Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,
18.05.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 891 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът С.Д.Т., действаща като Едноличен търговец с фирма “Т.4.Т.”, ЕИК ********, твърди, че на 20.10.2014 г. между нея, като възлжител, и ответното дружество “Б.5.” ЕООД, ЕИК*********, като изпълнител, е сключен договор за строителство на къща за гости в УПИ V нов, кв. 32 по плана на гр. Б.. Твърди, че ответникът се е задължил да завърши и предаде обекта в срок до 15.08.2015 г. Твърди, че договорената обща цена за извършване на строително-монтажните работи на обекта, определена съгласно количествено-стойностни сметки, изготвени от изпълнителя, възлиза на 556 766,26 лева с ДДС. Твърди, че тази цена включва цялостното извършване на строително-монтажните работи, включително цената на вложените материали, разходи за труд, механизация, енергия, складиране и др., както и печалбата на изпълнителя.
Ищецът твърди, че е изпълнил в срок задължението си да заплати дължимите по договора суми. Твърди, че ответното дружество не е предало в срок обекта, а същият е предаден едва на 04.09.2015 г., т.е. със забава от 20 дни, видно от издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация. Предвид твърдяната забава, претендира сумата от 85 000 лева – предявен частичен иск от иск в заявен пълен размер от 167 029,88 лева, представляваща неустойка за забава на основание чл. 27 от сключения между страните договор от 20.10.2014 г., за периода от 15.08.2015 г. до 04.09.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 85 000 лева от датата на подаване на исковата молба (08.02.2016 г.) до окончателното й плащане.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че в уговорения по договора срок е завършил и е предал обекта на ищеца с констативен акт образец 15 от 15.08.2015 г., подписан между страните. Оспорва, че единствено ищецът като възложител участва в процедурата по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта, поради което не следва да се приема, че е налице неизпълнение на ответника във връзка с издаването на удостоверението. Прави възражение за нищожност поради накърняване на добрите нрави на клаузата за неустойка за забава по чл. 27 от Договора, като счита същата за уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че констативния акт за установяване годността за приемане на строежа – акт образец 15, е съставен на 02.09.2015 г., а не на 15.08.2015 г. Оспорва, че неустойката не може да се намалява поради прекомерност, когато е дължима по търговска сделка, сключена между търговци, съгласно чл. 309 от ТЗ.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания. Оспрова представения от ищеца констативен акт образец 15. Сочи, че за заснемане на сградата в кадастъра, както и за снабдяването на обекта с технически паспорт, е необходим констативен акт образец 15 и същият е бил подписан на 15.08.2015 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените по делото доказателства, че между ищеца, като възложител, и ответника, като изпълнител, е сключен Договор за строителство на 20.10.2014 г., с предмет строително-монтажни работи на обект: “Изграждане на Къща за гости в гр. Б., УПИ V нов, в кв. 32 по плана на гр. Б.”.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, същият влиза в сила при одобрение от страна на Държавен фонд “З.” – Разплащателна агенция за проектното предложение на възложителя: “Изграждане на къща за гости в гр. Б., УПИ V нов, в кв. 32 по плана на гр. Б.” по мярка 312 на ПРСР.
Съгласно чл. 2, ал. 1
от договора, изпълнителят се е задължил да завърши и предаде обекта в срок до
15.08.2015 г.
В чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от същия страните са приели, че общата цена за извършване на строително-монтажните работи, определена съгласно количествено-стойностната сметка на изпълнителя, е в размер на 463 971,88 лева без ДДС или 556 766,26 лева с ДДС. Цената е уговорена за цялостното извършване на строително-монтажните работи, включително цената на вложените материали, извършени работи и разходите за труд, механизация, енергия, складиране и други подобни, както и печалбата на изпълнителя.
В чл. 17 от договора
страните са договорили, че обектът се счита окончателно предаден на възложителя
с издаване на разрешение за ползване съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството.
Съгласно чл. 27 от
договора, при забава за завършване и предаване на работите по този договор в
срока на договора, изпълнителят дължи неустойка в размер на 3% от общата цена
по чл. 3, ал. 1 за всеки просрочен ден, но не повече от 30% общо.
Представени са от
ищеца количествено-стойностни сметки за обекта и рекапитулация.
Представен е също Договор № 23/312/02599/20.11.2014 г., сключен между Държавен фонд “З.” и ищеца ЕТ “Т.4.Т.”, като ползвател, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.
Представено е от ищеца Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 23/04.09.2015 г. на строеж – V категория: “Къща за гости с РЗП 547,27 кв.м.” в УПИ V за жилищни нужди, кв. 32 по плана на гр. Б., с възложител – ищеца. В удостоверението е отразено, че строежът е изпълнен в съотвествие с одобрените проекти на 28.06.2013 г., разрешение за строеж № 78/28.06.2013 г., издадено от Главния архитект на община Б., Протокол за откриване на стротелна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 24.11.2014 г., съставен от техническия ръководител на строежа, заверена екзекутивна документация на 09.06.2015 г. от Главния архитект на община Б. и изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Строежът е заснет и нанасен в кадастралния план на гр. Б., съгласно удостоверение от отдел “Кадастър, регулация и устройство на територията” при община Б. изх. № ТС-1319/1/02.09.2015 г.
Представени са от
ищеца фактури, издадени от ответника като доставчик на ищеца като получател във
връзка договора от 20.10.2014 г., както и извлечения от банкова сметка ***.
Представен е от
ответника Констативен акт образец № 15 за установяване годността за приемане на
процесния строеж, с дата 15.08.2015 г., съставен и подписан от ищеца като
възложител, от ответника като строител, от проектантите и строителния надзор. В
същия е отразено, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни
проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал.1-3 от ЗУТ, условията на
договора за строителство и че наличната документация в достатъчна степен
характеризира изпълненото строителство.
По отношение на представения от ответника Констативен акт образец № 15 от дата 15.08.2015 г. е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване на истинността им досежно датата на документа.
Представен е от
ответника Окончателен доклад за строежа, изготвен от фирмата, упражняваща
строителен надзор на обекта – “С. НСН”
ООД, в т.3.1. на който е посочено, че е изготвен Констативен акт образец 15 за
установяване годността за приемане на строежа от 15.08.2015 г.
С допълнителната
искова молба е представен от ищеца Констативен акт образец № 15 за установяване
годността за приемане на процесния строеж, с дата 02.09.2015 г., съставен и
подписан от ищеца като възложител, от ответника като строител, от проектантите
и строителния надзор.
По отношение на представения от ищеца Констативен акт образец № 15 от дата 02.09.2015 г. е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване на истинността им досежно датата на документа.
Представен е също Технически
паспорт на строежа с рег. № ТС-1341/1/ 04.09.2015 г., както и три
приемо-предавателни протокола, подписани между страните на 26.08.2015 г., на
27.08.2015 г. и 28.08.2015 г., съгласно които са изпълнение замазки, настилки,
боядисване, поставяне на первази, поставяне на врати, полагане на тръби, мивки
и други довършителни работи.
По делото е прието
писмо-отговор на община Б., в което се посочва, че не е открит окончателен
доклад от “С.НСН” ООД към
документацията за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на
процесния обект.
По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на Съдебно-техническа експертиза на вещо лице А.Ц., в което вещото лице посочва документите и строителните книжа, представени в община Б. за въвеждането в експлоатация на процесния строеж, включително и Констативен акт (образец 15) за установяване годността за приемане на строежа от 02.09.2015 г., Окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ от “С. НСН” ООД, Технически паспорт на строежа с рег. № ТС-1341/1/04.09.2015 г., Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа № 23/04.09.2015 г.
Предвид
направеното оспорване е допусната, изслушана и приета повторна Съдебно-техническа
експертиза на вещо лице А.М., в която вещото лице дава заключение за извършена
проверка на представените от ищеца документи към искането за издаване на
удостоверение за въвеждането в експлоатация на строежа. Вещото лице дава
заключение, че при
проверката се установява, че Констативен акт (образец 15) за установяване
годността за приемане на строежа е от 02.09.2015г. и съответства по дата с
приложения към делото Констативен акт (образец 15) за установяване годността за
приемане на строежа е от 02.09.2015 г. - стр. 219 от делото.
В посочените документи не е отразено
от вещото лице да е наличен в общината към искането Окончателен доклад по
чл. 168, ал. 6 от ЗУТ от “С. НСН”
ООД.
От разпита на свидетеля А.В., който казва, че почти 10 години живеел
на семейни начала с дъщерята на Т. Т. (ищеца ЕТ “Т.-**– С. Т.”), се установява, че е запознат със строежа
в гр. Б., ул. “*******и
е участвал активно в този проект. Казва, че най-голямото притеснение било
времето, в което обектът трябвало да се изгради и да се предаде във връзка с
договореностите с Фонда. Казва, че обектът трябвало да се направи до средата на
месец август 2015 г., а това е станало през месец септември 2015 г. и останало
много кратко време за обзавеждане на къщата за гости. Казва, че са чакали
удостоверението за въвеждане в експлоатация, за да започнат да обзавеждат.
Казва, че датата, на която е подписан констативен протокол за установяване
годността за приемане на строежа е на 02.09.2015
г., когато са донесени документите от строителя, но свидетелят не бил
присъствал на самото подписване.
Свидетелят казва, че помни датата, на която
са донесени документите, защото имало няколко скандала с разговори с Г. Т..
Казва, че не може да каже дали при съставянето и подписването на акт образец
15, което се е осъществило на обекта, е имало издадено удостоверение за
нанасяне на сградата в кадастъра.
От разпита на свидетеля С.В.се установява,
че към м. септември 2015 г.
работила в общинска администрация - гр. Б. като контрол по строителството. Относно
входирани документи в общината във връзка с къща с адрес гр. Б., ул. “*******си спомня случая, защото не са много удостоверенията, които издават.
Свидетелката казва, че документите са входирани от представител на строителя - М.З.,
когото тя познава служебно. Той работи с общината и е инженер – геодезист. Той
входирал документите и я помолил да ги издадат бързо, тъй като имало някакви
срокове във връзка с Държавен фонд “З.”. Свидетелката казва, че е заверила първо техническия
паспорт, написала е удостоверението и на следващия ден си взели документа.
Свидетелката казва, че помни датата, на която е входирана преписката –
03.09.2015 г., и удостоверението е издадено на 04.09.2015 г., тъй като тя е
прегледала преписката преди разпита, за да си припомни случая, и е видяла датите
по документите.
От разпита на свидетеля К. Х. се установява,
че работи като проектант в “Евробилд” и e
правил конструктивната част на проекта, по който е изпълнена сградата в гр. Б..
Не се е интересувал кой е инвеститорът, но знае къде е сградата, защото е ходил
там при осъществяването на авторски надзор. Казва, че е подписал акт образец
14, акт образец 15. Казва, че строителят на сградата е строителна фирма “Б.5.” ЕООД. Строителството започнало може би в
началото на 2015 г. Свидетелят бил присъствал на обекта от самото начало, тъй
като е осъществявал авторски надзор относно конструкцията на обекта от изкопни
работи през завършване на конструкцията като цяло, тъй като се изисквало подпис
на проектанта върху документите.
Свидетелят казва, че са съставили и
подписали констативен акт образец 15 за приемането на строежа през лятото на
2015 г., отпускарският месец, може би август месец 2015 г. След това на обекта
били изпълнявани други видове работи. Казва, че къщата била завършена през м.август
2015 г., защото той е ходил във връзка с подписване на акт образец 15 да види
състояние на строителна площадка, покрив, керемиди, т.е. дали къщата е готова
за приемане и предаване на инвеститора.
Относно въпроса дали при съставянето на акт
образец 15 е имало вече издадено удостоверение по ЗКИР за вписване на сградата
в кадастъра, свидетелят пояснява, че не е негово задължение да преглежда цялата
документация, но по принцип от няколко години в кадастъра, за да издаде такова
удостоверение, изискват документите за собственост, акт образец 14 и акт образец
15, и би трябвало удостоверението от кадастъра да излезе след подписване на акт
образец 15. Свидетелят казва, че когато се подписва документът се гледа и
датата, и би трябвало да му е направило впечатление, ако няма дата върху
документа, т.е. дата, според свидетеля, е имало.
От разпита на свидетеля Н.М.се установява,
че работи в ответното дружество и е работил като технически ръководител на
обект “Къща за гости” в гр. Б., с възложител ЕТ “Т.-**– С. Т.”, от края на 2014 г. до м. август 2015 г. На
обекта осъществявали СМР от изкопни работи до завършване на сградата, груб строеж
и довършителни работи. Казва, че е виждал на обекта А.В. поне 4-5 пъти.
Свидетелят казва, че констативният акт образец
15 за приемане на строежа го оформя надзорникът. Подписва се от строителя, проектантите
и надзорната фирма. В случая окнстативният акт образец 15 бил подписан около
средата на м.август 2015 г., като той го е подписал на същата дата, доколкото
помни на 15.08.2015 г.
Относно въпроса дали при съставянето и
подписването на акт образец 15 е имало издадено удостоверение по ЗКИР за
нанасянето на сградата в кадастъра, свидетелят пояснява, че това не е възможно
по принцип, защото за да го издадат от кадастъра, един от документите, който се
внася, е акт образец 15.
Свидетелят казва, че надзорната фирма с
доклад подава документите в общината за удостоверение за въвеждане в
експлоатация в общината. По принцип се събират всички документи и се внасят в
общината с доклада, но не е запознат в конкретния случай как е процедирано.
Казва, че той прави протоколите образец 19 и същите се изготвят след
приключване на СМР, правят се количествено-стойностни сметки, остойностяват се.
Казва, че тези протоколи нямат общо с акт образец 15. Казва, че не познава М.З..
На въпроса дали на дата 02.09.2015 г. лично свидителят е присъствал на обекта и
е носил някакви документи, отговаря, че не си спомня.
Останалите доказателства съдът намира за
неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е форма на договорна отговорност. Тя има за цел да обезпечи изпълнението на задължението, да обезщети вредите от неизпълнението и да санкционира определен вид неизпълнение по договора. Определянето на неустойка в договора освобождава изправната страна от необходимостта да доказва размера на вредите от неизпълнението.
Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква
при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически
състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното
задължение. При уважаването на иска следва да липсват и предпоставки,
изключващи отговорността на длъжника за неустойка.
В настоящия
случай не се спори между страните и се установява от представените
доказателства, че е налице валидно договорно правоотношение между страните –
договор от 20.10.2014 г. за строителство
на обект “Къща за гости
в УПИ V нов, кв. 32 по плана на гр. Б.”.
Не се спори и
че ответникът като изпълнител по процесния договор е завършил и предал обекта
на ищеца възложител.
В случая основният спорен въпрос е факта на забавено изпълнение от страна на
ответното дружество на договореното от страните, което да обоснове задължението
му да заплати на ищеца неустойка по договора.
Всяка от страните е оспорила представения от
другата страна констативен акт образец 15 за строежа относно датата на
документа, за което е открито производство по чл. 193 от ГПК. Съдът намира, че
констативния акт – образец 15 по чл. 7, т. 15 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството, е частен свидетелстващ документ за удостоверените в него обстоятелства
относно строежа, датата и мястото на съставяне на същия. Частният документ,
доколкото същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила,
може да се оспори относно неговото авторство (автентичност), но не и неговото
съдържание. В случая е оспорено съдържанието (датата на съставяне) на
констативния акт образец 15, без да се оспорва неговата автентичност, поради
което производството по чл. 193 от ГПК е неправилно открито и съдът не дължи
произнасяне по същото.
За да се установи дали
е налице забава при изпълнението на задължението на ответника по процесния
договор, следва да се направи тълкуване на чл. 17 от същия, на основание чл. 20
от ЗЗД. В чл. 17 от договора страните са уговорили, че обектът се счита
окончателно предаден на възложителя с издаване на разрешение за ползване съгласно
Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството. Разпоредбата се намира в раздел “Приемане на обекта”.
Отделните уговорки в договора следва да се тълкуват във връзка едни с други и
разпоредбата на чл.17 от същия следва да се тълкува в смисъла, който произтича
от целия договор с оглед целта на договора и добросъвестността. Предвид
систематичното тълкуване на разпоредбата и наименованието на раздела, в който
чл. 17 се намира, съдът намира, че страните са договорили приемането на обекта
в зависимост от датата на издаване на разрешението за ползване на строежа.
Предвид категорията на
строежа – V категория, и съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗУТ,
строежът се въвежда в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация от
органа, издал разрешението за строеж, каквото в разглеждания случай е издадено
на 04.09.2015 г.
Неоснователно е възражението на ответника, че единствено ищецът като възложител участва в процедурата по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта, доколкото при уговорка между страните и упълномощаване необходимите административни действия могат да се извършат от изпълнителя или трето лице.
С оглед на горното
съдът намира, че е налице забава на ответното дружество за предаването на обекта
в периода от 16.08.2015 г.
(деня, следващ падежа на задължението на ответника по чл. 3, ал. 1 от договора)
до 04.09.2015 г. (датата на издаване на удостоверението за въвеждане в
експлоатация за строежа).
Уговорено е
между страните в чл. 27 от процесния договор, че при забава в плащането изпълнителят
и настоящ ответник дължи неустойка в размер на 3% от общата цена по чл. 3, ал.
1 от договора - 556 766,26 лева с ДДС, за всеки ден забава, но не повече от 30%
общо. Следователно неустойката възлиза на 16 702,99 лева на ден, но не
повече от 167 029,88 лева, кумулирана в максималния уговорен размер
за 10 дни забава. Ищецът претендира неустойка в размер на 85 000 лева –
частично предявен иск от иск в заявен пълен размер от 167 029,88
лева за периода от 15.08.2015 г. до 04.09.2015 г.
Съдът намира, че ищецът при условията на главно и пълно доказване установява претенцията за неустойка за перида от 16.08.2015 г. до 04.09.2015 г., а за 15.08.2015 г. – падежът на задължението за предаване на обекта, ответникът не е бил в забава.
Предвид доказването на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за посочения период от 16.08.2015 г. до 04.09.2015 г., следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за нищожност на разпоредбата на чл. 27 от процесния договор поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, доколкото неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД установява като нищожни договорите, които накърняват добрите
нрави. Правилата на
добрите нрави са морална категория,
относима и към поведението на добрия търговец (по аргумент от чл. 289 от ТЗ). Добрите нрави се определят като морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушение е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като същите са приложими и в отношенията между търговците. Накърняване на добрите
нрави в обществото като основание за нищожност на договора е налице, когато
начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с обществената
представа за равнопоставеност на страните в гражданския оборот.
В разглеждания случай е налице несъответствие между договорената обща цена и неустоечната клауза в чл. 27 от процесния договор, която определя при забава на ответника за предаване на обекта неустойка от 3% върху общата договорена цена за всеки ден забава. Максималният размер на неустойката от 30% се достига за десет дни забава.
С оглед на това, че договорът е с предмет изграждане и предаване на завършена жилищна сграда – къща за гости, страните са уговорили срок за изпълнението от почти десет месеца (от 20.11.2014 г. – датата на влизане в сила на договора, до 15.08.2015 г.). Неустоечната клауза не е обвързана със стойността на недовършени СМР, а с общата стойност на договора. Следователно дори и за някакво частично неизпълнение на договора за завършването или за предаването на обекта, изпълнителят дължи неустойка от 3% за всеки просрочен ден върху общата стойност на договора. Размерът на неустойката възлиза на почти 1/3 част от уговорената обща цена за завършване и предаване на сградата по договора, като максималният размер се достига за относително кратък период от време – за 10 дни забава.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, общата цена е уговорена от страните за цялостното извършване на строително-монтажните работи, и същата включва освен печалбата на изпълнителя, и стойността на вложените материали, извършени работи и разходите за труд, механизация, енергия, складиране и други подобни. Следователно уговорената мораторна неустойка при непредаване на обекта в рамките на 10 календарни дни възлиза на 30% от уговорената и приета от страните стойност на всички дейности за цялостното завършване на строително-монтажните работи по процесния договор. Съотношението между размера на уговорената неустойка за забава при предаването на обекта от изпълнителя на възложителя не съответства на очакваните от това неизпълнение вреди. С оглед горното тази клауза поставя изпълнителя в неравностойно положение спрямо възложителя и неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При
така установеното, съдът приема, че неустоечната клауза е определена извън
пределите на нравствената допустимост, възражението на ответника е основателно и
на основание чл. 26, ал. 1, изр. трето от ЗЗД е нищожна разпоредбата на чл. 27
от процесния договор, на която ищецът основава претенцията си.
По изложените съображения, предявеният като частичен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 85 000 лева от иск в заявен пълен размер от
167 029,88 лева - неустойка за забава в максималния размер по чл. 27 от
сключения между страните договор от 20.10.2014 г., за посочения в исковата молба период от 15.08.2015 г. до 04.09.2015 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъдат отхвърлен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (08.02.2016 г.) до окончателното й плащане.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в претендирания общ размер от 4 046 лева, от които 350 лева – депозит за вещо лице и 3 696 лева – адвокатско възнаграждение, за което са представени по делото доказателства за плащане съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.Т., действаща като Едноличен
търговец с фирма “Т.4.Т.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против “Б.5.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:***-41, искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 85 000
лева (осемдесет и пет хиляди лева) – частичен иск от иск в заявен пълен размер
от 167 029,88 лева,
представляваща неустойка за забава на основание чл. 27 от договор за
строителство от 20.10.2014 г., сключен
между ЕТ “Т.4.Т.” като въложител и “Б.5.” ЕООД като изпълнител,
за периода от 15.08.2015 г. до 04.09.2015 г., и за законната лихва върху
тази сума, считано от 08.02.2016 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.Д.Т., действаща като Едноличен търговец с фирма
“Т.4.Т.”, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на “Б.5.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:***-41, сумата от 4 046 лева (четири хиляди и четиридесет и шест лева) – разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: