Р Е Ш Е Н И Е
№18
гр. Русе, 25 май 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 11 май 2021 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №95…… по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.160 ДОПК, вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Първоначално в съда е образувано адм. дело №95/2021г. по
описа на Административен съд-Русе. То е по повод постъпила жалба от А.М.Ц. ***,
действащ чрез пълномощник адв. П. Н., АК Разград. Жалбата е насочена срещу общо
три акта за установяване на задължения по декларация - АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г., АУЗД
№ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г. и АУЗД №ПО-0З001820074289-91-001 от 20.11.2020г.,
издадени от орган по приходите към ТД на НАП Варна.
Оспорващият ги
счита за нищожни и иска обявяване на нищожността им, позовавайки се на
разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК. Излага и аргументи в подкрепа на
твърденията си.
С определение от
04 март 2021г. съдът раздели производството по жалбата на А.М.Ц. против АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г., АУЗД
№ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г. и АУЗД -
№ПО-0З001820074289-91-001/20.11.2020г., издадени от гл. инспектор по приходите
в ТД на НАП Варна, в три отделни производства.
Настоящото дело
под №95/2021г. по описа на Административен съд-Русе е свързано с жалбата от А.М.Ц.
***, съдържаща искане за обявяване на нищожност на АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г. на главен инспектор по приходите в офис
Русе при ТД на НАП Варна.
Нищожността на
волеизявлението на административния орган, материализирано в АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г. жалбоподателят обосновава с факта, че
с решение №569/18.05.2020г. на Русенски районен съд е обявено като
несъществуващо задължението по именно този първоначален АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г.
В последствие в жалбата
се говори и за незаконосъобразност на оспорения административен акт, на всички
основания, разписани в чл.146 от АПК-липса на мотиви, т.е. съществени
административни нарушения, нарушения на материалния закон и несъответствие с
целта на закона. Петитума на жалбата все пак е обявяване нищожността на
оспорените актове, в частност по настоящото дело – на АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г. Претендират се направените по делото
разноски, за които се представя списък.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП Варна, действащ чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт М., в съдебна зала и в писмени
бележки счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа
и правна страна :
АУЗД №ПО-0З00181818059857-91-001 е издаден на 11.07.2018г., с адресат А.М.Ц.
***, след като А. Ц. подава на 25.04.2018г. декларация по чл.50 ЗДДФЛ, вх.
№184391800573239/25.04.2018г., с която иска да се ползва и от правото си на
данъчни облекчения. В АУЗД са установени задължения на Ц. с данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 542 лева.
Тези задължения данъчният орган мотивира с невъзможността за освобождаването на
А. Ц. чрез ползване на данъчни облекчения заради наличието на задължения по влязло
в сила наказателно постановление №12-4227/24.02.2012г., които са в размер на
250 лева.
Недоволен от АУЗД №ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г., А. Ц. го
оспорва пред директора на ТД на НАП Варна, имащ качеството на горестоящ АО, с
жалба, вх. №12939/19.03.2019г. На 05.04.2019г., директорът на ТД на НАП Варна
издава решение №85, с което оставя без разглеждане жалбата на Ц.. Приема, че
оспорването е просрочено, тъй като АУЗД бил връчен на лицето по реда на чл.32
от ДОПК. С такива мотиви се произнася в цитираното решение.
Това решение е оспорено пред Варненски административен съд, който със своя
акт - определение №1219/13.05.2019г. отхвърля оспорването на А. Ц.. Срещу
определението на Административен съд-Варна е подадена жалба от Ц. до Върховен
административен съд. С определение №12434/19.09.2019г., ВАС, първо отделение,
оставя без разглеждане частната жалба на Ц. срещу съдебния акт на Варненски
административен съд. Петчленен състав на ВАС с определение №14807/04.11.2019г.
по адм. дело №12331/2019г. оставя в сила определението на 3-членния състав на
същия съд.
По този начин, за Ц. е изчерпана възможността за съдебно оспорване на АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г., но де факто жалбата на Ц. не е била
разгледана по същество.
При съдебното оспорване няма произнасяне
по съществото на спора и досежно правилността на АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г. Актовете и на първоинстанционния съд и
на касационната инстанция са определения, като с първия от тях се оставя без
разглеждане жалбата на А. Ц. срещу АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г. като просрочена. Нито един от тези
съдебни актове не се ползва със силата на присъдено нещо. Липсата на произнасяне
по същество от компетентния съд означава, че в това съдебно производство не е
направена проверка по реда на чл.168 от АПК за правилността/материалната
законосъобразност на оспорения акт, още по-малко по ал.2 на същата норма-за валидността
му. От друга страна, срокът за проверка на материалната законосъобразност –
спазване на процесуалните правила и норми и материалния закон вече е пропуснат.
Затова и пред Ц. остава единствена възможност да иска нищожност на АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г.
Налице е и безспорния факт, че Ц. е провел оспорване
по административен ред пред горестоящия
АО, а това е другата предпоставка за допустимост на неговата жалба и
разглеждането й по същество в настоящото производство, но само и единствено
относно валидността на административния акт. Защото абсолютна положителна
процесуална предпоставка за възникване на правото на съдебно обжалване на РА/АУЗД,
включително когато се иска само прогласяване на неговата нищожност, е провеждането
на неуспешно административно обжалване по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК. В тази
връзка разпоредбите на чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК изрично предвиждат, че
ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред, както и в частта, в която жалбата е уважена с
решението.
Ето защо, настоящият съдебен състав
намира жалбата на Ц. по отношение довода за нищожност на АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г., с оглед разпоредбата на чл.149, ал.5
от АПК и чл.168, ал.3 от кодекса за допустима, депозирана от надлежна страна, адресат
на ИАА, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна.
Правни изводи:
Административен съд Русе счита, че изложените в жалбата, в съдебно
заседание и в писмени бележки оплаквания няма как да бъдат отнесени и приети като причина за обявяване на нищожност
на един административен акт. Порок, подобен на твърдяния, не може да доведе до
извод за нищожност.
За да е налице нищожност, сочените от твърдящия пороци в административния
акт следва да са много съществени и груби, че да се стигне до такъв извод.
В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен
административен акт. Регламентирани са критериите, които обуславят
незаконосъобразност на административния акт, а именно: липса на компетентност,
неспазване на определената форма, съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона (чл.146 от АПК).
Нищожността е такъв порок, който прави административния акт недействителен,
непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им.
Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, липсата на компетентност винаги е основание за
нищожност на акта.
Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на
волеизявление.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност също само, ако са толкова съществени, че нарушението е
довело до липса на волеизявление.
По правило нарушенията на материалния закон, касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.
е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. В случая не се и спори, че АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г. е издаден от некомпетентен орган. А и
видно от Заповед №110.33/01.08.2012г., издателят на АУЗД е служител в НАП -
инспектор по приходите, в чиито задължения влизат и издаването на такива
актове, съобразно разпоредбата на чл.106, ал.1 от ДОПК. От съдържанието на
заповедта се установява, че при издаването й е спазено изискването за формата
на акта.
Основният довод, който навежда оспорващата страна - липсата на задължения
към датата на подаване на декларация по чл.50 ЗДДФЛ, с вх. №184391800573239/25.04.2018г.
и погрешното възприемане от АО-гл. инспектор по приходите, че А. Ц. има
задължения заради влязло в сила
наказателно постановление, както и позоваването на изтекла давност досежно
същото, сочи на материална незаконосъобразност на АУЗД, но не и на нищожност.
В жалбата, в съдебна зала и в писмени бележки се излагат мотиви, които
обаче могат да бъдат отнесени към противоречие на административния акт с
материалния закон и процесуалните правила, което както бе казано и по-горе
касае правилността, а не валидността на административния акт. Това важи и по
отношение на несъобразяването на акта с целта на закона. Несъответствието на
административния акт с материалноправни разпоредби и нарушенията на процесуални
правила биха довели до материалната му незаконосъобразност, но в случая с
жалбата не е заявено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Що се отнася до искането за нищожност, в случая съдът констатира, че при
издаване на оспорения АУЗД не са допуснати особено съществени нарушения
на материалния закон и на административно производствените правила,
регламентиращи издаването на актове за установяване на задължения по
декларация, разписани в чл.106 от ДОПК, водещи до нищожност. Основание за нищожност
би било само пълната липса на правна норма, която да позволява издаването на
акта или наличието на забраняваща такава, което в настоящия случай не е налице.
Всичко изложено по-горе обосновава
неоснователността на искането за обявяване на нищожност на АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г.
Ето защо оспорването, с искане за обявяване на нищожност на АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г. е неоснователно и недоказано и следва
да се отхвърли.
Ответник по делото е директорът на ТД на НАП Варна. Предвид изхода на
правния спор и своевременно заявеното искане на пълномощника на ответника за
разпределянето на отговорността за разноски, жалбоподателят А.М.Ц. *** следва
да бъде осъден, на основание чл. 161,
ал. 1 изр. второ ДОПК, да заплати на Национална агенция по приходите поисканите
в размер на 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ по оспорване на А.М.Ц. *** искането му за
обявяване на нищожност на АУЗД №ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г. на
главен инспектор по приходите в офис Русе при ТД на НАП Варна.
Осъжда А.М.Ц. ***, да заплати на Национална агенция по приходите, направените разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100(Сто) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: