№ 260076 / 21.7.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
21.07.2022 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 2863 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът ,,Д.“ ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: xxxx , представлявано от изпълнителния директор Т. А. твърди в исковата молба, че със Заявление вх.№ 261312/23.10.2020 г. до РС-Монтана, на основание чл.410 ГПК, заявил издаването на заповед за изпълнение, за заплащане на сумата в размер на 5 523,81 лева, представляваща дължима сума по фактури, издадени в периода 25.02.2019 г. - 28.02.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 01.03.2019 г. до 21.10.2020 г. в размер на 923,70 лева, ведно със законна лихва за периода от 22.10.2020 г. до изплащане на вземането. Претендирани са и сторените разноски по заповедното производство. Твърди също, че във връзка с цитираното заявление, е образувано ч.гр.дело № 2330/2020 г. по описа на РС-Монтана, по което е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта ответникът - Г.П.Т., е подал Възражение по чл.414 от ГПК, в което твърди, че не дължи изпълнение. Възражението е получено от дружеството на 10.11.2020 г. и с оглед предоставената възможност по чл.415 от ГПК, предявява настоящите си искови претенции срещу ответника.
Ищецът поддържа в исковата молба, че с ответника е бил в трудови правоотношения, като с трудов договор, сключен между страните, ответникът е бил назначен на длъжността ,,тьрговски представител“ за офис ,,Монтана“. С Допълнително споразумение № 2/01.08.2017 г. към горния трудов договор, ответникът е назначен на длъжност „ръководител, търговски екип“ при Търговски отдел - град Монтана. Като такъв, ответникът е бил длъжен да изпълнява задълженията и съгласно надлежно връчената му и подписана от него длъжностна характеристика. Поддържа също, че освен задълженията съгласно длъжностната характеристика, служителят е бил длъжен да спазва утвърденото от страна на дружеството в Заповед № 45/10.07.2018 г. във връзка с подобряване на метода на работа и организацията и реда на отчитане на търговските представители. Заповедта цели по-стриктна организация при фактуриране на продажбите, събиране на дължими суми и навременно отчитане на получени от търговските представители суми по издадени фактури за осъществените продажби. Заявява, че през през м. февруари 2019 г., служителят извършил продажби на стоки, произведени от ,,Д.“ ЕАД и издал 61 бр. фактури за тях, като не отчел получените по тях суми нито в сроковете, посочени в горецитираните длъжностна характеристика и Заповед, нито в който и да е следващ момент, считано до настоящия. Твърди, че общата сума по изброените в исковата молба фактури е в размер на 5 523,81 лева, която сума е следвало да бъде отчетена на 28.02.2019 г. Твърди, че след извършване на нарушението, служителят преустановил идването си на работа, след което с покана за доброволно изпълнение бил поканен да заплати дължимите суми. В резултат на гореизложеното и след изтичане на сроковете по поредицата от болнични листове и отпуски, на 24.01.2020 г. със Заповед за прекратяване № 113/22.01.2020г., трудовото правоотношение с ответника е прекратено. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът Г.П.Т. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx дължи отчет и заплащане на ,,Д.“ ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: xxxx , представлявано от изпълнителния директор Т. А., на сумата в размер на 5 523,81 лева, представляваща неотчетени и незаплатени на ищеца суми по осъществени продажби съгласно фактури за периода 25.02.2019 г. до 28.02.2019 г.; сумата в размер на 923,70 лева, представляваща законна лихва за периода 01.03.2019 г. – 21.10.2020 г., ведно със законна лихва от 22.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноски по водене на делото. Моли съда да осъди ответника да му заплати и направените разноски по водене на настоящото исково производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx xxx е представил писмен отговор на исковата молба и изразява становище по исковите претенции. Твърди, че исковете са допустими, но неоснователни. Поддържа, че като ръководител търговски екип е изпълнявал задълженията си стриктно и съвестно. Поддържа, че съобразно вътрешните правила на дружеството ежемесечно търговският екип има зададен план за оборот. По нареждане на търговския директор през месец февруари 2019 година по заявки на клиенти, издал представените от ищеца 57 броя фактури. Не е извършил продажба на стоките по тези 57 фактури. При издаването на тези фактури стока не била доставена на купувачите и не било извършено плащане по тях. Твърди, че разбрал, че стоката е доставена по-късно. Когато стоката се доставя на клиент, се издава стокова разписка. За да извърша продажба на стоките, произведени от „Д.“ ЕАД, той трябва да ги е получил със съответния документ и да се е задължил с тези стоки. По посочените от ищеца фактури твърди, че не е получавал стока. А след като не е получил и не се е задължил с тази стока, няма как да извърши продажбата й. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции, както и да му присъди сторените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№ 2330/2020 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът – ответникът по настоящото дело е подал възражение.
Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че страните са били в трудово правоотношение, като с трудов договор, сключен между тях страните, ответникът е бил назначен на длъжността ,,тьрговски представител“ за офис ,,Монтана“. С Допълнително споразумение № 2/01.08.2017 г. към горния трудов договор, ответникът е назначен на длъжност „ръководител, търговски екип“ при Търговски отдел - град Монтана. Като такъв, ответникът е бил длъжен да изпълнява задълженията и съгласно надлежно връчената му и подписана от него длъжностна характеристика. Освен задълженията, съгласно длъжностната характеристика, служителят е бил длъжен да спазва утвърденото от страна на дружеството в Заповед № 45/10.07.2018 г. във връзка с подобряване на метода на работа и организацията и реда на отчитане на търговските представители. Със заповед № 113/22.01.2020 година е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.188 т.3 от КТ във вр. с чл.190 ал.1 т.4 предл.първо и т.7 от КТ.
Установено е по делото, че за изпълнение на трудовите си задължения, ответникът е осъществявал разносна търговия на едро, доставка до търговски обекти. За целта му е бил предоставен необходим транспорт и фискално устройство за осъществяване на отчетническата дейност. Установено е, че в счетоводството аналитичната отчетност на ответника Г.Т. е заведена като „Склад Видин” и „Бус 16 – Видин”. От приложената на л.18 от делото заповед № 45/10.07.2018 година, се установява какви са задълженията на отчетниците, осъществяващи търговската дейност – периодичността, начина и сроковете на отчитане, максимален размер на налични парични средства и други, имащи значение за дейността на дружеството. Видно е от заключението на вещото лице И.А.П., че отчетността на движението на стоките е организирана и се води на складов и счетоводен отчет. От заключението на вещото лице се установява също така, че при ищеца е воден хронологичен регистър на сч.сметка 4911 „Доверители свързани лица”, по който аналитично е водено задължението на ответника за отчитане на направените продажби. Сметката е дебитирана с издадените от отчетника фактури за продажби и кредитирана с направените плащания от продажбите и направените разходи за консумативи. Вещото лице е отразило в заключението си, че срещу издадените фактури за продажби в периода от 25.02.2019 година до 2.02.2019 година не са постъпили плащания. Вещото лице твърди, че на издадените фактури е отбелязано „в брой”, от което следва, че търговският представител в момента на доставката е получил сумата, съответстваща на издадената фактура и следва в едноседмичен срок да я отчете чрез вноска в банковата сметка на дружеството, или в касата му. От заключението е видно, че няма отчетени суми от извършените продажби на стоки от ответника за периода 25.02.2019 година до 28.02.2019 година. Сумата, която е следвало да отчете ответника за процесния период, съгласно издадените фактури е 5321,92 лева и след приспадане на платените разходи, същата става в размер на 5209,97 лева. Вещото лице е посочило също така в заключението си, че лихвата за забава е в размер на 855,31 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и заключението на вещото лице И.А.П., което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
Предявените от ищеца искове с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК са установителни и целят да установят съществуване на вземания на кредитора – ищец в настоящото производство по отношение на длъжника – ответника в настоящото производство. От съвкупната преценка на доказателствата по делото и в частност заключението на вещото лице А., се установява по категоричен и безспорен начин, че ответникът продължава да дължи сумата от 5209,97 лева – главница и лихва в размер на 855,31 лева.
От данните по делото е видно, че страните са били в трудово правоотношение, като ответникът е бил назначен на длъжността ,,тьрговски представител“ за офис ,,Монтана“ и в последствие с Допълнително споразумение № 2/01.08.2017 г. към горния трудов договор, ответникът е назначен на длъжност „ръководител, търговски екип“ при Търговски отдел - град Монтана. Като такъв, ответникът е бил длъжен да изпълнява задълженията и съгласно надлежно връчената му и подписана от него длъжностна характеристика. Освен задълженията, съгласно длъжностната характеристика, служителят е бил длъжен да спазва утвърденото от страна на дружеството в Заповед № 45/10.07.2018 г. във връзка с подобряване на метода на работа и организацията и реда на отчитане на търговските представители. Поради „злоупотреба с доверието на работодателя” и поради „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, със заповед № 113/22.01.2020 година ищецът е прекратил трудовото правоотношение с ответника.
Задължение на ответника е да осъществява разносна търговия на едро, доставка до търговски обекти. За целта му е бил предоставен необходим транспорт и фискално устройство за осъществяване на отчетническата дейност. Основни задължения на отчетниците, какъвто е бил ответника, при осъществяване на търговската дейност е периодичното и в срок отчитане на налични парични средства и други, имащи значение за дейността на дружеството. Видно е от заключението на вещото лице И.А.П., че отчетността на движението на стоките е организирана и се води на складов и счетоводен отчет. От заключението на вещото лице се установява също така, че при ищеца е воден хронологичен регистър на сч.сметка 4911 „Доверители свързани лица”, по който аналитично е водено задължението на ответника за отчитане на направените продажби. Сметката е дебитирана с издадените от отчетника фактури за продажби и кредитирана с направените плащания от продажбите и направените разходи за консумативи. Вещото лице е отразило в заключението си, че срещу издадените фактури за продажби в периода от 25.02.2019 година до 2.02.2019 година не са постъпили плащания. Вещото лице категорично заявява в заключението си, че на издадените фактури е отбелязано „в брой”, от което следва, че търговският представител в момента на доставката е получил сумата, съответстваща на издадената фактура и е следвало в едноседмичен срок да я отчете чрез вноска в банковата сметка на дружеството, или в касата му. От заключението е безспорно установено, че няма отчетени суми от извършените продажби на стоки от ответника за периода 25.02.2019 година до 28.02.2019 година. Сумата, която е следвало да отчете ответника за процесния период, съгласно издадените фактури е 5321,92 лева и след приспадане на платените разходи, същата става в размер на 5209,97 лева, а лихвата за забавено плащане на горната сума, която вещото лице е изчислило, е в размер на 855,31. Няма данни и за извършено плащане на сумите. В тежест на ответника бе да установи плащане, ако е извършил такова. Именно поради неизпълнение на задължението си от страна на ответника да заплати на ищеца посочените суми, последният е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. В случая претендираната в заявлението, в последствие в исковата молба сума в размер на 5 523,81 лева – главница и 923,70 лева – лихва е по – висока от реално дължимата.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявената искова претенция по отношение на главницата се явява основателна до размер на сумата от 5209,97 лева и по отношение на лихвата за забавено плащане – до размер на 855,31 лева, поради което същите следва да бъдат уважени в тези размери. За разликата над уважените до заявените съответно главница 5523,81 лева и лихва – 923,70 лева, исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съобразно изхода на делото следва да се присъдят разноски както в заповедното, така и в исково производство.
С оглед изложените по – горе съображения, съдът намира, че разноските в заповедното производство следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част и следва да са в размер на 121,35 лева. Разноските в исковото производство, които ответникът следва да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, са в размер на 883,33 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 38,65 лева.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от ,,Д.“ ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: xxxx , представлявано от изпълнителния директор Т. А. към Г.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, възлизащо на сумата от 5209,97 лева, представляваща неотчетени и незаплатени на ищеца суми по осъществени продажби съгласно фактури за периода 25.02.2019 г. до 28.02.2019 г.; сумата в размер на 855,31 лева, представляваща законна лихва за периода 01.03.2019 г. – 21.10.2020 г., ведно със законна лихва от 22.10.2020 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2330/2020 година по описа на Районен съд – Монтана, като отхвърля исковете в останалата им част – за разликата над уважените до заявените размери съответно 5523,81 лева – главница и 923,70 лева – лихва, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx xxx да заплати на ,,Д.“ ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: xxxx , представлявано от изпълнителния директор Т. А. сумата от 121,35 лева – разноски в заповедното производство и 883,33 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ,,Д.“ ЕАД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: xxxx , представлявано от изпълнителния директор Т. А. да заплати на Г.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от 38,65 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :