№ 154
гр. Благоевград , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20201200501359 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Ю.Б.“АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление в С., ул.“...“№260,против решение
№6704/10.08.20г на РС-Благоевград по гр.д.№1699/18г, с пр. осн.чл. 258 и сл.
ГПК.
С атакуваното решение са отхвърлени като неоснователни исковите
претенции и в полза на ответника са присъдени разноските по делото.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита
за незаконосъобразен, настоявайки за неговата отмяна и уважаване на
исковете, ведно със всички произтичащи от това последици, за което излага
подробни съображения.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа
атакувания акт и настоява за неговото потвърждаване, за което също
подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
1
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Със заявление – договор за издаване на кредитна карта Visa от
06.02.12г, въззиваемия е изразил съгласието си пред „Ю.иЕ.Д.Б.“АД(чийто
правоприемник е въззивното дружество) да му бъде издадена кредитна карта
Visa Clasic.Декларира информираността си, че основния кредитен лимит, с
който ще разполага чрез Картата и неговите точни размери ще бъдат
посочени при получаването на картата и в месечните извлечения, за което
дава изричното си съгласие.Декларира още, че е запознат с ОУ досежно
кредитните карти и ги приема.Същевременно е известен, че настоящото
заявление-договор се счита за сключен от момента на подписването му от
банката, давайки изричното си съгласие за незабавното му изпълнение, както
и че преди подписването му е получил от банката преддоговорна информация
за договора. Освен от въззиваемия, въпросното заявление - договор е
подписано и от служител на банката, приел и сверил копията от
представените документи с оригиналите.
Общите условия, ведно със всичките му приложения,вкл. и Приложение
№1, са предвидени като неразделна част от въпросното заявление-
договор(вж. и т.1.1 от ОУ). В чл.2 подробно се регламентира реда за
предаване на картата на правоимащото лице, която може да се получи лично
единствено картодържателя.Картата предвидено да се използва само лично от
последния срещу предоставен му ПИН,който му се предава с предаването на
картата(чл.3.1),като предоставянето й на трето лице е забранено и
нарушаването на тази забрана е приравнено на неизпълнение на договора и
ОУ(чл.2.6).В чл.2.7 са уговорени финансови и нефинансови услуги, за които
може да се ползва картата.
В чл. от ОУ е регламентиран кредитния лимит по картата, неговото
активиране и пр.
Уговорено е картоиздателя да изпраща до картодържателя месечни
извлечения, отразяващи всички тарнзакции с картата, както и всички други
операции през отчетния период,като освен месечните вноски с настъпил
падеж е предвидено начисляването от банката на всички лихви, такси и др.
разходи и задължения,изброени в Приложение №1 към ОУ(чл.8).При
2
неуведомяване на банката от картодържателя, че не е получил месечните
извлечения, респ. при неоспорването им в предвидените в чл.15.1 срокове по
реда на чл.11.1, се счита че ги е приел безспорно и същите са изискуеми и
дължими.
С клаузата на цитирания чл.11.1 картодържателя се задължава
незабавно, но не по-късно от 10 след узнаването, да уведомява писмено
банката за установена грешка или нередовност в данните от месечното
извлечение,вкл. за неразрешени и неточно изпълнени транзакции.Ако
картодържателя не е получил месечното извлечение заради неизпълнение на
някое свое задължение от ОУ и/или банката не получи писменото му
уведомление в предвидените срокове, отбелязаните транзакции от месечното
извлечение се считат за одобрени от картодържателя. Евентуалното
уведомление(възражение) на последния след срока, не задължава банката да
коригира транзакциите(чл.11.1).
Съгласно чл.15.4 данните от всяка транзакция при ползването на
картата се записват в информационната система на банката и се отразяват в
квитанции, които се считат за валидно доказателство за отразената в тях
транзакция, до доказване на друго в съда.
Страните договарят, уведомленията,вкл. и месечните извлечения до
картодържателя, да се съхраняват от банката по начин, достъпен за
последващи справки от негова страна за достатъчен период от
време(чл.17.2).Всяко получено от картодържателя уведомление е предвидено
да се записва в хронологичен ред в специален дневник на хартиен и/или
електронен носител, който дневник осигурява точно възпроизвеждане на
информацията и изключва всяка възможност за последващото и изменение.И
за телефонните съобщения меродавен се явява отбелязания в дневника час на
съобщаване.До доказване на противното, записванията в дневника имат
доказателствена сила между страните, относно вписаните
обстоятелства(чл.17.5).
Според чл.20.2 при непогасяването на две месечни вноски,
задълженията на картодържателя стават предсрочно изискуеми, без да е
нужно каквито и да е волеизявления на страните, банката може да пристъпи
към принудителното събиране на сумите въз основа на извлечение от
3
счетоводните си книги, като длъжника дължи законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.
В чл.19 и 10 от ОУ страните са уговорили реда, начина и пр. условя за
погасяване задълженията от страна на картодържателя, ведно с дължимите
лихви и такси.
Страните се съгласяват на възможността банката да променя
едностранно ОУ,вкл. всички приложения към тях, които е длъжна да изпрати
на длъжника в предвидените срокове(чл.22.1). При несъгласие с тях,
картодържателя има право да възрази, като прекрати договора, без каквито и
да е негативни последици за него.В противен случай договора се счита, че
приема измененията и се счита за обвързан с тях от момента на влизането им
в сила(чл.22.2).
С приложение №1 към горните ОУ, страните са уговорили условията за
отпускане на кредита и таксите за неговото ползване, разсрочване и пр.
Въпросните ОУ и приложение №1 са подписани от картодържателя на
06.02.12г, а от представител на банката – на 22.02.12г.
Чрез нарочно уведомление, достигнало до картодържателя на
18.01.17г(вж. известието за доставка), банката го уведомява, че поради
неплащането на две минимални месечни вноски по две последователни
месечни извлечение от 10.05.16г и 10.03.16г, обявява за предсрочно
изискуемо цялото му задължение, възлизащо към 05.01.17г на: 9 473,28лв –
главница и 1 917,79лв – лихви, които го канят в едноседмичен срок да
заплати, но безрезултатно.
Според съдебно-счетоводната експертиза за периода 22.02.12г до
01.03.17г, банката е издала общо 61бр. месечни извлечения, подробно
описани през годините.Последните съдържат общо посочения размер на
задълженията, но вещото лице е изчислило главницата и договорната
лихва(вж.справка №8),а също мораторната лихва и таксите(вж.справка №9 и
№4), сочейки погасената сума и неиздължения остатък към датата на
месечното извлечение.
От първата до последната дата на движение по ответните сметки, т.е. за
периода 22.02.12г – 10.02.17г общо изтеглените в брой чрез банкомат
4
парични средства възлизат на 21 129,59лв,а платените за покупки – 1 903,46лв
или общо 23 060,05лв(вж.справка №3).
Начислената договорна лихва за същия период е в общ размер на
8 367,27лв, като вещото лице към датите на начисляването им и е изчислил
конкретните главници, върху които са начислявани.
Мораторната лихва в размер на 1 154,49лв за периода 22.02.12г –
10.02.17г, също е начислена върху непогасените задължения.
Общо възстановените от ответника по кредитната карта суми от
първото плащане на 09.04.12г до последното погасяване на 07.04.16г е в общ
размер на 21 815лв, от които: 316,63лв са отнесени за погасяване на
наказателни лихви; 6 789,84лв – за възнаградителни лихви; 1 081,81лв – такси
и 13 626,72лв за главница.При тегленето на суми в брой през горния период,
лихвения процент на възнаградителната лихва е 16,85%, а при заплащането на
покупки – 15,85%.
В заключение, приспадайки платените общо дължимите суми през
процесния период, вещото лице сочи за неизплатени от ответника
задължения, а именно: 9 433,33лв главница; 1 577,43лв договорна лихва за
периода 11.03.16г – 24.02.17г(вж. и справка №8); 837,86лв мораторна лихва за
периода 11.04.16г – 24.02.17г и 39,95лв такси за периода 11.04.16г –
24.02.17г(вж. и справка №9).
Констатациите си вещото лице е онагледило в надлежно съставните
подробни справки.
Експерта е категоричен, че счетоводните записвания във връзка със
сключения между страните договор за издаване на кредитна карта, са водени
в хронологичен ред и редовно. В с.з. изрично сочи, че основава заключението
си не само на материалите поделото, но и на други, предоставени от банката
документи досежно спорния договор, в които е посочено името на отвтеника.
Видно от приложените по делото материали по ч.гр.д.№1017/17г по
описа на РС-Благоевград, по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК въззивното дружество е получил от БРС исканата заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя за следните суми:
за 9 433,33лв главница въз основа на извлечение от счетоводните книги на
5
банката по сключен между страните Договор за кредитна карта AMERICAN
VISA от 22.02.2012г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение - на 03.04.2017г, до окончателното й изплащане; 1 577,43лв
договорна лихва за периода 22.02.2012г - 24.02.2017г; 837,86лв мораторна
лихва за периода 02.02.2012г - 24.02.2017г; 39,95лв такси за периода
22.02.2012г - 24.02.2017г; както и направените по заповедното производство
разноски от 237,77лв за държавна такса и 752,66лв заплатени за адвокатско
възнаграждение.В предвидения от закона срок длъжника е направил
възражение за недължимост на горните суми по реда на чл.414 ГПК.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.422 ГПК действително дава възможност на
кредитора да установи по съдебен ред съществуването на вземанията си
спрямо длъжника, когато те са оспорени в заповедното производство.
Предявените искове са допустими и разгледани по същество са частично
основателни.
От събрания доказателствен материал се доказа по категоричен начин
наличието на облигационна връзка между страните, материализирана в
заявлението-договор за издаване на кредитна карта от 06.02.12г, ОУ за
издаване и ползване на кредитна карта и Приложение №1 към тях.В чл.1.1 от
ОУ страните изрично се предвидили, че с подписването на заявлението-
договор длъжника приема ОУ и всички приложение към него, вкл.
Приложение №1,съдържащо приложимата към договора Тарифа на банката,
които стават неразделна част от договора за издаване и ползване на картата.С
подписването на 22.02.12г на ОУ и Приложение №1 от представител на
банката(чийто правоприемник е въззивната страна), договора се счита за
сключен и последната се е задължила да предостави на ответника кредит,
усвоим чрез кредитна карта Visa Clasic при подробно уговорените
условия.Срещу това картодържателя се е ангажирал да върне така
предоставената му и ползвана сума, ведно със съответните лихви – договорна
и за забава, а също и договорените такси.Следователно, налице е валиден
договор по см. на чл.430, ал.1 ТЗ.
Тези изводи се обосновават още от извлеченията от счетоводните
6
записвания на банката досежно горния договор, които недвусмислено сочат
наличието на поддържаните от ищеца облигационни отношение и
задълженията по същото. При разпита си в с.з. вещото лице е категорично, че
в предоставените от банката документи е посочено името на ответника.И
трите документа(заявлението-договор, ОУ и Приложение №1), с които
страните свързват възникването на горното облигационно отношение са
подписани именно от ответника, което обстоятелство не е оспорени от
страните.
Освен това, ясно посочения от експертизата лимит недвусмислено
индицира не само сключването на горния договор, но и получаването на
картата, респ.сумите по нея от картодържателя, след като декларира
информираност(вж. заявлението-декларация), че точният му размер, ще се
определи при предаването на картата.
Преценката на уговорката в чл.2 ОУ, предвиждаща получаването на
картата само от картодържателя-ответник, ведно с клаузата на чл.3.1,
уреждаща предоставянето й, ведно ПИН, допълнително опровергава
въззивемата теза за непредоставянето от банката на главница в брой или за
плащане по сделки.
На следващо място - установените от вещото лице частични
погасявания в брой по горния договор именно от ответника, възлизащи общо
на 21 815лв за периода 22.02.12г – 10.02.17г, представляват признания на
неизгодни за него факти чрез конклудентни действия, които недвусмислено
сочат на сключването между тях на процесния договор със всички
произтичащи от това последици.В противен случай за ответника липсва както
житейска, така и правна логика за плащането на значителна по размер
сума(21 815лв) в полза на банката и то през един продължителен период от
близо 5г, като част от задълженията по процесния договор.
Не на последно място – уговорения в чл.17.5 ред за отразяване в
нарочен дневник в банката на всяко получено от ответника
уведомление/съобщение и телефонно съобщение, също опровергава
ответната теза, че не е бил известяван за дължимите суми, водещо до
освобождаването му от задълженията и забавата. Това е така, понеже до
доказване противното на тези записвания, страните са придали
7
доказателствената сила на дневника относно записаните в него обстоятелства.
„Противно“ по см. на цитираната клауза не се доказа.
В този контекст настоящия състав намира, че с подписването на
договора и разходването на получените по него суми от картодържателя, за
последния възникват задълженията за връщането им, ведно с уговорените
лихви и такси.За така сключения договор не се установи, да липсва съгласие
от страна на въззивамия, както необосновано е приел РС.
От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че до 10.02.17г
ответника е внесъл общо 21 815лв, отнесени от банката за погасяване на
отделните задължения съгласно уговорките.В резултат на последвалото
частично неизпълнение, на 18.01.17г кредита е превърнат в предсрочно
изискуем, с достигането до длъжника на надлежно отправеното му в тази
насока волеизявление от кредитора(вж. известието за доставка).Изхождайки
от материалите по делото и констатациите на вещото лице, настоящи състав
намира за налични не само предпоставките в чл.20.2 ОУ, но и останалите,
обуславящи превръщане на кредита в предсрочно изискуем.Оттук и
неоснователността на изложените в тази връзка доводи на въззиваемия.
От съдено-счетоводната експертиза, обоснована с анализ на събрания
доказателствен материал и представените допълнителни данни от банката, а
също и в резултат на собствени изчисления, вещото лице сочи, че за времето
от 22.02.12г до 01.03.17г банката е издала общо 61 месечни извлечения, с
общо посочените дължими суми.Експерта е установил съставните части на
сумите по всяко едно от извлеченията: главница, договорна, мораторна лихва
и таксите, за които липсват основания да се счетат за несъответни с
уговорките между страните.След приспадането на платените 21 815лв от
общо дължимите 33 703,57лв през процесния период, вещото лице е посочило
остатъка от дължимите от ответника суми в справка №10, както следва:
9 433,33лв главница; 1 577,43лв договорна лихва за периода 11.03.16г –
24.02.17г(вж. и справка №8); 837,86лв мораторна лихва за периода 11.04.16г –
24.02.17г и 39,95лв такси за периода 11.04.16г – 24.02.17г(вж. и справка №9).
Изричните уточнения на експертизата, че договорната лихва е
начислена върху дължимите главници, а мораторната върху непогасените
задължения, опровергават въззивните доводи за начисляването на двете лихви
8
върху едни и същи вземания през процесния период.Впредвид констатациите
на вещото лице, пояснени и допълнени с обясненията му в с.з. за
съответствието на начислените лихви и такси с уговорките между страните и
редовността на водените счетоводни записвания, изложените в тази връзка
доводи на ответника не намират опора в закона и данните по делото.
Несъстоятелни са и доводите на въззиваемата страна, извеждани от
месечните извлечения.Действително страните са уговорили картоиздателя да
изпраща до длъжника месечни извлечения. След като картодържателя не е
уведомил писмено банката за неполучаването на съответното месечно
извлечение, съгл. чл.15.1 ОУ последното се счита за получено със всички
произтичащи от това последици, а ако не оспори съдържанието им,вкл.
размера на задължението, по уговорения ред и срок, се счита че ги е приел за
безспорни и същите ставата изискуеми и дължими в съответствие с
уговорките.Отсъствието на писмени уведомления от негова страна до банката
за грешки или нередовности в месечните извлечения, допълнително
опровергават ответната теза за недължимост, тъй като по арг. на чл.11.1 ОУ
отбелязваните транзакции се считат за одобрени от картодържателя.
Настоящи състав възприема изцяло заключението на вещото
лице.Същото е изготвено въз основа на материалите по делото и счетоводните
записвания на банката, които преценявани по реда на чл.182 ГПК могат да
служат за доказателство в настоящия процес.За тези изводи освен изложеното
по-горе следва да се има предвид и следното:в чл.15.4 ОУ страните изрично
са предвидили, че всяка транзакция при ползване на кредитната карта се
записва в информационната система на банката и се отразява в квитанция,
която страните са приели за валидно доказателство за транзакцията до
доказване на друго в съда.“Друго“ по смисъла на цитираната клауза в
настоящото производство не се установи, поради което съобразяването им от
вещото лице съответства и на уговорките между страните.
Освен това, не се доказа накърняване на уговорките в чл.17.2 ОУ,
задължаваща картоиздателя да съхранява всички уведомления до ответника,в
т.ч. и месечните извлечения,по начин достъпен за следващи справки, за
период от време, достатъчен за целите за които уведомленията/съобщенията
са изпратени, като съдържащата се в тях информация се възпроизвежда в
непроменен вид.Ето защо ползването им от вещото лице(без първичните
9
счетоводни документи) не разколебава достоверността на експертните
констатации.
По делото не се установи поддържаната от ответника нищожност на
сочените основания.Автономната въззивна проверка също не установи
нищожност както на посочените клаузи, така и на останалите, не само на
заявените основание.
Неоснователно се явява и ответното възражение за погасяване по
давност на главницата, лихвите и таксите.Независимо дали за начален момент
на давността ще се счете датата на превръщане кредита в предсрочно
изискуем(18.01.17) или изискуемостта на отделните вземания(вж.справка
№10), към деня на депозиране на заявлението за издаване заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК(03.04.17г) не е изтекъл както общия 5-
годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, така и предвидения в чл.111, б.“б“ и
„в“ ЗЗД 3- годишен такъв.
Като не е съобразил горното, РС е процедирал в разрез с материалния и
процесуалния закон, което налага отмяна на обжалваното решение в частите,
с които е отречено съществуване вземанията за главницата, договорната
лихва за периода 11.03.16г – 24.02.17г, и за мораторната лихва и таксите за
периода 11.04.16г – 24.02.17г, както и в частта досежно присъдените
разноски.
Вместо това е наложително да се признае за установено наличието на
исковите вземания – главница,ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение -
03.04.17г до окончателното й изплащане, както и на лихвите такси през
горните периоди.
В останалата отхвърлителна част атакувания акт ще следва да се
потвърди, тъй като по вече развитите съображения извън посочените в
справка №10 периоди, ответника не дължи лихви и такси.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
Впредвид горното разрешение в полза на взискателя следва да се
присъдят разноските в заповедното производство за държавна такса от
10
237,77лв и 725,66лв за адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК въззиваемия дължи на жалбоподателя и
направените по делото разноски пред двете инстанции, които според
доказателствата и списъка по чл.80 ГПК възлизат общо на 1 933,08лв.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №6704/10.08.20г на РС-Благоевград по гр.д.
№1699/18г по описа на с.с., в частта му, с която е отречено съществуването
на вземанията за главницата; за договорната лихва за периода 11.03.16г –
24.02.17г; за мораторната лихва и таксите за периода 11.04.16г – 24.02.17г и
досежно присъдените разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЯНО по отношение на И. Й. Д., гр.Р.,
ул.“...“№43, ет.1, ап.1, съществуването в полза на Ю.Б.“АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление в С., ул.“...“№260, на следните вземания,
предмет на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№1017/17г по описа на БРС, както следва: за сумата от 9 433,33лв,
представляваща главница по договора за издаване на кредитна карта, ведно
със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на
заявлението - 03.04.17г, до окончателното й изплащане; за сумата от
1 577,43лв представляваща договорна лихва за периода 11.03.16г – 24.02.17г;
за сумата от 837,86лв, представляваща мораторна лихва за периода 11.04.16г
– 24.02.17г и 39,95лв такси за периода 11.04.16г – 24.02.17г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част досежно
периодите на дължимост на лихвите и таксите, извън признатите по-горе.
ОСЪЖДА И. Й. Д., да заплати на Ю.Б.“АД, ЕИК ***, с посочени по-
горе адреси, сумата от 990,43лв, представляващи разноски в заповедното
производство, както и на сумата 1 933,08лв, представляващи разноски в
настоящото производство пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12