№ 36
гр. Велико Търново , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20204000500307 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 135 от ЗЗД.
С Решение № 296/ 31.07.2020 г., постановено по гр.д. № 692/ 2019 г. по
описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОБЯВИЛ за
недействителен по отношение на ищеца „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, договора за покупко-
продажба на недвижими имоти, сключен с Нотариален акт /НА/ за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка
№ 181/ 10.10.2014 г. на Нотариус А. А., рег. № 304 на НК, с район на действие
РС – Русе, вписан с вх. рег. № 13314, акт 73, том 34, дело 6643/ 13.10.2014 г.
по описа на СВ-Русе, с който ответницата М. Н. С., ЕГН **********, от гр.
Русе – лично и в качеството на собственик на ЕТ „МАГИК-М.С.”, ЕИК
*********, със седалище в гр. Русе, прехвърля на ответницата М. Д. К., ЕГН
**********, свои собствени недвижими имоти, както следва:
1
Апартамент № 6 на трети етаж в жилищна сграда с магазини, офиси и
кафе-бар, в гр. Русе, по ул. „********, който апартамент е със застроена площ
от 154,90 кв.м., подробно описан в Нотариалния акт и исковата молба,
състоящ се от: предверие - коридор; дневна-трапезария-кухня; три спални;
дрешник; баня-тоалетна; склад; балкон и тераса, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.98.1.6, заедно с
6,594% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, в което е построена сградата;
Апартамент № 7 на трети етаж в жилищна сграда с магазини, офиси и
кафе-бар, в гр. Русе, по ул. „********, който апартамент е със застроена площ
от 116,90 кв.м., описан в Нотариалния акт и в исковата молба, състоящ се от
предверие – коридор; дневна-трапезария; кухня; спалня; дрешник; баня;
тоалетна; два балкона и склад, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 63427.2.98.1.7, заедно с 5,175% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата;
Паркомясто № 1, находящо се в подземния етаж в жилищна сграда с
магазини, офиси и кафе-бар, в гр. Русе, по ул. „********, с разгъната
застроена площ от 14,75 кв.м., представляващо самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 63427.2.98.1.28, заедно с 0,616 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж;
Паркомясто № 2, находящо се в подземния етаж в жилищна сграда с
магазини, офиси и кафе-бар, в гр. Русе, по ул. „********, с разгъната
застроена площ от 14,70 кв.м., представляващо самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 63427.2.98.1.29, заедно с 0,615 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.98.1.21 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, одобрени със
Заповед № РД-18-18/ 16.05.2007 г. на ИД на АК, с адрес: ул. „********, ет. 3,
с предназначение – инфраструктурен обект в сграда, а съгласно архитектурен
проект – представляващ открита тераса, с площ от 38,58 кв.м., заедно с
3,704% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части
от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата;
2
срещу задължение на приобретателя за издръжка и гледане на
прехвърлителката; ОСЪДИЛ е ответниците да заплатят на ищеца 9 756,11
лева разноски по делото и 400 лева юрисконсултско възнаграждение.
Недоволна от постановеното Решение, ответницата М. Д. К., ЕГН
**********, чрез особените представители по делото адвокатите Е.Г. и З.Р., и
двете от АК – гр. Русе, е подала въззивна жалба. Оплакването е за
неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за
противоречието му с материалния и с процесуалния закон. Твърди се, че
сделката, чиято недействителност ищецът претендира да бъде обявена, е
осъществена преди възникване на неговото вземане. Твърди се също така, че
не е налице намерение и знание за увреждане интересите на кредитора от
страна на ответницата М.К.. Излагат се съображения в подкрепа на доводите
и твърденията, като се цитира съдебна практика на ВКС. Иска се от въззивния
съд да отмени обжалвания съдебен акт.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Е.
Т., е подала отговор. Изразено е становище за неоснователност на въззивната
жалба. Посочва се, че вземането на кредитора е възникнало със сключването
на договора за банков кредит и в този смисъл несъстоятелен е довода в
жалбата, че атакуваната от ищеца сделка като недействителна, не е била
извършена преди възникване на вземането, а по отношение на цитираната
съдебна практика се възразява, че същата е неотносима. Възразява се и срещу
довода за липсата на намерение и знание за увреждане на кредитора от страна
на ответницата М.К., като се излагат съображения в тази насока. Иска се от
въззивния съд да постанови Решение, с което да потвърди изцяло
обжалваното Решение, като присъди на страната направените разноски.
Въззивна жалба срещу решението е подадена и от ответницата М. Н. С.,
ЕГН **********, от гр. Русе – лично и в качеството на собственик на ЕТ
„МАГИК-М.С.”, ЕИК *********, със седалище в гр. Русе, чрез
пълномощника адвокат Р.Г. от АК – гр. София. Оплакването е за
неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за
противоречие с материалния закон и за допуснати процесуални нарушения.
Твърди се, че по делото не е било установено, към датата на атакуваната
3
сделка, банката да има вземане, от който и да е от ответниците, т.е. не се
установява наличието на първата от предпоставките от ФС на иска по чл. 135
ЗЗД. Твърди се също така, че липсват и останалите две предпоставки за
основателността на иска – липсва увреждане на кредитора и намерение, и
знание за увреждане от ответницата М.К.. Изложени са съображения в
подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени
обжалваното Решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска.
Претендират се направените разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Е.
Т., е подала отговор. Изразено е становище за неоснователност на въззивната
жалба. Посочва се, че вземането на кредитора е възникнало със сключването
на договора за банков кредит и в този смисъл несъстоятелен е довода в
жалбата, че атакуваната от ищеца сделка като недействителна, не е била
извършена преди възникване на вземането, а по отношение на цитираната
съдебна практика се възразява, че същата е неотносима. Възразява се и срещу
доводите за липсата на увреждане и на намерение, и знание за увреждане на
кредитора от страна на ответницата М.К., като се излагат съображения в тази
насока. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да потвърди
изцяло обжалваното Решение, като присъди на страната направените
разноски.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими,
поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 10911/
09.10.2019 г., от ищеца „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Т.,
срещу ответниците: М. Н. С., ЕГН **********, от гр. Русе – лично и в
качеството на собственик на ЕТ „МАГИК-М.С.”, ЕИК *********, със
седалище в гр. Русе; М. Д. К., ЕГН **********, от гр. Русе, с правно
4
основание чл. 135 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищецът е носител
на парично притезателно право, произтичащо от предоставен банков кредит
на кредитополучателите: ЕТ „МАГИК-М.С.” и „КИГАМ” ЕООД / с
предходно наименование „МАГИК” ООД/ и солидарните длъжници: М. Н. С.
и Д. Н. К., въз основа на Договор за инвестиционен банков кредит от
15.09.2010 г., изменен и допълнен с 4 бр. анекси, по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателите инвестиционен кредит в
размер на 900 000 евро, с краен срок за погасяване – 25.05.2020 г. Поради
неизпълнение на задължението на кредитополучателите за плащане на падежа
на паричните задължения, банката е обявила кредита за изискуем, за което е
уведомила кредитополучателите и солидарните длъжници с уведомления от
04.02.2015 г., достигнали до тях. По реда на заповедното производство на
банката е издадена Заповед № 589/ 20.03.2015 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист
от 23.03.2015 г., по ч.гр.д. № 1155/ 2015 г. по описа на Районен съд – гр. Русе,
за следните суми: 836 700 евро – главница, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 18.03.2015 г. до окончателното изплащане на главницата;
32 728,86 лева – държавна такса и 25 076 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на изпълнителния титул, банката е образувала
изпълнително дело № 20158330400291 по описа на ЧСИ В. М., с район на
действие Русенския Окръжен съд, като изпълнението е било насочено срещу
недвижими имоти, собственост на първата ответница. На 10.10.2014 г.
първата ответница М.С., действаща в качеството си на ЕТ и лично, е
отчуждила в полза на своята племенница – втората ответница М.К., следните
имоти:
Апартамент № 6 на трети етаж в жилищна сграда с магазини, офиси и
кафе-бар, в гр. Русе, по ул. „********, който апартамент е със застроена площ
от 154,90 кв.м., подробно описан в Нотариалния акт и исковата молба,
състоящ се от: предверие - коридор; дневна-трапезария-кухня; три спални;
дрешник; баня-тоалетна; склад; балкон и тераса, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.98.1.6, заедно с
6,594% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, в което е построена сградата;
Апартамент № 7 на трети етаж в жилищна сграда с магазини, офиси и
5
кафе-бар, в гр. Русе, по ул. „********, който апартамент е със застроена площ
от 116,90 кв.м., описан в Нотариалния акт и в исковата молба, състоящ се от
предверие – коридор; дневна-трапезария; кухня; спалня; дрешник; баня;
тоалетна; два балкона и склад, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 63427.2.98.1.7, заедно с 5,175% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата;
Паркомясто № 1, находящо се в подземния етаж в жилищна сграда с
магазини, офиси и кафе-бар, в гр. Русе, по ул. „********, с разгъната
застроена площ от 14,75 кв.м., представляващо самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 63427.2.98.1.28, заедно с 0,616 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж;
Паркомясто № 2, находящо се в подземния етаж в жилищна сграда с
магазини, офиси и кафе-бар, в гр. Русе, по ул. „********, с разгъната
застроена площ от 14,70 кв.м., представляващо самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 63427.2.98.1.29, заедно с 0,615 идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.98.1.21 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, одобрени със
Заповед № РД-18-18/ 16.05.2007 г. на ИД на АК, с адрес: ул. „********, ет. 3,
с предназначение – инфраструктурен обект в сграда, а съгласно архитектурен
проект – представляващ открита тераса, с площ от 38,58 кв.м., заедно с
3,704% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части
от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
описани подробно в исковата молба при съседни самостоятелни обекти.
Отчуждаването на горните недвижими имоти е било извършено с НА за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка
№ 181/ 10.10.2014 г., том ІІІ, рег. № 6837, нот. дело № 509/ 2014 г. на
Нотариус А. А., рег. № 304 на НК, с район на действие РС – Русе, който акт е
вписан с вх. рег. № 13314, акт 73, том 34, дело 6643/ 13.10.2014 г. по описа на
СВ-Русе. Твърди се, че с отчуждаването на процесните недвижими имоти,
първата ответница е намалила имуществото си, като по този начин умишлено
6
е увредила кредитора си, като втората ответница е знаела за увреждащия
характер на сделката, което знание се установява, както от близката
родствена връзка между ответниците – втората ответница е племенница на
първата ответница, така и от наличието на свързаност между тях чрез
упражняване на търговска дейност в няколко направления, организирана като
фамилен бизнес. Твърди се, че са налице предпоставките от ФС на чл. 135 от
ЗЗД – банката е кредитор с вземане, възникнало преди атакуваната сделка,
сделката уврежда кредитора, като е налице знание за това увреждане у
длъжника и третото лице, с което длъжникът е договарял, предвид на което се
иска от съда да прогласи недействителността на сделката спрямо кредитора –
ищец по делото. Претендират се направените разноски.
Пред Русенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 692/ 2019 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 25.06.2020 г. процесуалният представител на ищеца –
юрисконсулт Табакова е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията
си по съществото на делото е поискала от съда да уважи иска, като в
представените писмени бележки са изложени доводи за неговата
основателност.
С отговора на исковата молба ответницата М.С., чрез пълномощника
адвокат Р.Г. от АК – гр. София е оспорила основателността на иска с доводи
за липсата на законовите предпоставки за уважаването му. В пледоарията си
по съществото на делото адвокат Г. е поискала от съда да отхвърли иска, като
в представената писмена защита е изложила доводи за неговата
неоснователност.
С отговора на исковата молба, особените представители на ответницата
М.К., назначени от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, адвокатите Г. и Р., са
оспорили основателността на иска с доводи за възникване на вземането след
осъществяването на атакуваната сделка и липсата на знание за увреждащия й
характер по отношение на ответницата М.К.. В пледоариите си по съществото
на делото са поискали от съда да отхвърли иска, като в представените
писмени бележки са изложили доводи за неоснователността на иска.
От фактическа страна се установява следното:
7
С исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства,
неоспорени от ответниците и приети от съда.
Видно от представения Договор за инвестиционен банков кредит от
15.09.2010 г. е, че банката, в качеството си на кредитор, е предоставила на
кредитополучателите ЕТ „МАГИК – М.С.”, представляван от М. Н. С. и
„МАГИК” ООД, представлявано от Д. Н. К., кредит в размер на 900 000 евро,
като М. Н. С. и Д. Н. К. са се задължили по договора в качеството на
солидарни длъжници. С 4 бр. анекси са били изменяни и допълнени условията
по договора. Поради неплащане на 5 бр. поредни месечни вноски по кредита в
общ размер от 78 459,54 евро, на 03.02.2015 г. банката е обявила целият
кредит за предсрочно изискуем, като за това обстоятелство са били
уведомени кредитополучателите и солидарните длъжници.
Видно от представения НА за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за гледане и издръжка № 181/ 10.10.2014 г., том ІІІ, рег. № 6837,
нот. дело № 509/ 2014 г. на Нотариус А. А., рег. № 304 на НК, с район на
действие РС – Русе, който акт е вписан с вх. рег. № 13314, акт 73, том 34,
дело 6643/ 13.10.2014 г. по описа на СВ-Русе е, че М. Н. С., в качеството си на
ЕТ „МАГИК – М.С.” и лично, е прехвърлила възмездно на М. Д. К., срещу
задължението на приобретателката да се грижи за прехвърлителката и да й
дава издръжка, процесните 5 бр. недвижими имоти, като прехвърлителката е
запазила правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване на имотите.
Видно от представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки е,
че М. Д. К. е дъщеря на Д. Н. К., а М. Н. С. е негова сестра.
По делото са представени писмени доказателства за наличието на
търговски взаимоотношение между М. Н. С. и Д. Н. К. и неговото семейство –
бившата съпруга Веселка и децата Магдалена и Никола.
По делото са допуснати до разпит трима свидетели – двама пред първата
съдебна инстанция и един пред въззивната инстанция.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 135 от ЗЗД, следва да са
8
налице кумулативно следните предпоставки: вземане, възникнало преди
атакуваната, в случая, възмездна, правна сделка; увреждане; знание за
увреждането у двамата ответници, страни по сделката.
Видно от приложения по делото Договор за инвестиционен банков
кредит от 15.09.2010 г. е че между ищеца, в качеството му на кредитор и ЕТ
„МАГИК – М.С.”, в качеството на кредитополучател, представляван от М. Н.
С., е било постигнато съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя
кредит в размер на 900 000 евро, като договорът е подписан от ответницата
М. Н. С., като физическо лице, в качеството й на солидарен длъжник.
Следователно, качеството на кредитор за ищеца следва от облигационното
отношение по договора, като вземането на кредитора е възникнало на
15.09.2010 г.
Несъстоятелен е довода на ответниците, че вземането на кредитора е
възникнало след атакуваната сделка, сключена на 10.10.2014 г. След тази дата
кредиторът е направил вземането си изискуемо и се е снабдил с Изпълнителен
лист за него, който само е констатирал това му качество.
По изложените съображения въззивният съд приема наличието на
първата от предпоставките за уважаване на предявения иск, а имено –
качеството на кредитор на ищеца с възникнало, преди атакуваната сделка,
вземане спрямо първата ответница.
Видно от представения по делото НА № 181/ 10.10.2014 г., том ІІІ, рег.
№ 6837, нот. дело № 509/ 2014 г. на Нотариус А. А., рег. № 304 на НК, с район
на действие РС – Русе е, че първата ответница М.С., като ЕТ „МАГИК –
М.С.”, е прехвърлила възмездно на втората ответница М.К. четири
недвижими имота и като ФЛ – един недвижим имот, или общо пет
недвижими имота, срещу задължението за издръжка и гледане, като е
запазила до живот безвъзмездното ползване на имотите. С тази сделка е била
намалена имуществената маса на кредитополучателя и на солидарния
длъжник, която служи за обезпечение на кредитора, поради което въззивният
съд намира, че е налице увреждане на кредитора, т. е налице е и втората от
предпоставките на иска. Несъстоятелен в този смисъл е довода, че е налице
свръхобезпечение на банковия кредит с ипотеки върху други недвижими
имоти и договори за особен залог, тъй като за обезпечаване вземането на
9
кредитора служи цялото длъжниково имущество, като право на кредитора е да
избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество. В тази насока е
и съдебната практика – цитираното в мотивите на решението на
първостепенния съд Решение № 320/ 05.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1379/
2012 г., ІV г.о., докладчик съдията М. П.; Решение № 407/ 29.12.2014 г. на
ВКС по гр.д. № 2301/ 2014 г., ІV г.о., докладчик председателя С. Ц. и др.
Видно от писмените доказателства по делото е, че за да направи
кредитът изцяло изискуем, ищецът е констатирал, че на датите 25.09.2014 г.;
27.10.2014 г.; 25.11.2014 г.; 29.12.2014 г.; 26.01.2015 г. нито
кредитополучателите, нито някои от солидарните длъжници, са платили
дължимите към кредитора месечни вноски в общ размер 78 459,54 евро, т.е.
считано от 25.09.2014 г. е било прекратено всякакво изплащане на кредита.
Тъй като той е бил обслужван от кредитополучателите, вкл. и от ЕТ „МАГИК
– М.С.”, представляван от М. Н. С., длъжникът е знаел, че има кредитор. След
като е престанало обслужването на кредита ответницата М. Н. С., като ЕТ и в
лично качество, се е разпоредила възмездно с пет недвижими имота, знаейки,
че кредитът не се обслужва и че по този начин се намалява имуществото на
длъжниците, което служи за обезпечение на кредитора, поради което
въззивният съд приема наличието на знание за увреждане на кредитора при
тази ответница.
Знанието за увреждане при втората ответница М.К. не се предполага, а
подлежи на доказване с всички доказателствени средства в процеса.
Ищецът обосновава наличието на знание за увреждане на кредитора у
тази ответница, с наличието на близка родствена връзка между ответниците,
както и с упражняването на съвместна търговска дейност в няколко
направления, като в тази насока са представени писмени доказателства.
Ответниците възразяват срещу наличието на знание у ответницата М.К.
като твърдят, че особено близките отношение между двете ответници са
причина за извършването на процесната сделка.
Във въззивното производство въззивният съд е уважил
доказателственото искане на адвокат К. – пълномощник на М.К., като е
допуснал до разпит свидетелката М. У., доколкото са направени оплаквания
10
от процесуалния представител на страната, в открито съдебно заседание, за
допуснати от първоинстанционния съд нарушения при прилагане
процедурата по чл. 47 от ГПК, при назначаване на особените представители
на ответницата М.К.. Видно от приложените на л.л. 151 и 152 от
първоинстанционното дело съобщение и залепено уведомление е, че
процедурата по чл. 47 от ГПК е била спазена - ответницата е била посетена
три пъти от призовкаря, след което е било залепено уведомление на входната
врата и след като е изтекъл предвидения в закона срок, и никой не се е явил в
съда да получи съдебните книжа, на тази ответница е бил назначен особен
представител. По изложените съображения въззивният съд намира, че
искането за разпит на свидетел пред него е преклудирано и показанията на
разпитания свидетел не следва да се вземат предвид по делото.
Пред първостепенния съд са били разпитани двама свидетели. Според
свидетелите, М. Н. С. е останала сама, тъй като съпругът й е починал и нямала
деца от брака си с него. След раждането през 1993 г. на М. Д. К. – дете на
нейния брат Д. Н. К. и нейна племеница, първата ответница полагала
непрекъснати грижи за племенницата си, още повече че свидетелите твърдят,
че племенницата е кръстена на леля си. Тези грижи се изразявали в разходи за
обучението на племенницата, организиране на почивки с нея. Свидетелките
посочват, че ответниците живеят на един и същ адрес, на един и същ етаж, и
между тях съществува много силна връзка. Според свидетелката Росица
Даскалова – счетоводител от 20 г. на целия семеен бизнес, бащата на М.К.,
който съгласно представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки е
разведен, живеел на горния етаж и впоследствие, след връщането на М.К. от
Англия, се разболял, ходел на лечение в Испания и починал. Въпреки, че
втората ответница вече е семейна и има малко дете, лелята продължавала да
помага на племенницата си вече при отглеждането. От своя страна
племенницата е водела леля си на процедури, тъй като последната е получила
в последните години доста нервни кризи.
Безспорно от тези свидетелски показания се установява изключителната
близост между леля и племенница, провокирана от редица обективни
обстоятелства, а имено: племенницата от малка живеела с леля си на един
етаж, докато бащата, който е разведен, живеел на горния етаж; племенницата
била кръстена на леля си, която помагала в отглеждането й; лелята поела
11
разходите за обучението на племенницата в колежа в гр. Велико Търново, а
след това и при обучението й в Англия, водела е племенницата си на почивки,
купувала й подаръци; помагала й след като племенницата станала семейна и
имала свое дете в отглеждането; племенницата също полагала от своя страна
грижи за леля си, като я водела на процедури. За изключително голяма
близост между двете ответници сочат и участието им в съвместни бизнес-
проекти и търговски отношения, което се установява от приложените към
исковата молба писмени доказателства.
Тези обстоятелства, както и обстоятелството, че бащата на ответницата
М.К. е солидарен съдлъжник по договора за банков кредит, навеждат на
извода, че тази ответница е знаела за това, че е налице кредитор, чийто
интереси се увреждат от разпореждането с процесните недвижими имоти,
като се намалява обезпечението на вземането му, т.е. налице е и третата
предпоставка за уважаване на иска.
По изложените съображения искът е основателен и следва да се уважи.
До същия правен извод е достигнал и Русенския Окръжен съд, поради
което постановеното от него Решение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на
разноски, представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направени
такива, въззивният съд намира, че на въззиваемия следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 2 000 лева, представляващи заплатено възнаграждение
на особените представители на ответницата М.К., за подаване на въззивна
жалба, както и 450 лева юрисконсултско възнаграждение, тъй като е бил
представляван по делото от юрисконсулт.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 296/ 31.07.2020 г., постановено по гр.д. №
692/ 2019 г. по описа на Русенския Окръжен съд.
12
ОСЪЖДА М. Н. С., ЕГН **********, от гр. Русе – лично и в качеството
на собственик на ЕТ „МАГИК-М.С.”, ЕИК *********, със седалище в гр.
Русе, с адрес: ул. „******** и М. Д. К., ЕГН **********, от гр. Русе, ул.
„********, да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление -гр. София, район „Лозенец”,
********, разноски по делото в размер на 2 000 /две хиляди/ лева,
представляващи заплатено възнаграждение на особените представители на
ответницата М.К. за подаване на въззивна жалба, както и 450 /четиристотин и
петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13