Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 2535/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
5216632/27.12.2019 г. на Д.К. – ищец по гр. дело № 21632/2019 г., Софийски
районен съд, 173 състав срещу постановеното по него Решение № 294035/05.12.2019
г. в частта, в която е отхвърлен
предявеният срещу ответника „З.д.Е.” АД иск за разликата над 503, 20 лв. до
пълния предявен размер от 2 968, 17 лв., иск за мораторна лихва за
разликата над 15, 09 лв. до пълния предявен размер от 144, 29 лв. Със същото
решение жалбоподателката е осъдена да заплати 258, 39 лв. – разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната
част е неправилно. Поддържа се, че спорът е само досежно това дали
застрахователят е имал право да извърши редукцията от 30 % предвид
непредставянето на свидетелство за регистрация на МПС – втора част. Прави се
позоваване на чл. 395, ал. 5 КЗ. Счита се, че няма причинно следствена връзка
между поведението на ищцата и настъпването на застрахователното събитие. Сочи
се разлика между правната уредба на процесната хипотеза в КЗ /отм./ и чл. 395,
ал. 4, изр. второ КЗ. Сочи се, че застрахователната сума според СОЕ е по-голяма
от тази определена от застрахователя. Оспорва се изводът на съда, че оставянето
на първия отрязък от регистрацията на МПС в автомобила е способствал той да
бъде укрит. Твърди се, че релевантната дата за начало на мораторната лихва е
06.10.2018 г., когато са представени документите без впоследствие да е изисквано
ново представяне на други.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на
процесното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да
бъдат уважени исковете в пълен размер. Претендират се разноски.
Въззиваемият „З.д.Е.” АД оспорва жалбата. Позовава
се на разпоредбата на чл. 394 КЗ, според която застрахователят дължи да изплати
обезщетението съобразно договореното. Претендират се разноски.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 21632/2019 г.,
Софийски районен съд, 173 състав е образувано по искова молба на Д.К., в която
се твърди, че тя била собственик на л.а. марка „Тойота”, модел „Аурис”, с рег.
№ *******и рама NMTKD56E80R017802, застрахован при ответника със застраховка
„Автокаско” по силата на застрахователна полица № 00500100232546/04.02.2018 г.
за сумата от 8 216, 56 лв. Автомобилът бил откраднат в периода 12.00 ч. на
16.07.2018 г. – 19.00 на 20.07.2018 г., когато бил оставен паркиран на
посоченото в исковата молба място. Пострадалата веднага уведомила РУ на МВР и
започнало разследване, което било спряно от наблюдаващия прокурор за издирване
на извършителя. Застрахователят бил уведомен на 21.07.2018 г. и била извършена
от него оценка, след която била определена сумата от 5 248, 39 лв.,
изчислена след редукция с 30 % на първоначално определената, тъй като не бил
представен втория отрязък от свидетелството за регистрация на МПС. Преди това
са претендирани от ответника за изплащане: 2 968, 17 лв. остатъчна сума за
изплащане по договора за застраховка след настъпване на застрахователното
събитие и 144, 29 лв. законна лихва за забава за периода 22.10.2018 г. –
14.04.2019 г.
В своя отговор ответникът „З.д.Е.” АД оспорило
елементите от фактическия състав на своята отговорност. Позовал се на чл. 27,
ал. 1, т. 2 ОУ на дружеството за да обуслови правото си да намали обезщетението
с 30 %.
По делото са представени: застрахователна полица по
застраховка Каско на МПС № 00500100232546/04.02.2018 г., която покрива всички
рискове при прилагане на ОС на дружеството за сумата от 8 216, 56 лв.;
Искане за оценка на моторно превозно средство при кражба или грабеж с №
*********/21.07.2018 г., в което са подробно изписани задължителните документи,
които следва да бъдат представени към искането между които е и свидетелство за
регистрация на МПС първа и втора част; свидетелство за регистрация на МПС – първа част; уведомително писмо от
21.07.2018 г. от застрахователя за необходимостта от представяне на изчерпателно
посочени документи; постановление на прокурор при СРП за спиране на досъдебното
производство с предмет разследване кражбата на л.а. до издирване на
извършителя; удостоверение от : РУ на МВР за обстоятелството, че на 20.07.2018
г. потърпевшата е заявила в качеството си на собственик на л.а., че същият е
бил откраднат; Уведомление № РК-014-18420#8/18.12.2018 г. от застрахователното дружество за мотивите поради
които е изплатено обезщетение в посочения размер; документ от СО, район
Студентски за надвнесен данък МПС; удостоверение от „ЗД Евроинс” АД, че
процесният л.а. е с действителна
застрахователна стойност от 7 497, 61 лв.; Общи условия от
18.03.2017 г. за застраховка „Каско на МПС”.
Според изслушаната и приета по делото СОЕ
стойността на автомобила по средни пазарни цени към 16.07.2018 г. би била
9 497, 73 лв., а неговата действителна стойност 8 975, 34 лв.
За да постанови процесното решение съдът е приел,
че действително пазарната стойност на автомобила е посочената от в.л. по
експертизата, но тъй като страните са фиксирали същата в договора тя не
следвало да бъде взета предвид, а само тази която се съдържа в полицата. Приел
е, че оставянето на втората част от свидетелството за регистрация на МПС би
довело до затруднения в намирането на автомобила и оттам за възстановяване на
вредите. Позовавайки се на чл. 22, ал. 2 вр. ал. 1 ОУ е приел, че началният
срок на лихвата е след изтичането на шест месеца от датата на завеждане на
претенцията.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество
е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотините му. В съответствие с изложените възражения в жалбата съдът следва да
добави следното:
С договора за застраховка застрахователят се
задължава да поеме определен риск срещу премия. Застрахователният риск се поема
при предварително определени условия, който се съдържат в писмения акт или са
подробно разписани в Общите условия,
които са неразделна част от договора – чл. 344, ал. 2, изр. второ КЗ От
приложените към делото Общи условия, които според застрахователна полица по застраховка Каско
на МПС № 00500100232546/04.02.2018 г. са неразделна част от договора е видно,
че при настъпването на застрахователен риск кражба пострадалото лице следва да подаде освен всички изброени в чл.
21, ал. 1 документи и тези по чл. ал. 2, между които е и част втора от
свидетелството за регистрация на МПС. Предвид чл. 343, ал. 2 КЗ вр. чл. 21 ЗЗД
договореното между страните има силата на закон. Ето защо представянето на
втория отрязък като предпоставка за изплащане на обезщетението е по волята на
страните и не е едностранно определено условие след настъпване на
застрахователното събитие. Поради това не може да се приеме, че в случая намира
приложение чл. 395, ал. 4 КЗ.
Не намира приложение и чл. 395, ал. 5 КЗ, тъй като
със задължението да представи и двата отрязъка от свидетелството за
регистрация, застрахователят имплицитно е създал задължението същите да се
съхраняват по начин, който да ги предпази от изгубване. Задължението
кореспондира и с идеята на чл. 33, ал. 4 и ал. 5 Наредба № I-45/24.03.2000
г., която правилно първоинстанционният съд е взел предвид при постановяване
решението си.
Правилно съдът е съобразил волята на страните
застрахователната сума да е тази посочена в полицата - 8 216, 56 лв. без
да е отрекъл заключението на в.л. по експертизата, но давайки приоритет на
договореното.
Неоснователно се явява и възражението относно
началният срок по отношение претенцията за мораторни лихви, тъй като той тече
от датата на уведомлението за претендираните суми.
Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна,
а процесното решение правилно.
При този изход на делото на жалбоподателката не се
дължат разноски. Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда. Предвид сложността на делото
справедливият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100 лв.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294035/05.12.2019 г.
постановено по гр. дело № 21632/2019 г., Софийски районен съд, 173 състав.
ОСЪЖДА Д.Г.К., ЕГН ********** и адрес: *** да
заплати на „З.д.Е.” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./