№……...…/…….………2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на единадесети април 2022 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря
Нина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
административно
дело № 429 по описа за 2022 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186 ал.4 от ЗДДС, вр.
чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба на на „АСТРОФАРМА“ ЕООД с
ЕИК ********* и адрес на управление гр. Варна, ул. „Опълченска“ №23,
представлявано от Н.Н.Е., чрез адв. Д. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-ФК/09.02.2022 г. издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която
е наредено запечатване на търговски обект – вендинг автомат на самообслужване с
електрическо захранване, предназначен за продажба на фармацевтични продукти, находящ
се в с. Чернево, ул. „Победа“, център и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186 ал. 1 от ЗДДС и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.
С жалбата административният акт се атакува като
незаконосъобразен, необоснован и немотивиран, като издаден в
противоречие с административнопроизводствените правила, както
и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че не са налице материалните
предпоставки за налагане на ПАМ по посочения в заповедта ред, тъй като не
било ясно, кое е извършеното нарушение - липса на монтиран в търговския обект
ФУВАС или липса на предаване на данни към НАП, или неотчитане на продажбата със
ФУВАС. Изтъква, че нарушението е първо за
дружеството и са налице смекчаващи вината обстоятелства. Изложени са възражения
за липса на мотиви относно срока на ПАМ. На изложените основания се претендира отмяната на заповедта.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирана
е молба, с която се поддържа жалбата на сочените в нея основания. В допълнение
посочва, че вендинг автомата не е под постоянния контрол на дружеството и се
включва към външна електрическа мрежа, поради което към момента на проверката
от конкретния автомат не са извършвани продажби на лекарства, което е видно и
от нулевите отчети представени по делото от съответния ФУВАС в него, който е
монтиран, регистриран и въведен в експлоатация в НАП и дружеството не следва да
бъде санкционирано чрез налагането на ПАМ.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован за
съдебно заседание, чрез процесуален
представител юриск. П , поддържа
становище, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Моли съдът да
отхвърли жалбата и да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.01.2022 г. в
11.44ч. служител на НАП – Варна
е закупил 1бр. опаковка Аналгин на стойност 2.30лв.
от вендинг автомат на самообслужване с електрическо захранване, предназначен за
продажба на фармацевтични продукти, находящ се в с. Чернево, ул. „Победа“,
стопанисван от жалбоподателя. Плащането е извършено в брой чрез подаване на
автомата на монети, както следва: 2бр. монети с номинал 1лв., 2бр. монети с
номинал 0.20лв., за което е върнато ресто в размер на 1бр. монета с номинал
0.10лв. Плащането е прието успешно от автомата и продуктът е получен. При
извършване на плащането и реализирането на покупката не се визуализира на
дисплея на ФУВАС регистрирането на фискален бон, съответно не се визуализира
следната информация: 1. Наименование и ЕИК на ЗЛ; 2. Обща сума на продажбата;
3. Номер, дата и час на фискален бон, под който е регистрирана продажбата; 4.
Индивидуален номер на ФУВАС. Преди започване на контролните действия е
осъществен контакт с Ръководител екип, който изпраща към ФУВАС SMS с „Х“
задача и потвърждава, че задачата е успешно доставена. След извършване на
контролната покупка отново е осъществена връзка с Ръководител екип, който
потвърждава, че същата покупка не е отразена в справка за записани данни от „Х“
отчет в ИС ФУДВ. На адреса на обекта в 18:30ч. се явява П С М - магистър фармацевт, наето по трудов договор
и упълномощено лице на жалбоподателя. Поради невъзможността да бъде отворен
автомата с цел установяване дали е наличен ФУВАС, органите по приходите
предприемат действия по обезпечаване на доказателства за срок от 48ч. по чл.40,
ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, описани в Протокол КД-75 № 0049069 от 19.01.2022г.
Поставени са 2бр. Стикер на автомата. На 20.01.2022г. ОП извършили посещение на
адреса в с.Чернево, ул. Победа, Център в присъствието на упълномощеното лице П
С М , като са вдигнали ОМ по чл. 40 от ДОПК, и са отстранили 2бр. Стикери с
ненарушена цялост. При отваряне на автомата се е установило, че в същия е
наличен ФУВАС модел ISL 752-КL с ИН ISO18128 и ФП 12024397, с потвърждение от НАП №4520907/08.10.2021г.
Представени са Паспорт, Свидетелство за регистрация и Договор за сервизно
обслужване на ФУВАС. На 08.02.2022г. упълномощеното лице П С М се явява в сградата на ТД на НАП Варна, като
представя контролна лента на електронен носител за период от 08.10.2021 до
20.01.2022г., от която е видно, че на датата на проверката - 19.01.2022г. няма
регистриран фискален касов бон в 11:44 ч. за продажба на 1бр. опаковка Аналгин
на стойност 2.30лв.
Данъчните органи са квалифицирали извършеното
като нарушение на чл. 3 ал. 8 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал.3 и ал.4 от ЗДДС, като на „АСТРОФАРМА” ЕООД е бил съставен АУАН № F642341/08.02.2022 г. (л.7 от преписката) и е
издадена оспорената Заповед №23-ФК/09.02.2022 г. издадена от началник на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.
186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС е наложена ПАМ
– запечатване на търговски обект – вендинг
автомат на самообслужване с електрическо захранване, предназначен за продажба
на фармацевтични продукти, находящ се в с. Чернево, ул. „Победа“, стопанисван
от жалбоподателя и забрана
за достъпа до него за срок от 14 дни.
Като мотиви за определяне на ПАМ в посочения
размер административният орган е изложил значимостта на охраняваните обществени
отношения, както и че при продължаването му за бюджета на държавата биха
произлезли значителни и труднопоправими вреди. Посочено е също, че ПАМ се налага с цел превенция и промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността, а индиректният е недопускане на
вреда за фиска.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.148 АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред
надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за
разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради
следните съображения:
Компетентен да наложи ПАМ по чл.186 ал.1 от ЗДДС е орган по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. За доказване
компетентността на органа, издал акта, по делото е представена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л.2 от преписката), съгласно
т.1 от която Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са упълномощени да налагат ПАМ по чл.186
от ЗДДС. При тези доказателства, съдът приема, че заповедта е издадена от
компетентен административен орган и не е налице отменителното основание по
чл.146 т.1 от АПК. Заповедта съдържа правни и фактически основания за
издаването й, като е посочен и срокът за налагане на ПАМ, с оглед на което съдът намира, че е спазена установената
форма, съобразно чл.146 т.2, вр. чл.59 ал.2 от АПК.
При издаване на атакувания административен акт
не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените.
Съгласно чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС, принудителната административна
мярка „запечатване на обект за срок до един месец”, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова
бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по
установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.3 ал.8 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г., лице което извършва продажби на услуги с развлекателен
характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е
длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон,
регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава
хартиен документ. Независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на
лицата по чл.3 ал.1 за всяко плащане, съгласно разпоредбата на чл.25 ал. 1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а съгласно ал.3 на чл.25 при продажби по
чл.3 ал.8 фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на
ФУВАС.
Вендинг автоматът е съоръжение, от което се извършват продажби на стоки и
като такова е търговски обект. Разпоредбата на чл. 118 ал. 3 от ЗДДС,
предвижда, че в случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят
от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират
и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с
изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата,
може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по
ред и начин, определени с наредбата по ал. 4, а именно Наредба Н-18/2006 г.
Съгласно легалната дефиниция дадена в §1, т. 12 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г.
"автомат на самообслужване" е устройство, позволяващо на потребител
да получи от автомата срещу заплащане, на принципа на самообслужване, стоки
и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер. Съобразно
разпоредбата на чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от наредбата във връзка с §1, т. 40 от ДР
на ЗДДС "фискално устройство" е устройство за регистриране и отчитане
продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки и за
съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет, като един от
типовете устройства е и фискалното устройство за вграждане в автомати на
самообслужване. В раздел VI a от Приложение №1 към чл. 8 ал. 1 т. 1, чл. 26 ал.
1 от Наредба № Н-18/2006 г. се сочат от законодателя специфичните функционални
изисквания към ФУВАС, като едно от тях е при регистрация на фискален бон ФУВАС
да визуализира на контролен дисплей следната информация: 1. наименование и ЕИК
по БУЛСТАТ на задълженото лице; 2. обща сума на продажбата; 3. номер, дата и
час на фискалния бон, под който е регистрирана продажбата; 4. индивидуален
номер на ФУВАС; 5. код за верификация на ФУВАС и бона.
Регламентираният от законодателя ред за регистриране и отчитане на продажба
чрез ФУВАС, а именно чрез визуализация на дисплея на фискалния бон, която
представлява издаването му, без такъв да се издава на хартиен носител, в случая
безспорно е нарушен. Това обстоятелство е доказано чрез протоколите за
извършената проверка. В съставения Протокол за извършена проверка в обект от
19.01.2022г. е удостоверено, че на 19.01.2022г. в 11.44ч. процесният автомат е
с електрическо захранване, което е към ел. мрежата на Клуб за социални контакти
за възрастни хора и към момента на проверката е в работен режим и е зареден с лекарства, като е извършена и
покупка на 1бр. опаковка Аналгин на стойност 2.30лв. Това обстоятелство се установява и от КЛЕН за продажбите от 19.01.2022г.,
видно от който извършената продажба не е регистрирана и отчетена от монтирания
в автомата ФУВАС. Следователно след като извършената продажба не е регистрирана
и отчетена чрез ФУВАС, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на
нормата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "а" от ЗДДС. Условието, което
поставя цитираната правна норма, послужила като основание за прилагане на
процесната ПАМ, е дружеството да е допуснало нарушение на установения законов
ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с неотчитане на
продажбите от вендинг автомата поради липса на контролен дисплей на ФУВАС, на
който да се визуализират извършените продажби в т.ч. и контролната такава, което
представлява административно нарушение на чл.185 ал.1 ЗДДС, вр. чл.25 ал.3 вр.
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Видно от горното неоснователно е
възражението на жалбоподателя относно липсата на яснота за извършеното
нарушение.
Защитната теза на оспорващото дружество, че автоматът не е бил в работещ
режим също не може да бъде споделена. Ирелевантно е обстоятелството кой го е
включил в ел. мрежата. Обстоятелството, че машината е в работещ режим, не
освобождава търговското дружество, в качеството му на лице, извършващо продажби
чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, от задължението да
регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, каквато продажба в разглеждания
случай е установена по безспорен между страните начин. За налагане на ПАМ е
достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - неиздаване на
документ за продажба чрез визуализация на фискалния бон, което нарушение е
описано в съставения протокол за извършена проверка и се подкрепя от
приложените към протокола доказателства. По делото не са ангажирани
доказателства, опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно
е прието в оспорената заповед, че са налице предпоставките на чл. 186 ал. 1 т.
1 б. "а" от ЗДДС за налагане на ПАМ.
След като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по
чл.185 ал.1 от ЗДДС, административният орган налага принудителната
административна мярка по чл.186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана
компетентност, и в същото време е независим от хода на
административнонаказателното производство (дали ще бъде издадено наказателно
постановление, дали и кога ще влезе в сила, т.е. независимо от това дали
нарушението ще бъде санкционирано или не). Принудителната административна мярка
има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен
характер. В този смисъл възражението на дружеството-жалбоподател за липса на
други констатирани нарушения, свързани в отчитането на продажбите в обекта, е
ирелевантно за законосъобразността на настоящата заповед, както е ирелевантно и
обстоятелството, дали нарушението е извършено умишлено или не. Формата на
вината няма отношение към налагането на принудителната административна мярка по
принцип, но в случая тя е още повече неотносим към спора факт, доколкото се
касае за налагане на принудителна административна мярка спрямо юридическо лице,
чиято отговорност е винаги обективна и безвиновна.
На следващо място съдът намира, че административният орган е изпълнил
задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който се налага
запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи
този срок. Срокът на ПАМ се определя по целесъобразност от органа, като в
настоящия случай преценката е упражнена в рамките на закона - за 14 дни. Съдът
намира така определеният срок – под средния предвиден в закона размер,
съобразен с обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за
данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните
от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Неизпълнението на задължението за
регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство
безспорно засяга държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от
задължените лица и плащането на данъците върху действително реализираните
обороти. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на изискването на чл.186 ал.3
от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши
проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по
чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.
Законодателят е регламентирал алтернативна възможност за постигане на
целите на ПАМ от категорията на процесните – чрез плащане на глобата или
имуществената санкция, но тази възможност не е пречка за издаване на
административен акт, с който се налага ПАМ, нито засяга неговата
законосъобразност. Възможността, визирана в чл.187 ал.4 от ЗДДС, има отношение
към изпълнението на принудителната административна мярка "запечатване на
обект", т. е. до влизане в сила на заповедта за ПАМ наказващият орган
следва да издаде наказателното постановление, за да може реално да се
предостави тази възможност. Неиздаването или невръчването на НП и по този начин
препятстването от органа на възможността, предоставена от закона, лицето да
плати санкцията и по този начин да избегне реалното налагане на ПАМ може да се
противопостави само на органа по изпълнението – в производството по
предварително изпълнение на акта, ако има разпореждане за това или в
производството по изпълнение на акта след влизането му в сила.
С оглед изложеното, съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма и
административно-производствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни
основания по смисъла на чл.146 от АПК. Подадената жалба като неоснователна
следва да се отхвърли.
При този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същият е
бил представляван по делото от юрисконсулт. На основание чл.143 ал.3 от АПК и чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „АСТРОФАРМА“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Опълченска“ №23, представлявано от Н.Н.Е., да
заплати в полза на ЦУ на НАП-София разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: