Р Е Ш
Е Н И Е
София, 16.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 17083/2018 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от С.И.В., ЕГН **********, чрез адв. А.К., съдебен адрес:***, офис 4, кантора ЮСАУТОР,
против „Б.Д.“ ЕАД, ***, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че С.И.В. не дължи на „Б.Д.“ ЕАД сумата 13 293,59
евро - част от пълния размер на
задължението 120 000 евро, произтичащо от сключен на
31.08.2009 г. Договор за поръчителство по Договор за кредит от 12.12.2007 г. скрючен между БАНКА
ДСК“, АД и „БГ Е.“, АД.
В исковата молба се твърди, че на 31.08.2009
г. ищецът е сключил с ответника договор за поръчителство, за обезпечаване на
задълженията по Договор за кредит от 12.12.2007 г., скрючен между „БАНКА ДСК“, АД и „БГ Е.“, АД.
На 18.05.2010 г. е образувано
изпълнително дело № 20108100400161 на ЧСИ Н.Н., с peг. № 810 с район на действие Окръжен съд - гр. Добрич,
въз основа на изпълнителен лист по чл.
417 ГПК, издаден на 30.04.2010 г. по гр.д. № 14611/2010 г. на СРС за
задълженията по Договора за кредит.
На 23.11.2010 г. от взискателя „Б.Д."
ЕАД е подена молба за спиране на изп.
дело № 20108100400161 на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК.
На 18.03.2013 г. от взискателя
е подадена молба за възобновяване на посоченото изпълнително дело.
На 03.10.2017 г. ЧСИ Н.Н. е
прекратил изп. дело № 20108100400161 поради настъпила
перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По – нататък ищецът заявява, че на 06.10.2017 г.
ответникът „Б.Д." ЕАД отново е подал молба за образуване на изпълнително
дело въз основа на същия изпълнителен лист и е образувано изп.
дело № 20178100400599, което е присъединено към изп.
дело № 20138100400788.
Според В. в периода 23.11.2010 г. - 23.11.2013 г. по изп. дело № 20108100400161 спрямо него, в качеството му на
длъжник, не са били предприети изпълнителни действия, които да препятстват
изтичането на двугодишния преклузивен срок предвиден
в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което смята, че съдебният
изпълнител не е следвало да предприема нови действия по изпълнителното дело, а
е бил длъжен с Постановление да прекрати изпълнителното дело.
Счита, че погасителната давностт
за вземането по договора за поръчителство е изтекла на 30.04.2015 г. В
условията на алтернативност, дори да се приеме, че
давността за последно е прекъсната от взискателя на
23.11.2010 г., то отново задължението на ищеца – длъжник е погасено по давност на 23.11.2015 г., която
дата предхожда образуването на второто изпълнително дело - №20178100400599 с
две години.
В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено на основание чл. 124 ГПК, във връзка с чл. 439 от ГПК във връзка
с чл. 110 ЗЗД по отношение на „„Б.Д.“ ЕАД, че той не й дължи вземането 13 293,59
евро част от пълния размер на
задължението 120 000 евро, произтичащо от сключен на 31.08.2009
г. Договор за поръчителство по Договор за кредит от 12.12.2007
г. между „БАНКА ДСК“, АД и „БГ Е.“, АД, поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Поискал е допускане на писмени доказателства и прилагане
на изпълнително дело № 20108100400161
на ЧСИ Н.Н., с peг. № 810 с
район на действие Окръжен съд - гр. Добрич.
По същество моли съда да уважи иска, като основателен и
доказан. Претендира разноски по списък.
Ответникът „Б.Д.“ ЕАД оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер. Претендира разноски в
това число юк. възнаграждение.
Счита иска и за
недопустим, тъй като, според него, ищецът цели установяване на факта, че не
дължи посочената сума на ответника..
Оспорва твърдението в исковата молба за настъпила перемпция на делото на твърдяната дата и счита същото за
неоснователно.
Оспорва твърденията на ищеца за изтекла погасителна
давност по отношение на вземането, пред вид извършваните по изпълнителното дело
действия, но, според него, дори да се приеме, че е изтекъл давностният
срок по отношение на него, вземането на „Б.Д.“ ЕАД, продължава да съществува.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускането на гласни такива.
В хода по същество моли съда
да отхвърли изцяло предявения иск, с присъждане на разноски.
Съдът, като разгледа
представените и събрани в хода на настоящото дело доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От събраните по
делото доказателства се установи, че на 31.08.2009 г. между ищеца и „БАНКА
ДСК“, АД е сключен договор за поръчителство, за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя „БГ Е.“, АД по сключения между него и Банката на 12.12.2007 г., Договор за кредит.
Не се спори между страните, че по искане на кредитодателя
„БАНКА ДСК“ АД, във връзка с подадено заявление по чл. 417 ГПК, е образувано гр.д.
14611/2010 г. на СРС, 38 с-в, по което на 30.04.2010 г. са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които кредитополучателите „БГ Е.“
ЕООД и „КРАМ КОМПЛЕКС“ ООД и поръчителят – ищецът С.В. са осъдени при условията
на солидарност да заплатят на банката следните суми:
•
120
000 евро - просрочена главница от 25.11.2009 г.
до 22.03.2010 г.,
•
166
315,36 евро - просрочена лихва, за периода от
25.09.2009г. до 22.03.2010 г.,
включително;
•
7 861 евро - дължима лихва за забава, за
периода от 25.09.2009 г. до 22.03.2010 г.;
•
16 259,98
евро- просрочена такса управление към 22.03.20
г.
•
12 143.21
лв. - държавна такса
•
6521,61
лв. - юрисконсултско възнаграждение
Не се спори също, че, въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист, на 18.05.2010 г. е образувано изп. д. № 20108100400161/2010
г. по описа на ЧСИ Н.Н., район на действие ОС Добрич,
Рег. № 810 на КЧСИ, на 13.06.2010 г. длъжникът – ищец е извършено надлежно
връчване на заповедта съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК, а на 18.05.2010 г. са наложени
и запори на вземанията на му.
Не се спори също, че във визирания в ГПК срок след връчването на
заповедта за незабавно изпълнение, от страна на ищеца не е подадено възражение
и на основание чл. 416 ГПК тя е влязла в сила.
Установи се, а и не се оспорва от страните, че на 23.11.2010 г. изпълнителното
производство е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК по искане на взискателя.
Изпълнителното производство е възобновено на 18.03.2013 г. по по молба на взискателя за
възобновяване на производството, като е поискано предприемане на изпълнителни
действия срещу длъжниците, вкл. и чрез налагане на
запори на вземания на ищеца В., като през периода март - април 2013 г. по
изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия по отношение имуществото
на ищеца - наложени са запори на вземания, вписани са възбрани върху недвижими
имоти на В. в гр. Пазарджик, а на 14.06.2013 г. е предявено разпределение на
постъпили по делото суми от запор на трудовото възнаграждение на длъжника В..
От събраните по делото доказателства се установи, че с Постановление
от 03.10.2017 г. на ЧСИ Н.Н. изп.
д. № 20108100400161/2010 г. е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция,
като, в съответствие с чл. 433, ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител е вдигнал
наложените възбрани и запори върху имуществото на длъжниците.
На 29.09.2017 г. ответникът „БАНКА ДСК АД е поискал от ЧСИ връщане
на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано посоченото изпълнително
дело.
Доказа се и че на 05.10.2017 г. с молба на Банката, с
приложен този изпълнителен лист и въз основа на него, е образувано ново
изпълнително дело срещу същите лица – изп.д. № 20178100400599 по описа на ЧСИ Н.Н.,
район на действие ОС Добрич, Рег. № 810 на КЧСИ, което е присъединено
към изп. дело № 20138100400788.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявен е отицателен установителен иск с правно основание чл.124, вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на Банката –
ответник, че ищецът не й дължи исковата сума, тъй като същата е погасена по
давност.
С този иск ищецът желае да получи защита срещу материалноправна незаконосъобразност на осъществявано срещу
него принудително изпълнение по посоченото
изпълнително дело, като бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи търсената
парична сума, за която е издаден изпълнителният лист.
Предявеният
отрицателен установителен иск съдът приема за
допустим. Ищецът следва да установи и да докаже, че фактите, на които
основава твърдяното в исковата молба основание за оспорване на вземането, са настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Правният интерес се обосновава с твърденията за
изтекла погасителна давност. Давността като материалноправен институт, може и следва да бъде навеждана
като процесуален довод или чрез възражение само в рамките на
съдебно исково производство, при
участието на двете страни в условията на равнопоставеност, и за това законодателят е
предоставил на длъжника правната възможност за предявяване на
иск с правно основание чл. 124, вр. чл. 439 ГПК.
Основният въпрос,
които следва да бъде изяснен от правна страна, е приложението на чл.110 ЗЗД – т.е. на института на погасителната давност към настоящия случай.
Отделно от това
ищецът се е позовал на института на перемпцията и
наличието на основания за перемпция на изпълнителното
дело, съобразно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Ищцовата теза е, че през периода, през
който образуваното изпълнително производство е било спряно по искане на взискателя, съгласно чл. 432, ал. 1,, т. 2 ГПК, е текъл давностен срок за погасяване на вземането, обстоятелство,
което се оспорва от ответната страна с мотива, че, според правната доктрина, погасителната
давност за вземането спира да тече във
всички случаи по чл.432, ал.1 ГПК.
Съдът споделя тезата
на ищцовата страна, пред вид основанието, на което
изпълнителното дело е било спряно. Наистина погасителна давност за вземането не
би текла в случаите, когато за кредитора обективно съществува невъзможност да
извърши действия, които сами по себе си да я прекъсват – в случая при вече
образувано изпълнително производство – в рамките на именно това производство.
Погасителната давност е правопораждащо субективно право на длъжника да откаже
изпълнението на съществуващото си задължение. То е материалноправно,
непритезателно, правопрепятстващо,
вторично насрещно право и се поражда след настъпването на изискуемостта на
задължението и след изтичането на определен период от време, визиран в съответната норма
на ЗЗД, в конкретния случай приложимата такава на чл. 110 ЗЗД. Надлежното
упражняване от страна на длъжника на правото на погасителна давност превръща притезателното право в естествено и лишава кредитора от
възможността да търси принудително изпълнение, респ. той изгубва процесуалното
си право да търси принудително изпълнение чрез предвидените способи в ГПК за
удовлетворяване на законно признатия си интерес.
Безспорно се доказа в настоящото
производство, че Банката - кредитор, като господар на изпълнителното
производство по силата на издаден в нейна полза изпълнителен лист, е поискала
спиране на изпълнителното дело. С оглед на това, по – нататъшното извършване на
каквито и да било действия по него са зависели само и единствено от нейната воля,
именно в качеството й на кредитор с изискуемо, ликвидно и признато вземане.
Въпреки това, след спиране на делото, от нейна страна е налице
бездействие,изразяващо се в липсата на каквито и да е искания до съдебния
изпълнител, прекъсващи започналата да тече погасителна давност. Това е сторено
от нея, в качеството й на взискател едва с молбата й
от 18.03.2013 г. за възобновяване на изпълнителното дело. Пред вид наличието на
бездействие от страна на взискателя – кредитор, съдът
приема, че през периода, през който изпълнителното производство срещу длъжника
– ищец е било спряно по молба на кредитора - взискател,
за времето от 23.11.2010 г. - 18.03.2013 г. е текъл погасителен
давностен срок по чл. 110 ЗЗД за вземането му.
По делото се установи, че, след
възобновяване производството по изпълнителното дело по искане на взискателя – ответник на 18.03.2013 г., са предприети на
изпълнителни действия, включително налагане на запори и възбрани върху
имуществото, собственост на длъжника и настоящ ищец през периода м. март – м.
април 2013 г. , които действия прекъсват погасителната давност, а след този
период липсва извършването на такива, като на 03.10.2017 г. съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция.
Ново изпълнително
дело въз основа на същия изпълнителен лист за събиране на същото вземане срещу
длъжника е образувано на 05.10.2017 г. С оглед на това съдът приема, че по
отношение на вземането на ответното банково дружество към ищеца отново през времето от началото на м. май до
03.10.2017 г. е текъл погасителен давностен срок.
Съдът, въпреки на практика
математическите изчисления за изтеклата погасителна давност за вземането на
Банката срещу ищеца на два пъти към момента на висящото изпълнително
производство, намира, че петгодишният давностен срок
не е изтекъл, тъй като на практика давността е била прекъсната с искането на взискателя до съдебния изпълнител за възобновяване на
спряното изпълнително производство и последвалите действия по него през 2013 г.
В исковата молба от ищеца е наведен довод, че в периода
23.11.2010 г. - 23.11.2013 г. по изп. дело №
20108100400161 спрямо него, в качеството му на длъжник, не са били предприети
изпълнителни действия, които да препятстват изтичането на двугодишния преклузивен срок, предвиден в нормата на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК и заради това съдебният изпълнител не е следвало да предприема нови
действия по изпълнителното дело, а е бил длъжен с Постановление да прекрати
изпълнителното дело, прилагайки института на перемпцията.
Според В. погасителната давностт
за вземането по договора за поръчителство е изтекла на 30.04.2015 г., алтернативно
- дори да се приеме, че давността за последно е прекъсната от взискателя на 23.11.2010 г., то задължението на ищеца –
длъжник е погасено по давност на
23.11.2015 г., която дата предхожда образуването на второто изпълнително дело -
№20178100400599 с две години.
Съдътне приема тази теза на ищцовата
страна. Нормата на чл. 110 ЗЗД, приложима към настоящия случай, предвижда
петгодишна давност за погасяване на вземанията. Давността е институт на
материалното право и длъжникът може да реализира правото си да се позове на
нея, както бе посочено по – горе, само в рамките на състезателното исково
производство.
За разлика от нея, институтът на перемпцията
е процесуален и предвижда възможност за прекратяване от страна на съдебния
изпълнител на образуваното пред него изпълнително производство, в слючай че взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години,
съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В теорията и в съдебната практика съществуват
различни трактовки, теории и практически приложения на посочената разпоредба –
включително и, в резултат на противоречивата практика на ВКС, с тенденция за
разширяване или стеснавяне на нейния обхват – дали
това става служебно, дали съдебният изпълнител е длъжен да го стори, дали не е
по искане на страната, от кога тече предвиденият в закона двугодишен срок. Тези
противоречиви от теоретична и практическа гледна точка решения, обаче, съдът
намира за изцяло ирелевантни за настоящия правен
спор, пред вид факта, че дори и след перемиране на
изпълнителното дело, задължението на длъжника продължава да съществува така,
както е признато – като изискуемо и ликвидно такова докато не изтече
предвиденият давностен срок за него /в случая пет
години/. Или, казано по друг начин, наличието на перемпция
по делото не препятства възможността взискателят да
поиска връщане на изпълнителния лист и да подаде молба за образуване на ново
изпълнително дело за събиране на вземането по него. И това е така, защото за
признатото вземане в полза на взискателя не е изтекъл
предвиденият давностен срок, който евентуално би
попречил на неговото удовлетворяване – и то само в случай че длъжникът възрази
за изтекла давност и такава бъде призната от съда.
По изложените съображения настоящият съдебен намира, че
предявеният иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника посочеинте суми, произтичащо от договор за
поръчителство по договор за кредит, е неоснователен
и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.В., ЕГН **********, чрез адв. А.К., съдебен
адрес:***, офис 4, кантора ЮСАУТОР, иск против „Б.Д.“ ЕАД, ***, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че С.И.В.
не дължи на „Б.Д.“ ЕАД сумата 13 293,59
евро - част от пълния размер на
задължението 120 000 евро, произтичащо от сключен на
31.08.2009 г. Договор за поръчителство по Договор за кредит от 12.12.2007 г. скрючен между 4БАНКА
ДСК“, АД и „БГ Е.“, АД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: