№ 5239
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110119361 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Е. Н. З. против М. Т. Ц. осъдителен иск
с основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща 1/2
част от сумата, предоставена по договор за заем от 21.04.2020 г., сключен между ищеца Е.
З. и наследодателя на страните – лицето Т.А.Ц. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2022 г. до окончателното и
изплащане, евентуално съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
връщане на сумата от 25 000 лева, с която ответницата се е обогатила неоснователно за
сметка на ищеца, кумулативно обективно съединени с осъдителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 291,67 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.03.2022 г. до 10.04.2022 г.
Ищецът Е. З. твърди, че на 21.04.2020 г. между него и наследодателя на страните –
лицето Т.А.Ц. бил сключен неформален договор за заем, по силата на който З., в качеството
си на заемодател, представил на Ц., като заемополучател паричен заем в обща размер на
сумата от 50 000 лева за придобиване на поземлен имот в с. Белодол. Посочва се, че сумата
била реално предадена чрез два парични превода, съответно на 21.04.2020 г. и на 24.04.2020
г. по банкова сметка на получателя, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД. Излага, че
при сключване на договора не бил уговорен срок за връщане на заемната сума, поради което
заемополучателят изпаднал в забава от момента на поканата за това. Ищецът твърди, че след
смъртта на Т.Ц. на 01.07.2020 г. отговорност за заплащане на ½ част от така възникналото
задължение – според наследствения си дял или за сумата от 25 000 лева носи ответницата М.
Ц.а – П.. В исковата молба се излага, че последната е била поканена да заплати сумата
извънсъдебно с нотариална покана за доброволно изпълнение, получена от Ц.а на
14.02.2022 г. Считано от деня, следващ изтичането на определения двуседмичен срок за
изпълнение от този момент или от 01.03.2022 г. ответницата изпаднала в забава. С тези
съображения се отправя искане за осъждането и да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева,
представляваща ½ част от общо дължимата главница на основание договора за паричен заем
от 21.04.2020 г., сключен с наследодателя на ответницата, евентуално за заплащането и, като
получена от праводателя Т.Ц. без основание, при което последната се е обогатила за сметка
на ищеца Е. З.. Намира за дължима и претендира и сумата от 291,67 лева, представлаваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.03.2022 г. до 10.04.2022 г., както и
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата М. Т. Ц.
оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Намира за недоказано
1
твърдението на ищеца за превод на посочената сума от 50 000 лева по сметката на лицето
Т.Ц.. Оспорва между последния и ищеца Е. З. да е възникнало правоотношение с
правопораждащ факт договор за заем и волята на страните по него да е била сумата от 50
000 лева да е предоставена под формата на заем. Евентуално възразява, че в случай на
реално получаване на двата парични превода от 21.04.2020 г. и от 24.04.2020 г. от Т.Ц., то
последното е осъществено от него в качеството му на управител на „Тракия солар
девелопмънт-1“ ООД срещу насрещното задължение за прехвърляне в полза на ищеца 50
дка от притежавана от дружеството земеделска земя, находяща се в землището на село
Белодол, община Поморие. За посочените обстоятелства свидетелстват писмените изявления
на лицето Ц., адресирани до ищеца З. и обективирани в декларация от 29.03.2020 г. Ето
защо, ответникът твърди, че получаването на сумата не е без основание, с последната
наследодателят на страните не се е обогатил неоснователно и не е предоставен на същия в
лично качество под формата на заемни средства. Излага се, че през релевантния период Т.Ц.
е бил едноличен собственик на капитала на „Т.Ц.“ ЕООД, а последното едноличен
собственик на капитала на „Тракия солар девелопмънт-1“ ООД, то последният е имал
възможността да се разпорежда с активите и на двете дружества. По тези съображения
ответницата оспорва процесното вземане да е било включено в пасива на наследството на
лицето Ц. съответно наследено от нея , тъй като се касае за правоотношения, възникнали
между ищеца и друг правен субект – търговското дружество, собственик на поземления
имот. С отговора М. Т. Ц. въвежда правопогасяващо възражение - в случай на уважаване на
главна искова претенция и признаване същуствуването в полза на ищеца на сумата от 25 000
лева, за прихващане на това вземане с вземането на ответницата срещу Е. З. в размер от 20
000 евро, представляваща пасив от наследството на лицето Т.Ц. и негово задължение,
възникнало по силата на сключен неформален договор за заем с лицето М.П. и преведена по
сметка на Ц.. Твърди се, че това вземане било прехвърлено от кредитора Пейчев, като
цедент на ответницата М. Т. Ц. по силата на договор за цесия от 29.09.2021 г., за която
длъжникът – ищеца З. бил уведомен с нотариална покана от 29.04.2022 г. С тези доводи
ответницата отправя искане за отхвърляне на исковете, а при уважаването им – за
извършване на прихващане със съществуващото в нейна полза вземане срещу ищеца – до
размера на по-малкото от тях. Претендира разноски.
Съдът, при извършената по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка, намира, че на
основание чл. 145, ал. 2, вр. чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането на ответната
страна за приемане на възражението за прихващане следва да бъде отложено, като на
ответницата следва да бъдат дадени указания за уточняване на обстоятелствата, касаещи
възникването и размера на предявеното възражение за прихващане, като посочи кога е
сключен договорът за заем между лицата М.П. и Т.Ц., по силата на който на последния е
предоставен паричен заем в размер от 25 000 евро, съответно какъв е бил уговореният
между страните краен срок за връщане на тази сума; да уточнени основанието, на което
претендира носител на насрещното задължение за връщане на сумата да е станал ищецът –
дали се касае за настъпило наследствено правоприемство от първоначалния длъжник или на
друго основание, като посочи обстоятелството, поради което претендира връщане на цялата
заемна сума от него; въвежда ли възражението си като евентуално такова и на какви
конкретно основания; посочи с кое конкретно вземане на ищеца отправя искане да бъде
извършено това прихващане – с главницата и/или лихвата, съответно в каква
последователност, както и дали предмет на възражението е вземането в размер, определен
от валутата, при която е бил сключен договорът за заем или в паричната му равностойност
(в който случай да я посочи) при съобразяване с обстоятелството, че вземанията, предмет на
главните искови претенции, с което се отправя искане да бъде извършено прихващане е във
валута български лев. На ответницата следва да бъде указано, че при неизпълнение в цялост
и в срок на дадените указания – искането и за приемане на възражението за прихващане за
разглеждане в настоящото производство ще бъде оставено без уважение.
2
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
възникването на облигационно правоотношение между него и лицето Т.Ц. по неформален
договор за заем от 21.04.2022 г., по силата на което ищецът реално да е предоставил на
заемополучателя сума в общ размер от 50 000 лева, настъпване на изискуемостта на
вземането и отговорността на ответницата за заплащане на ½ част от последното, конкретно
чрез установяване, че същото е станало част от патримониума на заемополучателя, че
ответницата е негов наследник по закон и наследствения и дял от наследството.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства предаването на процесната сума да е в
резултат от правоотношение между ищеца и наследодателя на ответницата, породено от
сключен договор за заем със съответното твърдяно съдържание.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да установи
възражението за наличието на друго основание за предаване на сумата – конкретно като
възнаграждение за прехвърляне на вещни права върху поземления имот, както и, че е
върнала сумата, в случай че твърди това.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да установи, че е
погасила дълга на падежа, в случай че твърди това.
По евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, пълно и главно обогатяването на ответната страна;
обедняването си, което да е пряко свързано с обогатяването и липсата на основание за
обогатяването.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи
съществуването на основание за обогатяването си.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Предвид разпределената между страните доказателствена тежест и с оглед конкретните
оспорвания, направени с отговора на исковата молба, следва да бъде уважено искането на
ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпроса,
формулиран в исковата молба, като на вещото лице бъде указано да работи въз основа на
материалите по делото, а при необходимост и след справка от търговската банка,
обслужваща сметката, по която се твърди да са постъпвали паричните преводи.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответницата М. Т. Ц. в двуседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение с писмена молба, да уточни обстоятелствата, касаещи възникването
и размера на предявеното възражение за прихващане, като посочи: 1). кога е сключен
договорът за заем между лицата М.П. и Т.Ц., по силата на който на последния е предоставен
3
паричен заем в размер от 25 000 евро, съответно какъв е бил уговореният между страните
краен срок за връщане на тази сума; 2). основанието, на което претендира носител на
насрещното задължение за връщане на сумата да е станал ищецът – дали се касае за
настъпило наследствено правоприемство от първоначалния длъжник или на друго
основание, като посочи обстоятелството, поради което претендира връщане на цялата
заемна сума от него; 3). въвежда ли възражението си като евентуално такова и на какви
конкретно основания, съответно в каква последователност да бъдат разгледани от съда; 4).
посочи с кое конкретно вземане на ищеца отправя искане да бъде извършено това
прихващане – с главницата и/или лихвата, съответно в каква последователност, както и дали
предмет на възражението е вземането в размер, определен от валутата, при която е бил
сключен договорът за заем или в паричната му равностойност (в който случай да я посочи)
при съобразяване с обстоятелството, че вземанията, предмет на главните искови претенции,
с което се отправя искане да бъде извършено прихващане е във валута български лев.
УКАЗВА на ответницата, че при неизпълнение в цялост и в срок на дадените указания –
искането и за приемане на възражението за прихващане за разглеждане в настоящото
производство ще бъде оставено без уважение.
ОТЛАГА до изпълнение на горните указания поризнасянето си по приемане на
възражението за прихващане за разглеждане в настоящото производство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2023 г. от
11:30 часа, за която дата и час страните да се призоват, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените от
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
задачата, формулирана в исковата молба, като вещото лице посочи дали съответните
парични преводи са постъпили по банковата сметка на лицето Т.Ц. и съответно ако са
постъпили кога е осъществено това и от кого са преведени сумите.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица за съдебния район на СГС за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 280 лева,
вносима от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на вещото лице да работи въз основа на материалите по делото, а при
необходимост и след справка от търговската банка, обслужваща сметката, по която се
твърди да са постъпвали паричните преводи.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВЕ за
съдебното заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
4
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5