДК № К 65 07 АК, собственост на Сезгин Сеид Адем от с. Черна нива, общ. Черноочене. Окръжният съд, за да се произнесе, прецени следното: Бързо полицейско производство № 50/30.01.2006 година по описа на РПУ Кърджали е започнало срещу Сезгин Сеид Адем от с. Черна нива, общ. Черноочене за това, че на 30.01.2006 година в района на с.Комунига, общ. Черноочене управлявал МПС – л.а. „Ауди” с ДК № К 65 07 АК, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда- 1.88 на хиляда, установено по надлежния ред- престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. Във връзка с горното, на 31.01.2006 година, е извършено процесуално- следствено действие претърсване и изземване на л.а. „Ауди 80” с ДК № К 65 07 АК, като протоколът от същото е представен за одобрение по реда на чл. 135 ал.2 от НПК пред съответния районен съдия при Кърджалийския районен съд, който с определение № 7/31.01.2006 година по НЧПр № 7/2006 година е отказал да го одобри. След отказа на районния съд да одобри протокола за претърсване и изземване на лекия автомобил, Районна прокуратура Кърджали е внесла искане по реда на чл. 156а ал.1 от НПК от 01.02.2006 година за вземане на мярка за обезпечаване отнемането на вещи в полза на държавата по реда на чл. 53 ал.1 б. „а” от НК, чрез налагане на запор на л.а. „Ауди” с ДК № К 65 07 АК, собственост на Сезгин Сеид Адем от с. Черна нива, общ. Черноочене. С определение № 8/01.02.2006 година, постановено по НЧПр № 8/2006 година, предмет на настоящата въззивна проверка, Кърджалийският районен съд е оставил без уважение описаното по-горе искане на прокуратурата, със следните мотиви: съдът е приел, че от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че уличеният Адем е извършил престъплението по чл. 343б ал.1 от НК. В конкретния случай оßаче не можел да бъде направен извод, че е налице обезпечителна нужда от налагане на обезпечителна мярка запор на собствения на уличения автомобил. Това било така, тъй като не можело да се приеме, че МПС, което е управлявал деецът след употреба на алкохол, е било предназначено или е послужило за извършване на престъплението по чл. 343 б ал.1 от НК в смисъла, който законодателят бил вложил в тези две понятия, въпреки, че формално лекият автомобил бил използван по време на извършване на престъплението. Тези изводи са дали основание на районния съд да приеме, че не би могло да се мотивира едно бъдещо приложение на чл. 53 от НК по отношение на лекия автомобил. По делото, освен това се установявало, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК, което от своя страна изключвало приложението на чл. 53 от НК. Горните изводи на съда са правилни и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Доводите във въззивния протест, а именно, че имало достатъчно доказателства, че уличеният Адем е осъществил престъплението по чл. 343б ал.1 от НК; че последното е умишлено извършено; че лекият автомобил е собственост на това лице, са обосновани и почиват на събраните на етапа, на който е достигнало досъдебното производство, доказателства. Настоящият правен спор се свежда до това послужил ли е управляваният лек автомобил от уличения, негова собственост, за осъществяване на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК и във връзка с това представлява ли автомобилът средство, послужило за извършване на престъплението, като разрешаването на този правен спор би обусловило или отхвърлило приложението на разпоредбата на чл. 53 от НК в едно съдебно производство и оттам, необходимостта от вземане на мярка за обезпечаване отнемането на вещта в полза на държавата в досъдебното такова. Твърди се във въззивния протест, че лекият автомобил обективно е послужил за извършване на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, тъй като бил управляван от уличения към момента на деянието, и такава вещ по силата на чл. 53 ал.1 б. „а” от НК се отнемала в полза на държавата. Разпоредбата на чл. 53 ал.1 б.”а” от НК предвижда, че независимо от наказателната отговорност, се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. За да се даде отговор на така формулирания правен спор, следва по-нататък в настоящото изложение, тази норма, както и съставът на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК да се подложат на систематическо тълкуване, а именно да се разкрие действителното им съдържание при съобразяване на систематичното им място в НК; както и да се направи сравнителен анализ на съдебната практика относно приложението на чл. 53 ал.1 б.”а” от НК. Така, систематичното място на разпоредбата на чл. 53 от НК е в „Обща част”, Глава четвърта „Наказание”. Независимо от това обаче, отнемането в полза на държавата на средствата за извършване на престъплението и на предмета на престъплението представлява една своеобразна санкция /вж. И.Ненов/, която се налага независимо от наказателната отговорност, без спрямо нея да се прилагат правилата относно наказанието. Отнемането по чл. 53 от НК, освен това, е различно от наказанието по чл. 37 т.3 от НК- конфискация на имущество на дееца, която засяга имуществената сфера на дееца без оглед отношението на това имущество към извършеното престъпление. Отношение към престъплението имат разграничените в чл. 53 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК средства, предназначени или послужили за извършване на умишлено престъплението и предмет на умишлено престъпление. Така, предметът на престъплението е елемент от общественото отношение, чрез въздействието върху което се засяга последното, а средствата /оръдията/ за извършване на престъплението са нещо външно на общественото отношение, чрез което деецът въздейства върху предмета. Т.е. предметът е елемент на засегнатото обществено отношение, а средствата – елемент на засягащото последното престъпно деяние. На следващо място- систематичното място на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК е в раздел „Престъпления по транспорта”. Т.е. с престъплението по чл. 343б ал.1 от НК се засягат обществените отношения, регулиращи нормалното и безопасно функциониране на транспорта чрез спазването на определени правила за движение по пътищата. Така, съставомерно като престъпление по горната разпоредба е деянието, при което деецът управлява МПС със съдържание на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда. Ако количеството алкохол е под този минимален праг, управлението на МПС е с по-ниска степен на обществена опасност и представлява административно нарушение, което подлежи на наказване по реда на Закона за движение по пътищата. Изпълнително деяние на престъплението представлява не самото управление на МПС, а такова с концентрация на алкохол в кръвта на водача над допустимата. При лексическото и граматическо тълкуване на нормата е видно, че при осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението, не може да се отдели моторното превозно средство от управлението му, или двете заедно от изискването за наличието на съставомерното количество алкохол в кръвта на водача. Т.е. само наличието на трите свързани елемента- МПС, управлението му и концентрация на алкохол в кръвта на дееца над 1.2 на хиляда изпълват обективния състав на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК. В тази връзка, моторното превозно средство като вид транспортно такова се явява елемент от самото засегнато обществено отношение и престъпление против транспорта може да бъде осъществено само при управление на МПС. От това следва, че лекият автомобил не може да бъде средство за осъществяване на това престъпление, тъй като само по себе си е елемент от засегнатото от престъплението обществено отношение. Така, в подкрепа на този извод на съда следва да се посочи и следно: вещите по своята същност имат определено стопанско предназначение- да служат на човека при осъществяване на неговата всестранна дейност. Ножът и брадвата служат на човека в домакинството му; ловната пушка- за лов. Лекият автомобил служи на човека за придвижване. Ако с вещта, деецът извърши престъпление, т.е. промени предназначението й, то тази обикновена вещ става оръдие или средство за извършването на престъплението. Така ножът, брадвата или ловната пушка могат да послужат за причиняване на телесна повреда, смърт, за заплашване и др. В този смисъл обаче предназначението на лекия автомобил не се променя- същият може да се използва само за придвижване. Само когато автомобилът се управлява от водача с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимото по чл. 343б ал.1 от НК количество, тогава това управление става общественоопасно и съставомерно престъпление. В тази връзка прегледът на съдебната практика относно приложението на чл. 53 ал.1 б. „а” от НК показва, че средствата, предназначени или послужили за извършване на умишлено престъпление са именно вещи, на които с извършване на престъплението е променено обикновеното предназначение, като самите те не са елемент от засегнатото с престъплението обществено отношение. Така, при съставът на кражба, извършена чрез използване на МПС, последното подлежи на отнемане като средство, улесняващо извършването му, но самото то, като средство за извършване на престъплението не е част от изпълнителното деяние- от самото противозаконно отнемане на вещта; превозното или преносното средство, послужило за пренасяне или превозване на стоки, предмет на контрабанда, се отнемат като средство за извършване на престъплението по 242 от НК; хладното или огнестрелното оръжие, чрез което е нанесена телесна повреда или е извършено убийство подлежат на отнемане като средство за извършване на престъплението, но не е елемент от засегнатото обществено отношение; компютърът и съответната компютърна конфигурация, послужили за съставяне или преправяне на официален документ при документните престъпление подлежат на отнемане като средство за извършването им, но стоят вън от засегнатото обществено. На следващо място, законодателят е предвидил наказателната отговорност на виновния извършител на деянията срещу транспорта, в това число и по чл. 343б ал.1 от НК, да се осъществи чрез налагане на предвиденото за всеки престъпен състав наказание, и на кумулативното такова по чл. 343г от НК- лишаване от право да се управлява МПС. Едно лице придобива качеството водач на МПС след като получи специална правоспособност и съответна категория, последните уредени с нормите на Закона за движение по пътищата. Чрез отнемането на тази специална правоспособност, с други думи- с лишаването на водача от право да управлява МПС за определен срок или завинаги, той се лишава /отнема му се възможността/ да участва в движението. По този именно начин законодателят е уредил възстановяване на нормалното функциониране на обществените отношение по транспорта, поради и което не се налага отнемането на МПС, за да се постигне тази цел. На последно място, следва да бъде отбелязано, че неоснователно в протеста се сочи, че съдът бил излязъл от правомощията си в производството по чл. 156а от НК, като направил извод, че за конкретното престъпление следвало да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК. Това обстоятелство не може да се отмине без внимание с оглед императивния характер на приложението на тази норма при наличието на предпоставките за прилагането й. В настоящия случай са налице всички предпоставки за приложението на чл. 78а ал.1 от НК: размерът на предвиденото наказание; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по същия ред; от деянието не са настъпили имуществени вреди. При това положение прокурорът е длъжен след приключване на дознанието да изготви мотивирано постановление, с което да направи предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Т.е. след като законодателят е предвидил за този вид престъпление облекчена административнонаказателна отговорност, то отнемането на управляваното МПС по реда на чл. 53 от НК би представлявало неоправдано тежка репресия спрямо дееца. Ето защо, районният съд като е съобразил включително и това обстоятелство, не се е произнесъл извън рамките на искането на прокурора. Още повече разпоредбата на чл.414д от НПК, при решаване на делото по реда на чл. 414а от НПК, препраща и към разпоредбите на чл. 17-21 от ЗАНН, като конкретно разпоредбата на чл. 20 от същия урежда отнемане на вещи, принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване на административното нарушение. В този смисъл, по силата на ал.4 от същата разпоредба, отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ не е предвидено друго. Очевидно, че в конкретния случай е налице явно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца, предвидената облекчена административнонаказателна отговорност за последния от една страна и стойността на лекия автомобил от друга страна, чието отнемане се иска, което представлява още една причина, за да бъде отказано същото. Ето защо и като взе предвид, че в производството на чл. 156а ал.1 от НПК по искане на прокурора, съответният първоинстанционен съд взема мерки за обезпечаване на отнемането на вещи по чл. 53 от НК в полза на държавата по реда на ГПК, в настоящия казус не е възникнала обезпечителна нужда, свързана с обезпечаване на ограничение в имуществената сфера на уличения, каквото е отнемането на вещи по чл. 53 от НК, тъй като лекият автомобил не представлява средство за извършване на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК. С оглед на изложеното протестът на Районна прокуратура Кърджали срещу определение № 8/ 01.02.2006 година, постановено по НЧПр № 8/2006 година по описа на Кърджалийският районен съд е неоснователен. Същото като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8/01.02.2006 година, постановено по НЧПр № 8/2006 година по описа на Кърджалийският районен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
|