Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261132 09.04.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХХІ граждански състав, в публично заседание на седемнадесети март две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5818 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Е.П.М., ЕГН **********,
в качеството й на правоприемник на ЕТ ”М. – И.М.”, ЕИК ***/заличен като ищец
поради смърт на физическото лице в хода на процеса/, с ЕТ с фирма „М. – И.М. - Е.М.”,
ЕИК***, против „Инерт – Бетон Транспортстрой” ООД, ЕИК *********, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл.
266, вр. с чл. 258 ЗЗД.
В исковата молба, се
твърди наличие на
облигационно правоотношение по договор от 10.11.2016 г. за
изработка на ажурна ограда на стадион в ***, за което е издадена фактура №
3521/16.11.2016 г. Работата била приета, но останал неплатен остатък от
възнаграждение за извършените СМР в размер на 17 971.14 лева, което се
претендира в процеса, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба
до погасяването. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Инерт – Бетон Транспортстрой”
ООД, не е депозирало писмен отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже фактите,
които сочи да обуславят исковата му претенция - фактът на съществуване на
валидно облигационно правоотношение с ответника по договора за извършване на
твърдените СМР; конкретния размер на уговореното възнаграждение и неплатения
остатък; изпълнение на задълженията си, като изправна страна, т.е., че е
престирал точно и в срок и работата е приета, респ. неоснователно е отказано
приемането й от възложителя, т.е. да докаже по основание и размер претенцията
си.
От приетия по делото като писмено доказателство – Протокол обр. 19 № 1/2016
г. за установяване на изпълнените видове СМР, се установява, че ищецът е
извършил възложени от ответника СМР, за обект: Стадион Краище, подобект: Ажурна
ограда, на обща стойност 19142 лева без ДДС или 22 971.14 лева с ДДС. Установява
се също, че същите са били приети от ответника, тъй като Протоколът е подписан,
без възражения.
Въз основа на извършените СМР и Протокол обр. 19, е
издадена от ищеца Фактура № 3521/16.11.2016 г., за стойността на извършените от
ищеца СМР по протокол обр. 19 № 1/15.11.2016 г. за обект: Стадион Краище,
подобект: ажурна ограда, а именно в размер на 19 142.62 лева без ДДС или 22 971.14
лева с вкл. ДДС.
Установява се, от извлечение по разплащателна сметка на
ищеца, че ответникът е направил частично плащане по фактура от 16.11.2016 г., в
размер на 5000 лева.
От стойността на извършените и приети СМР на обща стойност 22 971.14
лева с вкл. ДДС, по описаната фактура, след извършеното от ответника частичното
плащане в размер на 5 000 лева, остатъкът от задълженията по фактурата възлиза
на 17 971.14 лева с вкл. ДДС.
Макар процесната фактура
да не е двустранно подписана, безспорно от приетия по делото двустранно
подписан Протокол акт обр. 19, се установява, че описаните във фактурата СМР са
извършени от ищеца и приети от ответника. Този извод се подкрепя от всички
събрани по делото доказателства.
От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесната фактура №
3521/16.11.2016 г. е осчетоводена в счетоводството на ответника. Вещото лице
установява също, че процесната фактура е включена в дневника на продажбите на
ищеца, за данъчен период 01.11.2016 г. – 30.11.2016 г., за което е подадена
справка – декларация от 14.12.2016 г., както и че същата е включена и в
дневника на покупките на ответника за данъчен период месец 12.2016 г., като
облагаема сделка с право на пълен данъчен кредит. Вещото лице установява още,
че в счетоводството на ищеца е отразено плащане по процесната фактура в размер
на 5 000 лева, на 22.11.2016 г., от ответника, като с получената сума е
намалено вземането на последния в размер на 5000 лева и е наличен остатък за
плащане в размер на 17 971.14 лева.
Съгласно търговския характер на сделката и разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, редовно
водените счетоводни книги служат за установяване на търговски сделки между търговци. Съгласно Решение
№ 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., само по себе
си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в
дневника на покупките по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. Осчетоводяването
на фактурата от ответника, също представлява доказателство за сключване на
договор за изработка между страните по делото.
Нещо повече,
вещото лице установява също, че на 22.11.2016 г. от ответното дружество, е
постъпила сумата от 5 000 лева, като основанието на плащането е процесната
фактура № 3521/16.11.2016 г. Това обстоятелство, самото плащане от ответника на
ищеца, макар и на част от процесната сума – има характер на извънсъдебно
признание, както на факта на сключения договор за изработка между страните,
така и на извършените и приети СМР.
С оглед на изложеното,
съдът приема, че се доказва по безспорен начин наличието на договорно
правоотношение между страните за изработка на ажурна ограда на Стадион *** и
размерът на дължимото от ответника възнаграждение, на обща стойност 22 971.14 с
вкл. ДДС. В подкрепа на този извод е и извършеното от ответника частично
плащане по процесната фактура, което представлява недвусмислено признание за извършените
и приети СМР и дължимото за тях възнаграждение.
Ето защо, съдът приема, че между страните е възникнало действително валидно
облигационно правоотношение по договор от 10.11.2016 г. за изработка на ажурна ограда на стадион в ***, по силата на което ищецът е изпълнил
своето задължение да извърши СМР, които са приети от ответника, като за
последният е възникнало задължението да заплати на
ищеца уговореното възнаграждение.
Не се представят
доказателства за направени възражения по повод качеството и количеството на извършените
СМР и приемане на същите от страна на ответника, като дори липсват подобни
възражения от страна на ответното дружество. При липса на
подобни възражения и доказателства за направени такива от страна на ответника,
то следва да се приеме, за установено, че ищецът е извършил възложените му СМР
по процесния Протокол.
Ето защо и предвид изложеното, съдът намира, че във връзка с изпълнението
на процесния договор за ответника е останало неизплатено задължение в размер на
17 971.14 лева с вкл. ДДС по фактура № 3521/16.11.2016 г.
Следователно предявения иск е основателен и следва да се
уважи изцяло.
Относно
разноските:
Съгласно изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски. Същият претендира
и представя доказателства за сторени такива в общ размер на 1 968.85 лева, от
които 1070 лева – заплатен адвокатски хонорар, 718.85 лева – държавна такса,
депозит за ССЕ – 180 лева, които следва да се присъдят в тежест на ответника
изцяло.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Инерт – Бетон Транспортстрой” ООД, ЕИК *********,
да заплати на Е.П.М., ЕГН **********, в качеството й на
правоприемник на ЕТ ”М. – И.М.”, ЕИК ***/заличен като ищец поради смърт на
физическото лице в хода на процеса/, с ЕТ с фирма „М. – И.М. - Е.М.”, ЕИК***, следните
суми: сумата в размер на 17 971.14
лева (седемнадесет хиляди деветстотин седемдесет и един лева и
четиринадесет стотинки) с вкл. ДДС – главница,
представляваща неплатен остатък от възнаграждение за извършени СМР, за
които е съставена фактура № 3521/16.11.2016 г. на стойност 22 971.14 лева
с вкл. ДДС, издадена по Договор от 10.11.2016 г. за изработка на
ажурна ограда на стадион в ***, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на исковата молба в съда – 11.04.2019 г. до окончателното
й погасяване, както и сумата в размер на 1 968.85 лева (хиляда
деветстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки) – разноски в настоящото
производство по гр.д. № 5818/2019 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ